ЗА ПРАЗНИЯ ГРОБ И ВАРОСАНИТЕ ГРОБНИЦИ II – II ГЛАВА

2. ВИДЕНИЕТО С ГРАДИНАТА И АРОМАТИТЕ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Имало е мигове в живота ми, когато отчаянието и депресията са ставали моя сянка. И тогава, като съм вдигал поглед към Небето, съм викал към Господ:
“Боже, къде са чудесата Ти? Боже, къде е онази велика Сила, която накара целия свят да потрепери и да се разтърси? Яви ми чудесната Си Сила, Господи! Яви ми чудотворната Си мощ, Исусе!”
Да, приятелю! Аз исках чудо и чаках чудо. Аз плачех, понеже колкото и да се взирах със сърцето си, не виждах чудото, което очаквах.
Но можел ли съм да зная, че не аз съм чакал чудото, а то ме е чакало? Можел ли съм да зная, че и най-великите земни чудеса преминават, но онова чудо на Възкресението не преминава?
Защото някой би се похвалил с изцелението на бъбреците си, а друг – с чудотворното премахване на тумора си. Но, о човеци! Защо се хвалите с онова, което Бог би направил с телесните ви хижи? Защо давате мило и драго да съзерцавате чудеса, които преминават? Защо не помислите за онзи, който е вътре в хижата? Защото било изцелен или болен, бъбрекът ще остарее и ще се върне в пръстта, от която е взет. Било, че туморът е премахнат или не, това старо и непрославено тяло ще изгуби битката с тлението. Но този вътре в нас?
Той се нуждае от друго чудо! Това е чудото на Възкресението! Чудото да влезем в Господния Гроб, умирайки за Исус, и да излезем от този Гроб, възкръсвайки за Него!
Аз зная, че цялата Вечност няма да ми стигне, та да отдам на Исус дължимата на Любовта Му почит и благодарение. Но именно затова духът ми се радва и трепти в Неговото присъствие. Защото ако има нещо, което бих правил с радост в Божията Вечност, то ще е да прегръщам Начинателя и Усъвършителя на моята вяра. Защото Той, Който беше Начинател, тръгна от Галилея, проповядвайки Небесното Царство. За да стигне до трънения венец и острите гвоздеи в ръцете и нозете Му. Защото Той, Който беше Усъвършителят, възкръсна от Гроба и се възнесе от Галилея, като обеща, че ще бъде с нас през всичките дни до свършека на света. А онова място, което свързва Начинателят и Усъвършителят, е Гробът Господен. Точно там Животът стига до Смърт, а Смъртта се превръща в Живот. Там приключва Начинателят. И оттам започва Усъвършителят.
Ето затова Господ отново и отново ми даваше да мисля за Неговия Гроб. И за разлика от варосаните гробници, които бяха пълни, Неговият Гроб оставаше празен. Това е голям укор към всички нас! Защото, заети да се взираме в свидетелства на човеци, пропуснахме да видим свидетелството на Отца, Сина и Святия Дух. Пропуснахме да видим пътя до Господния Гроб и белезите, които правят Този Гроб така желан за сърцата ни. Исус отново беше до мен. И като ме погледна с благия Си поглед, каза ми:
“Аз вдъхнових сърцето ти с най-прекрасните и изобилни видения от Сион. Аз ти разкрих Сърцето Си и те заведох до Сърцето на Моя Бог и Отец. Аз отворих пред сърцето ти много врати и ти смело влезе през тях. За да пророкуваш против нечестието на Вавилон. И да дадеш на Моите верните белези и ориентири. Но ето, че сега искам да ти дам да видиш какви бяха белезите при Моя Гроб. Затова отново тръгни след Мария Магдалина. Защото този път духът ти ще усети нещо различно…”
След думите на Исус аз отново се намерих в Живото Евангелие. И наистина пред очите си виждах Мария Магдалина. Тя вървеше към Гроба Господен, взела в ръцете си алавастрения съд, пълен с миро и аромати. Така аз тръгнах след нея. И колкото повече приближавахме Господния Гроб, толкова повече вълнението заливаше сърцето ми. В един миг през цялото ми същество премина сладко благоухание. Погледнах на Мария Магдалина, като мислех, че благоуханието идва от алавастрения съд в ръцете й. Но той бе затворен с капак и не беше възможно благоуханието да идва от него. Така продължих да вървя, а благоуханието се засилваше все повече и повече. То беше като нежен допир от най-ухаещите цветя на пролетта. Нещо повече – очите ми за първи път виждаха как в нозете ми бяха разцъфнали полски кремове и теменуги. Те бяха като живи и именно от тях излизаше прекрасният аромат за сърцето ми. Така, неусетно аз бях стигнал до Господния Гроб. Навсякъде около него имаше разцъфнали цветя, които ухаеха с цялата си сила. Ето, че Господ се яви във видението. И като се приближи към мен, ме попита:
“Кажи Ми, Стефане! Усещаш ли благоуханието на цветята?”
“Господи мой! Та това благоухание е най-прекрасното усещане, което Ти някога Си давал на духа ми…”
“Виж писаното в Моето Евангелие. Защото там за Господния Гроб ясно е казано:
“А на мястото, гдето бе разпнат, имаше градина, и в градината нов гроб, в който още никой не бе полаган…” (Йоан 19:41)
Как мислиш? Защо при мястото на Моя Гроб имаше градина? Каква беше тази градина? И на какво тя се явява иносказание?”
“Господи мой! Аз вярвам, че пред Лицето на Отца няма по-голямо благоухание от Твоята Жертва за човешкия род. Ето затова Гробът Ти беше в градина. Понеже Ти, Самият, беше Небесното Благоухание на Отца!”
Исус се усмихна на думите ми, а Лицето Му заблестя. И ето, че Той отново ме запита:
“А само Аз ли се явявам Небесно Благоухание на Отца?
Сам виж и погледни, че ако ставаше въпрос за едно благоухание, ти би видял едно цвете. Но тази градина е пълна с много цветя, създадени от Отца Ми да принасят благоухание. Кои са тези цветя?”
Можех ли да не зная кои са цветята? Разбира се, че знаех! Затова отговорих на Исус:
“Господи мой! Прекрасна е Твоята Мъдрост! Защото във виденията с Полета на Твоята Гълъбица Ти ми разкри тези цветя, като Твоите пророци по земята, според писаното в “Песен на песните”:
“Цветята се явяват по земята, времето на птичето пеене пристигна, и гласът на гургулицата се чува в нашата земя…” (Песен на песните 2:12)
“Кажи Ми тогава:
Не са ли достойни тези цветя да притеглят сърцата на човеците към Господния Гроб? Не ви ли призоваваха и Моите Апостоли, като цветя край Господния Гроб? Не написа ли Павел на всички ви, като каза:
“Но благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа, и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието на Него. Защото пред Бог ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват. На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това дело кой е способен?” (II Коринтяни 2:14-16)
Разбират ли тогава Моите люде, че Аз отдавна ги чакам при Господния Гроб? Разбират ли Моите, че Отец Ми е поставил цветята Си именно при Гроба на Сина Си, за да свидетелстват за Него и да привличат към Неговия пример и Дух?
Но ти виж каква е изповедта на Младоженеца към Невястата! Защото в това последно време Аз ще нарека Моя Невяста само онези, в които позная копнежа на Мария Магдалина…”
След последните думи на Исус към сърцето ми се явиха прекрасните стихове от “Песен на песните”. И ето думите, които заблестяха в ума ми:
“Дойдох в градината си, сестро моя, невясто; обрах смирната си и ароматите си; ядох медената си пита с меда си; пих виното си с млякото си. Яжте, приятели; пийте, да! изобилно пийте, възлюбени…” (Песен на песните 5:1)
А Исус, като простря ръцете Си към всичките Си цветя във видението, започна да ми говори, казвайки:
“Ето, Стефане! Господ дойде в градината Си, при Собствения Си Гроб. За да събере около Себе Си всичката Си смирна и всичките Си аромати. И Аз, като дам на Моите да ядат с Мене от медената пита на Мъдростта Ми, и като пия с тях виното на Завета Си и чистото духовно мляко на Спасението, непременно ще ги призова:
Яжте, Мои приятели!
Не ви наричам вече слуги, но приятели!
Защото вие знаете каква е Волята на Отца Ми!
Изобилно пийте, възлюбени! И намерете Силата, с която да Ме последвате в Моята Смърт! Защото, ето, Аз отново съм в градината Си! И Моите цветя благоухаят пред Лицето Ми! С техния живот и пример днес ви призовавам към Себе Си! С тяхната смърт по Бога и с техните кости в Гроба Ми днес ви посочвам пътя към Славата!
Защото Аз съм Възкресението и Животът! Който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века! Аз го изговорих! Аз го изрекох!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s