КЪЩНИЯТ ПОКРИВ НА ВЯРНОСТТА – НАЧАЛО

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Приеми словото от тази книга като подадена ръка от Господ. Приеми в сърцето си, че днес е времето на най-голямото беззаконие, когато Бог ни показва най-голямата Си Милост. А Милостта Му е такава, че даже отделени от Него, поради греха и суетата на света, човеците остават в Сърцето на Бога и Отца. Защото всеки човек носи в себе си една мъничка частица от Духа Господен. Всеки има в себе си божествената искра на своя дух. Онази искра, която Сам Бог запали, когато създаваше първите човеци. Онази искра, която Сам Бог започна да превръща в огнен пламък от мига, когато на земята се изля Святият Дух, за да живее в сърцата на онези, които са предали живота си в ръката на Исус.
Една от най-дълбоките Небесни истини, която радикално промени живота ми за Исус, бяха думите на Спасителя в Евангелието. Думи, които гласят:
“И никой не налива ново вино в стари мехове; инак, новото вино ще пръсне меховете, и то само ще изтече, и меховете ще се изхабят. Но трябва да се налива ново вино в нови мехове…” [ (Лука 5:37-38)]
В началото на моята вяра аз не разбирах тези думи на Исус. Не виждах нито тяхната мъдрост, нито великата им съдбоносна сила. Но после дойдоха изпитания в живота ми. Изпитания, с които Господ отново и отново ми показваше, че виното Му не се задържа в мен, понеже мехът все още не е станал нов. Така аз трябваше да се откажа от копнежа по новото вино и да обърна внимание на новия мех. Едва когато позволих на Господ да изгради вътре в мен новия мех, едва тогава започнах да усещам истинския вкус и прекрасното въздействие на новото вино. Защото това ново вино вече беше не просто учението на Исус. Не! То бе станало Животът на Исус вътре в мен. Благодарение на този изобилен живот, който Сам Господ започна да живее в сърцето ми, стана така, че в духа ми се раждаха видения и откровения, просветления и най-чисти Небесни картини. Всички тях, според силата и възможностите, дадени ми от Исус, аз дадох на църквите. Тогава настъпиха най-големите проблеми на живота ми. А пред мен се повтори същата тази картина, която регистрирах в собствения си живот. Защото, бидейки пълен с Господното вино, аз се опитвах да го наливам в стари и съдрани мехове и в първия миг изпадах във възторг от ефекта, който се получаваше. Хората биваха докосвани, вдъхновявани и запалвани за Божието Дело. Точно така, както един мех се мокри от първия му досег с виното. Но минаваше време и поради старостта на самия мех виното изтичаше така категорично, че не можех да позная тези хора. Аз се опитвах да сравня мигновеното им запалване с последното им охладняване и не можех. Аз четях първите им писма с думи на възторг и преклонение пред Господ и след това чувах гузното им мънкане. Сякаш не правех нищо друго, освен да запалвам свещички с бенгалски огън, да ги погледам как хубаво искрят и разпръскват светлина, а след това със скръб в сърцето да гледам на изгорялата шлака и да се чудя защо тя няма Божия огън. Точно тогава Исус ме предизвика към молитва и размисъл. Точно тогава разбрах, че наистина никой не е в състояние да напълни ново вино в стари мехове. Точно тогава проумях защо трябва да напиша тази книга. А именно – за да послужат дълбоките й откровения на всички, които искат да се намерят като нови мехове пред очите на Исус. Защото нов мех ще рече нов човек, създаден по Образа на Бога в Правда и Святост на Истината. Защото нов мех ще рече, че си така съединен с Лозата Христос, че винаги да даваш плод. Защото нов мех ще рече да направиш на Господ обиталището си и Той да стане превъзходно реален в живота ти. Толкова реален и жив, че дори собственото ти съществуване и земно “аз” да нямат никаква власт над сърцето ти.
Искам да знаеш, че пътят за написването на тази книга мина през дълбоките пластове на Словото. И преди да вдъхнови духа ми с нея Господ Исус дойде при мен и ми каза:
“Виждаш ли сега колко много човеци лумнаха от Словото на Пророческия Дух и колко малко останаха след вятъра на злобата и омразата?”
“Да, Исусе! Виждам това!” – казах аз и продължих:
“Нямам по-голяма болка в сърцето си от болката да гледам как човеците се връщат назад и се обръщат като неверен лък. Струва ми се, че вече дори не мога да понеса още едно отстъпление и предателство…”
Господ ме погледна и каза:
“Ако Аз живея в сърцето ти, то ти непременно ще понесеш всичката болка от предателствата. Защото когато Аз проповядвах Небесното Царство в Израил, тогава хиляди човеци Ме последваха. Но от хилядите останаха седемдесет. А от седемдесетте останаха дванадесет. И от дванадесетте останаха единадесет. А в мига, когато бях предаден на стражата на първосвещениците, тогава всички се разпръснаха.
Ти трябва да претърпяваш напускането, както го претърпявам и Аз. Защото там, където е имало напускане, по Милост Божия има възвръщане. И колкото е голяма болката от напускането, толкова по-голяма ще е радостта от възвръщането.
Нима можеш да забравиш какво гласят прекрасните стихове на псалома? Нима можеш да забравиш писаното за Божията ревност?”
Докато Исус ми говореше пред очите ми вече бяха изплували стиховете на онзи прекрасен псалом на възвръщането, които гласяха:
“Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, ние бяхме като ония, които сънуват. Тогава се изпълниха устата ни със смях и езикът ни с пеене; тогава казаха между народите: Велики неща извърши за тях Господ. Господ извърши велики неща за нас, от които се изпълнихме с радост. Върни, Господи, пленниците ни, като потоците в южните страни. Ония, които сеят със сълзи, с радост ще пожънат. Оня, който излиза с плач, когато носи мярата семе, той непременно с радост ще се върне носейки снопите си…” (Псалом 126)
И тогава Исус отново продължи, като казваше:
“Аз непременно ще извърша великите Си дела и ще възвърна човеците, които пъшкат и въздишат под хомота на вавилонската власт. Защото чрез теб ще им дам онези свидетелства на Словото Ми, с които ясно ще им покажа колко велики са Спасението и Изкуплението. Защото, дори да са вързани и пленени от фалшивите доктрини на тщеславието, пак ще намеря път към сърцата им, стига днес да чуят Гласа Ми и да поискат с цялото си сърце съживление от Господ техния Бог. Словото Ми никак няма да се наруши, но непременно ще извърши всичката съдба, записана в него. И на всичките човеци, до които достигнаха пророческите послания от слугата Ми, Аз днес казвам:
Позволете Ми да ви облека с нови мехове! Позволете Ми да се възцаря в сърцата ви! Позволете Ми да ви възвърна към първата ви любов! Защото на земята е дошло последното време. Време, в което чедата на Авраам ще станат камъни, а камъните – чеда на Авраам. Време, в което много църкви ще станат блудници, а една блудница ще стане Църква! Защото днес е времето на блудницата Раав. Време, в което посочените от Отца Ми ще бъдат съхранени и опазени от времето на Голямата Скръб. Време, в което Отец Ми ще въздаде от лютия Си Гняв над идещото царство на Антихрист. Но миг преди това ще покрие и грабне с ръката Си онези, чийто живот се е огледал в живота на Раав. А сега нека те вдъхновя за словото на тази пророческа книга, като ти покажа ясните белези на всичко, което предстои…”
След последните Си думи Господ направи видението с Него да се прекрати, а Силата на Святия Дух превзе сърцето ми и целия ми ум. За да видя как смисълът на целия ни живот не е нещо друго, но подвизаване в онази вяра, която Господ даде на блудницата Раав.
Моля се на Бога да бъдат отворени очите ти! Моля се на Бога да бъде меко сърцето ти! За да се възкачиш на къщния покрив така, както го стори Раав! За да опазиш вярата, която Отец ти е подарил чрез Сина Си! Амин и Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s