6. СКРЪБТА ПО ДРЕВНИТЕ И ЖЕЛАТЕЛНИ НЕЩА

Братко мой, скъпи ми приятелю!
Приготви се тук да прочетеш за нещата, които непременно ще намерят отзвук в сърцето ти. Защото всички ние, преди да повярваме в Господ Исус, сме живели в света и там сме търпели всички последствия на живота в грях и тъмнина. Но ето, че е дошъл миг, когато прободената ръка на Спасителя ни е намерила по бърдата, като заблудени овце, за да ни прибере в Небесната кошара. Тогава, в същата тази кошара, вкусвайки благостите на Небесния Сион, сме падали на колене, за да благодарим на Отец за Благодатта и Силата, които ни е дал, чрез изобилно излятия върху нас Свят Дух. Било месеци или години, ние сме стояли в Църквата, сигурни, че тя е спасителния остров от морето на света, от вълните на човешката злоба и мърсотия. И в един момент се е случило нещо, което преди не сме забелязвали. В един момент сме отворили библиите си и сме започнали да четем “Деянията на Апостолите”, където сърцата ни отново и отново са се докосвали до онова минало, когато Любовта Божия в действителност е била съвършената връзка между вярващите. Но ето, че тази Божия Любов сякаш е химера, сякаш е неосъществима мечта, сякаш е постоянно бягаща пред нас сянка, която не е възможно да стигнем. Ето такова е състоянието на човешката душа, уловена от хомота на тщеславните църкви. Тя стои там, някъде в залата, имаща собствения си стол, и на всяко събрание започва да слуша за пари, за строежи, за просперитет. Тя няма сила да попита човека в лъскавия костюм защо е останала с бедните си дрехи, когато той се е обогатил неимоверно. Тя няма сила да попита защо, когато на всяко събрание пуска в дискоса дарението си, никой не иска нея да я дари, така, както би постъпил Господ. Тя усеща как двата метра разстояние от важно минаващата религиозна клечка, са милиони километри разделение, просто защото клечката не я забелязва. Тогава тази душа плачейки започва да се пита:
“Защо моят пастир не ме забелязва? Защо той не погледне на моите нужди? Защо идва с куфарчето си, като платен наемник, за да изнесе триточковата си проповед, а после бързо, бързо се изнася, обиколен от личната си свита и няма в очите му поглед към мен? Защо на празнични служби с него отиват на банкет само малка група от хора, а аз и останалите като мен просто се прибираме в домовете си, без да бъдем забелязани и почетени? Защо, за да говоря с него, е нужно да си взимам номерче и да чакам приемния му ден, който може да е дори след месец, поради много други с номерчета за аудиенции…”
Всъщност, братко мой, ето такава е духовната илюстрация на онова хладно блато, в което затъват нозете на малките души, на онези, на които не е дадено да “светят” от амвоните, на онези болтчета и гайки, с които се задвижва добре смазаната тщеславна машина. Пророк Еремия е видял с точност на хирург същата тази духовна ситуация на смазаните от човешкото безразличие и първенствуване Господни овце. Ето какво казва той:
“В дните на скръбта си и на скитанията си Ерусалим си спомни всичките желателни неща, които имаше от древни времена. Сега, когато са паднали людете му от ръката на противника, и никой не му помага; противниците го видяха, засмяха се поради опустошението му…”
Имаше ли, братко, в Ранната Църква, желателни неща за вярата ти? Имаше ли в нея онова общение и онази любов, на които свидетелстваха и стиховете:
“А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо. И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях. Па и никой от тях не беше в лишение; защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото, и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всекиго, според колкото имаше нужда…” (Деяния 4:32-35)
Сигурно биха ти казали, че това вече са старомодни разбирания и биха те накарали да сееш и да чакаш Господ да ти върне в живота. Но това е измама, долна лъжа, родена от човешкото користолюбие. Това е квасът на съвременните фарисеи. Защото Господ би ти върнал, ако Духът Му намери отворени пастирски сърца, каквито намираше някога. Защото истинският пастир живота си дава за овцете, а днешните професионалисти са минали на приемни часове, в които можеш да получиш думи, думи, думи… но никаква любов. Ето затова днес Ерусалим си спомня за всички желателни неща, които имаше от древността. Защото когато бедният се прибере в дома си, за да вечеря с хляб и сол, свитата на тщеславния пастир ще избере най-лъскавият ресторант, за да се поклони на бога на плътския стомах. И ето тук, в това отношение, в моето сърце вече имаше жестока болка. Болка, родена от невъзможността да видя изпълнението на библейските принципи в онази желателна Божия Благодат, която беше изпъдена от човешката алчност и егоизъм. Затова паднах на молитва пред Исус и със сълзи на очите си Го питах:
“Господи, такава ли е съдбата на последните Ти живи овце? Да се скитат захвърлени и унижени, незабелязани от пастирите си? Такава ли е съдбата на чедата на Царството – да гледат на постоянно растящата разделяща ги линия от богатите? Та нали богатите забогатяха от тяхното даване?”
Тогава Исус ми отговори:
“Знаеш ли в какво се състои изпитанието на вярата?
Именно в това – да знаеш във всеки миг на своя живот кой е твоят пастир!
Когато пастирът съм Аз, тогава вярата ти в Мен пробива всяко обстоятелство и преодолява всяка преграда. Тогава твоят Господ е силен да изпълни Словото Си, където за верните Си овце е казал:
“Господ е пастир мой; няма да остана в нужда. На зелени пасбища ме успокоява; при тихи води ме завежда. Освежава душата ми; води ме през прави пътеки заради името Си…” (Псалом 23:1-3)
Ако си останал в нужда, ако не си успокоен, ако душата ти не е освежена, но омърсена и поругана, то в никакъв случай Аз не съм твоят Пастир. Тогава човек е станал твоят пастир, за да те води по човешките си пътища с човешките си доктрини. Тогава ти си Ме похулил в сърцето си, защото си предпочел ръката на човеци, вместо ръката Господна. Тогава непременно трябва да си спомниш древните и желателни неща, защото само с този спомен ще имаш силата да излезеш от тресавището, в което си затънал. А връщането към спомена на Ранната Ми и чиста Църква става с един въпрос: Кой е моят Пастир? Ако нямаш сила да зададеш този въпрос, то значи Моята вяра не живее в сърцето ти…”
Кой е твоят Пастир, братко мой?
Имаш ли силата да зададеш този въпрос?
Ако нямаш тази сила, то просто остави и не чети тази книга, понеже Пастирят в нея е само Един и Той не иска разрешение от дирекцията по вероизповеданията, за да изявява Себе Си. Кой е твоят Пастир, братко мой? Защото моят Пастир никога не би взел нещо за Себе Си, преди да е видял, че го притежавам аз, Неговата овца. Защото добрият Пастир Живота Си дава за овцете, а злият пастир използва живота на овцете за да обогати себе си. Нека тук ти дойдат наум сериозните думи на Апостола към всички пастири:
“Пазете Божието стадо, което е между вас, надзиравайте го, не с принуждение, а драговолно, като за Бога; нито за гнусна печалба, но с усърдие; нито като че господарувате над паството, което ви се поверява, а като показвате пример на стадото…” (I Петрово 5:2-3)
Какъв е този пример на стадото, когато ти живееш в луксозен дом, а овцете ти в беднотия? Какъв е този пример на стадото, когато ти работиш за гнусна печалба и заплатата ти надминава два пъти и половина средната заплата в съсухрената ни държавица, а овцете ти се редят на опашки за социални помощи? Какъв е този пример, когато овцете ти се иждивяват, за да поддържат лукса ти да натискаш бутоните на лъскав мобилен телефон и да сменяш костюми всяка седмица? Какъв е този пример, когато овцете ти се иждивяват, за да платят нощувките на поредния ти гост от Америка в най-изискания хотел, когато би трябвало този гост да изпълни Словото Божие?
А това Слово не каза на служителите Си да търсят хотели с пет звезди, а да намерят най-достойния в града и да остават гости в дома му, докато си излязат…
Какъв е този пример на стадото, когато с цялата си мерзост и беззаконие църковните новобогаташи презряха примера на Апостол Павел и предпочетоха холивудския блясък и разкош? Небето ли вдъхнови този пример или светът? Обичаш ли Апостол Павел? Вдъхновен ли си от живота му? Можеш ли да намериш друг в Новия Завет, на когото Бог да е дал правото да каже:
“Затова ви се моля, бъдете подражатели на мене…” (I Коринтяни 4:16)
И ако наистина не можеш да намериш друг, то потърси пастир, който би живял живота на Апостол Павел, за да си сигурен, че Исус държи ръката ти, а не човешката алчност и сребролюбие. Защото именно по тази причина сърцата отпадат от вярата и човеците се съблазняват в Бога. Защото не са разбрали, че смисъла на вярата е да вървиш след Исус, а не след онзи, който проповядва Исус, но не живее Исус. Защото този Апостол Павел със сълзи в очите си каза някога на презвитерите в Ефес:
“Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Святият Дух ви е поставил епископи, да пасете Църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв. Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото; и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си. Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас…” (Деяния 20:28-31)
Кой ли пастир днес би искал да бъде поучаван от Апостол Павел? Кой ли би поискал животът му да се огледа в думите на прекрасния Божий слуга, който продължава, като казва:
“Никому среброто, или златото, или облеклото не съм пожелал…” (Деяния 20:33)
Та нали днешните пастири не започват службата си, докато не напълнят предварително дискосите с дарения? Те не си отварят устата за проповед, докато не напълнят джобовете си с користи. Затова в огромния си процент проповедите им са свързани само с пари. Как тогава живееше Павел? Или може би не е казал истината? Или е бил краен фанатик?!!
Не, братко мой! Павел живееше Истината и затова каза и това:
“Вие сами знаете, че тия мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене. Във всичко това ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господа Исуса, как Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да приема…” (Деяния 20:34-35)
Представяш ли си църква, в която не овцете дават на пастира, но пастирът дава на овцете? Представяш ли си църква, в която пастирът да гладува с гладните, да плаче с плачещите, да се иждивява с иждивяващите се и да не иска за себе си нищо, докато не задоволи овцете си във всичко?
Ако не можеш да си представиш такава църква, то просто приличаш на човек, който вдига поглед към Небето, за да види Слънцето Христос, а вместо Него вижда един гъст, черен облак. Облакът, който е причина пастирите да станат наемници, а овцете да бъдат слабоумни и хилави, радващи се на благополучието и благоденствието на лидера си, когато самите те обират последните си трохи от долапа…
Такива овце заслужават пастирите си! И всяка овца, която не поиска да си спомни за древните и желателни неща на Ранната Христова Църква, самоволно и доброволно е избрала да я води вавилонски служител към проклятието и осъждението. Затова нека сега да продължа със следващите много показателни думи на пророк Еремия.