КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! По Волята на Господ Исус Христос в ръката ти е попаднала книга, която ще даде пророчески взор на сърцето ти. Този взор е жизнено важен за всеки един от нас. За всеки, който е повярвал в Името на Исус Христос от Назарет. Може би досега си прочел много книги. Може би досега умът ти и сърцето ти са били посещавани от Бога с различна по дълбочината си духовна храна. Но аз смея да твърдя, че истините, които ще получиш в тази книга, ще са не просто поредната духовна храна за сърцето ти, защото в това последно време проблемът вече не е в храненето, а в Спасителното издигане нагоре – към Пророческия Дух на Бога. Защото само Той може да ни завърже в Себе Си с връзки на изобилно просветена и всячески проницателна любов.
През последните десет години на вярата ми Исус усъвършенства сърцето ми, за да чувам гласа Му и да откликвам винаги, когато бъда докоснат от Неговия Дух. Така книгите, които започнах да пиша, постепенно изгубиха умозрителната си основа, сиреч разсъждението и размишлението. А на мястото на тази основа дойде ново помазание от Исус. Помазание, свързано с изявата на видения, давани ми от Спасителя. В тези видения аз почти изгубих нуждата да прибягвам до размисъл, просто защото до мене беше Господ Исус, а в разговорите с Него всички размисли избледняват. Понеже Той е Съвършеният Разум и на думите Му нито може да се притури, нито да се отнеме. Ето така в сърцето ми Исус изгради вярата на библейската Мария. Тази вяра, с която сядаш в коленете на Спасителя, за да слушаш думите Му и да следваш гласа Му. До преди няколко години аз дори и не предполагах, че ще настъпи време на такова чудесно ходене с моя Бог. Може би защото бях повече зает да се взирам в Библията, отколкото в Онзи, Когото отразява. Но ето, че наистина дойде това време, за да служа на Исус по този начин, който Той иска от мен. Аз ще се радвам, ако преди прочита на тази книга си имал възможност да прочетеш трилогията против търговците в Храма (“Изгони търговците от Храма”) и четирилогията против лицата на Луцифер, (“Златното теле на Църквата”, “Златният лъв на Църквата”, “Златният орел на Църквата” и “Златният човешки образ”) които буквално разтърсиха духовния живот на църквите. Но тук искам да знаеш, че от гонението, което дойде против душата ми, започнах да усещам много ясно вятъра и духовния натиск против мен. Дяволът се опитваше да се вкопчи в душата ми и да я изкара от онова русло, в което я постави Господ. Но той така и не успя, защото Милостта на Отца и благоволението на Исус останаха върху живота ми.
Нека сега ти кажа как се роди тази книга.
Напоследък, в последната половин година, аз все по-осезателно усещах как една скръб иска да ме задуши и потопи. Това беше страшно. Това беше скръб от неприемането на служението ми от братята и сестрите ми. Образно казано – чувствах се като чуждо тяло в Тялото на Христос. Книгите ми бяха късани и горени, при все, че ги раздавах даром. Бях анатемосван и проклинан от евангелски пастири. Получавах хулителни писма от тук и от там. Затова и скръбта не закъсня, но се настани трайно в сърцето ми. Не можех да спя по цели нощи. Измъчвах се от много тежки депресиращи мисли. Простирах ръцете си към сърца, приели духовните послания на книгите ми, за да взема от тях плод, да взема благодарност и утеха, помощ и подкрепа. Но тези сърца бяха като есенни дървета, без никакъв плод по клоните си. Тогава започнах да плача пред Бога. Молех Му се и Му казвах:
“Господи, нали Ти ме вдъхнови да напиша тези книги? Нали те имат в себе си Твоите Семена? Защо тогава не идва плодът? Защо не искаш да зарадваш сърцето ми така, както неведнъж си го правил с много Твои служители? Апостол Павел говореше за освежаване на душата му от братята и сестрите…”
Бог слушаше въпросите ми. И отговорът Му не закъсня. Един ден Исус ми каза:
“Огледай се и виж колко много неща даде даром на братята и сестрите си. Повечето дори не проумяха защо им даваш даром, понеже бяха свикнали на светската търговия в църквите си. Затова и храната ти от книгите им се стори странна, крайна и абсурдна. Но това беше единствената храна, която беше предназначена за Мен, Който живея в тях. И ако те не намериха плод на благодарствени устни за твоето сеене, то Господ твоят Бог ще запази плода и ще го изсипе в сърцето ти в Деня на грабването. Затова продължи да сееш Семената Ми, без значение дали ще получиш плодовете си приживе на този свят. Защото времето е усилно и любовта на мнозинството е охладняла.
Разбираш ли това, момчето Ми? Любовта е охладняла… И за онзи, който протрива дланите си край едно угаснало огнище, няма нищо по-скръбно от това – да омърси шепите си с черната пепел и сажди по дървата. Пепел и сажди, останали като свидетели за някогашно буйно горене. Защото когато някой е горял с Огъня, но е изгубил Огъня, той вече е станал свидетел на саждите. Огънят си е отишъл от огнището и само тук-таме има човеци със сърца като горящи въгленчета, които пазят сетното пламъче, за да устоят. Ти и всичките Ми братя и сестри имате съдбата от Отец да се родите във времето на най-страшното охладняване на земята, което предшества Голямата Скръб. Затова кажи на всичките Ми братя и сестри, че Огънят на Господ вече не се намира по земята.
Нека пак ти го повторя:
Огънят на твоят Господ не се намира вече на земята!
Аз вдигнах Огъня Си високо в Небесните места, за да проверя сърцата на онези, които Ме обичат и искат да обичат с Моята Любов. Защото само ако силно обичаш твоя Господ, ти ще отидеш да живееш с Него в Небесните места и там непременно ще намериш Огъня. Но горко на всеки, който е останал на земята, с поглед, обърнат към земното и с пориви по светското и плътското, защото съдбата на тази земя и този свят през следващите години е да изстинат и да се превърнат в огромна буца лед, която ще закорави много сърца…”
“Защо, мой Господи, Ти си вдигнал Огъня Си от земята и света?” – попитах аз. А Исус ми отговори:
“Който има очи да види, нека види и който има сърце да приеме, нека приеме, че главната и единствена причина да вдигна Огъня Си беше тази, че се умножи беззаконието. Спомни си тук думите Ми:
“И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина. Но понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее. Но който устои докрай, той ще бъде спасен…” (Матея 24:11-13)
Искаш или не, не можеш да спреш това, което е предначертано от Небето. Затова има само един начин да устоите. Той е да дойдете при Мене. Защото Моята Любов не е охладняла и няма никога да охладнее. И блажени са всички човеци, които са запалени от нея и пребъдват в нея…”
“Господи Исусе!” – извиках аз:
“Ако е толкова просто идването при Теб, Ти не би казал, че Любовта на мнозинството ще охладнее, понеже тогава цялото това мнозинство би дошло при Теб в Небесните места. Но то не идва при Теб, а все още вярва, че Любовта Ти е на земята…”
Тук Исус ми отговори:
“Има причини мнозинството да вярва, че Огънят Ми е на земята. Има причини то да е с толкова високо самочувствие. И сега Аз ще ти дам да видиш тези причини, защото те са първата стъпка към помазанието, което ще получиш, за да напишеш тази книга…”
След тези думи Господ ме вдигна при Себе Си и аз видях Земята точно така, както може да се види през илюминаторите на космически кораб. И въпреки, че това беше планетата Земя, аз не забелязах континенти и морета, каквито би забелязал физическият поглед, но по-скоро видях нещо друго. Видях куполи на църкви и църковни зали, пръснати на хиляди места по цялата земя. Внезапно над земята откъм северния полюс се появи един огромен черен облак. Той се разрастваше с изумителна бързина и покриваше с гъсти купове цялата земна атмосфера. Така църковните куполи изчезнаха от погледа ми, а след тях и повечето църковни зали. Тогава Исус отново ме попита:
“Забеляза ли облака, идещ от север? Забеляза ли, че сега нито Аз мога да видя църквите, нито те могат да видят Мен? Облакът просто скри църквите от погледа на очите Ми. Но ти погледни нагоре, към Лоното на Отца Ми…”
Обърнах главата си и погледнах нагоре. Тогава видях гигантска искряща звезда, чийто блясък надминаваше многократно блясъка на физическото слънце. Тази звезда пулсираше подобно на човешко сърце и от центъра на блестящото сияние се изливаха много лъчи към земята. Но те не можеха да пробият навсякъде черния облак. Той стоеше като плътна завеса пред тези лъчи. Само тук-там лъчите успяваха да си пробият път към земята и да осветят някое място. Гледайки всичко това аз казах на Исус:
“Господи, не е ли това Святият Дух, Който се излива от Престола на Отца? И не търсят ли Неговите лъчи сърцата на човеците по земята?”
Исус ме погали по главата, а после каза:
“Нека те заведа близо до облака, за да видиш какво са лъчите на Духа…”
Той отново хвана сърцето ми и ме заведе много близо до облака. Тогава видях как на местата, където лъчите са пробили облачната завеса, краят на тези лъчи се превръщаше в светло въже. Не след дълго време лъчите започнаха да издърпват над облака човешки души, които сияеха от щастие и радост, а лицата им светеха с Небесна Светлина. Тогава Исус допълни към видяното от мен думите Си:
“В това последно време Святият Ми Дух ще вдигне мнозина над този черен облак и те отново ще пребъдват в Мене, защото съм възлюбил сърцата им с връзки на вечна Любов. Но другите, които останат под облака, няма да Ме намерят, защото вече са направили фаталния си избор. Те са приели облака за Светлина и засеняването му за утеха. След близо две хиляди години Живот на Моята Църква на земята, настъпва времето за мнозина да Ми станат противници и да похулят слугите Ми. А така всичко вече се оглежда в стиховете на пророка Ми:
“И в същият ден ще реват против тях (против слугите Ми) като морското бучение; и ако погледне някой на земята, ето тъмнина и неволя, и виделината помрачена през облаците й…” (Исайя 5:30)
Забелязваш ли колко точно пророкът Ми е видял помрачената виделина? Забелязваш ли, че този черен облак ще погълне мнозина със засеняващата си власт?”
“Господи, не мога да не забележа това. И все пак, какво е този облак? Защо той е толкова черен и толкова огромен?”
Тук Исус ми каза:
“Това е поднебесният Вавилон, великият град, който владее над земните царе и над земните им църкви. През цялата история на света той се е увеличавал многократно, а сега е времето на най-голямата му власт, сила и уголемяване. Но нека те заведа под самия облак, защото има какво да видиш там…”
След думите на Исус стана нещо чудно. Един от лъчите на Святия Дух излезе от самото сърце на Спасителя и просто проби облака, като направи внушителен тунел, през който аз и Господ преминахме, за да застанем под облака. Тогава пред очите ми се откри грандиозна гледка. Представи си стотици хиляди демони, жужащи като мухи, които носеха в специални чаши възлиянията на вавилонските поклонници като ги отнасяха пред престола на дух, приличащ на звяр и имащ рогове, подобни на агнешки. В самото пространство под облака се усещаше странно напрежение, като шум от много трансформатори. Но това беше не просто шум. Това беше своеобразен ефект от възлиянията на вавилонските поклонници, който караше облакът да се тресе и вибрира. В този момент Исус сякаш увеличи възможностите на слуха ми и аз чух как хиляди гласове викаха:
“Господи, господи, господи, господи, господи, господи, господи, господи, господи…”
А други добавяха:
“Исусе, исусе, исусе, исусе, исусе, исусе, исусе, исусе, исусе, исусе…”
После видях как демоните изливаха чашите от човешките възлияния в специален котел, под който звярът разпалваше с дъха си силен огън и от котела се издигаше гъст черен дим, който запълваше големината на облака и го правеше все по-голям и по-голям. Имах чувството, че от гледката сърцето ми ще се пръсне, въпреки че присъствието на Исус ми даваше устойчивост. Видял утеснението ми, Той отново ме издигна през тунела и след миг пак наблюдавах облака отгоре. Тогава Господ ми каза:
“Има хиляди начини и способи, с които Сатана владее над човеците, но това, което видя, прави най-голяма властта му, защото силата на изговореното слово, (на което е прибавена и вяра от сърцето), дава възможност на нечестието да върши зло чрез закона на вярата. Онзи специфичен шум, от който облакът вибрираше, бе силата на чародеянията, сиреч, на молитвите, изречени към дявола, наречен “Господ”. Колкото и да ти е чудно, именно изпълняването на Словото Ми е причина за активността на облака Вавилон. Защото някога на всички ви Аз казах:
“Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори, защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори…” (Матея 7:7-8)
Забелязваш ли, че Аз ви казах: “Всеки, който иска, получава”?
Когато казвам “всеки” имам предвид всеки… Ако някой е искал от Мене, той ще получи от Мене. Ако някой е искал Мене, той ще получи Мене. Но ако друг е поискал дяволското, той ще получи от дяволското. Ако друг е искал самия дявол, той ще получи самия дявол. Защото няма никой, който да иска и да не получи. Така, в това последно време, Вавилон с огромна сила атакува много от църквите и там беззаконието се умножи. А тогава човеци, наричащи се с Името Ми, започнаха да искат света и всичко, що е в света. Те възлюбиха света и светът възлюби тях. Те харесаха света и светът хареса тях. Те се ожениха за света и светът се ожени за тях. Така предизвикаха не нещо друго, но Гнева на Отца Ми. И да мислите, че Отец Ми е изненадан, то значи да не знаете, че Той пази съдовете, като предмети на Гнева Си, за Деня на възмездието, когато ще се открият всички Божии съдби против нечестивите в лина на Божия гняв.
Тази духовна смърт на тщеславната църква е предизвестена. Хилядолетия, преди Любовта на мнозинството да охладнее, Отец Ми е разкрил силата на черния облак Вавилон и ефекта от неговото засеняване върху църквите на последното време. Затова нека сега да те заведа в Словото Си, защото ти и читателите на тази книга ще предприемете духовно пътуване и завръщане към Небето. Духовно пътуване чрез онзи Мой пророк, който за облакът Вавилон и всички, които са под него, написа:
“Как покри Господ с облак Сионовата дъщеря в гнева Си, хвърли от небето долу на земята великолепието на Израиля. И в деня на гнева Си не Си спомни за подножието Си!” (Плачът на Еремия 2:1)
Има нещо, което Господ вашият Бог очаква от сърцата ви. Има един плач на Еремия, който Отец Ми иска да види като плач на всяко покаяно и искрено сърце. Но колцина ще са сърцата, които искат да плачат, когато веселият панаир на вавилонската суета им предлага да се смеят и танцуват?
Знайте, че ако има стълба от Небето, с която да възвърна Сионовите пленници при Себе Си, то тази стълба е “Плачът на Еремия”. Знайте, че ако има въже, с което Святият Ми Дух да ви изтегли в Небесните места, над черния облак Вавилон, то това въже е поривът на покаяните ви сърца, които са се отвратили от светското нечестие на отстъпилата от Името Ми църква.
А сега нека, преди да ти дам ходене в Словото Ми, ти разкрия как беше написана пророческата книга за “Плачът на Еремия”…”
С тези думи Исус започна да подготвя сърцето ми за мъдростта Си, частица от която ти, скъпи ми читателю, получи с това видение към сърцето ти. Не се плаши да прекрачиш с вярата си в дълбочините и височините на Святия Дух, защото това Слово от Господ Исус идва точно на времето си и в сезона си.
Нека Бог те благослови със следващите страници. Амин и Амин!