ОБЛАКЪТ НАД СИОНОВАТА ДЪЩЕРЯ – VIII ГЛАВА

8. ПРИМКАТА В НОЗЕТЕ И ХОМОТЪТ ОКОЛО ВРАТА НА ВДОВИЦАТА

Знаеш ли, братко мой, че едно зло никога не идва само? То е като верига от падения и всяко следващо падение е по-жестоко от предишното. Изобщо – когато някой напусне Пътя, Истината и Живота, то със сигурност ще попадне на безпътицата, лъжата и смъртта. Бог контролира всяка секунда на тази земя и Той не може да бъде изненадан. Той не може да бъде смутен. Той е задвижил така законите на съдбите Си, щото всеки да попадне на мястото, което търси и да получи нещата, които иска. Вярата в Господ Исус Христос е най-отговорната стъпка в живота на всеки човек. Тя е избор, след който друг избор няма. Или тръгваш по пътя на Господ, отрекъл се от себе си и приел да пострадаш за Името Му, или се връщаш назад. Точно в това “връщане назад” ударът от противника е толкова жесток и коварен, щото по степента на духовното разрушение животът на езичниците е градина, сравнена с опустошенията, които извършва дяволът в тщеславните църкви. То е като да си представиш, че си вързан с въже и от едната страна го дърпа Господ, а от другата страна го дърпа дяволът. Дърпането е с всички сили. Бог и дявол искат сърцето ти с голяма ревност. И когато ти се покоряваш на Бог, то усещаш как сърцето ти влиза толкова надълбоко в Божието присъствие, щото за лукавия не е останал никакъв шанс. Но я си представи другата перспектива. Представи си как всеки ден прибавяш нови и нови компромиси към вярата си в Исус. Тези компромиси намаляват възможността на Бог да те държи във Волята Си. То е като да видиш как се къса едно въже. Първо се скъсва едно снопче и изхвърча настрана, после второ, трето, четвърто. А накрая, когато е останало само едно снопче, идва момент да се скъса и то. А тогава залитането ти към територията на дявола е с такава сила и категоричност, щото не е чудно как пророк Еремия продължава своя пророчески поглед към духовната трагедия на мнозинството. Нека сега ти покажа картината на това, за което ти говоря. Виж какви стихове ни разкрива пророка за отстъпилата църква:
“Всичките й люде въздишат и искат хляб; дадоха желателните си неща за храна, за да се възобнови животът им; виж, Господи, и погледни, защото станах унижена. Немарите ли всички вие, които заминавате по пътя? Погледнете и вижте, има ли страдание, като страданието, което падна на мене. Която Господ оскърби в деня на пламенния Си гняв. От свише Той прати огън в костите ми, който ги облада; простря примка за нозете ми, върна ме назад; направи ме пуста и слаба цял ден. Нечестията ми бидоха стегнати върху мене като хомот от ръката Му; те се сплетоха, стигнаха до врата ми; Той направи да намалее силата ми; Господ ме предаде в ръцете на ония, срещу които не мога да стоя…”
Искам да знаеш, че първият сигнал за сърцето ти, който ще ти покаже, че си се привързал към вдовицата, е гладът. Онзи глад, който панически те кара да търсиш нещо за ядене и сърцето ти повече да не се насища нито от лъскавите проповеди на амвона, нито от шумните конференции, нито от подредените като аптекарски шишета теологически доктрини. “Всичките й люде въздишат и искат хляб…” – пише пророкът. Фактът, че въздишат и искат хляб е достатъчно доказателство, че сърцата им вече са захранени със суетно слово, лишено от Духа и нямащо Сила и Благодат.
Нека ти обясня това малко по-обстойно. Словото Божие ти показва, че като повярвал в Господ Исус Христос ти си част от Неговото Тяло. Това е привилегия. Това е най-прекрасната и чудна привилегия на твоя живот – да принадлежиш в дух, душа и тяло на Господа и Той да се грижи за теб. Точно това казва и Апостол Павел в посланието си:
“Защото никой никога не е намразил своето тяло, но го храни и се грижи за него, както и Христос за църквата; понеже сме части на Неговото Тяло [от Неговата плът и от Неговите кости]…” (Ефесяни 5:29-30)
Кажи “Амин” на това истинско послание! Защото далеч да бъде Господ да не се грижи за Тялото Си и да не го храни и поддържа. Но когато в една църква нещата са стигнали дотам людете да въздишат и искат хляб, то значи, че някой ги е лишил от Насъщния Хляб, от Хлябът, Който слиза от Небето, за да даде Живот и Светлина на всеки.
Какво става тогава?
Става това, че Господ е Верен да издирва чрез Словото Си твоето сърце и да види как то стои в Евангелието. А сега обърни много голямо внимание на фактът, че ти си не само част от Неговата Плът и Тяло, но и от Неговите кости. Това казва Апостолът – “От Неговата плът и от Неговите кости”. Защо те карам да обърнеш внимание на костите?
Именно защото всички днес се хвалят, че са Негово Тяло, но никой не иска да бъде от Неговите кости. Точно затова е Божият Гняв в “Плачът на Еремия”. Защото пророкът изрично казва за това:
“От свише Той прати огън в костите ми, който ги облада…”
Когато нещо не е угодно в очите на Бога, то тогава Всевишният го обръща за собствената му погибел. Така и костите на тщеславната църква не са му угодни и затова Той изпраща от свише огън в тях, който да ги обладае. Аз нямаше да разбера пълнотата на тази дълбока Истина, ако Исус не беше до сърцето ми и не бдеше върху мислите ми. Ето какво ми каза Той:
“Стефане, ти част ли си от Моето Тяло?”
“Да, Господи Исусе! Това говори Словото Ти за повярвалия в Теб! Аз вярвам в Твоето идване на земята като Човешки Син. Вярвам в делата, които извърши, и в думите, които изговори. Вярвам, че беше разпънат за греховете ми и че Твоята Кръв ми дава опрощение и Благодат. Вярвам, че възкръсна от мъртвите и се възнесе при Бог Отец, като седна отдясно на Силата. Всичко това ми дава основание да вярвам, че съм в Твоята плът и част от Твоето Тяло…”
“А едно Тяло само от плът ли се състои? Не са ли нужни и кости, които да го държат изправено? Нека пак те попитам:
Ти част ли си от Моите кости?
Защото, когато си в Моето Тяло, то тогава Словото Ми живее в сърцето ти. Но когато си и в Моите кости тогава Словото Ми пребъдва в сърцето ти, защото костите го правят да стои и устоява. Защото не е важно само да бъдеш в Мен, но да пребъдваш в Мене. А пребъдването на Тялото става с костите…”
Замислих се върху думите на Исус и те ми се сториха много дълбоки. Толкова дълбоки, щото имах чувството, че никога не съм познавал моя Бог. Тогава Му казах:
“Господи, ако трябва да кажа какво са Твоите кости, аз ще се нуждая от достъп до най-вътрешното на Твоето светилище. Точно както казваше Давид в псалмите, като заявяваше:
“Послушай гласа на молбите ми, когато викам към Тебе, когато вдигам ръце към най-вътрешното на Твоето светилище…” (Псалом 28:2)
Понеже костите са по-навътре от Тялото, то и затова онези, които биха били не само Твое Тяло, но и Твои кости, биха били съвършени изпълнители на Божията Воля…”
Тогава Исус ми каза:
“Точно такива съвършени изпълнители са много малко! Понеже малцина познават Сърцето на Отца Ми и са готови да платят цената, за да извършат Волята Му. Но ти отново помисли какво са костите, защото мнозина днес са решили да създават плът, без никога да са създавали костите. Спомни си думите на Апостол Павел, който за обличането в образа на Небесния Човек ти показа някои важни истини…”
За кой ли път Исус ме подбутваше, за да мисля с Неговия ум. Отидох на посланието на Апостол Павел и там прочетох следното:
“Първият човек е от земята, пръстен, вторият човек е от Небето. Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е Небесният, такива са и небесните. И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на Небесния…” (I Коринтяни 15:47-49)
Изведнъж цялата Истина на това дълбоко откровение се изясни пред очите на сърцето ми. Затова казах на моя Господ:
“Господи, Ти отвори очите ми за нещо дълбоко и важно, което никога не съм разбирал. Чак сега аз разбрах, че основният приоритет във Волята на Отец е първо да бъдат създадени костите и чак след това – самото Тяло. Понеже в “Еклесиаст” Соломон казва:
“Както не знаеш как се движи духът, нито как се образуват костите в утробата на непразната, така не знаеш и делата на Бога, Който прави всичко…” (Еклесиаст 11:5)
Сега разбирам, че в утвърждаването на Твоето Тяло и образуването на Небесния Човек първо се полагат костите и чак след това – плътта. Понеже Твоята плът не би се задържала в нас, ако няма кости, които да я държат…”
Тук Исус продължи, като каза:
“Виждаш ли, че не е трудно да влезеш в дълбокото? Помисли тогава кое е първото дело, което всички сте длъжни да извършите по Бога? Не е ли това покаянието? Не е ли това позивът към Бога на чистата съвест? Не е ли съвестта, която дава опора на духовния човек, точно така, както костите я дават на тялото? Сега разбираш ли вече Гнева на Отца Ми? Сега разбираш ли, че за да изпраща Той от свише огън в костите на тщеславната църква, то го прави за да накаже онези закоравени и непокаяни сърца, които решиха че могат да образуват плътта, без да са помислили за утвърждаването на костите?
Какво значи това, че Храмът Ми ще е пълен с непокаяни грешници, свикнали с цялата бълвоч и нечистота на света? Какво значи това, че такива ще искат да се хранят с Хляба на Живота, когато Този Хляб просто не може да се задържи в тях, понеже нямат кости? Знаеш ли какво става с тяло, което няма кости, които да го държат изправено? Вие трябва да имате не само Моята Вяра, но и Моята Съвест. Защо? Ами защото църкви без Моята Съвест ще бъдат сполетени именно от написаното от пророк Еремия:
“От свише Той прати огън в костите ми, който ги облада; простря примка за нозете ми, върна ги назад; направи ме пуста и слаба цял ден…”
А сега помисли отново къде се прицелва духът на Антихрист, за да обладае с похотливост и светска нечистота вярващите? И ако в Гнева Си Отец Ми простира примки за нозете на тщеславните, то нозе без кости биха ли се отървали от примките? Какво ще направи този огън в костите на богоотстъпниците? Или още по-точно – какво става със съвестите на човеци, които ревностно са започнали да лъжат стадото Ми да се харесва на света и да уповава на парите?”
Въпросите на Исус бяха толкова точно зададени, че аз без всякакво съмнение отворих библията си на сериозното предупреждение от Святия Дух, дадено на Апостол Павел:
“А Духът изрично казва, че в послешните времена някои ще отстъпят от вярата, и ще слушат измамителни духове и бесовски учения, чрез лицемерието на човеци, които лъжат, чиято съвест е прегоряла…” (I Тимотея 4:1-2)
Кажи ми, братко мой! От какво прегаря тази съвест на лицемерите? От какво ще да са прегорели тези кости, казано по духовен начин, ако не от Божието проклятие над всички, които обичат света и дявола?
Виж отново изповедта на вдовицата:
“От свише Той прати огън в костите ми, който ги облада; простря примка за нозете ми, върна ги назад; направи ме пуста и слаба цял ден…”
Сега разбираш ли колко е важно да имаме покаяни сърца и духове пред Праведния Съдия? Сега разбираш ли, че нищо от Словото Божие няма да те ползва, ако нямаш чиста съвест и вяра, с които да го опазиш? Нищо от плътта на Исус няма да се задържи върху теб, ако не са налице костите. Но именно такова е проклятието над тщеславните:
Да събират усилно Хляб и Слово, с което да се хранят, но то никога да не се задържа в тях, поради нечистотата и беззаконието на сърцата им!
Защото когато всички трябва да паднем и плачем с плача на Еремия, дано Бог би се смилил и би ни дарил с Христовата Съвест, с Неговите кости, ние се радваме колко много доктрини знаем и какви лъскави дипломи държим в кожените си куфарчета. Затова и проклятието от Бога върху вдовицата не закъснява, но се стоварва с още по-големи язви.
“Нечестията ми бидоха стегнати върху мене като хомот от ръката Му; те се сплетоха, стигнаха до врата ми; Той направи да намалее силата ми; Господ ме предаде в ръцете на ония, срещу които не мога да стоя…”
Има един божествен принцип, който сега искам да проумееш. Той гласи следното:
Ако ти не вържеш противниците си с Божието Слово, то противниците ти ще те вържат със същото това Слово! А тогава Господ ще те предаде в ръцете на ония, срещу които не можеш да стоиш!
То е като да държиш въже в ръката си, дадено ти да обесиш дявола, но дяволът да го измъкне от ръката ти и да обеси тебе. Вярваш ли ми, че това е така? Или все още си мислиш, че си духовен великан, можещ само чрез изповеди на вяра да стои над враговете си и противниците си?
Чуй тогава предупреждението на Исус:
“Спогаждай се с противника си по-скоро, докато си на пътя с него към съдилището, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на служителя, и да бъдеш хвърлен в тъмница…” (Матея 5:25)
Ето така, по силата на тези съдбоносни думи на Исус, тщеславната църква не се е спогаждала с противника си, тоест, навсякъде е демонстрирала и проповядвала колко много е угодна на Бога, без да знае, че с упорството на непокаяното си сърце е трупала гняв. Тогава се е случило записаното в думите на Исус. Противникът е предал тази църква на Съдията. Дяволът е застанал пред Бога и Му е казал:
“Това ли е Църквата Ти? Това ли са облечените в Твоето Слово? Та я ги виж! Те се кланят на парите ми, те обикнаха света. Те наричат общението си с моите думи. Те правят хваление с моята музика. Те търгуват в Храма Ти. Те са много повече мои, отколкото Твои…”
А Праведният Съдия просто е прострял ръка и е казал:
“Щом виждаш, че те са твои, вземи си ги. Влез в Храма Ми и събери всичко, което е твое, а не Мое. Изпитай всеки един и онези, които са без костите Ми, ги вържи и обладай според силата си…”
Ако още се съмняваш, че нещата са точно такива, то просто си спомни записаното в “Посланието към Солунците”, за да разбереш и да се убедиш, че наистина Всемогъщият “от свише изпрати огън” в осквернените кости на тщеславието:
“И затова Бог праща заблуда да действа между тях, за да повярват лъжа, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината, а са имали благоволение към неправдата…” (II Солунци 2:11-12)
Кой би имал благоволение към неправдата, освен онзи човек, който е с прегоряла съвест? Кой би имал благоволение към неправдата, освен този, който до уши е влюбен в този свят и не иска да излезе от него със Силата на Божията Благодат? Тогава непременно Словото Божие ще действа против такъв с цялата сериозност на духовните последствия.
Нека отново те върна на основното послание от пророк Еремия:
“Нечестията ми бидоха стегнати върху мене като хомот от ръката Му; те се сплетоха, стигнаха до врата ми; Той направи да намалее силата ми; Господ ме предаде в ръцете на ония, срещу които не мога да стоя…”
Виждаш ли как се казва, че нечестията на тщеславната църква стигат до врата й. Те всеки миг ще обесят шията й, а тя дори не иска да отвори Словото Божие и да види как Господ призовава всички църкви на последното време:
“Отърси от себе си пръстта, стани, седни Ерусалиме; освободи се от връзките по шията ти пленена дъщерьо Сионова…” (Исайя 52:2)
Ето тук, братко мой, се отваря голяма дупка от незнание, която дяволът бърза да запълни със заблуда. Каква е тази дупка от незнание?
Именно такава, че църквите не могат да разберат какво са тези връзки по шията, за които Словото Божие ги предупреждава. Шията е много важно място от тялото. Тя е точно мястото, където Тялото осъществява контакт с Главата. А тук дяволската активност е пресметната така, щото никоя част от Тялото да не иска да слуша Главата Христос. За целта просто шията на Сионовата дъщеря бива обладана от връзки. Нека в това отношение да ти разкрия видението, което Господ Исус даде на сърцето ми.

Leave a Reply