ОБЛАКЪТ НАД СИОНОВАТА ДЪЩЕРЯ – VII ГЛАВА

7. ЕЗИЧНИЦИТЕ В СВЕТИЛИЩЕТО ИЛИ ЗА ПОТЪВАЩИЯ КОРАБ

Можеш ли да си представиш, че отиваш на сватба?
Със сигурност такава представа не е никак трудна, защото всички ние сме били свидетели поне веднъж на сватба в живота си. Било нашата собствена сватба, било сватбата на наши приятели или роднини. И сега си представи как майката извършва последните приготовления на дъщеря си, преди тя да застане пред венчилото. Дъщерята се оглежда с вълнение пред огледалото и се пита дали тази прекрасна бяла рокля й отива, дали наистина ще бъде харесана от годеника си. Това е много чисто вълнение. Вълнение, излизащо от сърцето. Вълнение, което е вътрешно, ако и външно роклята да допълва красотата и чистотата. Изведнъж, там, пред огледалото, се появява човек с нечисти дрехи, излязъл от някое блатно тресавище. И докато булката се опомни, я хваща с мръсните си ръце и се допира до белоснежната й рокля. Тогава всички мръсни петна, тинята и жабурнякът се полепват по чистата булчинска рокля, за ужас на невястата, на майка й, на младоженеца и на цялата сватба.
Бъди сигурен, братко мой, че сватбата се е осуетила. Защото няма булка, която да поиска да отиде под венчило с осквернена рокля. Този етюд, който разигравам пред теб, със сигурност рядко би се случил в естествения живот, макар, че е възможно да се случи. Но именно такава е духовната ситуация и картина с тщеславната църква. За разлика от всяка друга булка, която би избухнала в плачове и ридания поради омерзението, дошло върху нея, тщеславната църква със завидно самочувствие развява осквернената си дреха и не престава да се хвали, че отива на сватба. Трагедията на нейното самочувствие се крие в това, че когато е дошъл светският дух и е омърсил булчинската й рокля, тя го е припознала за Господ Исус Христос и е решила, че новите подробности към дрехата й са украшения от Небесния Сион. Тази неразумна девица е започнала да гледа на себе си през очилата, създадени в редица реномирани теологически институти. А през тези очила всяко светско нещо придобива ореол на духовност и всеки дух на Сатана заприличва на бяло ангелче с нежни крилца. Нека тогава те пренеса към “Плачът на Еремия”, защото в сълзите на този пророк се намира силата, която поразява всеки измамлив поглед, всяко тщеславно самодоволство, всяка гордост и високоумие. Ето какво четем, като записано от пророка:
“Тежко съгреши ерусалимската дъщеря, затова се отмахна като нечисто нещо; всички, които я бяха почитали, презряха я, защото видяха голотата й; а тя въздиша и обръща гърба си. Нечистотата й беше в полите й; не бе помислила за сетнината си! Затова чудно се е смирила; няма кой да я утешава; виж Господи скръбта ми, вика тя, защото неприятелят се възвеличи. Противникът е прострял ръката си върху всичките й желателни неща; защото тя видя, че в светилището й влязоха езичниците, за които си заповядал да не влизат в Твоето събрание…”
Разбираш ли, братко мой, че тежко съгрешаване не може да стане току-така? Тежкото съгрешаване е онова презиране на Евангелието, при което Божията Благодат е счетена за празно нещо, а сатанинската измама е окупирала амвоните като е започнала да закоравява сърцата. Погледни само как точно казва пророкът:
“Нечистотата й беше в полите й…”
Не иде ли това да ти покаже, че става дума за духовно блудство, за отдаване, при което всеки светски дух е готов да излее семето си върху светлия и чист висон на благовестието?
Най-после – виж категоричното заявление:
“В светилището й влязоха езичниците…”
Този свят е свят на езичници, нали? Където и да отидат нозете ти в този свят, ти навсякъде ще видиш езичниците. Те са в политиката и управлението, те са в бизнеса, те са в търговията, те са в шоуто, те са по всичките лостове на света и чрез тях Сатана управлява този свят. Но ако дяволът управлява този свят, Исус слезе от Небето, за да управлява Своята Църква. И Църквата на Исус не е от този свят, ако и да се намира в този свят.
Какво тогава ще се случи, ако светът влезе в Църквата?
Няма ли тогава нещата на света да станат неща на Църквата?
Разбира се, че ще станат, но далеч да бъде тогава от Праведният и Свят Господ да управлява общество, в което нещата са петдесет на петдесет. Петдесет процента на Исус и петдесет процента на лукавия! Такава ли църква искаш, братко мой? Та тя е абсурдна, невъзможна за постигане! Защото, колкото до дяволът, той би се съгласил на такъв пазарлък, но Бог е твърде Свят, за да Го принизиш на някакъв измислен кантар.
А сега помисли много сериозно върху следният духовен паралел:
В света има политика. И в Църквата има политика.
В света има бизнес. И в Църквата има бизнес.
В света има търговия. И в Църквата има търговия.
В света има университети. И в Църквата има университети.
В света има заплати. И в Църквата има заплати.
В света има дипломи. И в Църквата има дипломи.
В света има конференции. И в Църквата има конференции.
В света има шоу. И в Църквата има шоу.
Светът е обигран младоженец с костюм от политика, бизнес, търговия, университети, заплати, дипломи, конференции и шоу. И Църквата е булка с рокля от политика, бизнес, търговия, университети, заплати, дипломи, конференции и шоу.
Как мислиш?
Не си ли подхождат твърде много един за друг светът и Църквата? Не са ли лика-прилика? Не са ли младоженец и булка, създадени един за друг? И ако езичниците влязоха в светилището, то Светая Светих не стана ли типична сергия, където да продадеш душата си на дявола?
Аз твърде много ревнувам за Божието и искам да знаеш, че думата “църква” за мен стана куха черупка, изпразнена от духовно съдържание. Понеже, когато човек чуе за “църква”, той си представя локално общество от поклонници на Бога. Той си представя един кораб, плуващ над морето на света, който спасява удавниците. Това хубава представа ли е за теб? Защото аз я смятах за хубава, докато Исус ми даде видение, което разруши хубостта на тази представа. Ето какво показа Господ пред очите ми:
Видях огромно развълнувано море. То шумеше и бучеше твърде силно. Небосводът над морето беше покрит от черни облаци, а вятърът беше толкова противен, щото имах чувството, че въздушните струи ще разкъсат порите на собственото ми лице. На централно място в тази развълнувана стихия имаше огромен кораб. Той беше пълен с пътници. Капитанът на мостика с мъка удържаше руля, а моряците около него държаха със сетни усилия въжетата на мачтите. Тогава отстрани до мен застана Исус и ми каза:
“Напомня ли ти за нещо тази гледка? Свързваш ли я ти с нещо, дълбоко в сърцето си?”
Когато Исус ти говори с образи и видения, тогава всеки Негов въпрос е ключ към Евангелието, врата към евангелски събития, които Господ лично е преживял. Затова Му отговорих:
“Господи, това видение твърде много напомня за онази страшна буря, която се вдигна в езерото, и се мъчеше да потопи ладията, в която Ти беше заспал…”
Тогава Исус ме хвана и двамата с Него се приближихме отвесно над самия кораб. След това Спасителят посочи с ръката си към едно открито място на кораба и ме попита:
“Виждаш ли това, което ти посочвам?”
Погледнах натам, накъдето сочеше показалецът на Исус и видях как там отново беше Той, само, че заспал. Вълните, които се блъскаха в кораба, разплискваха водата си и струите й падаха върху главата на спящия Исус. Само че Той не помръдваше. Тогава Му казах:
“Господи, забелязвам, че Ти Си в този кораб и спиш. Водите на морето заливат главата Ти, но това никак не Те събужда. Защо е така?”
Тогава Исус каза:
“Защото никой на този кораб не се вълнува от Мен. От капитана до последния пътник – всички са решили, че имат собствени сили да удържат управлението. Тези тука имат твърде малко от вярата на Петър и Андрей, на Яков и Йоан, макар, че някога Аз ги нарекох “маловерци”. Тези тук дори не са маловерци, защото вече са станали друговерци. Как мислиш? Имам ли Аз основание да ги смятам за друговерци?”
Погледнах отново към кораба и спящия Исус. Видях, че никой не Му обръщаше внимание. Напротив – в самата суматоха на палубата ставаше така, че твърде често Го газеха и тъпчеха с краката си, а Той все така спеше. Някои се спъваха в Него, а после ритваха със злоба главата Му, защото ги е спънал. Тогава забелязах как Тялото Му беше наранено и по главата Му личаха следи от ритници и стъпки от мръсни и кални грайфери на обуща. Обърнах се към моя Господ и Му казах:
“Господи, ако някой на този кораб би Те любил с цялото си сърце, той не би оставил да тъпчат главата Ти. Той не би Те оставил и да спиш, но би извикал с цялата болка и ревност на сърцето си:
“Господи, спаси, загиваме!”
Но те не само, че не Те събуждат, но напротив – държат се така, все едно, че не съществуваш и не наблюдаваш постъпките им. Те позволиха главата Ти да бъде осквернена с морската вода, която е водата на този свят. Те я ритаха със злоба, когато се спъваха в нея. Затова мисля, че този кораб е просто обречен…”
А Исус добави:
“Точно така, момчето Ми! Никой от тези на кораба, от капитана до последния пътник, нямат власт и сила над вятъра. Власт и сила има Онзи, Когото са поругавали и оставили да спи, Когото са подритвали и похулвали многократно. А съгласи се с твоя Господ, че ако подритваш и хулиш някого, то едва ли после би отишъл към този някой за помощ и съвет. Ти вече си го презрял в сърцето си. Точно така, както Аз бях презрян на този кораб. Затова нещата с този кораб ще следват естествения си завършек…”
Докато Исус ми говореше, аз забелязах, как тялото Му на кораба просто изчезна. То се разсея така, както парата изчезва във въздуха. И на мястото, където бе лежал Исус, се отвори пробойна, която просто се разшири в дълга пукнатина и оттам започна да нахлува морска вода. А Исус ме накара да се обърна и погледна към самото море. То беше станало още по-страшно, а във вълните му започнах да виждам лица на удавени хора. Тези удавени хора не бяха като пътниците на кораба. Те бяха мъртви, но въпреки това виждах, как премигваха с очите си и движеха ръцете си. Това учуди и смая сърцето ми. Тогава попитах Исус:
“Господи, какви са тези, другите, които са извън кораба?”
А Исус отговори:
“Това, момчето Ми, са езичниците на този свят. Те са удавници, но забележи, че всички стоят на повърхността и чакат някой да ги спаси. Не такава е обаче съдбата на другите удавници в кораба. Защото тези в кораба имат самочувствието на спасени. Затова те ще потънат по-дълбоко от самите удавници на морето, защото грехът им пред Бога е по-голям, отколкото на езичниците…”
Докато Исус ми говореше аз видях как корабът се разлюля. После се килна на една страна и започна да потъва надолу. И понеже всички на този кораб вярваха, че са спасени, никой от тях не поиска да напусне кораба. Напротив – човеците в паника режеха въжетата на мачтите и се привързваха с тях за дъските и корабните греди. Водата все така пълнеше кораба, а по-здраво завързалите се пееха песен:
“Ние сме верни на нашия кораб!
Ние се водим от верен компас!
Няма в сърцата ни страх и умора!
Ние сме в Бога и Бог е във нас!”
Не зная дали Бог беше в тях, но със сигурност видях как устата на пеещите се напълни с морска вода и те престанаха да пеят. После потънаха, без никакъв шанс да се спасят, просто защото сами се бяха вързали за кораба си. От онова, което видях, сърцето ми се сви в болка. Не можех да разбера какъв беше този фанатизъм, който караше човеците да се вържат още по-здраво за потъващия кораб. Исус видя сърцето ми и добави:
“Измамата на дявола ражда този фанатизъм! Хората започнаха да вярват в църквите си, а не в Онзи, Който се разпна за тях! А това – да вярваш в църквата и да й останеш верен дори тогава, когато от капитана до моряците – всеки е похулил Спасението и Благодатта – това е сигурен белег, че в светилището е влязъл езическият дух и Сатана го е гримирал да изглежда като Бог. Затова повече надежда има за безумните и за невярващите в света, понеже никой не е протягал ръка да ги спаси, отколкото за тези, които, вече спасени, обърнаха прицела на вярата си от Небето към морето и от Бога към света. Само така ще разбереш защо морето беше толкова бурно. Не друг, но вярата на тези в кораба извика вълните. Защото вълните на този свят търсят да се поклонят на княза на този свят. И ако князът на този свят е влязъл като бог в много църкви, то такива църкви бързо заприличват на потъващи кораби в бурно море. Сатана не може без вълните си. Той е князът на въздушната власт и вълните му в пълна степен свидетелстват за него. И този княз се настанява на всеки кораб, където вярващите са оставили Господ да спи. Защото фактът, че Господ е заспал, означава, че е приспана вярата ви, че не сте останали будни до свършека. Затова нека всички, които четат тази книга, побързат да Ме събудят в сърцата си и да разберат навреме дали са на правилния кораб, защото времето е твърде, твърде кратко…”
След тези думи Исус ми посочи следващото духовно ударение в падението и отстъплението на тщеславната църква. Затова нека и аз да премина към него.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s