ОБЛАКЪТ НАД СИОНОВАТА ДЪЩЕРЯ – IX ГЛАВА

9. ВИДЕНИЕТО С ДВЕТЕ ОВЦЕ И ГОСПОДНОТО НАМЕТАЛО

Стоях на една поляна, където видях две овце. Те пасяха тревата по поляната. Едната беше покрита с черно руно, а другата – с бяло руно. Внезапно иззад хълма над поляната се появи Господ Исус Христос, а малко след това зад Него се появи и дяволът. Моят Господ беше облечен в бели ленени дрехи и върху Тялото Му стоеше наметало, каквото носят овчарите. В ръката Му имаше тояга, чийто край в горната част беше заоблен така че да може да простира тоягата и заобленият край да захваща главата на всяка заблудила се овца. В следващият момент погледнах към дявола и видях, че беше облечен различно от моя Господ. Цялото му облекло беше от черна кожа. Ето защо дяволът повече ми приличаше на рок музикант с кожено яке и кожени джинси, като над тях беше сложил и черна кожена пелерина. Всъщност от вида му имаше още една подробност. Той нямаше човешка глава, но главата му беше глава на орел. В дясната си ръка той държеше не тояга, но ласо. Ето какво се случи, когато Господ и дяволът приближиха овцете. Господ Исус простря тоягата Си към овцата с бялата вълна и заобленият край на тоягата захвана главата й. В следващият момент овцата, усетила тоягата, се приближи при Него и Той я погали и покри с наметалото Си. Тогава моят Господ отново простря тоягата Си към овцата с черната вълна и понечи да улови шията й със заобления край на тоягата. Но черната овца се възпротиви на Господ и заби предните си копита в пръстта, като опъваше с всичка сила главата си, дано би се освободила от тоягата Господна. Тогава Господ наистина отпусна тоягата Си и в следващият момент черната овца, усетила че е свободна от тоягата, наведе главата си, отскочи назад и хукна да бяга по поляната. Тя изобщо не забеляза, че в бягането си се приближи твърде много до дявола. А той, без да чака покана, хвърли ласото си върху главата й и го затегна с такава сила, щото очите на овцата просто се изцъклиха от напрежение и почти изскочиха от орбитите си. После дяволът просто се издигна във въздуха, като държеше с ласото си овцата и аз видях как и той и овцата се гмурнаха в черния облак на север от хоризонта. А Господ се приближи до мен с бялата Си овца и ми каза с твърде сериозен Глас:
“Това е едно от най-отговорните видения, които ти някога си получавал от Небето. Нека бъде отворено сърцето ти и нека бъде смирен умът ти, за да разбереш посланието Ми, защото Аз няма още много да говоря. Останало е твърде малко време за Моето говорене. Понеже, когато говорех, ушите на мнозина затъпяха и сърцата им натегнаха по земното. А сега нека те попитам:
Забеляза ли как на поляната излязох не само Аз, но след Мен дойде и дяволът?”
“Да, Господи мой! Забелязах това! И твърде голямо впечатление ми направиха дрехите на Твоя противник. Те бяха черни и кожени, а главата му беше като на орел…”
“Точно така, момчето Ми. В това последно време дяволът ще завлече от Храма Ми всички, които са останали със старото паднало Адамово естество. Той ще завлече такива, които са презрели копнежите на Духа Ми и не са поискали да уповават на могъщата Божия Благодат, която е способна да ги преобрази. Спомни си как Павел ти говореше за първия и последния човек. Не каза ли той, че първият е от земята, пръстен, а вторият е от Небето. И какъвто е пръстният, такива са и пръстните, и какъвто е Небесният, такива са и небесните. Можеш ли сега, наблюдавайки видението, което ти дадох, да кажеш съвсем точно коя беше първата овца и коя беше втората?”
Отговорих:
“Господи Исусе! Черната овца беше първата, от земята, докато бялата беше втората – от Небето. Аз забелязах, че когато Ти простря тоягата Си, бялата Ти се покори, смири се и Ти я постави под Твоето наметало. Но когато Ти отново простря тоягата Си, за да спасиш и черната овца, тя заби копитата си в земята, в пръстта. Ето защо тя беше пръстната и плътската. Защото, според както ни научи вдъхновеният от Теб Апостол Павел:
“…плътта силно желае противното на Духа, а Духът противното на плътта…” (Галатяни 5:17)
Тук Исус продължи, като каза:
“Ти наистина си уловил подробностите от видението Ми. Но сега помисли върху друго, а именно:
Защо дяволът се яви с ласо и то облечен в черни кожени дрехи и с глава на орел? Понеже черната овца побягна именно към него и той я улови с ласото си…”
Замислих се над въпроса на Исус. Това беше много дълбок въпрос. Тогава усетих как присъствието на Святия Дух нахлу към ума ми и в съзнанието ми се подредиха образи, стихове и картини от самото начало на Сътворението. Видях като в далечна реалност два силуета, мъж и жена, хванати за ръце и навели глави, а някъде зад тях – Божии херувими, въртящи огнен меч. Разбирах, че Святият Дух ме водеше към самото грехопадение на Адам и Ева. Защото тези два силуета на мъж и жена бяха именно първите човеци, изгонени от градината. Самата Благодат на Духа беше толкова силна, щото ме приближи до самите отшелници, до първите изгонени човеци. Тогава чух в ума си Гласа на Господ:
“Забележи дрехите им. Не са ли те кожени дрехи?”
Погледнах към дрехите и забелязах, че наистина бяха кожени. Те не бяха толкова черни, колкото дрехите на дявола. По-скоро – тук-таме по тях вече имаше петънца. Тогава Господ отново ми каза:
“Сега разбираш ли, че ако дяволът се явява в черни кожени дрехи, то е, защото в спора си с Господ той иска за себе си стария човек, тлеещ по измамителните страсти? И ако в онзи момент след грехопадението кожените дрехи имаха само черни петънца, то в последните кожени дрехи на последните поколения човеци не можеш да откриеш дори бяло петънце. Защото човешкото сърце е измамливо повече от всичко, и е страшно болно от покварата на греха. Кой може да го познае?”
В последните думи на моя Господ аз си припомних, че така Той беше говорил и на Еремия. Тогава Му казах:
“Господи Исусе! Сега разбирам, че всички човеци със старото паднало Адамово естество са собственост на лукавия. И ако в някоя от последните църкви на земята се намерят овце с такива черни кожени дрехи, те никак няма да избегнат от ласото на дявола…”
“Нещо повече! Измамата на дявола ще направи трагедията на такива пълна, защото погледни и виж, че дяволът затегна ласото около шията на черната овца и се издигна с нея към облака на Вавилон. При такова издигане какво ли преживява овцата?”
Отговорих:
“Господи, всяко издигане е свързано с преживяване на трепет. Донякъде то носи приятни емоции и вълнения…”
А Господ допълни:
“Ето така тщеславната църква ще преживее вълнение и трепет от издигането нагоре. Но това не е издигане към Мен, а към облака на Вавилон. Запомни думите на твоя Господ и ги запиши на книга:
Всяко издигане към облака на Вавилон носи със себе си измамен трепет на богоугодност! Това е трепетът на превъзнасянето. Този трепет кара всяка черна овца да си вярва, че стои в Мене и е съвършена изпълнителка на Словото Ми! Затова за вас вече не е толкова важно дали отивате нагоре. В това няма голяма истинност. Истинността не е в издигането нагоре, но в стоенето “далече по-горе от всяко началство и власт, сила и господство…” Защото Аз, момчето Ми, не се намирам горе, но далече по-горе…”
Думите на Господ ме накараха да разбера, че понятието “Небе” се оказва твърде често измамен капан на дявола. Затова отново попитах Исус:
“Господи, не е ли чудно това, че Ти стоиш с бялата Си овца, тук, на поляната, а дяволът литна с черната овца в облаците? На пръв поглед излиза, че той е горе, а Ти Си долу. Така измамата на дявола ще накара мнозина да намразят бялата Ти овца, защото тя сякаш няма такива амбиции – да лети нагоре. Къде да намеря мъдрост, за да разбера този парадокс?”
“Няма парадокс!” – ми отговори Исус и продължи:
“Мислите на Отец Ми не са като вашите мисли, нито пътищата Му, като вашите пътища. Защото в Мъдростта на Отец Ми има истини, непостижими за плътта. Една от тези истини гласи, че:
За да пребъдваш в най-високото, трябва да стоиш в най-ниското!
Понеже онзи, който слезе най-ниско, ще се качи най-високо, а онзи, който се качва най-високо, ще падне най-ниско. Тайната в тази мъдрост ти ще разбереш, ако Ми позволиш да те покрия с наметалото Си. Искаш ли да те покрия с него?”
“Покрий ме, Господи! – извиках аз, като все още не разбирах Божията пълнота в думите на Исус. Тогава Той взе наметалото Си и ме покри. В първия момент сякаш не стана нищо, но миг след това се почувствах странно. Главата ми започна да се изпразва от мен самия. Всичките ми мисли започнаха да се разбягват така, както изтича водата от един пробит мех. Имах служение за Господ, но то просто си отиде, изтече от мен. Имах мнение, че съм Негов пророк, но то просто се разбяга от ума ми. Имах самочувствието, че разбирам Словото Му, но в следващия момент всичко около мен се оказа неразбираемо. Имах убеждение, че виждам духовните реалности, но плътен мрак покри очите ми, така че аз вече бях сляп. Започнах да плача, защото всичко ценно и скъпоценно в мен се разпиля с такава категоричност, щото в един момент аз знаех, че съм нищо.
Ти, братко мой, усещал ли си, че си нищо? Да нямаш почва под краката си и да усещаш как падаш. А падането ми беше продължително. Някъде вътре в ума си имах уплахата, че непременно ще се разбия и умра, но и тя се разбяга. И в един момент падането спря. Знаех, че съм някъде, но не знаех къде. Наметалото на Исус, което беше върху мен, изглеждаше твърде грубо, сякаш го бяха шили несръчни ръце от невалян плат. То не изглеждаше такова, до преди Исус да го беше метнал върху мен. В един момент дори се питах дали то е същото онова наметало, с което Господ покри бялата Си овца. Докато все още бях под впечатлението на станалото, се появи Исус. Той ме погледна и ме попита:
“Разбра ли какво стана с теб? Разбра ли къде се намираш?”
Отговорих Му:
“Господи, всички думи, с които бих могъл да Ти отговоря, се разбягаха от ума ми. Страхувам се, че съм станал твърде слаб, твърде неразумен и твърде сляп, за да разбирам истините Ти. Аз падах в някаква бездна. Тя ме пожела и ме погълна. Сега вече не мога да живея поради нещата в мен, понеже ги няма. Сега искам да живея поради нещата в Теб…”
Господ се усмихна, а после ми каза:
“Ти падна в бездната на смирението и тя те погълна. Само тук можеш да очакваш Спасението си. Понеже Спасението ще бъде истинско само за онези, които искат да живеят с нещата в Мен, а не с нещата в себе си. Отец Ми всеки миг ще заповяда последното изливане на Духа, с което ще ви грабна при Себе Си. А в Словото Ми има съдба за всички, които биват погълнати от бездната на смирението. А сега изпитай тази съдба, като погледнеш нагоре…”
Погледнах, защото Исус възвърна погледа ми и видях как някъде от много високо, може би от самия безкрай, започна да тече водопад. Водите на този водопад се приближаваха и приближаваха. Те ставаха все по-големи и по-големи. Тогава някъде под мястото, на което стоях, ме вдигна огромна сила. Тя буквално ме изстреля нагоре, към водите на водопада. Сигурен бях, че именно такова е усещането, което има един астронавт, когато се отделя от земното притегляне. И все пак това внезапно издигане нагоре ми бе познато. Духът ми вече беше го вкусвал като Логос, въпреки, че никога не бях го преживявал. Изведнъж пред сърцето ми просия още повече и аз извиках към Исус:
“Господи мой, скъпоценен ми Спасителю! Бездна призовава бездна при шума на Твоите водопади. Благодаря Ти за щастието, което ми даваш да преживея…”
В отговор дойде глас, някъде из височините, който с невероятна тежест и категоричност цитираше казаното от Апостола:
“И тъй, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно…” (I Петрово 5:6)
В следващия момент духът ми се гмурна в придошлите вълни на водопада и аз усетих как от една бездна преминах в друга. А другата бездна беше Сърцето на Отец. Исус стоеше отдясно на това Сърце и вече ми казваше:
“Без съмнение, сърцето ти не е забравило силата на писаното за бездните. Но тази сила се отключва тогава, когато придобиеш Моя Разум, защото Той е ключът за Силата Господна. Как мислиш сега? Защо ти дадох да преживееш тази опитност?”
“Господи, аз вярвам, че Твоето Сърце не иска никой да погине, но всички да бъдат готови за Мига на Грабването. А от видението, което Ти ми даде, разбрах, че готовността се придобива в бездната на смирението. А тази бездна непременно се привлича с неизследимите дълбочини от Сърцето на Отец, в което има съдба за нас, за да бъде вярно писаното:
“Съдбите Ти са бездна голяма…” (Псалом 36:6)
Ако бездната призовава бездна, то съдба от Господа и за Господа придобива само смиреният…”
Тук Исус каза:
“Всичко, което успя да изговориш, не е дело на твоите устни, но на Духа, в Чиито води беше потопен. Затова кажи на всичките Ми братя и сестри да побързат да паднат в бездната на смирението и там да чакат възвисяване от Господ. Понеже очите на Отец Ми се противят на всяко превъзнасяне, на всяка гордост и високоумие. Но онзи, който се откаже от нещата в себе си и потърси нещата в Мен, наистина ще разбере защо е живял на този свят и какво ще намери във Вечността…”
Тук Господ прекъсна това видение с наметалото Си и аз отново се намерих на поляната във видението с двете овце, а Исус стоеше до мен. Той продължи с думите Си към сърцето ми:
“Нека сега отново да те върна към видението, което ти дадох. Ти вече разбра защо покрих бялата Си овца с наметалото Си, но сега ти предстои да разбереш и другото. Помисли защо оставих черната овца да отиде според страстите на сърцето си? Защо не продължих да я дърпам с тоягата Си, за да я спася? И можех ли да направя нещо повече за нея от онова, което направих?”
Отговорих:
“Господи, аз вярвам, че Ти Си направил всичко, за да спасиш всички. Но си мисля, че в Сърцето Ти няма насилие и Ти едва ли би накарал едно сърце да Те следва против волята си. Аз вярвам, че когато Ти простреш тоягата Си, за да спасиш всяка заблудена овца по бърдата, то го правиш, защото тя Те вика. Далеч да бъде от Тебе да бъдеш насилник над сърцата на човеците. Аз вярвам, че самата тояга, която държиш в ръката Си, е вярата в Теб. Няма ли я тази вяра, то тоягата би била суетна…”
“Точно така, момчето Ми. Става дума наистина за вярата. И не просто за самата вяра, колкото за нейния прицел, за нещата, на които уповавате и искате да спечелите. В това отношение има мъдрост и благоразумие, които вярата трябва да спазва, за да бъде истинска. А къде, според теб, са мъдростта и благоразумието за вярата?”
“Господи, за мен това са мъдростта и благоразумието, че ние вярваме, за да получим Вечен Живот в Небесното Ти Царство, а не на друго място. Вяра, която излиза от Небето и търси реализация на други места, е твърде несигурна, защото е изгубила прицелната точка. Апостол Павел ни учеше, като заявяваше за себе си:
“Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя, като забравям задното и се простирам към предното, впускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса…” (Филипяни 3:13-14)
Тук Исус продължи, като каза:
“Стихът на Павел е от най-прекрасните и вдъхновени стихове в целия Нов Завет. Но ти знаеш ли какво прави днешната активност на Сатана? Тя прави такъв прочит на Павловото послание, че някои виждат в думите му лукава и преиначена трактовка, която гласи:
“Братя, аз считам, че съм уловил и като забравям предното, впускам се към задното, към прицелната точка за наградата на долното от Бога богатство на земята…”
Има ли такива църкви? Има ли такива служители? Има ли колоси на просперитета, за които шумоленето на парите е равносилно на полъх на Святия Дух?”
“Да, Господи, има такива! Именно черната овца, която Ти се възпротиви и заби копитата си в пръстта, е от такова стадо…”
“Но тази овца ще изненада сама себе си. Понеже не е внимавала в Словото на Отца Ми. Понеже именно от вълната на тази черна овца дяволът направи черния воал на вдовицата. Нека сега ти покажа и това Слово, понеже е естествената развръзка на видението, което ти давам, както и на генералното пророчество на Еремия против вдовицата…”
В следващият момент Святият Дух ме отведе на “Книгата на пророк Захария”, където пред очите ми се разкри духовната панорама на пълната трагедия, която преживява тщеславната църква. Ето първите стихове, с които Господ ми заповяда да започна духовното разкриване на трагедията на вдовицата:
“И тъй, аз пасох обреченото на клане стадо, наистина най-бедното от всички стада! Още си взех две тояги; едната нарекох Благост, а другата нарекох Връзки; и пасох стадото…” (Захария 11:7)
Едва прочел стиховете, Господ проговори в сърцето ми, като каза:
“Забелязваш ли, че миг преди свършека твоят Господ е Пастир, Който пасе обреченото на клане стадо, което попада под Неговия гняв? И не е ли това клането при сблъсъка между войските на звяра и Небесното войнство на твоя Господ, когато с двуострия Меч, който излиза из устата Ми ще поразя отстъпилата църква и нейния лъжепастир, който скоро ще дойде и ще я обладае? Но ти отново виж какви две тояги взима твоят Господ…”
Погледнах на стиховете на пророка и отговорих:
“Господи, едната тояга е Благост, а другата е Връзки…”
Исус продължи:
“Можеш ли да видиш тези две тояги и във видението, което ти дадох?”
“Да, Господи! Ти държеше тоягата Благост, с която привлече бялата овца, докато на дяволът му беше определено сам той да бъде тоягата Връзки, понеже държеше ласо в ръката си, с което върза шията на черната овца…”
“Сега разбираш ли, че всеки, който се откаже от Благостта Ми и похули Милостта на Отца Ми, като продължава да люби този свят, парите и моделите му, търговията и конференциите му, непременно ще попадне на тоягата Връзки. А така ще се сбъдне и предреченото от пророк Еремия, с което слугата Ми обеща за тщеславната вдовица думите:
“Нечестията ми бидоха стегнати върху мене като хомот от ръката Му; те се сплетоха, стигнаха до врата ми; Той направи да намалее силата ми; Господ ме предаде в ръцете на ония, срещу които не мога да стоя…”
Можеше ли черната овца да противостои на дявола, когато той затегна ласото си около шията й? Не се ли изцъклиха очите й от напрежението? Може ли последният Юда да откаже на последните слуги на светския Синедрион да им предаде Господ, след като в сърцето му са само пари и сметки, власт и похот?
Но ти продължи нататък, защото има какво още да забележиш в пророчеството на Захария…”
Върнах се отново на стиховете на пророка, като прочетох следващите му думи:
“И изтребих трима пастири в един месец, понеже Душата Ми се отегчи от тях, а и тяхната душа се отврати от Мене…” (Захария 11:8)
Тези слова на пророка ме учудиха и затова попитах Исус:
“Господи, какви са тези трима пастири, които Ти изтребваш в един месец?”
А Исус отговори:
“Този стих е пророчески и иде да ти покаже, какво ще се случи с три категории пастири от тщеславната църква в последните години преди свършека на този свят. Нека сега ти изясня това. Спомни си с какви думи предупреди Павел Коринтската църква…”
Божият пръст вече светеше върху словото на Апостола и аз просто го прочетох. Ето какво гласеше то:
“Защото ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно то търпите…” (II Коринтяни 11:4)
Думите на Господа отново зазвучаха в сърцето ми:
“Кой е онзи, който проповядва в църквата, ако не е пастирът? Кой е онзи, от когото овцете получават насъщната си храна, ако не е пастирът? Кой е онзи, чрез който благовестието стига до сърцата на човеците, ако не е пастирът?
И сега виждаш ли, че тук наистина има три категории пастири, които Божият Гняв ще убие в последното време.
Първата категория пастири са онези, които проповядват друг Исус. Това са пастирите, уловени от духа на Антихрист, които проповядват светския прочит на Словото Ми, наречен теология. Защото, ако Словото е Исус, то светският прочит непременно ще роди друг Исус. Това е атаката против Присъствието на Святия Дух в Божия Храм.
Втората категория пастири са тези, които проповядват друг дух. Това са всички пастири, уловени в тщеславието на живота от облака на поднебесния Вавилон. И когато Небето очаква Дух на покаяние, дух на ридаене и жалеене, дух на обръщане и смирение, тогава такива пастири проповядват дух на превъзнасяне, дух на веселба и смях, дух на омерзително и убийствено тщеславие. Това е атаката против Присъствието на Отец Ми и против Неговите слуги, пророците.
Третата категория пастири са тези, които проповядват друго благовестие. Това са поклонниците на финансовия просперитет, които мамят овцете да търсят богатствата долу, а не богатствата горе. Това е лъжеблаговестието на Мамон, което цели да откъсне вярващото сърце от мисълта по богатствата горе. Това е атаката против Моето Присъствие.
От тези три категории пастири се отврати Душата Ми и Сърцето Ми и техните сърца и души също се отвратиха от Мене. Затова те ще приемат в пълна мяра последствията от беззаконията си. Защото именно чрез тях много църкви станаха вдовици и си самонанесоха проклятие. Нека сърцето ти не се страхува да извика силно Моите истини. Защото който има уши, непременно ще чуе и който е с будно сърце, непременно ще види покварата на Вавилон.
Тук пророческото видение, което ти дадох, ще приключи, за да подготвя сърцето ти за още по-дълбоки откровения против Вавилон. Нека всичките Ми братя и сестри знаят, че в “Плачът на Еремия” се разкрива проклятието над вдовицата, сиреч, онази църква, която, влюбена в светския дух, уби божественото Присъствие на Господ вашия Бог…”
Ето така, братко мой, приключва книгата за “Облакът над Сионовата дъщеря”. Аз вярвам, че ти отново и отново ще прочиташ пророческите истини, записани тук, понеже те са родени не от плът и кръв, но само и единствено чрез Благодатното Присъствие на Царя на Сион. Нека те бъдат за теб онова изобличение и поправление, онзи камък за стъпване, с който наистина ще усетиш, че пребъдваш на Канарата! Амин и Амин!
Авторът

Leave a Reply