ОБЛАКЪТ НАД СИОНОВАТА ДЪЩЕРЯ – IV ГЛАВА

4. ТЪГАТА НА СИОНСКИТЕ ПЪТНИЦИ

Виж сега с какви стихове пророк Еремия разкрива фаталното отделяне на тщеславната църква от пътя на Христос:
“Тъжат сионските пътници, защото никой не иде на определените празници; всичките му порти са пусти; свещениците му въздишат; девиците му са наскърбени; и сам той е в горест…”
Тези думи са прекалено дълбоки, за да бъдат разбрани без благодатната намеса на Исус. Ето защо Той, когато виждаше съсредоточаването ми върху тях, ме попита:
“Стефане, какво ще рече това да си Сионски пътник?”
Отговорих:
“Господи, това са онези, които пътуват към Сион. Не мога да не се досетя за чудесния псалом, който казва:
“Блажени ония човеци, чиято сила е в Тебе. В чието сърце са пътищата към Твоя дом. Минаващи през долината на плача, те я преобръщат на място на извори; и есенният дъжд я покрива с благословения. Те отиват от сила в сила; всеки от тях се явява пред Бога в Сион…” (Псалом 84:5-7)
А Исус допълни към цитираното от мен, като каза:
“Виждаш ли, че не е възможно да отидеш в Сион, ако не минеш през долината на плача? Но колцина от вас ще се досетят, че това е “Плачът на Еремия”? Защото всеки, в чието сърце са пътищата към Дома Ми, непременно ще плаче със скръб Божия, поради голямото беззаконие на църквите.
Виж отново какво казва пророк Еремия. Защото той споделя, че Сионските пътници плачат, поради една съвсем точно определена причина, а именно – защото никой не идва на определените празници. Какви ли определени празници има в Църквата Ми, за да говори пророкът Ми с такава сигурност за тях?”
Въпросът на Исус беше повече от дълбок. Не можех да мисля, че това са Рождество или Великден, просто защото на тези дати не само всички църкви, но целият свят празнува. Затова изпаднах в недоумение и погледнах въпросително към моя Господ. А Той все така ме чакаше да Му отговоря. Тогава в ума ми блеснаха едни много точни думи на Апостол Павел:
“Но тогава, когато не познавахте Бога, вие робувахте на ония, които по естество не са богове; а сега, когато познахте Бога, или по-добре, като станахте познати от Бога, как се връщате надире към слабите и сиромашки първоначални учения, на които наново желаете да робувате? Вие пазите дните, месеците, времената и годините. Боя се за вас, да не би напусто да съм се трудил помежду ви…” (Галатяни 4:8-11)
Зареден със силата на Апостолските думи казах на Исус:
“Господи, ако Павел говори, че спазването на дни, месеци, времена и години са изява на първоначални и сиромашки учения, то как да разбирам пророк Еремия, който казва, че Сионските пътници тъжат, понеже никой не идва на определените празници?”
Тук Исус отново ме попита:
“Защо се опитваш да се ползваш от плътския си ум, след като знаеш, че Словото Ми е Дух и плътта в нищо не може да Го ползва? За светски празници ли ти говори Еремия или за нещо друго? Няма ли в Словото Ми един определен празник, за който трябва да се подготвите всички? Припомни си това в Книгата на Псалмите…”
Трябва да ти призная, братко, че се чувствах твърде недостоен, защото Исус буквално трябваше да ме подбутва с жезъла Си, за да следвам духовния поток на мисълта Му. Не беше трудно да открия, че в “Псалмите” наистина се говореше за един съвсем определен празник. Ето как е разкрит този празник:
“Засвирете с тръба на новолуние, на пълнолуние, в деня на нашия празник. Защото това е закон за Израиля, наредба от Якововия Бог…” ( Псалом 81:3-4)
Едва прочел прекрасния стих на псалома, Исус отново ми каза:
“Сега помисли и Ми кажи за кой от двата празника тъжат Сионските пътници? За празника на новолунието или за празника на пълнолунието?”
Оттук нататък вече ми беше по-лесно, защото преди години Святият Дух ме вдъхнови да напиша книгата “Откровения върху Книгата на Живота”, а от тази книга знаех, че Луната и Слънцето са духовен преобраз на Църквата и Христос. Луната е вярната свидетелка на Небето, която свети с отразена слънчева светлина, а Христос обеща за вярващите в Името Му, че:
“Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца си…” (Матея 13:43)
Затова разсъдих над въпроса на Исус и Му казах:
“Господи, Сионските пътници не биха тъжели за празника на новолунието, защото той духовно отговаряше на Твоето слизане на земята като Човешки Син, когато Ти даде Новия Си Завет и създаде Църквата. Тогава Луната беше нова и това отговаряше на новолунието. Тогава пророк Йоан Кръстител засвири с тръбата на служението си, за да възвести този празник. Мисля, че Сионските пътници тъжат за празника на пълнолунието, защото малцина са готовите да участват и да възлязат на този определен празник. Защото пълнолунието в пълна степен олицетворява изпълването на числото на езичниците, които ще повярват в Теб, а следователно – това е мигът на грабването на Църквата. Мисля, че тъгата на Сионските пътници е именно тази…”
Господ ме погледна и каза:
“Именно такава е тъгата на Сионските пътници. Защото днес е времето, когато всеки от вас трябва да репетира участието си в този празник. Всеки от вас трябва все по-често и по-често да влиза в пролома и да търси Ветил.
А вместо това какво се получава?
Получава се това, че неутвърдените християни влизат в лъскави зали за конференции, където някой ги напомпва с въздух под налягане, като ги залъгва, че са готови за всичко, когато не са готови за нищо. Впрочем – виж отново словото на Еремия. Той казва, че “всичките порти са пусти”, а “девиците са наскърбени”. Ти знаеш ли, че на една конференция залата може да е препълнена с народ и въпреки това портите да са пусти? Защото когато са влезли всички, а не е влязъл Господ, то напусто е влизането им. Защото при всичкия тщеславен шум празнотата на сърцето няма да бъде запълнена и девиците ще си останат наскърбени. Те само измамно ще се радват, че непременно ще дойде времето на другата конференция и ще започнат да измерват благоугодността си с ходене по конференции.
Знаеш ли на какво прилича това? Виждал ли си някой да форсира двигателя на автомобила си, като постоянно дава газ, но не потегля? Такъв иска да впечатли всички, че има автомобил, но когато не може да управлява автомобила, когато го е страх да включи лоста на скоростите и да тръгне, то тогава суетна е цялата му шумотевица. Такава е шумотевицата на вдовицата. Тя иска да впечатли всички каква хубава невяста има Младоженецът, но за съжаление никой от тях не вижда черния й воал.
Става ли ти тогава ясно, че тази вдовица непременно ще пропусне Мига на Грабването?
За нея звукът от тръбите на Божиите пророци е нещо противно и достойно за отхвърляне. Тя не може да бъде и като Сионските пътници, понеже те преминават през долината на плача, според както го прочете в псалома. А за една такава весела вдовица долината на плача е невъзможно и непоносимо изпитание. Ето защо проклятието на Бога тепърва ще се открие над нея. Продължи да четеш “Плачът на Еремия” за да разбереш това…”
Не чаках повече подкана от Исус и продължих да чета следващите стихове от “Плачът на Еремия”.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s