ПЪТЯТ НА ЮДА – НАЧАЛО

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми приятелю! През последните десет години аз имах невероятното щастие да преживея много благодатни срещи с моя Господ и Спасител Исус Христос. Неговата вярност и любов към мен бяха така изобилни, щото аз знаех, че винаги, когато Той ме посети ще стана свидетел на дълбоки тайни и откровения. Но за първи път аз преживявах докосване от Господ, което е било изстрадано с толкова много болка и скръб. Затова откровенията на тази книга са отдавна платени като цена и стоене пред Него. Понеже предателството, подлостта и коварството отдавна станаха неизменна сянка на пророческото служение, в което ме постави Исус. И колкото повече Господ ми даваше да се изкачвам по пътеките на Святостта и чистото познание, толкова повече ножове и стрели се забиваха в гърба ми. Най-непоносимото във всичко това беше фактът, че никога моята готовност не се оправда с реалността. Понеже в началото на вярата ми, когато търках столовете на църковните зали, аз бях поучаван, а както със сигурност и ти, че ще бъдем мразени от света. Ето тогава аз вдигнах гард и очаквах удари от света. Гледах езичниците и очаквах, че някой от тях ще ме поругае и оплюе, а аз ще се възрадвам, че съм пострадал за моя Бог… Истината е, че за десет години аз не получих нито един удар от езичник, при все, че животът ми е предлагал изобилие от моменти на контакти с невярващи. Истината е, че за десет години сърцето ми се насити от ударите на лукавия, за които той винаги и навсякъде използваше вярващи. Така, в един момент се случи странното, а именно, че от вярващите получавах ударите, а от езичниците – мехлема. Онова, което не можех да получа от християни, Бог го компенсираше с хора, които не Го познават. В един момент дори си мислех, че има някакъв проблем в мен – така добре да се разбирам с езичници, които, погледнато библейски, трябваше много повече да са склонни към проводимост на атаките на лукавия.
Много по-късно щях да разбера, че езичниците са свободни от един съществен проблем. Те нямат крепости на религиозен дух в сърцата си. Те не са стояли под властта на последния Синедрион, за да стават там два пъти по-големи рожби на пъкъла. И тогава тази същата библия, която чета всеки ден, стана още по-интересна за мен, защото Святият Дух ме подбуди да внимавам на стъпките на моят Господ Исус Христос. Така аз забелязах, че Той никога не бе мразен от езичниците. Напротив – самите обладани от дявола първосвещеници казваха за Него:
“Дойде Човешкият Син, Който яде и пие; и казват: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците!” (Матея 11:19)
От този момент, когато проумях всичко това, аз разбрах, че малцина от нас са внимавали в думите на Исус. Малцина от нас са били с отворени очи за Истината Му. Защото когато нашият Господ казва, че светът ще ни мрази, Той имаше предвид най-вече светската църква и религиозния дух, който е духът на светската набожност. От този момент разбрах, че ако грехът на Пилат Понтийски беше този, че предаде Исус на смърт, грехът на религиозния Синедрион беше този, че уби Исус на Голготския кръст. А Пилат несъмнено, нямаше никакво желание да постъпва така с Господ. Сам той каза:
“Аз не намирам никаква вина в Тоя човек…” (Лука 23:4)
Но понеже беше насилен и притиснат от слугите на Синедриона и на риск се поставяше собственото му управление, то и затова Исус би и им Го предаде, а затворникът Варава освободи.
Защо ти говоря всичко това в началото на тази книга?
Или защо искам да внимаваш в знаменията на Божието Слово?
Преди всичко защото живеем в онова време, в което грехът на светската църква ще превиши многократно греховете на целия свят. Защото ако човеците от света убиват собствените си души в греха и затова са виновни пред очите на Бога, то колко ли по-виновни ще са онези, които убиват не душите, а Христос, Който живее в тях? Не казва ли Словото, че всеки грях и хула ще се прости на човеците, но хулата против Духа няма да се прости? И какво друго да е хула против Святия Дух, освен онова тщеславие и онзи поклон пред нозете на лукавия, при който вярващият повторно пробожда Господ в сърцето си? И ако за светските грешници има някаква надежда за покаяние, то каква надежда да има за тези, чийто път удивително точно си е паснал с пътя на Юда? Защото този апостол на Исус участваше в служението на Бога, но въпреки това предаде Исус. Този апостол слушаше всичките благодатни думи на Господ и очите му виждаха всичките чудесни дела и цялото обаяние от смирения и прекрасен Живот на Исус, но въпреки това се спогоди с главните свещеници и постави на кантар Царя на Царете и Господа на господарите.
Някога, когато размишлявах върху живота на Юда, вътрешно изтръпвах и питах Исус:
“Какво ли Ти е било, Господи мой? Да чувстваш до Себе Си дъха на предателя. Да знаеш, че ще Те предаде и въпреки това да го обичаш с цялата Си Любов и дори в часа на предателството да го наречеш “приятел”? Какво е това голямо сърце, което имаш Ти, Господи?”
Впоследствие, когато започнаха ударите върху сърцето ми, многократно усещах, че Младенецът в мен бива нараняван отвън. Мнозина се опитаха да Го прободат. Мнозина до такава степен ме смаяха с уродливите си дела, щото бях на път да стана като тях – да отговоря на злобата със злоба, на коварството – с коварство, на подлостта – с подлост. Слава на Бога, защото Неговият Дух ме опази. Святият Дух не ми позволи да падна до нивото на човешкия аршин и да търся зъб за зъб и око за око. Но точно тогава, след тези духовни изпити, аз започнах да викам към Исус и да Го моля да ме екипира така, както беше екипиран Той. Една вечер застанах на молитва пред моя Господ и Му казах:
“Господи Исусе! Моля Те! Помогни ми! Не зная как да се справя с духа на предателството и подлостта, с духа на коварството и злобата. Ти, Господи, имаше в Живота си един Юда, и отначало знаеше за него, а днес юдите са много и твърде често нанасят изпреварващи удари, преди още човек да е разбрал с кого си има работа. Кой е като Тебе, че да знае какво има у човека и да не бърза да разтваря сърцето си?”
Тогава Господ дойде и ме заля с изцеляващо помазание. Силата и присъствието Му бяха такива, щото самите рани в сърцето ми се затваряха и спомените в мене ставаха незначителни и бледи сенки, които бягат, когато Светлината на Господа ме изпълва. И ето, че Той ми каза:
“Стефане, ти и всичките Ми братя и сестри живеете в последното време. А за това време най-характерният печат е предателството. Спомни си как ви предупредих в Евангелията:
“Брат брата ще предаде на смърт, и баща чедо; и чеда ще се подигнат против родителите си и ще ги умъртвят. Ще бъдете мразени от всички, поради Моето име; а който устои до край, той ще бъде спасен…” (Матея 10:21-22)
Виждаш ли, че става дума за братя, които се предават? Виждаш ли, че дори баща ще предаде чедото си? Нима мислиш, че когато съм говорил думите Си съм имал предвид земни роднински връзки, а не действителното състояние на последните църкви? Защото какво друго да са братята, освен родените от Единия Дух? Какво друго да е бащата за чедото си, освен проповедника за онзи, когото той ражда с благовестието на Истината? Не каза ли Апостол Павел, че ако и човеците да имат десетки хиляди наставници в Христа, пак мнозина бащи нямат? Не искаше ли така да покаже съвършената Воля на Отца Ми – да родите мнозина в благовестието? И не просто да родите тях, но да родите Мен в тях чрез силата на онзи Апостолски пример, който ви беше завещан? И ако в последното време дори баща ще предава чедо на смърт, то не иде ли това да ти покаже, че е дошло времето на най-голямата измама и беззаконие? Защото земни овце ще стоят при земни овчари и ще ги смятат за свои бащи и родители, но от това земното слово няма да стане небесно, нито пък небесното ще стане земно. Защото днес е времето на умноженото беззаконие. Време, когато човеците ще изневеряват докрай и предателите ще се роят много по-бързо и по-успешно отколкото истинските Божии чеда. Чудно ли ти е тогава, че някога Аз имах един Юда сред единадесет верни, а днес има един верен сред единадесет Юди? Не казах ли Аз, че и по-големи дела ще вършите от Моите, защото Аз отивам при Отца? И ако го казах, то беше, за да предупредя, че освен по-големи дела ще преживеете и по-големи предателства.
Но не е във Волята на Отца Ми сърцата ви да усещат ножове, забити до дръжката и примки, затегнати около шията. Защото Аз непременно ще въздам над умноженото беззаконие. И нека го знае цялата Ми Църква:
За всички, които участват в умножено беззаконие, ще се притури умножено осъждение! Законът стои до беззаконието, и Съдът до неправдата. И Законът става толкова по-строг, колкото по-голямо става беззаконието. И Съдът става толкова по-възмездяващ, колкото по-голяма става неправдата.
Ето затова Аз искам да ти дам онези видения, които ще разкрият на Моите братя и сестри какво представлява духът на предателството, коварството и подлостта. За да се издигнете далече по-горе, където потомците на Юда не могат да отидат! За да бъде любовта ви не просто изобилна, но всячески проницателна, та да не изпаднете в онова зло, за което говори и псаломът:
“Душата ми е всред лъвове; лежа между пламнали човеци, между човешки чеда, чиито зъби са копия и стрели, и чийто език е остър меч…” (Псалом 57:4)
След последните Си думи Господ докосна с ръка сърцето ми и само след миг Светлината на Духа ме заля и изпълни. Така се родиха тези видения и духовни опитности, които днес Бог ти дава за да бъдеш опазен и съхранен – с непокътнати от Злото дух, душа и тяло. Вярвам, че ще бъдеш насърчен, укрепен и просветен! За да устоиш! Амин и Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s