ЛИЧНАТА ПОЛЗА И ОБЩАТА ЗАГУБА – IV ГЛАВА

4. ЗА НЯКОИ ТАЛАНТИ И ТЕХНИТЕ ПОКЛОННИЦИ

Определено трябва да ти призная, скъпи ми читателю, че последното видение пред Христовото Съдилище ме остави дълбоко впечатлен. Аз зная, че ще го помня цял живот. Аз зная, че то ме промени, защото чрез него Господ ми показа какъв трябва да бъда на земята, за да се явя с открито лице пред Христовото Съдилище. Аз разбрах, че ние не можем да гледаме на Господ, като на човек, защото Неговите помисли и пътища са по-високи от човешките. И все пак в сърцето ми останаха много въпроси. Останаха неизвестни. Аз не можех да си обясня как измамата на дявола бе подвела този трети служител, та той да гледа към червеите и пръстта, в които беше заровил таланта си, а в ума му това да се трансформира като небесно богатство. Затова отново бях на молитва пред Бога и исках от Исус да ми разкрие нещата, които не знаех. И отговорът от моя Бог не закъсня. Исус наистина дойде и отново говори с мен. Ето разговорът, който имах с Него. Той се обърна към сърцето ми с думите:
“Вярваш ли в силата на талантите, които съм ти дал?”
“Да, Господи Исусе! Защото няма духовна идея, която Ти да Си родил в сърцето ми и тя да не се е развила до книга. Забелязвам, че винаги, когато ме посети Божието помазание, с него идва и роденият плод, който е трайно благословение за всичките ми братя и сестри… “
“Значи, както сам си убеден, талантът действа в живота ти и Божията Сила се изявява в твоето служение за Мен…”
“Така е, Господи!”
“А кое ти гарантира, че няма да заровиш този талант в пръстта, точно така, както го заравят мнозина?”
“Вярвам, Господи, че ако има съвършена гаранция, тя се състои в това, че Ти ме научи да раздавам книгите си даром за обща полза на всички…”
Господ се усмихна. А после ми каза:
“Това е само едната страна на таланта. Сега виж другата. Спомни си, че мнозина ти се обаждаха, когато даде на Църквата книгите против търговския дух. Какво ти казваха тогава някои? Спомняш ли си как една Моя служителка ти каза, че тя отдавна е получила от Мен това слово против търговците в Храма и дори го е записала в тефтера си…”
“Да, Господи! Спомням си това. И тя не беше единствената. Други също ми казаха, че Си им говорил такова слово…”
Тогава Исус ме попита:
“А защо всички тези, на които говорих това слово, не пожелаха да го дадат на Църквата, така, както постъпи ти? Защо запазиха дребния си човешки комфорт и спокойствие и никак не пожелаха да преживеят гонение поради Името Ми? Защо те не се изправиха против търговците в Храма, след като и на тях им дадох абсолютно същото слово, което дадох и на теб?”
“Господи, аз мисля, че те се уплашиха от дълбочината на нещата, които Си им дал и решиха вътре в себе си, че е по-добре да останат неутрални. Всъщност – Словото Ти го казва най-добре. Тези хора просто заровиха таланта си в пръстта…”
“Виждаш ли как сам го каза? И ето, това е другата страна на таланта. Защото да имаш светило и то да свети само на теб, а не на всички, които са в къщи, то това е по-лошо, отколкото, ако никога не си го получавал. Една категория Мои служители знаят Истината, но никога не искат да я кажат на глас, за да не пострадат от гонението. Те не искат да вдигнат кръста си, а вместо това затъват все по-дълбоко и дълбоко в компромиса с този свят.
А сега виж другата категория служители, която ще приеме най-тежкото осъждение… “
След тези думи Исус ми даде видение. Пред очите ми се появи картина от хиляди хора, наредени на опашка. Опашката се точеше и виеше нагоре, към хълм, където бе построено светилище и в него седеше човек на златен трон. Всеки от човеците имаше малка торбичка, в която държеше нещо, което аз не виждах. В този миг до мен се приближи Исус и ми каза:
“Ако все още ти е чудно какво наблюдаваш, то нека те заведа горе, при самото светилище, защото там нещата ще ти се изяснят…”
Така аз и Господ се изкачихме до самото светилище и там видях човека, седнал на златния трон. Аз дори разпознах образа му, въпреки, че няма да назовавам името му. Нека Бог го потвърди в сърцето на всеки. Ето какво се случваше, когато всеки от дългата опашка човеци влизаше в светилището. Видях как хората падаха на коленете си и се кланяха на човека, седнал на трона. След това изваждаха от торбичките си пръст и я хвърляха във все по-нарастващата купчина от пръст. На върха на купчината видях, че е поставен скъпоценен камък и сякаш, че цялата тази купчина издигаше камъка все по-нагоре и нагоре. Тогава попитах Исус:
“Господи, този камък не е ли талантът на този човек, седнал на златния трон? Защо талантът му е издигнат върху пръст? И защо всеки хвърля от пръстта си, за да става все по-грамадна тази купчина?”
А Господ ми отговори:
“Ако още не си виждал как изглеждат талантите, които раждат поклонници, то сега е моментът добре да ги разгледаш. Защото този тук, седнал на златния трон, отдавна е скрил таланта си в земята, макар и никой да не вижда това. Той има Силата на Бога, но никога не е желаел да я употреби по Волята на Бога. Той просто е развъртял бизнес с таланта си и така е спечелил тълпи от хиляди поклонници. Забележи, че всеки от поклонниците му се кланя тука и хвърля пръстта си към общата голяма купчина от пръст.
Става ли ти сега ясно защо днес има световноизвестни служения, основани на търговия и бизнес? Става ли ти ясно защо има супер-лидери, които имат офиси и филиали в много градове, страни и континенти. Можеш ли да имаш всичко това, ако нямаш нужните богатства? А можеш ли да имаш нужните богатства, ако раздаваш даром? Кой тогава ще разбере духовното ти стоене? И кой ще го види? Небето или земята? И изобщо, кажи Ми, Стефане, къде ще намериш повече сподвижници? В Духа или в пръстта?”
“Господи, със сигурност онези, които са в пръстта, са повече от онези, които са в Духа! Това означава, че служенията в пръстта ще имат много по-големи възможности, отколкото служенията в Духа…”
“Точно така е! Защото когато някой скрие таланта си в пръстта и го подчини на пръстта, той ще намери изобилие от човеци, родени по плът, родени от плътски проповеди и доктрини и обичащи много повече света, отколкото небето. А с една такава тълпа от плътски поклонници силата на един такъв осквернен талант става много голяма. Аз неведнъж съм ви демонстрирал в Евангелията силата на талантите, макар, че никога не съм ги заравял в пръстта, а просто съм ги приближавал до пръстта, за да видите и ефекта…”
В първият момент думите на Господ ме учудиха. И затова Го попитах:
“Какво имаш предвид, Господи? Не Те разбирам!”
Исус се усмихна, погледна ме и после каза:
“Сега ще ти дам видение, с което напълно ще Ме разбереш…”
След думите на Господ аз се намерих на висок планински връх и там видях Исус и Апостолите. В този момент Исус докосна с ръце сърцето Си и аз видях как в следващия миг ръцете Му държаха невероятно красив диамант. Това беше един от талантите на Исус. Моят Господ извърна главата Си и ме погледна, а след това просто коленичи на земята и приближи таланта Си към пръстта, като просто го постави върху земната повърхност. А там стана чудо. Отвсякъде, от всички земни посоки заприиждаха хора, впечатлени от таланта. Само след няколко минути те вече бяха хиляди и наобикаляха таланта в кръг и кръгът ставаше все по-голям и по-голям, а цялата земя почерня от хора. Така Исус се изправи сред многохилядното множество и ми каза:
“Наблюдавай въздействието на Божията Сила върху всички тези човеци, защото те бяха впечатлени от талант, готов да им послужи за земното…”
След думите на Исус видях как от Неговия талант започнаха да излизат големи количества от хляб и риба, а Апостолите започнаха да я събират в кошовете, които бяха приготвили. Въздействието на това чудо беше мощно, както на никое друго чудо. Стоях вцепенен пред гледката и дори забравих защо Исус ми дава това видение. А Той ме докосна и каза:
“Талантът наистина може да впечатлява плътта, особено, когато послужи на нуждите й. Тогава и поклонниците стават с хиляди по хиляди. Но запомни от Мен, че никога с такова чудо не можеш да събереш поклонници на Отец Ми в Дух и Истина. Нужно е друго чудо, а именно – чудото на покаянието, чудото на новорождението, чудото за онези, които искат да съразпнат себе си с Мене, за да Ми служат в Небесните места. Защото, спомни си как се обърнах към учениците Си, за да ги освободя от мимолетния ефект на чудото с рибите и хлябовете. Не им ли казах тогава:
“Истина, истина ви казвам, търсите Ме не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте. Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот…” (Йоан 6:26-27) 
И сега можеш ли да Ми кажеш коя е храната, която ви давам за Вечен Живот? Коя е храната, за която трябва да работиш?”
“Господи мой, това е Твоята кръв и Твоята плът!”
“Е, виж тогава как ще продължи видението. Защото, колкото до хляб и риба, всеки ще иска да Ме последва и да яде храната, която се разваля. Но когато стане дума за храна, даваща Вечния Живот, за плътта Ми и кръвта Ми, то тогава ще видиш ето това…”
Господ млъкна и аз отново бях във видението, което ми даваше. Тогава Той се наведе над таланта, взе го с двете Си ръце и го вдигна високо над главата Си. Нещо повече – Тялото Му се отдели от земята и застана на около дванадесет метра над земята. Когато хилядите хора видяха това, те се разбягаха и само след миг около Него останаха само дванадесетте Апостола. Исус погледна към тях от високото и ги попита:
“Да не искате и вие да си отидете?” (Йоан 6:67) 
А Апостолът Му Петър отговори:
“Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот…” (Йоан 6:68) 
Бях напълно съкрушен от видението Господно. То обясняваше толкова много неща. Докато Исус държеше таланта Си на земята около Него се тълпяха хиляди, но когато го вдигна високо в Небесните места, там, където трябва да бъде по Волята на Отца, с Него останаха едва дванадесет. Така видението се прекрати, а Господ ми каза с твърде сериозен глас:
“Запомни, че всеки Мой служител, който издигне високо таланта си, ще преживее същата скръб и напускане, която преживях и Аз. И понеже са малцина онези, които биха понесли напускането, то и затова талантите им са не просто сложени на земята, за да служат на земното, но повечето са заровени дълбоко, за да осигурят на притежателите си живот без гонение и без скръб, но със слава и пари…”
“Къде са тогава истинските Ти поклонници, Господи?” – попитах аз. Исус се усмихна и каза:
“Някои много бързо отписаха цели пасажи от Евангелието, като решиха, че ги е изговорил някакъв старомоден Исус, Който не пасва на днешното разбиране за Него. Но Аз все още съм Същият, вчера, днес и завинаги и свидетелствам на всичко, което съм изговорил. И не казах ли Аз, че пътят на вярата е твърде стеснен и портата твърде тясна, за да влязат само малцина? А тези малцина няма да имат голяма сила. Те ще имат сила дотолкова, щото в малкото, което съм им дал, да Ми бъдат Верни. Впрочем, спомни си това от притчата Ми и виж същото и в “Откровението” като слово към Филаделфийската църква…”
Отидох на Евангелието и там прочетох твърде верните думи на Господ. А там Той наистина показваше как Господарят казва на слугата Си:
“Хубаво, добри и верни слуго. В малкото си бил верен, над многото ще те поставя. Влез в радостта на Господаря си…” (Матея 25:21)
Прочетох стиховете и от “Откровението”, където за Филаделфийската църква Христовият Дух казваше:
“Зная твоите дела. Ето, поставих пред тебе отворени врата, които никой не може да затвори, понеже имайки само малко сила, пак си опазил Моето Слово и не си се отрекъл от Името Ми…” (Откровение 3:8)
Тогава отново попитах Исус:
“И какво излиза, Господи? Излиза това, че ако някой върши Волята Ти, той никога не може да бъде Верен над многото, защото там, в Духа Ти, няма мнозина. Многото са явно в пръстта и именно това заблуждава онези служители, които са заровили талантите си в пръстта…”
А Господ ме провокира:
“Започни да даваш на човеци по човешки и ще видиш как край теб ще се напълни с тълпи от поклонници. Започни да си търсиш своето и бъди егоист. Стани търговец и се дипломирай. Преследвай кариерата си на всяка цена. Тогава непременно ще направиш онзи поклон пред лукавия, който ще напълни служението ти с пръст. А заедно с пръстта ще плъзнат и червеи. Вземи своето си и дела си в този живот, като сложиш авторско право на книгите си и започнеш да ги продаваш и сам ще се убедиш, че таланта, който си положил в пръстта, ще те направи да си като бог, защото лукавият ще изпълни обещанието си да ти даде всичко само срещу един поклон.
Той не иска от теб нищо повече от това!
Той иска само толкова, че на безценния Свят Дух да сложиш цена и пред Неговото Авторство да наложиш своето…”
“Да не бъде, Господи мой! Аз никога не искам да положа таланта Ти в пръстта! Аз никога няма да стана търговец! Даже около мен да няма повече от трима Верни приятели, аз ще работя само за тримата, за да може Ти да ги посетиш със Светлината Си. Понеже искам чрез таланта, който Си ми дал, да доведа трима в Небето, отколкото да завлека три хиляди в ада…”
Исус ми се усмихна, погали главата ми и продължи:
“Не трима, Стефане! Аз не говорих за трима. Знаейки измамата, която Сатана ще стори с талантите на мнозина, Аз казах, че:
“Който напои един от тия най-скромни Мои братя в име на ученик само с една чаша студена вода, никак няма да изгуби наградата си…”
Разбираш ли думите на твоя Господ? Разбираш ли, че Бог не ви дава талантите Си, за да се изживявате като богове и търговци, но само и единствено да опазите и умножите по Неговата Воля онова, което Той ви е дал? Защото ако езичниците на този свят имат таланти и способности, с които търгуват и ги предлагат за пари и почит, то да бъде ли и Църквата Ми сбирщина от езичници?
Ето тук Вавилон препъва Божиите служители. Ето тук Вавилон препъва и сърцата, които лесно се огъват, за да станат поклонници на тези служители. И ако езичниците с талантите си успяват да съберат тълпи от хиляди и милиони поклонници, то да станат ли Божиите служители живи идоли и култове?
Нека думите в тази книга и нещата които ти дадох, послужат за предупреждение на всяко сърце. Защото грехът на един безполезен слуга е толкова голям, колкото грехът на ония човеци, които го заблуждават в собствената му полезност…”
Скъпи ми братко!
Разбираш ли думите на Исус? Разбираш ли словото, което прочиташ?
Моля те, никога недей да си позволяваш да участваш в бизнеса на служители, които са заровили таланта си в земята.
Най-малкото – задай си въпросите:
Трябва ли да получавам Божии неща по начин, който не е Божий? Трябва ли да сляза в пръстта, понеже талантът на Божия служител е бил заровен там? Трябва ли да отида на пазарището Вавилон, за да получа от Божията стока, когато мога да отида в Божия Дом и да получа от Божия дар?
Ако нямаш силата да си зададеш тези въпроси и да им отговориш с Библията, то със сигурност си станал част от онази виеща се опашка от поклонници, които търсят да се поклонят на най-ужасното беззаконие, което човек може да сътвори пред Божиите очи:
Беззаконието да поставиш талантите на Господаря под пръстта на егоизма! Беззаконието да търсиш своята си лична полза от проявяването на Святия Дух, дадено за обща полза!
Беззаконието да знаеш Истината, но да дишаш от лъжата!
Моля Господ да те утвърди в истините на тази книга, за да се научиш да употребяваш таланта си по Божия начин за Славата на Бога и да търсиш с вярата на сърцето си онези служители на Исус, които са полезни, а не безполезни. Амин и Амин!
Авторът

Leave a Reply