3. БЕЗПОЛЕЗНИЯТ СЛУГА

Братко мой, аз моля сега Святият Дух да говори на сърцето ти и да ти потвърди, че очите на Исус бяха най-страшните и най-ужасни очи, които някога бях виждал. В тях се четеше не просто гняв. В тях се четеше онази божествена строгост, която е запазила време и час, като съдба за всеки бунт и непокорство. В следващия момент отново върнах погледа си върху третия служител. Нищо от самочувствието, с което беше влязъл, вече не беше останало в него. Той гледаше на пълната с пръст и червеи торба и държеше с две ръце главата си, като не вярваше на онова, което вижда. Гледайки поведението му и аз в първия миг не можех да си го обясня. Но ето, че Исус се изправи и погледна към безполезния слуга. А след това го попита с властен и гневен Глас:
“Учудва ли те това, което виждаш в торбата си?”
А третият Го погледна и с треперещ глас каза:
“Господи, докато бях на земята, тази торба беше пълна със скъпоценни камъни, но след като влязох през Духовната Врата, ето, те са изчезнали и сега виждам пръст и червеи. Та как е възможно това? Нали аз цял живот употребявах таланта си на земята? Нали станах известен повече и от много други? Защо сега гледам червеи и пръст?”
Господ го погледна и му отговори:
“Защото тези червеи и тази пръст винаги са били червеи и пръст, но ти никога не си пребъдвал с Мен в Небесните места, за да ги видиш в истинския им вид. Никога не си преминавал през Вратата, Която съм Аз, но си прескачал от другаде като крадец и разбойник. Затова продаде сърцето си на дявола и неговата заблуда в сърцето ти и неговите крепости в ума ти превърнаха червеите и пръстта в скъпоценни камъни. А сега какво можеш да дадеш на Господаря си?”
Безполезният слуга запелтечи и цялото му същество започна да се тресе. Той бъркаше в торбата и вадеше пръст и червеи, като ги хвърляше край себе си, докато накрая видях как в ръката му се появи скъпоценен камък. Това като че ли облекчи за миг ужаса му и той извика:
“Ето! Ето! Ето че имам какво да Ти дам…”
После се затича към Трона на Исус, но се спъна и падна на мястото си. После пак стана, пак се затича и пак се спъна и падна. А след това колкото пъти се опитваше да стане, толкова пъти падаше. Самата мазна пръст, която беше вадил от торбата си и хвърлял около себе си, бе станала собствената му плъзгава основа и той не можеше да я напусне и нозете му стояха в нея. В онзи миг Святият Дух с мощ и Сила потвърди в сърцето ми един стих от Словото, който буквално се реализираше пред очите ми. Това бе стихът от псалома, който казва за Божието възмездие над нечестивите:
”Ти наистина си ги турил на плъзгави места. Тръшнал си ги на разорение. Как изведнъж стигат в запустение! Съвършено се довършват от ужаси…” (Псалом 73:18-19) 
Отново погледнах към третият и гледката беше смешна, но много повече трагична. Той продължаваше да се хлъзга в собствената си кал и не можеше да се изправи. А Исус се обърна към мен и ми каза:
“Виждаш ли този жалък наемник и търговец? На земята той се подвизаваше като един от първите и името му не слизаше от вестниците, рекламите и новините. Той бе най-желан проповедник на просперитета и един от скъпо платените лидери. Той се поклони на Сатана и лукавият му даде цялата светска власт заради поклона му. Но той не разбра, че с всеки един компромис спрямо Словото Ми прибавяше по един червей в сърцето си, и с всяко продадено, а не подарено нещо, по една шепа пръст в душата си. Той похули Святия Дух и започна да продава плодовете на Божието помазание, за да заприлича в духа си дословно на Юда Искариотски. И за да разбереш кое послужи за смъртоносното подхлъзване на този служител, то внимавай във въпросите, които ще му задам…”
След думите Си Исус се обърна с гневен поглед към безполезния слуга и го запита:
“Попречих ли ти Аз да употребяваш таланта си, както намериш за правилно?”
Пелтечещият окаяник, гледайки с поглед надолу, промълви:
“Не, Господи, Ти нищо не възрази…”
А Исус продължи:
“Премълчах ли Аз, когато сложи авторски права на книгите си, за да спечелиш от тях много пари?”
“Да, Господи, премълча…” – запелтечи отново безполезният слуга.
“Премълчах ли Аз, когато въпреки Святата Ми заповед “Даром сте приели, даром давайте!” ти сложи цена на нещо, което не е твое, но Божие? Премълчах ли Аз, когато онеправдаваше вдовиците и сирачетата и вместо да им даваш потребното и насъщното, им взимаше потребното и насъщното? Премълчах ли Аз, когато оплю и поруга слугите Ми пророците? Премълчах ли Аз, когато позицията на таланта и призванието ти послужиха само и единствено за собственото ти земно благополучие?”
Безполезният слуга се тресеше неудържимо. Той едва успя да каже:
“Да, Господи! Ти премълча за всичко…”
Едва дочакал отговора му Исус каза думите на един псалом, които бяха като силен вятър, а блясъкът на очите Му беше като светкавици, чиито огнени остриета удряха сърцето на ужасения слуга:
“Що си правил ти, та си разгласявал Моите повеления, и си разказвал Завета Ми с устата си, след като сам си мразил поука и си хвърлял зад себе си всичките Ми думи от Евангелието? Когато си виждал крадец, си тичал с него и с прелюбодейците си участвал. Предавал си устата си на зло, когато си хулил Божиите слуги, пророците и езикът ти е устроил коварства против Моите Избрани. Понеже си сторил всичко това и Аз все ти премълчавах, ти си помислил, че съм съвсем подобен на тебе човек. Но Аз днес те изобличавам и изреждам всичко това пред очите ти…”
Никога не бях виждал Исус толкова страшен и гневен. Самото Слово, което Той изговаряше, беше огнено въже, което завърза безполезния слуга от главата до петите. Тогава Господ се обърна към мен, като ми каза:
“Нека бъде послушно сърцето ти и внимателно ухото ти, защото онова, което сега ще ти кажа, е твърде съдбоносно, за да остава тайно за служителите Ми. Словото от този петдесети псалом, което изговорих против безполезния слуга, е ключът за разбирането и на Моята притча за талантите. Понеже, спомни си, какъв беше отговорът на безполезния слуга пред Господаря му…”
Отворих библията на “Евангелието от Матея”, посочих с пръст стиховете и казах на Исус:
“Господи, ето как безполезният слуга Ти казва:
“Господарю, аз Те знаех, че си строг човек…” (Матея 25:24) 
Едва прочел цитата Господ ме попита:
“А Аз човек ли съм, за да Ме разбираш по човешки? На човеци ли ви заповядах да угаждате или на Волята на Отца Ми? Сега става ли ти ясно, че причината мнозина служители да Ме смятат за човек, подобен на тях, е именно Моето премълчаване на беззаконията им? И понеже Аз премълчах доволно дълго време, те си помислиха, че съм съвсем подобен на тях…”
Докато Господ ми говореше в сърцето ми все така светеха стиховете на псалома, с който Той изобличи безполезния слуга. Там Исус ясно казваше на нечестивеца:
“Понеже си сторил това и Аз премълчах, ти си помислил, че съм съвсем подобен на тебе…” (Псалом 50:21) 
В следващият миг паднах на колене пред Исус и Му казах:
“Господи, това е страшно! Това Твое премълчаване ще осъди мнозина. Не е ли по-добре да чуят гласа Ти, за да се избавят от примката, която сами слагат на главите си?”
Тук Господ ми каза:
“А те искат ли изобличението Ми? Копнеят ли за изобличителни-те Ми думи или закоравяват вратовете си и прегарят съвестите си? Можеш ли да издигнеш сърцето си към Небето, когато връзките на парите и света те дърпат към земята? Можеше ли Юда да не Ме предаде, след като тридесет сребърника вече пареха в пазвата му? Впрочем, спомни си какво беше записано за предателят Юда по отношение на неговия чин и служба пред Господа…”
Отговорих:
“Господи Исусе! След предателството Юда отиде и се обеси. Така го стигна проклятието на 109 псалом, който казва за богоотстъпниците:
“Когато се съди нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях. Дните му нека бъдат малко. Друг нека вземе чина му…” (Псалом 109:7-8)
Тогава Исус отново каза:
“Ето така, по силата на писаното Аз днес осъждам безполезният слуга пред Моето Съдилище и всичките му оправдания са грях пред лицето Ми…”
След тези Свои думи Исус отново се обърна към безполезния слуга и с гневен и суров Глас му каза:
“Зли и лениви слуго! Знаеш от Словото Ми, че даром си приел и даром трябва да даваш, но не се посвени да спечелиш милиони от таланта на Святия Дух. Знаеш от Словото Ми, че е по-лесно камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Царството, но не се посвени да проповядваш земна вяра в земни съкровища, та да подлъжеш мнозина и те да изгубят Небесното. Знаеш от Словото Ми, че жъна гдето не съм сял, и събирам гдето не съм пръскал; ти, прочее, трябваше да употребяваш таланта на Духа по Божията Воля и тогава Отец щеше да умножи спасените и благословените от ръката Му, но вместо това обърна Храма на Отца Ми в разбойнически вертеп. Знаеш от Словото Ми притчата за безполезните като теб слуги, но никога не се покая пред лицето Ми, а прие да служиш на друг Исус, друг дух и друго благовестие. Знаеш от Словото Ми, че вярващият трябва да си направи кесии, които не овехтяват и да събира плод за Вечен Живот, но ти започна да се съревноваваш по приходи с езичниците на този свят. Знаеш от Словото Ми, че трябва да мислиш за горното, а не за земното, но въпреки това омърси Господното Присъствие с червеи и пръст.
Какъвто е пръстният, такива са и пръстните. Затова, взимам от теб таланта и вдигам от сърцето ти присъствието на Святия Си Дух, понеже намрази поуката и презря изобличението. Взимам от теб таланта Си, защото беше решил в сърцето си, че Господ твоят Бог, стоящ отдясно на Силата, далече по-горе от всяко началство и власт, е съвсем подобен на тебе и затова Го сниши до “строг човек”, а не Го възвиси като превъзвишен Съдия…
Затова друг ще влезе в наследството на твоя труд и талантът ти ще дам на онзи, който вече Ми донесе пред престола десет таланта. Защото на всеки, който има от плодовете на Духа Ми и от Святостта на Правдата Ми, Аз ще му дам, и той ще има изобилие. Но ти, който зарови божественото присъствие под плътта на егоизма си, не можеш да бъдеш свидетел на Отца Ми и Аз определям твоята участ с лицемерите и лъжците, с разбойниците и крадците…”
След последните Си думи Исус погледна към Божият ангел, стоящ отдясно Му и му заповяда:
“Вземи сега този безполезен слуга и го захвърли във външната тъмнина, за да види бога, на когото винаги се е кланял и да приеме заслуженото въздаяние за своето нечестие…”
Братко мой, скъпи ми читателю! Допреди написването на тази книга аз съм вярвал, че зная какво представлява истинската трагедия. Заблуждавал съм се. Едва в това видение разбрах какво е ужасът в една трагедия:
Това е ужасът да призоваваш Бог във време, когато е късно да те чуе!
Защото този жалък и безполезен слуга и торбата му с пръст и червеи бяха хванати така, както някой вдига мръсен парцал, и бе изхвърлен вън от присъствието на Бога, ако да крещеше за милост и оправдаване. В този миг, когато виждах със сърцето си всичко това и се тресях от ужаса на гледката, Святият Дух положи в сърцето ми едни думи от “Книгата на пророк Исайя”, с които искам да завърша тази глава за безполезния слуга:
“Търсете Господа, докле може да се намери. Призовавайте Го, докато е близо; нека остави нечестивият пътя си, и неправедният помислите си, нека се обърне към Господа, и Той ще се смили за него, и към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро…” (Исайя 55:6-7)