ЛИЧНАТА ПОЛЗА И ОБЩАТА ЗАГУБА – НАЧАЛО

“Но на нечестивия казва Бог: Що правиш ти, та разгласяваш Моите повеления, и разказваш Завета Ми с устата си. Тъй като сам ти мразиш поука и хвърляш зад себе си Моите думи? Ако видиш крадец, тичаш с него, и с прелюбодейците участваш. Предаваш устата си на зло и езикът ти устройва коварство…” (Псалом 50:16-19)

Посвещавам тази книга на всички “талантливи” Божии служители, които биха казали, че това слово не се отнася за тях! Авторът

“И ЩЕ БЪДЕТЕ СВИДЕТЕЛИ ЗА МЕНЕ…”

Скъпи мой братко! Приготви сърцето си, за да прочетеш за нещата, в които ме посвети Господ Исус Христос и за които по дълбокото си убеждение и лично изживяване бях длъжен да платя най-високата цена. Няма да крия от теб, че Господ ми заповяда да смиря сърцето си, за да ми говори в дълбочина за най-дълбоките въпроси на вярата, но аз дълго не успявах да постигна онази сърдечна настройка, при която да усетя как Божието помазание нахлува в жилите ми и прояснява мислите ми. В един момент дори си мислех, че тази книга никога няма да бъде написана. Но Слава на моя Бог, защото Той не е мислил като мен, нито се е поклащал като мен, когато духне силен вятър. Исус дойде да говори на сърцето ми и аз разбрах, че причината, за да не идва Божието помазание и за да не съм бил готов за божественото послание е тази, че съм имал крепост в ума си, която ми е пречела да видя ясно контурите на цялостното откровение от Небето.
А знаеш ли какво става, когато една крепост рухва?
Става това, че сърцето започва да забелязва неща, които никога преди това не е виждало, поради стената, която е стояла пред него…
Изобщо, случи се така, че Исус ме накара да стъпча цялото си човешко самочувствие, че съм духовно свободна и просветена личност.
Как стана това ли? Ето как:
В миг, когато бях напълно загубил надеждата, че мога да започна писането на тази книга, Исус дойде към духа ми и ме попита:
“Забелязваш ли, че този път цената, която трябва да платиш, е по-висока от другите, които вече си плащал?”
Тогава казах на моя Господ:
“Исусе, Ти Си ме учил, че едно е помазанието, при което отиваш под водопада и отваряш сърцето, за да се пълни с бистрите води на Святия Дух, а съвсем друго – когато започнеш да копаеш земята с надежда да откриеш жива вода. Второто винаги ще изисква по-големи усилия от първото. И все пак не разбирам на какво се дължи трудността…”
Исус ме погледна, а после каза:
“Винаги е по-лесно да си представиш нещата, отколкото да ги видиш с Моя поглед. А представата означава, че пред погледа ти има стена и умът ти бърза да компенсира липсата на зрение с едно готово решение. Но това готово решение не е Моето. Тази книга за Божиите таланти, която Небето заповядва да напишеш, изисква да се намериш верен и одобрен от Отца Ми, защото Той силно ревнува за Духа Си. А в отношението към талантите, които Той е дал на Църквата, се препъват и умират духовно значителен брой служители. Всички те, рано или късно, падат, а пред сърцата им лукавият изгражда същата тази крепост, която вече забеляза, че ти пречи да уловиш посланието Ми. Досега Аз винаги съм те пазил, за да не паднеш поради крепостта, понеже Ти дадох Слово, като двуостър меч, който порязва и изобличава. Но ти помисли и Ми кажи – само изобличително слово ли ти е давал твоят Господ?”
“Не, Господи Исусе! Ти ми даде и много изграждащи книги, но ми забрани да ги публикувам преди да дойде Твоето изобличение към църквите!”
Исус се усмихна и продължи:
“Ето това те спаси и запази. Защото ако в твоето служение за Мене ти беше започнал с книгите, които не изобличават, а утвърждават, то тогава много бързо щеше да отпаднеш, поради всеобщата почит и уважение, на които щеше да се радва сърцето ти.
Виж сега виденията, които Аз ще ти дам, защото с тях ще придобиеш правилния поглед към талантите на Духа и очите на сърцето ти ще забележат неща, които никога преди това не са виждали…”
След последните Си думи Исус вдигна духа ми и ме пренесе духовно в първото видение, което Той разкри пред очите ми. Ето какво видях, скъпи ми братко:
Пред очите ми се простираше един невероятно красив площад с огромни мраморни плочи, на който бяха разположени стотици и хиляди сергии. Рафтовете на тези сергии бяха отрупани с всевъзможни плодове и стоки. Имаше великолепни ябълки, грозде, смокини, нарове, портокали и ягоди. Други пък предлагаха красиви платове, които блестяха ослепително от слънчевата светлина. Трети предлагаха подправки и благоухания, силата на които беше такава, че човек можеше с часове да стои под властта на самото ухание или подправка и да не му омръзне нито за миг да ги усвоява със сетивата си. Четвърти предлагаха красиви коне от най-чиста порода заедно с целия им впряг и колесници. Докато двамата с Исус се разхождахме аз все още не разбирах къде съм попаднал. Тогава Исус ме попита:
“Харесва ли ти тук? Харесва ли ти изобилието, което се предлага на този голям площад?”
Отговорих Му:
“Господи, такова изобилие е просто като вълшебно. Имам усещането, че плодовете са толкова истински и реални, че наистина могат да се вкусят, а пък благоуханията дори ги усетих…”
Исус ме погледна и се приближи до първата сергия, взе от нея една напращяла от сочност и благост ябълка, повъртя я в ръцете Си, а след това ми я подаде като ми заповяда:
“Яж! Вкуси от нея, без да се страхуваш!”
Взех ябълката и я захапах. Вкусът й бе повече от чудесен. Нещо повече – сладостта й се разля в духа ми с такова присъствие, щото без всякакво съмнение вече знаех, че това беше плод от Божието помазание. Тогава извиках с възторг:
“Господи, това тук е Твоето Царство. Тази ябълка беше плод от Божието помазание. Святият Дух ми я потвърди…”
В пълен контраст на настроението ми Исус отново ме погледна и в очите Му имаше сълзи. Тогава ме попита:
“Това, което Ми каза за Моето Царство, твоята представа ли беше или Моят поглед?”
Останал още под въздействието на помазания плод аз Му казах:
“Та нали Ти ме доведе тук на площада, за да видя нещата, които ми показваш?”
След последните ми думи Исус зададе въпроси, които бяха като плесница за сърцето ми:
“Защо си научил сърцето си да се взира само в онова, което може да получи? Защо не си научил Моята Истина, че е важна не само водата, но и изворът, който я пуща? Докато ходеше с Мен в това видение ти видя силата на Божиите таланти, но не можа да видиш лицата на онези, които ги притежават.
Виж сега тези лица, за да разбереш и видението…”
Отново бях във видението с площада и сърцето ми видя лица, които не исках да вярвам, че е възможно да съществуват. Като абсолютен контраст на стоките върху сергиите лицата на човеците бяха грозни и зловещи. Това бяха лица, върху които лъщяха мазни погледи и ехидни усмивки. Някои от лицата бяха гримирани, а други – татуирани със знаци между очите. Всичко, което се четеше и излъчваше от тези погледи, беше алчност, похот и сладострастие. Сърцето ми повече не издържаше на гледката и затова паднах в нозете на Исус и с плач Го попитах:
“Господи, защо така се препънах? Защо този площад и сергиите му така грабнаха сърцето ми? Преди малко бях готов да изям всичките плодове по тези сергии и да събера всички користи по тях, а сега съм дотолкова погнусен от уродливите образи, щото не бих искал да имам нищо общо с тях. Моля Те, махни ме оттук! Моля Те, Исусе, спаси духа и сърцето ми!”
Тогава Исус ми каза:
“Ти получи много от Небето. Но ти никога не беше виждал толкова ясно как изглежда най-великото постижение на Сатана. Този пазар, из който те разведох, е пазарът Вавилон. Всяка стока на неговите сергии е родена от Бога, вдъхновена от Бога, създадена от Бога. Но малката подробност, за която никой на този пазар не мисли, е тази, че Отец Ми не създаде всичките тези плодове и благоухания като стоки. Той ги създаде като Свои дарове, но служителите, които ти видя на самия пазар, ги превърнаха в стока. Те решиха в сърцата си, че талантите на Святия Дух служат за личната им полза и това доведе до общата загуба.
Сега разбра ли каква крепост е имало в ума ти и пред сърцето ти?”
Бях повече от сигурен и затова отговорих:
“Да, Господи мой! Аз съм живял с крепостите на предразсъдъка и на предубеждението, че ако някой има Твой талант, той непременно Ти служи по Божията Воля. А сега разбирам, че не е важно дали имаш Божиите таланти, но дали ги даваш и умножаваш по правилния начин…”
Исус ме погали по главата. А после каза:
“Нека сега двамата с теб да отидем на едно друго място, защото там на убеждението си ще прибавиш и твърдост, та никога повече да не се поклатиш или очите ти да се излъжат от ефектните сергии на Вавилон…”
След думите на Господ видението с Вавилонските сергии изчезна, а аз усетих как Той пресели духа ми в живото Евангелие. Миг след това очите ми наблюдаваха възкръсналият Исус и Неговите Апостоли и сподвижници на един висок хълм. После ясно чух как един от Апостолите Го попита:
“Господи, сега ли ще възвърнеш на Израил царството?”
След думите му Исус погледна към мен, усмихна се и каза:
“Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт. Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене, както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята…”
В този миг бях сигурен, че Исус не говореше на апостолите Си. Не! Той говореше на моето сърце и думите Му се забиваха в мен с такава власт, щото отново изникна пред очите ми споменът от сергиите и лицата, които видях там. Тогава извиках към Господ:
“Господи, онези, които видях на пазара на Вавилон, предлагаха стоката си, но те не бяха Твои свидетели. Те бяха получили таланти от Господаря, но не бяха свидетели на Господаря. Те нямаха Твоя Образ, ако и да имаха Сила от Святия Дух. Те бяха уродливи в лицата си, алчни и мазни, похотливи и безскрупулни. Те бяха точно като засеняващия Луцифер, който още в Небето превърна таланта си от Отца в стока и поради много голямата му търговия напълни Небето с насилие и завлече много от Небесните ангели…”
След думите, които извиках към моя Господ, аз усетих как крепостта в сърцето ми беше напълно разрушена и изчезнала. А тогава ме обзе силна любов към Господ. Въпреки, че бях във видението, се затичах към Него, паднах в коленете Му и продължих да викам:
“Моля Те, Исусе! Моля Те, Господи! Нека видя онова Съвършено място в Твоя Дух, където истинските Ти служители свидетелстват за Тебе…”
В отговор на молбата ми Господ Исус просто ме изправи пред Себе Си и само след миг се видях сред седнали хора в малка къща. Бяха около двадесет или тридесет човека и лицата им бяха озарени от Светлината на Господа. Тогава Исус ми каза:
“Седни и Ме слушай, за да разбереш. И разбери, за да живееш!”
След думите Си Той се изправи и погледна към човеците. От бялата мантия на Спасителя имаше врата и от нея излизаше светлина, озаряваща човеците. Тогава видях как Спасителят отиде в единия край на стаята и вдигна малък светилник, който грееше на поставка, вградена в стената. Той хвана светилника, издигна го пред лицето Си и започна да говори:
“Вие сте виделината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие. И когато запалят светило не го турят под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са в къщи. Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата…” (Матея 5:14-16)
След тези последни думи Исус се приближи при мен и ме попита:
“Как разбираш думите Ми? Не ще ли да рече това светило, че Дух Святи е дошъл в сърцето ти? Не ще ли да рече, че Този Дух не бива да се държи под шиника на плътския егоизъм, но да раздадеш Светлината Му на всички, които са в къщи?”
“Да, Господи! Точно това идват да рекат Съвършените Ти думи…”
Миг след отговора Исус ми зададе въпрос, който буквално ме потресе. Той ме попита:
“Кое видение благослови повече сърцето ти? Дали видението с площада и сергиите или това последното, в което сега ти говоря?”
Нямах никакво колебание в отговора си и затова казах:
“Господи мой, това последно видение докосна сърцето ми повече от всички площади и сергии на този свят…”
Исус, обаче, продължи да ме пита:
“А защо това видение те докосна повече?”
Погледнах към седящите и озарени от щастие лица на човеците и затова отново казах:
“Господи, тук всички мои братя и сестри са Твои свидетели, защото лицата им са докоснати и преобразени от Тебе…”
И този мой отговор не удовлетвори Исус. И Той отново ме попита:
“А защо всички тук са докоснати и преобразени от Мене? Защо не бяха така докоснати и преобразени търговците на Вавилон?”
Усещах как Божият пръст ме подбутва, за да достигна до велико откровение. И в следващия миг това откровение беше на устата ми. Чух се да казвам:
“Господи, в първото видение аз бях на площада сред сергиите на търговците, а в това видение аз съм си в къщи. На площада се чувствах като купувач, минувач или случаен човек, но тук чувствам, че всички са мои братя и сестри. В това видение аз съм си у дома, при моя Небесен Баща. И точно затова Ти ни заповяда нашата виделина да свети не по пазарите, но на всички, които са в къщи. Защото ако някой е в къщата ми, той е част от моя живот и аз съм част от неговия. Той е мой брат, роден от Същия Дух, от Който съм роден и аз. Ето защо разбирам, че в Твоята Любов всичко се дава даром и е безусловно. Точно така, както в една къща всички братя и сестри ядат от общата трапеза и всичко им е общо. Така разбирам и думите Ти светилникът да свети на всички, които са в къщи…”
Исус се усмихна. А после каза:
“Ето такъв служител искам да бъдеш. Служител, който държи светилото си на светилника и то свети на онези, които са в къщи.
Запомни от твоя Господ и запиши на книга думите, които ти давам, защото те са най-съдбоносните думи, които сърцето ти е получавало от Небето:
Отец Ми дава таланти на мнозина, но само онзи, който сложи светилото на светилника си, та да свети на членовете на Божието Семейство в Божия Дом, е достоен и силен да опази и умножи талантите на Господаря си!
Днес е времето, когато дяволът излъга мнозина, като ги накара да излязат на пазарищата на Вавилон, за да употребят талантите си за лична полза и лично влияние, което доведе Църквата до обща загуба. Днес е времето, когато малцина искат да бъдат свидетели на Мене, а мнозина стават свидетели на собствения си стомах и кесия, защото заровиха талантите си в пръстта. Нека тази книга да отвори очите на слепците и да изправи сърцата на прегърбените, защото е последно време, когато призовавам всички да се покаят и светилниците им да бъдат запалени за обща полза.
Кой от продалите Ме на онзи лъскав площад ще разбере и иска да приеме, че общата полза винаги води до лична загуба? Кой от продалите Ме ще разбере и иска да приеме, че ако не изгуби живота си заради Мене, няма и да намери Живот от Мене? Не се ли научиш да губиш своето, за да обогатиш мнозината, то непременно ще спечелиш своето, като ограбиш мнозината?
Нека дълбоката духовна притча, която ви оставих в Евангелието, да разкрие на всички ви духовната трагедия и страшното падение, което преживяват отстъпилите от Името Ми и учението Ми…”

Вашият коментар