БЛАГОСЛОВЕНИЕТО АМИНАДАВ – I ГЛАВА

1. ВИДЕНИЕТО СЪС СВЯТИЯ ИМЕННИК НА БОЖИЯТА МЪДРОСТ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Ако има щастие, което не мога да изкажа, и наслада, която не мога да опиша, то те със сигурност се дължат на благоволението, с което моят Господ ме изпълваше през всичките години, в които писах пророческите книги, вдъхновени от Него. Стилът на Исус и Неговото неподражаемо водителство ми бяха нежни тръпки от най-истинско блаженство и неизразима радост. Защото вътре, в страниците на книгите, оставаха Христовите думи на Вечен Живот. Думи, които не бих разменил за никакви блага или богатства от този свят. Думи, които оживяват в сърцето ми всеки път, когато чета и препрочитам това, което съм написал чрез Святия Му Дух.
Аз не мога да си представя как за мнозина читатели тези думи останаха толкова обикновени, колкото са изреченията на вестник, който сутрин се купува, а до вечерта остарява. Аз дори не искам да мисля върху съдбата на човеците, които отказваха да се покорят на посланията Му или много бързо ги забравяха, хвърляйки ги с душевно презрение зад гърба си. Но изпълнен с Духа на Истината днес осъзнавам, че зад съпротивата на богоотстъпниците винаги стоеше самият дявол и Сатана. При едни той подейства с вятъра на съмнението, при други – с гонение и църковно презрение, при трети – с наранена гордост и себелюбие, при четвърти – с гнусни чародеяния, при пети – с прокобяване и стрели от най-отявлено магьосничество.
Утехата, която ми остана от дългият път, извървян в слугуване и Посвещение, беше тази, че Званите, Избраните и Верните на Завета Господен устояха на всички гонения и възцариха Господните думи в сърцата си. Само така мога да си обясня факта, че осемнадесет години след първата ми написана книга все още имам приятели, застъпници и поддръжници, които не престанаха да ми показват своята щедрост, вярност и прекрасно братолюбие.
Зная, че ще дойде ден, когато Исус ще погледне към тези чудесни хора и ще им каже думите, които те цял живот са жадували да чуят:
“Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света…” (Матея 25:34) 
И тези мои мили приятели ще разберат най-съкровената тайна на Божието Спасение. Тази тайна, с която Сам Господ им казва, че цялото им иждивяване за Царството е било изява на Отеческо благословение. Това благословение ги е направило да вярват думите на Сина и да ги превръщат в Дух и Живот. Това благословение от Отца е било Огънят, с който те са утвърдили колелата на Небесните си колесници. Това благословение от Отца е било Святата им саможертва и съразпването им с Исус на Кръста Господен. А на такова дело е способно само поколение, родено от Святия Дух, което е достигнало да се подвизава в мярката и ръста на Христовото пълнолетие. И именно заради такива човеци Господ беше и остана преизобилен във водителството на слугата Си.
И така, братко мой, сега се приготви да прочетеш видението, което Исус разкри пред сърцето ми. Защото то е едно от най-извисените и благодатни видения, което някога съм получавал от Него. Понеже не минаха и две седмици от изпращането на книгата за “Колесницата на Израил”, когато Той отново се сниши към сърцето ми и започна да ми говори, казвайки:
“Слуго Мой! Виждам силната Вяра, с която очакваше Моето ново идване към теб. И сега ти казвам, че ти наистина добре познаваш Моя начин, по който ти говоря и посвещавам в тайните на Спасението. Кажи Ми тогава:
Щеше ли да се примириш с мисълта, че Аз споменавам името “Аминадав” и обвързвам с това име пророчески поколението на Грабването, без да ти дам изобилен достъп и разбиране на скритото в това име?”
“О, Исусе!” – отговорих развълнуван аз – “Ти ми даде да гледам на тайните Ти като на врати в Святия Дух, зад които се открива ослепителната Светлина на Твоето Спасение. И когато една врата е пред духа ми, аз съм щастлив, че мога да я прекрача, щом Ти ми я отваряш. Но ако вратата остава заключена за духа ми, то тогава не мога да бъда удовлетворен, защото в сърцето ми е останала голяма въпросителна. Не мога да спя и постоянно ме изпълва мисълта:
Какво има там, зад вратата?
И как да не бих се молил за Присъствието Ти и да не бих очаквал идването Ти, след като зная, че Ти нито веднъж не отказа на слугата Си привилегията да участва в разкриването на Небесните тайни…”
“Точно така е, Стефане! Аз никога не идвам напразно към духа ти. Всяка Моя среща с теб е среща за Спасение на човешките души. А с колко ли власт и авторитет са заредени думите, които Отец Ми изрече на сърцето ти преди видението с колесницата на Израил? Помниш ли как Той ти каза:
“Сине човешки, който си един от пророците Ми! Дойде мигът в живота ти, когато твоята дълбочина ще целуне Моята височина, и твоето смирение ще прегърне Моята Мъдрост!”
Но ето затова водителството ти от Мен продължава и в тази пророческа книга, за да се изпълнят думите на Всемогъщия, казани за теб. Понеже какво ще ги ползва Божиите чеда да знаят, че са поколението “Аминадав”, ако не знаят какво е същинското Божие благословение, което е скрито в това име? И как Аз да се намеря неусетно сред Моите Звани, Избрани и Верни, ако те самите не могат да осъзнаят божественото откровение?
Виж отново записаното в “Песен на песните”:
“Без да усетя, очакването ми ме постави между колесниците на благородните ми люде…” (Песен на песните 6:12) 
Какво ще рече “благородни люде” слуго Мой?”
“О, Господи! Това означава, че те са родени от Благодатта на Святия Дух. Защото “благороден” значи роден от Благодат…”
“Само така ли ти разбираш думата “благороден”? А ще приемеш ли Моето разбиране, че става дума за род на Божията Благодат, сиреч, за цяло едно поколение?”
“Да, Спасителю мой! Защото “род” и “роден” са много близки в същността си, въпреки, че в единия смисъл се касае за поколение, а в другия – за отделна личност…”
“А какво има един род освен рождението си? Няма ли име, с което се запечатва? Когато твоите деца се родиха и ти им стана баща, то не получиха ли те от теб имена, с които да ги кръстиш?”
“Да, Исусе! Аз дадох имена на чедата си, според както бях воден в сърцето си…”
“Ами тогава размисли и проумей, че и Бог дава имена на родовете Си и поколенията Си. А кой от Моите Апостоли ти даде благодатна насока за подобно разбиране…”
Думите на Исус ме накараха да се усмихна, защото и този път божественият лъч на устните Му ме докосваше с нужния отговор. Ето защо Му отговорих, казвайки:
“Господи мой! Апостолът Ти Павел ми даде тази благодатна насока за разбиране. Защото в “Посланието към Ефесяните” той написа:
“…прекланям коленете си пред Отца на нашия Господ Исус Христос, от Когото носи името си всеки род на небесата и на земята…” (Ефесяни 3:14-15) 
“Ето, че стигна до главното, слуго Мой! До отправната точка на видението, което ще ти дам. Защото, както прочиташ, от Моя Отец носи името си всеки род на небесата и на земята. А там, където има род и име, непременно ще има и родословно дърво. И сега ти Ме последвай, защото ще ти дам да видиш Моето Родословно Дърво, създадено от Святият Именник на Божията Мъдрост…”
След последните Си думи Господ докосна с ръка главата ми, тъй щото двамата полетяхме към височините на Хълма Сион. А когато нозете ми вече стъпваха след Него по улицата на Небесния Му Град, Той протегна ръката Си напред и посочи Божието Светилище, като ми казваше:
“Върви след Мен, защото сега ще те въведа в най-голямата зала в Небесния Ерусалим. Точно там се намира Именникът на Божията Мъдрост, с която твоят Отец е създал родословните дървета на всички родове на небесата и на земята…”
Вървях и слушах със затаен дъх думите на моя Господ, а сърцето ми благоговееше в неизразим трепет, защото никога досега Той не беше ми давал видение, свързано със Собственото Му Родословно Дърво. И ето, че накрая Исус разтвори вратите на Светилището и се обърна към мен, казвайки:
“Пристъпи след своя Господ и нека бъде внимателно сърцето ти, за да не пропусне никоя подробност от видението, което ти давам. Защото Залата, в която те въвеждам, трудно ще се побере в представите ти…”
Ето, че Спасителят прекоси Божието Светилище, като стигна до другия му край, а аз Го следвах. Така Той застана пред висока златна врата, на която бяха изкусно издълбани буквите “Алфа” и “Омега”, а в самите тях бяха вложени самородни диаманти. И като отвори вратата, с повелителен Глас ми каза:
“Влез след Мене, слуго Мой!”
С вълнение пристъпих след Него, когато пред очите ми се разкри не просто Зала в смисъла, който аз влагах, но огромно мраморно пространство, гладко като огледало и приличащо на езеро при пълно безветрие. Границите на Залата се губеха в далечината и едва сега осъзнавах какво е имал предвид Исус, когато ме е предупреждавал за размерите й. А докато още погледът ми свикваше с мащабите на Залата, Господ отново започна да ми говори, казвайки:
“Сега се намираш в Залата, сътворена от Именника на Божията Мъдрост. Тук са записани имената на всички родове, били те на небесата или на земята. Ти все още не ги виждаш, защото Аз не съм прострял ръката Си, за да ги освети Святият Дух пред очите ти. И ти знай, че не е в намерението Ми да ти показвам всички родословни дървета, понеже съдбите на Отец Ми са бездна голяма, която човешки ум не може да схване и сърце не може да обземе. Но Аз непременно ще ти покажа дървото, заради което ти се дава видението. Защото става дума за Моето Родословно Дърво, в което Аз съм Коренът Давидов и Светлата Утринна звезда. Потомъкът и Зорницата. Първият и Последният. Началото и Краят. Алфата и Омегата. А ти сега гледай и не изпускай нищо от това, което ще видиш…”
Докато още гледах, Исус простря Десницата Си към гладкият като огледало мраморен под на Залата. И тогава пред очите ми блесна цялата възвишеност на Небесното видение. В първия миг един централен светъл лъч тръгна отсред нозете на Господ като пресече цялата Зала в дължината й, а след това някъде в далечината се превърна в Звезда. А тогава по протежението на лъча се явиха разклонения, които се превръщаха в огромно Родословно Дърво. Така аз продължавах да гледам, когато сред самите блестящи клонки се изписаха имената на родовете и поколенията. Гледката беше толкова мащабна, Свята и величествена, щото всеки опит да я проумея ми се изплъзваше. Но ето, че след едно време, продължило може би час, цялото Христово Дърво грееше с лъчите си по мраморния под на Залата. И самите му разклонения и имена пресичаха всичката Небесна и земна, божествена и човешка история във времето. Точно в този момент Господ се извърна към мен, а погледът Му беше изпълнен с Дух на Свято откровение и тайнствена премъдрост.
“Виждаш ли Родословното Ми Дърво, слуго Мой?”
“Да, Господи! И духът ми е възхитен от мащабите му, защото никога не съм виждал нещо подобно…”
В отговор Спасителят се усмихна и отново каза:
“Време беше да видиш, а не само да четеш. Защото едно е да прочетеш в Евангелието за Родословното Дърво на твоя Господ, а съвсем друго – да го видиш в Небето в Дух на Мъдрост и на откровение. Но ти сега Ми кажи:
Видя ли как всяка клонка по Дървото Ми си има своето име, с което е наречена?”
“Да, Исусе! Така напълно се обяснява, че това е Зала, свързана с Именника на Божията Мъдрост…”
“А къде ти забелязваш Мъдростта на Отца в самите имена? Как тя е свързана с тях?”
“О, драгоценен мой Спасителю! Аз сега проумявам и разбирам, че Божията Мъдрост е свързала имената на клонките по Дървото с Божия Избор и с Божието Предузнание. Защото това са не просто имена, но съдби, които се извършват така, както е заповядал Всемогъщият Бог. Тъй щото – било човек, род или поколение – да вървят с Божията Съдба в имената си…”
Господ поклати одобрително Главата Си в отговор на думите ми, а след това отново продължи да ми говори, казвайки:
“Вярно Ми отговори, слуго Мой! Понеже всеки дух, преди още да е бил роден и вдъхнат за съществуване, е изначално предузнат от Мен и Отца Ми. Така той се ражда и идва в съществуване с името си. Било, че става дума за Небесен дух – ангел, архангел, серафим или херувим. Било, че става дума за човешки дух, който се ражда на земята, за да животвори тялото, което Моят Отец му е отредил за Съдба…”
“А значи ли това, Господи, че човеците на земята всякога носят имената, с които Отец ги е нарекъл, когато вдъхва дух за живот?”
“Не, слуго Мой! Не винаги човеците на земята носят имената, с които Отец ги е кръстил на небесата. И този конфликт можеш да откриеш в грешната човешка природа и невъзможността на човека всякога да се допитва до Създателя за най-съдбоносните решения в живота си. Но ти непременно проумей, че посочените от Отца за Спасение, свързано със свещенослужение, винаги носят имената, които отговарят на съдбите им. И това се случва чрез благодатната намеса на Святия Дух, Който внушава на родителите да дадат точното име на Божия избраник. Ето така и в твоя живот, когато се роди, ти бе наречен от родителите си с името “Стефан”, което напълно отговаря на съдбата и служението ти пред Мене. Но Аз сега искам отново да погледнеш на Моето Родословно Дърво и да видиш една Свята закономерност, която се дължи на Божията Мъдрост. Същината на самата закономерност е такава, че имената, които в старозаветно време принадлежаха на отделни човеци, в новозаветно време вече принадлежат на родове и поколения. Затова тръгни с Мен по лъчите на Моето Дърво и гледай, за да разбереш всичко…”
Тръгнал след Господ покрай централния лъч, носещ Името Му, аз вървях след Него, когато очите ми съзряха Святи клонки с имената на Авраам, Исаак и Яков. А Господ, като ги посочи, казваше ми:
“Ето първите имена в родословието Ми, които в Новия Завет вече бяха Свят Дух на родове и поколения. А сега виж как клонката Яков роди клонката Юда и останалите й братя, които също се превърнаха в родове и поколения на Свят Дух, защото на тях бяха кръстени Портите на Правдата в Небесния Ерусалим. И всеки, преминал през Портите, се изпълваше с Духа на имената им, ставайки техен духовен приносител…”
Гледайки с възхищение на лъчистите клонки, аз с изненада извиках към Исус, казвайки:
“Ах, Господи мой! Гледай колко силно блести и клонката Фарес…”
“Да, разбира се! И как няма да блести, след като и неговото име се превърна в Дух на Свято благословение за последната Ми жива пророческа църква на земята, Църквата-Рут. Помнят ли още Моите люде видението с Фарес, за да им се потвърдят сегашните Ми думи? Но ти върви още няколко крачки след Мен и виж библейското име, заради което ти се дава видението. Защото след Фарес, Есрон и Арам идва името Аминадав…”
С възторг аз изминах още няколко крачки по протежението на Родословното Дърво, когато съзрях клонката Аминадав. Тя блестеше от Святия Дух с всичката си сила. И тогава с вълнение попитах моя Господ:
“О, Исусе! Защо клонката на Аминадав блести толкова силно от лъчите на Духа?”
А Спасителят ми отговори, казвайки:
“Четиридесет и два рода се простират от Авраам до Христа Господен. Четиридесет и две клонки от великото Родословно Дърво на Божия Син. Клонки в които блестят имената на Авраам, Исаак и Яков. Рут и Давид. Соломон и Елиаким.
Аз благоволих да изпълня сърцето ти със Святия Дух на много от тези имена. Защото ти явих Хълма Мория на Авраам. Пролома Ветил на Яков. Жетвата на последната пророческа Църква-Рут. Давидовото Свято Миро от 23 псалом и Ключът на Давид в Рода на Елиаким. Дори стълповете на Соломоновата Мъдрост и песента на възкачванията му. Всяка от клонките блести със съдбата си от Бога и Отца в Святия Дух. Но клонката с името на Аминадав е по-различна от всички останали, защото в Божията Мъдрост тя отговаря на поколението на Грабването. И затова е твърде съкровена и скъпа на твоя Господ.
Нека Верните Ми знаят и запомнят, че всички родове и поколения на благовестието, които са родени с Вяра в Името Ми, непременно наследяват Божието Спасение в Небесния Ерусалим. Понеже Коренът е Свят, за да са Святи и клоните, които се събират при Светлата Утринна Звезда. Затова тази Зала е толкова голяма и пространна, понеже след изливането на Святия Божий Дух на земята всички повярвали в Името Ми и записани в Книгата на Живота стават клони от Дървото Ми. Христови братя и сестри, които са съграждани на Светиите и членове на Божието семейство. Но за вас, Моите последни последователи на земята, родени от Божия Пророчески Дух, остава подвизаването в Църквата Рут, в людете Нееман и Закхей, в Рода на Елиаким и в Поколението Аминадав…”
Слушах със затаен дъх чудните думи на моя Господ, когато Той изненадващо се наведе върху клонката Аминадав. И като ми даде знак да се наведа до Него, с Глас на Посвещение ми проговори, казвайки:
“Виж сега как Моят Свят показалец ще докосне клонката Аминадав, а отсред нея ще настъпят знамения, понеже тя ще се свърже чрез родена от нея клонка към клонка от друго дърво. И ти разбирай това като пророческо знамение на последното време, а не последствие от вече преминали времена. Защото до Родословното Дърво на твоя Господ са разположени и други родословни дървета, върху които има Свято благоволение от Отца Ми – толкова могъщо, колкото е и върху Моето…”
В този миг Господ докосна клонката на Аминадав, а тя наистина се простря с покълнала от нея клонка към клонка от друго родословно дърво откъм дясната й страна. И ето, че връзката между двете нови клонки стана твърде Свята, понеже лъчите им се вплетоха един в друг като се превръщаха в бляскава огнена мълния. И самата мълния, като се стрелна към централния лъч с Името Исус изсипа в него целия си заряд, който премина по протежението му и стигна до сияйната Звезда в края на Дървото. Това искрено ме изненада, тъй щото попитах Исус:
“Господи мой! Какво ми даваш да видя?”
А Спасителят ми проговори, казвайки:
“Сега ти давам да видиш колко голяма е Силата на Божието благословение. Защото сам видя, че отсред името “Аминадав” се роди клонка, която се свърза с клонка от друго родословно дърво. А в свръзката между двете нови клонки се яви огнената мълния на Грабването. И въпреки, че все още не разбираш видяното, то цялото Ми знамение ще ти стане напълно ясно в следващото видение, което ще ти дам в тази Зала. Защото е Небесно видение, свързано с утробата на Божия Пророчески Дух.
А на всичките Си Верни братя и сестри Аз сега ще кажа:
Люде Мои! Вие, които сте Дух от Духа Ми, Кръв от Кръвта Ми и лъчи от Светлината Ми! Непременно Ме последвайте в останалите две видения, които ще дам на слугата Си. За да разберете защо Моят Отец днес ви дарява с благословението “Аминадав”. Понеже на всички вас ще дам да изпиете най-дълбоките глътки от Скритата Ми Манна. За да се утвърдите в Святия Дух като Мои благородни люде, които ще се въздигнат с огнени колесници при Царя на Славата!
Аз, Господ Исус Христос от Хълма Сион, все още говоря и не млъквам! Блажен и Свят всеки, който Ме вярва!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s