ДОЛИНАТА АХОР – I ГЛАВА

1. ВИДЕНИЕТО С ИГРИЩЕТО НА ЖИВОТА

Знаеш ли, братко мой, че животът на един християнин, по силата на своето въздействие и отражение за околните, е като игрище, на което трябва да се тича. Това не е мое лично съждение, но споделена опитност на Апостол Павел, който в едно от посланията си пишеше за игрището на живота. Аз не зная как днес тичат мнозината, защото не съм седнал да ги наблюдавам. Понеже и на мен Господ Исус също е заповядал да тичам. А когато тичаш, то едва ли обръщаш назад главата си, та да видиш кого си изпреварил или колко напред си стигнал. Но има Един, Който наблюдава както тичащите, така и зяпащите. Има Един, Който стои в края на игрището. Той държи в ръцете Си скъпоценен венец, който иска да положи на всяка глава, в която са се раждали само и единствено мисли и копнежи за Сион и Небесния Ерусалим. Ето в такъв Господ съм повярвал аз. Ето такъв Господ ме изпраща и до твоето сърце, за да ти предам Неговите думи. Защото наградите в ръката Му за Верните няма да свършат, но скоро ще свършат Верните, за които Той е приготвил наградите Си. Защото на игрището на Живота не е важно дали тичаш, но как тичаш. Това игрище на Живота ще качи едни на Хълма Сион, а други ще отпрати към долината Ахор. Прочети пак последното изречение, което съм подчертал, защото именно върху разбирането, че игрището на Живота качва едни на Хълма, а отпраща други в долината, Господ ми даде скъпоценното Си видение.
Нека сега да ти кажа какво преживях, когато Исус дойде към духа и сърцето ми, за да ми говори по всичките дълбоки тайни на тази книга. Ето думите, които ми каза Той:
“Стефане, приготви сърцето си, за да го напълня с онова помазание, което строшава зъбите на дявола. Защото колкото повече адът се противи на Небето, толкова по-тежко и разрушаващо помазание ще излива Отец Ми върху сърцето ти. И колкото повече принцът на тъмнината подбужда Отец Ми към ревнивост, толкова повече удари ще понесе плешивото му теме. Защото ти си бойна секира на Отца и чук, с който Той ще строши всеки стълп и подпорка на Вавилонското нечестие.
Аз копнея за Моите чеда. Аз съм влюбен в измъчените им от страдание сърца. Аз гледам на тях, за да им дам Дух на радост и хваление, Дух на мир и Любов, Дух на триумф и тържество. Защото още малко и сегашното състояние на света ще си отиде, а Аз ще увенчая главите на скъпоценните Си чеда с всичките блаженства на Царството. И тогава всяка сълза ще побегне от очите ви и всяко въздишане ще си отиде. Останало е още много малко. Толкова малко, щото да протичате последните метри от игрището на Живота. Понеже игрището на Живота е най-важното изпитание за сърцата на Моите. И Аз дълго съм подготвял твоето сърце, за да разбере посланието, което ще получи сега…”
След последните Си думи Господ направи пред очите ми да се разкрие велико видение. Аз виждах игрището на Живота. То беше огромно в мащабите си, като мащабите на олимпийски стадион. Виждах самата писта и участниците в Сионовото състезание. Тогава ми направи впечатление, че пистата беше така построена, щото от мястото на старта тя започваше плавно да се издига нагоре, като в последните метри докосваше върховете на Небето и там ставаше почти отвесна. От друга страна, на мястото на старта, само че в обратна посока пистата отново продължаваше, този път надолу. Така тя стигаше до дълбока долина, покрита в мрак. Докато гледах с вълнение на цялото видение Господ се приближи до мен, като ми каза:
”Нека сега да те заведа, за да видиш участниците в това състезание. Защото всички трябва да разберат знаменията, които съпътстват тичащите…”
Така аз и моят Господ се приближихме до пистата, а очите ми видяха гледка, която буквално ме вцепени. Аз виждах много човеци, които бяха сложили Господ Исус върху раменете си и Той беше твърде реален върху тях. Мнозинството от състезателите бяха постъпили именно така – качили Господ върху раменете си. Нека това не те учудва, но просто да си представиш как един баща слага малката си дъщеричка на раменете си, за да я разхожда. А тези бяха сложили така Самият Господ Исус. Тогава моят Господ, Който видя вцепенението ми и учудването ми, просто каза:
“Не се учудвай, но наблюдавай внимателно. Защото това видение е едно от най-важните, които някога си получавал в живота си. Забележи например, че въпреки мнозинството от състезатели, които са Ме сложили на раменете си, има и други, макар и не толкова много, които са постъпили по друг начин…”
Действително, че след посочването от Господния пръст аз видях и други състезатели, при които нещата бяха коренно различни. Защото докато първите носеха Исус на рамената си, то при тези последните Сам Господ ги беше вдигнал на рамената Си и ги държеше с ръцете Си. И тогава Исус отново ми каза:
“Сега е моментът да внимаваш, защото Отец Ми ще даде началото на самото състезание…”
Докато Господ ми говореше, от Небето отекна гръм и тогава цялото множество от състезатели се втурна да тича. Така известно време всички тичаха равномерно по наклонената писта и не се забелязваше някой да изпреварва останалите. Но ето, че тогава стана ново знамение. Защото от Небето започнаха да падат по пистата огромни светли камъни с остри ръбове. Тогава онези, които носеха Исус, просто се блъснаха в камъните и политнаха настрана, а Исус падна от рамената им. Това ги озлоби и те заритаха както камъните, така и падналия от рамената им Исус. Докато двама-трима от общата колона, която буквално изпадна в паника, просто скочиха върху самите камъни. А след това с огромни скокове по пистата, скачайки само от камък на камък, се издигнаха високо и стигнаха до края на пистата. Забелязах, че това бяха само състезателите, при които тичаше Господ Исус, а самите човеци бяха на рамената Му.
Какво обаче ставаше с останалите долу?
Именно това, че всички до един се бяха препънали в камъните и Исус беше паднал от рамената им. Те крещяха и ритаха зверски както Исус, така и камъните. А това доведе до ново знамение. Защото отсред небето над тях накацаха демони, и като ги яздеха, ги подкараха назад. В мига, когато демон скачаше върху гърба на неуспелия състезател, то и в този момент състезателят се обръщаше назад. Така със силни викове “Алелуя” и “Амин” състезателите не само, че се върнаха до мястото на старта, но продължиха да бягат още назад. И така, яздени от демоните, те стигнаха до тъмната долина…
Видението ме изумяваше. То беше удивително ясно, въпреки, че все още оставаше тайнствено за мен. Тогава Господ Исус докосна главата ми и ми каза:
“Такова видение все още не беше виждал, нали?”
“Господи мой! Чувствам се особено! Защото хем го разбирам, хем не го разбирам. Вътре в себе си имам увереността, че зная обяснението на знаменията, но умът ми е далече от Истината…”
Исус се усмихна, а после каза:
“Аз ще ти дам да разбереш всичко. И не само да разбереш, но и да предадеш на братята и сестрите Ми всичко това, защото времето е твърде кратко. Но преди всичко нека двамата с теб догледаме докрай това видение. Защото то все още не е свършило. Затова нека те заведа при Моите горе. За да видиш как ще вземат Венеца на Правдата…”
След думите Си Господ ме прегърна и двамата с Него просто отлетяхме нагоре, там, където свършваше пистата, и се откриваше светла Небесна врата, блестяща с всички цветове на дъгата. Вътре зад самата Врата имаше маса с цвят на планински кристал, върху която бяха поставени венците на Правдата. Тогава Исус ми посочи с ръка влизащите в Небесното Царство човеци. Те все така стояха на рамената на Господ, а Той вече влизаше през Вратата. И като се спря и свали състезателите от раменете Си, взе един от прекрасните венци и го положи на главата на единия от тях, като му каза:
“Аз съм Възкресението и Животът!
Аз съм твоят Венец на Правдата!”
Така, в мига, когато Исус положи Венеца на Правдата върху главата на последователя Си, стана чудо. Защото този последовател се измени вътрешно и външно. Той стана като Исус! Всичко в него беше Исус! И аз бях готов да призная в сърцето си, че не мога да направя разлика между Господ и увенчания с Неговата Правда. И тогава Исус отново ми каза:
“Сега разбра ли за какъв Венец е тичал този състезател?”
“Да, Господи! Той е тичал за Тебе!”
“Точно така е, момчето Ми! Въпреки, че съвършената Истина иде да ти покаже, че Венеца на Правдата получават тези, които оставят Господ да тича вместо тях, а те просто пребъдват върху рамената Му!
Понеже от видението ти разбра, че едните състезатели носеха Господ, а другите ги носеше Сам Господ. Но едните се спънаха в Небесните камъни. А другите, като ги използваха за стъпване, придобиха сила, за да финишират успешно. Спомни си тогава, с какви думи Апостолът Ми Павел учеше църквите. Какво им каза той за игрището на живота?”
“Господи мой! Павел писа в посланието си думите:
“Не знаете ли, че, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите. И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те вършат това за да получат тленен венец, а ние нетленен…” (I Коринтяни 9:24-25) 
“Виж тогава от думите на Павел, че Един получава наградата! Сбъркал ли е Апостолът Ми, като е казал, че наградата не е за мнозина, а само за Един?”
Прекрасни Исусе! Ти Си Съвършената Мъдрост и на думите Ти нито може да се притури, нито може да се отнеме! Затова с цялото блаженство на сърцето си казах на Господ:
“Господи, много тичат на игрището, но само Ти можеш да получиш наградата! И ако някой Ти е предал живота си и се е съразпнал с Тебе, то Ти Си станал неговият състезател. Затова и Павел говори, че всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко…”
“Знай тогава, че онзи, който се въздържа от всичко, ще получи всичко. Понеже да се въздържиш от всичко ще рече всичко да счетеш за измет, само и само Мен да придобиеш. И ето това е скритото от посланието на Апостола Ми. Защото онзи, който се е съразпнал с Мен, не е достоен за света и светът не е достоен за него. Аз непременно протягам ръка, за да вдигна такъв на рамената Си и да пробягам състезанието вместо него. Колкото до онези, които не се въздържат от всичко, то на такива, момчето Ми, Словото Господно не е благословение и наслада, но товар…”
Слушах Господ, а сърцето ми светеше от думите Му. Защото вътре в мен искряха откровение след откровение. Затова аз казах на драгоценния ми Спасител:
“Господи, именно това обяснява защо повечето състезатели Те носеха на рамената си. Ти Си Господното Слово! И ако някой Те носи на рамената си, то е, понеже все още не се е съразпнал с Теб и Словото на Отца е товар за такъв…”
Исус се усмихна и очите Му заблестяха радостно. И тогава каза:
“Аз полагам в сърцето ти Дух на превъзходна Мъдрост, защото искам чрез теб да посетя братята и сестрите Си. Защото всички трябва да разберат, че никой спортист не се натоварва, когато предстои състезанието на живота му.
Можеха ли онези, които носят тежкия товар на Словото, да разберат, че Отец Ми е твърде ревнив Бог, та да допуска в Небето човеци, които нямат Моя Образ?
Ето затова и по време на състезанието Отец започна да хвърля камъни от Небето и те падаха на пистата, та да се спънат в тях всички, на които Словото Господно е товар, а не блаженство. Защото всички тия живеят живота на греха и похотта и не любят Небето и Неговия Цар, а земята и нейния тъмен принц.
Кажи Ми тогава! Видя ли кои се качиха върху камъните, та да ги използват като трамплин за Небето?”
“Да, Господи! Това бяха онези, които Ти бяха позволили Ти да бъдеш техният състезател. И Ти, като ги носеше на ръце, ги извиси победоносно до самия финал…”
“Не просто това! Защото тези Мои бяха внимавали на Словото на Отца Ми. Те не просто четяха, но живееха стиховете на псалома, който гласи:
“Който живее под покрива на Всевишния, той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия. Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя, Бог мой, на Когото уповавам. Защото Той ще те избавя от примката на ловеца и от гибелен мор. С перата Си ще те покрива; и под крилата Му ще прибегнеш; Неговата вярност е щит и закрила. Няма да се боиш от нощен страх, от стрелата, която лети денем, от мор, който ходи в тъмнина, от погибел, която опустошава всред пладне. Хиляда души ще падат от страната ти, и десет хиляди до десницата ти, но до тебе няма да се приближи. Само с очите си ще гледаш, и ще видиш възмездието на нечестивите. Понеже ти си казал: Господ е прибежище мое, и си направил Всевишния обиталището си, затова няма да те сполети никакво зло, нито ще се приближи язва до шатъра ти. Защото ще заповяда на ангелите Си за тебе да те пазят във всичките ти пътища. На ръце ще те дигат, да не би да удариш о камък ногата си…” [ (Псалом 91:1-12)]
Кажи Ми тогава:
Удариха ли камъните по пистата нозете на Моите? Не ги ли вдигнах Аз на ръце, та да ги пренеса през всички изпитни на живота им? Разбираш ли сега, че ако Отец Ми хвърля камъни от Небето на земята, то е, за да се спънат в тях всичките нечестиви, а да се утвърдят чрез тях всичките праведни?
Защото тези камъни, които видя на пистата, са Божиите слуги, пророците. Именно чрез тях Небесния Ми Отец прави проверката на всички църкви преди Сватбата на Сина Си. Какво тогава се случи с тези, на които Словото Господно им беше товар, а не наслада?”
“Господи мой! От думите Ти разбирам колко верен е стихът от псалома, който казва за Отца, че:
“Изпраща заповедта Си по земята; словото Му тича много бърже…” (Псалом 147:15) 
И ако заповедта са камъните на Божия Пророчески Дух, чрез които Отец заповядва на всички да се покаят, то тичащото много бърже Слово Си Ти, Господи! Защото Ти, като стъпи върху камъните на Отеческата заповед, бързо възвиси Своите и ги въздигна до Сион. Колкото до останалите, те се спънаха в камъните. И не само, че се спънаха, но Ти падна от гърбовете им. А те, като се озвериха на белите камъни, започнаха да ритат както камъните, така и Теб. В сърцата си те бяха решили, че не бива на пистата да има камъни, та да им пречат. Но Отец разхвърли камъните и ги смути…”
Исус отново се усмихна. А после добави:
“Това, че Отец разхвърля камъните от Небето по тази писта, не е голямото знамение. То е отпосле, когато се сбъдне писаното от “Еклесиаста”:
“Има време за всяко нещо, и срок за всяка работа под небето: Време за раждане, и време за умиране; време за насаждане, и време за изкореняване насаденото; време за убиване, и време за изцеляване; време за събаряне, и време за градене; време за плачене, и време за смеене; време за жалеене и време за ликуване; време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни…” (Еклесиаст 3:1-5)
Затова твоят Господ ще се обърне към всички, които искат да се намерят като победители пред Небесната Врата и ще им каже:
Днес е времето за раждане чрез Пророческия Дух на Отца Ми! Днес е и времето, когато всички, които отхвърлят Гласа на Отца Ми, ще умрат! Днес е времето, когато Аз насаждам в сърцата ви любов към Небето! Днес е времето, когато Аз изкоренявам от Храма Си всички плевели, насадени от лукавия! Днес е времето, когато Отец Ми ще убие всяка гордост и ще изцели всяко сърце, което се покори на слугите Му, пророците! Днес е времето, когато Божият Пророчески Дух събаря Вавилон и изгражда Сион във верните сърца! Днес е времето Моите да плачат и изкупват душите с ходатайство пред Трона на Отца Ми! Днес е и времето, когато обладаните от духа на света се кикотят и смеят по лъскавите си конференции! Днес е времето, когато Моите жалеят, а тщеславните ликуват, но утре Моите ще ликуват, а тщеславните ще жалеят! Днес е времето, когато пред пътя на всички църкви Отец Ми разхвърли камъните Си.
Утре е времето, когато Отец Ми ще събере камъните Си и всички, които са приели пророк в името на пророк, та да получат и награда на пророк! Блажени и святи тогава тези, които не се съблазниха в острите изобличения към църквите, но се покаяха и възвърнаха към Мен! Колкото до тези, които бяха съблазнени и изгубиха Моето Слово от сърцата си, то такива в пълна степен ще бъдат обладани от демони, които ще ги заведат в една долина, за която Отец Ми отдавна е заповядал в Словото Си. Затова нека те заведа там…”
След последните думи на Господ видението със светлата Небесна Врата се прекрати и аз и Господ отново бяхме в първото видение с игрището на Живота. Тогава видях онези, от чиито рамена Исус беше паднал и с Когото се поругаха, като ритаха Него и белите камъни. Те бяха станали, като животни, понеже бяха яздени от демони на Вавилон. Самият вид на човеците беше толкова трагичен и достоен за погнуса и отвращение, щото в ума ми сами изплуваха категоричните стихове на Словото, които говореха именно за тази ситуация:
“Прегъна се Вил, наведе се Нево; идолите им са натоварени на животни и на добитък; товарът, който вие носехте в шествията си стана тежък на умореното животно. Наведоха се, всички паднаха; те не можаха да отърват товара, но сами отидоха в плен. Слушайте Ме, доме Яковов, и всички останали от Израилевия дом, които съм носил още от утробата, и съм държал още от рождението. Даже до старостта ви Аз съм Същият, и докато побелеете Аз ще ви нося. Аз ви направих, и Аз ще ви държа, да! Аз ще ви нося и избавя…”  (Исайя 46:1-4)
“Господ ще ни държи, носи и избави…” – ето така говорят пророческите стихове. Но те говорят и друго, а именно, че товарът стана твърде тежък на умореното животно. Защото какво друго да са в Божиите очи тези, които плюят по красотата на Сион и предпочитат облагите на финансовия просперитет? Не са ли животни, изгубили разума си? Не са ли човеци, обяздени от демони? Не са ли тщеславни глупци, решили, че могат да демонстрират в шествията си всички мръсни идоли на Вавилон?
Именно такива са, братко мой! Защото докато наблюдавах самото видение, стана така, че двамата с Господ се движехме зад човеците, обяздени от демони, които, като се върнаха назад, до самата старт линия на пистата, преминаха зад нея и продължиха да тичат надолу. Така пистата се промени, защото по нея все по-често започнаха да пълзят змии и гущери, а в самото пространство на сумрака се стрелваха стотици прилепи. И ето, че накрая мнозинството, обяздено от демони, се спря в дъното и в най-дълбокото на долината. И тогава Господ докосна с ръката Си главата ми, като каза:
“Никак да не се уплашиш от нещата, които ще видиш тук. Защото ако Павел ти говореше, че едни тичат за нетленен венец, а други за тленен, то трябва да видиш както едните, така и другите. И както видя наградата за нетленния венец, така сега виж и наградата на тленния…”
След последните думи на Спасителя аз видях как сред събраните състезатели, все така обяздени от демони, се появи звяр, който удивително приличаше на Господ Исус. Той погледна поклонниците си и им каза:
“Най-сетне да видя човеци, достойни за мене. Най-сетне да видя такива, които тичаха по-бързо от всички останали. Най-сетне да видя такива, на които лично и във видение говорех, че ще тичат по-бързо от всички други. Ето, сега сте пред мен. И какво да сторя за вас? И как да ви се отплатя? Ето как…”
След думите си звярът се приближи до огромна купчина камъни и по даден от ръката му знак се приближиха демони, които със светкавична бързина вдигнаха камъните, а под самите камъни аз видях как звярът извади и взе в ръцете си красива дреха. Това беше дреха, като за цар. Тя имаше великолепни украшения и привличаше твърде много окото. Тогава звярът с неповторимо удоволствие започна мазно да нарежда на възхитените си поклонници:
“Тази дреха е моята власт за вас! С тази дреха аз ще ви направя царе по цялата земя! И всичко, което е мое, ще стане и ваше! Затова нека се приближи при мен най-бързоногият…”
След думите на звяра към него се приближи най-бързият поклонник, който беше яхнат от демон, по-огромен от останалите демони. А звярът, като хвана с ръцете си дрехата, каза:
“Ето, аз живея и царувам до вечни векове! Царувай и ти с мене!”
А след тези си думи, звярът се наведе и като вдигна от земята шепите си, пълни със сребърни монети, пръсна ги към всичките си поклонници, като вече викаше:
“Идете, идете, идете! И напълнете земята с моите користи!”
А след това вдигна златна плочка и добави:
“Който е усърден в сеенето на среброто, то на такъв ще изпиша името му на златната плочка с диамантен резец. Само сейте, сейте, сейте и научете всичките народи на волята ми…”
След думите му поклонниците започнаха да ръкомахат и викат “Алелуя”, а след това бързо се навеждаха и вдигаха сребърниците. Самата гледка потресе сърцето ми, защото тя даде отговор на много мои въпроси. И тогава Господ се приближи до сърцето ми, като ми каза:
“Ето това, което става тук, момчето Ми, напълно ще ти обясни каква е страшната трагедия на последните църкви. Трагедия, която в пълна степен ги накара да потърсят бога на користите и да му се поклонят. Ето тук е долината Ахор. Тук е злото, което някога Ахан извърши в стана на Израил, а днешните потомци на Ахан вършат в стана на Църквата. Защото, помниш ли какво гласеше библейският разказ за онова старозаветно време?”
“Да, Господи! След битката с Ерихон, когато Исус Навин предприе битка с племената на Гай, стана така, че чуждите превъзмогнаха и разбиха бойците на Израил. Тогава Исус Навин плака пред Теб и Отца, като не знаеше по каква причина Бог е оставил Израил. Понеже Исус Навин не знаеше за беззаконието на Ахан, който го извърши в тайно. Понеже този Ахан беше прибрал всред шатъра си една хубава вавилонска дреха, няколкостотин сребърници и златна плочка. А тогава Отец каза на Исус Навин:
“Стани, защо си паднал така на лицето си? Израил е съгрешил, а именно, престъпили са завета Ми, за който им дадох заповед; да! Те са взели от обреченото, още са откраднали, още са излъгали, още са турили откраднатото между своите вещи. По тая причина израилтяните не могат да устоят пред неприятелите си, но обръщат гръб пред неприятелите си, защото станаха проклети; и Аз не ще бъда вече с вас, ако не изтребите проклетия човек изсред вас. Стани та освети людете, и речи: Осветете се за утре; защото така говори Господ Израилевият Бог: Нещо обречено има всред тебе, Израилю; не можеш да устоиш пред неприятелите си догде не махнете обреченото изсред вас. И тъй, приближете се утре според племената си; и племето, което хване Господ, да се приближи според семействата си; и семейството, което хване Господ, да се приближи според домовете си; а домът, който хване Господ, да се приближи според мъжете. И който се хване с обреченото ще се изгори с огън, той и всичко що има, понеже е престъпил Господния завет, и понеже е сторил безумие в Израиля…” (Исус Навин 7:10-15) 
Господ слушаше думите ми. И в следващия миг Лицето Му се измени, а Гласът Му стана страшен. Очите на Исус станаха като огнени светкавици, които блясваха и прорязваха, а от устата Му излезе остър Меч. И тогава Самият Меч из устата Господна каза:
“Иди и предай на коравовратните църкви Моите думи. Защото това са думи, които ще донесат на едни Живот, а на други – смърт.
Църкво, ти си съгрешила, защото си престъпила Завета Ми! Ти си взела от богатствата на обречения свят, за да ги направиш свои и така в пълна степен си се поругала със светлия и чист висон на благовестието! Ти си започнала да проповядваш не Спасение с вяра, а спасение с пари! Ти си започнала да се учиш не с Дух на мъдрост и на откровение, а с дух на Езавел, Корей и Мамон! Ти си започнала да търгуваш Моето и сребърниците са зазвънели в ушите ти! Ти си взела от обреченото, още си и откраднала, още си и лъгала, още си и турила откраднатото в сърцето си, като измамно си го покрила с човешки учения и доктрини. По тая причина не можеш да устоиш на враговете си, защото си станала проклета!
Аз вече няма да бъда с ония, за които богатствата на света струват повече от Небесния Ерусалим! Аз няма да благоволя в кучета и свине, за които блясъка на една вавилонска дреха струва повече от Сърцето на техния Господ.
Има нещо обречено всред тебе, Църкво! Има нещо, което не е Мое и Аз никога няма да приема в Царството Си, но ще го изгоря в огъня на вечното разорение. И това обречено е духът на света, който ражда кучета и свине в духа на Ахан, така щото да пожелаят всяка корист и богатство на света! Затова уловените от духа на Ахан всякога ще пребъдват в тази долина и никога няма да намерят Пътя към Дървото на Живота. Защото Аз ще отнема дела им от Святия Град и ще излича имената им така, както и те изличиха Моето Име от сърцата си. А на онези, които се покаят и напуснат църквите на лъжепророка, Сам Аз ще им дам да видят всичката Светлина на Спасението Ми и да се насладят на всичката здравина на Канарата Ми! Затова последвайте слугата Ми и не се предавайте пред облечените с вавилонската дреха на Ахан. Да не им послужите, да не ги поздравявате, нито да ги зачитате!
Господ на Силите – Него осветете! Господ на Правдата – Него възцарете в сърцата си! Защото Моите познават Гласа Ми и Аз ги познавам по име! И ще изведа всички Мои до един, за да им покажа Светлата Небесна Врата и Венецът на Правдата…”
След тези думи видението от Исус се прекъсна, а аз седнах да излея живите води от сърцето си. За да бъдат тези води съвършеното насърчение за твоя живот, братко мой! За да станеш и извършиш онова, което не свинете и кучетата, а Сам Господ очаква от теб! Амин и Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s