ЦЕНАТА НА ДУХОВНОТО ИЗДИГАНЕ – II ГЛАВА

2. ВИДЕНИЕТО С ЙОАН КРЪСТИТЕЛ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Иска ми се да вярвам, че Святият Дух е взел съвършен контрол върху сърцето ти и ума ти, за да разбереш посланието на тази книга. Защото дълбокият мотив, с който я пиша, не е друг, но именно този – да достигнеш до съвършеното познаване на Божията Воля. Аз зная, че няма по-голяма привилегия от привилегията да издигаш Исус в сърцата на човеците. Защото този свят отчаяно се нуждае не от мен или от теб. Той се нуждае от Исус. И нашият Господ наистина трябва да стане за служението ни като онази медна змия, която пророк Моисей издигна в пустинята. Той издигна медната змия, а не себе си. Така и ние трябва да издигаме Исус, а не себе си. Самото видение с везната, което Господ постави пред сърцето ми, беше така силно и въздействащо, че ми помогна напълно да осъзная чистотата на Христовото учение и блаженството на Христовия пример. Но тук, в тази глава, ти ще получиш нещо повече. Ти ще разбереш, че дълбокото струва много повече от високото. Затова нека ти разкрия с какви думи Господ ме посвети във видението с Йоан Кръстител. Ето как Исус започна да ми говори:
“Стефане, това, което сега ще ти покажа, е скъпоценен диамант от Божията съкровищница. Той е толкова скъп, колкото е скъпа мантията, която можеш да придобиеш с него. Затова виж пророк Йоан Кръстител във видението, което ти давам…”
След думите на Господ пред сърцето ми изплува видение. И аз отново виждах в самото видение двата края на везната. Така забелязах пророк Йоан Кръстител. Той светеше като Небесен ангел и стоеше на края на везната, който бе издигнат високо в небесните места. А Господ ми каза:
“Наблюдавай как Моят Отец ще извика Йоан в Свято служение за Господа…”
Погледнах към видението и забелязах как от Божията сцена, която бе по-ниска от сцената на света, се появи Светла Ръка, която даде знак на Кръстителя. Това накара Йоан да започне да натиска края на везната, така че другият край видимо се вдигна нагоре. И Божият пророк продължаваше с натиска върху края на везната, до мига, когато той самият слезе при сцената на Отца, докато издигнатите от служението му бяха в небесните места. Нещо повече – Йоан до такава степен бе натиснал края на везната, че силите на смъртта и ада се надвесиха над него. И като го сграбчиха, отрязаха главата му. А тогава Исус със съкровен глас ми каза:
“Наблюдавай и виж ясно, че Йоан извървя пътя от високото до дълбокото. Той, който беше изпълнен със Святия Дух още от рождението си, направи прави пътеките на Господ. И от височината на Хълма Сион стигна до дълбочината на Иродовата тъмница. Нещо повече – искам да Ми кажеш – знаеше ли Израил, че Йоан Кръстител е издигнатият високо Господен помазаник?”
“Да, Господи! Защото народът го считаше за пророк. А и Самият Ти, когато задаваше на първосвещениците въпрос дали Йоановото кръщение беше от Небето, ги накара да млъкнат, защото те прекрасно знаеха, че целият Израил приемаше Йоан за пратеник на Небето…”
“Точно така е! Но сега виж и другото. Виж, че докато Аз не бях изявен на света, Йоан беше прицелът на Израил. И това отговаряше на факта, че пророкът стоеше високо на везната. Но когато Отец Ми извика Йоан да слезе на Неговата сцена, за да вкуси смъртта, то тогава същият този Йоан заяви думите си:
“Човек не може да вземе върху си нищо, ако не му е дадено от небето. Вие сами сте ми свидетели, че рекох: Не съм аз Христос, но съм пратен пред Него. Младоженецът е, който има невястата, а приятелят на младоженеца, който стои да го слуша, се радва твърде много поради гласа на младоженеца; и така, тая моя радост е пълна. Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам…” (Йоан 3:27-30)
Защо Аз трябваше да раста, а Йоан Кръстител да се смалява? Как разбираш това?”
“Господи, мой! Кръстителят имаше ясната задача от Отца да натисне везната, за да доведе мнозина до познаване на Тебе. И така както единият край на везната трябва да слезе долу, за да се издигне другият, така и Йоан трябваше да се смалява, за да се издигнеш Ти…”
“Сега разбираш ли, че наистина пророкът на Отца Ми знаеше пътя до Божия Свят Олтар? Сега разбираш ли, че той наистина знаеше къде е Божията сцена за него? Кажи Ми тогава, лесно ли му беше на Йоан да извърви пътя си от високото до дълбокото?”
“Господи мой! Словото Ти показва, че за мнозина Йоан Кръстител беше Небесно знамение, Небесен пратеник. Дори Ирод, който го обезглави, не можеше да повярва, че е възможно да има друго Небесно светило, освен Йоан. И когато го информираха за Теб и чудесата, съпътстващи Твоето служение, то тогава неговата реакция беше тази:
“Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тия велики сили действат чрез Него…” (Марк 6:14) 
и още:
“Това е Йоан, когото аз обезглавих, той е възкръснал…” (Марк 6:16)
Но истината е, че Кръстителят издигна Твоето Име, и сам вкуси смърт, за да стигне до Божията сцена. И в неговия живот се отрази съвършено онова, което беше и в живота на Апостолите Ти…”
“Спомни си тогава, че когато влязох в Ерусалим, тогава народът викаше “Осанна” и “Благословен, Който иде в Господното Име!” Не бяха ли това именно човеците, които чрез служението на Кръстителя бяха станали благоразположен народ за Господа? И ако Йоан не беше се смалил, то Христос би ли се възвеличил?”
“Не, Господи! Но именно затова Йоан се смали, защото знаеше каква е цената за духовното издигане…”
“Виж тогава и скритото в служението на Кръстителя. Защото именно то е Небесният диамант, който днес подарявам чрез теб на братята и сестрите Си. Защото именно чрез този диамант те ще платят цената да се облекат в мантията на смирението…”
След думите на Исус към мене нахлу Сила от Святия Дух, тъй че аз почувствах осветени всичките кътчета на сърцето си. А тогава Господ каза:
“Сега вече си способен да разбереш какъв е Небесният диамант. Затова Ми кажи: В какъв Дух и Сила предидеше Йоан Кръстител пред Лицето на Отца Ми?”
“Исусе! Йоан предиде в Духа и Силата на Илия. Това бе предварително благовестено на баща му Захария от Архангел Гавриил…”
“Точно така, момчето Ми. Виж тогава кой друг преди Йоан Кръстител също предидеше в Духа и Силата на Илия. Кой получи двоен дял от неговия Дух и Сила?”
“Господи, това беше пророк Елисей!”
След отговора ми от устата на Исус започнаха да излизат лъчи от Небесна Светлина. И Той отново ме попита:
“А нямаше ли в живота на Елисей една река Йордан, точно така, както тя беше и в живота на Йоан Кръстител? Защото Кръстителят намери служението си и призванието си при река Йордан, за да извърши по Дух онова, което пророк Елисей бе сторил преди него. Затова си спомни от библейския разказ какво стори пророк Елисей при река Йордан…”
Сърцето ми затуптя силно, защото бях пред прага на едно велико Небесно откровение. Самите библейски стихове изплуваха пред очите ми, а аз просто ги прочетох:
“И пророческите ученици казаха на Елисея: Ето сега, мястото, гдето живеем та внимаваме пред тебе е тясно за нас. Нека отидем, молим, до Йордан, и от там да вземем всеки по една греда, и да си построим там място, гдето да живеем. А той отговори: Идете. И един от тях каза: Благоволи, моля, да дойдеш и ти със слугите си. И той отговори: Ще дойда. Отиде, прочее, с тях. И като стигнаха до Йордан, сечеха дървета. А един от тях като сечеше греда, желязото падна във водата; и той извика и рече: Ах, господарю мой! То беше взето назаем! А Божият човек рече: Где падна? И показа му мястото. Тогава той отсече едно дръвце та го хвърли там; и желязото изплава. И рече: Вземи си го. И той простря ръка та го взе…” (IV Царе 6:1-7) 
Едва бях прочел библейските стихове, когато Исус започна да говори на духа ми в голяма дълбочина. Ето какво ми каза Той:
“Забелязваш ли, че при река Йордан стана едно знамение, което извърши пророк Елисей? Защото желязното сечиво на един от учениците му беше потънало. Но Елисей хвърли отсечено дръвце във водата, и желязото изплува, а ученикът му си го взе. Кажи Ми тогава, какво беше нужно, за да се спре закоравяването на Израил към Бога във времената, когато се яви Моето служение? Не се ли яви тогава Йоан Кръстител, за да извърши по Дух онова, което стори и Елисей? Защото Елисей отсече дръвцето и го хвърли в река Йордан, тъй че желязото изплува.
А какво стори Йоан Кръстителят? Не натопи ли той нозете си в река Йордан, за да проповядва покаяние, за да бъдат издигнати закоравените в познаването на Божията Воля? Не беше ли точно той дръвцето, което накара желязото да изплува? Защото някога Елисей извърши чудото, като отсече едно дръвце, а за чудото на покаянието Йоан заплати, като се отсече собствената му глава… Сега разбираш ли как днес всички вие ще доведете закоравения свят до покаяние? Сега разбираш ли, че докато всред вас не се намерят дръвчета, които да пожертват себе си пред Божия Свят Олтар, то и дотогава желязото ще стои на дъното и никак няма да изплува?
Но ето, казвам, и праведни и Святи думи излизат от устата Ми:
Облечете се в Духа и Силата на Илия, за да бъде издигнато Името Ми! Облечете се в Духа и Силата на Илия, за да бъде Святият Дух на устните ви! Облечете се в Духа и Силата на Илия, за да извървите пътя до съвършеното смирение! Защото само тогава Отец Ми ще ви извика при Олтара Си, за да Му бъдете жертвени юнци! Защото чудото, което стори Елисей, повтори и Йоан Кръстител. А чудото, което повтори Йоан Кръстител, трябва да извършите и вие! Защото онези, които са закоравени в измамата на греха и са като желязо пред очите Ми, непременно трябва да изплуват и Аз да бъда издигнат в сърцата им! Но това ще се случи само тогава, когато всред Църквата Ми се намерят човеци, които търсят Пътя към дъното, за да намерят върха на Хълма!
Защото бездна призовава бездна при шума на Моите водопади! И ако някой иска неизследимо високото Небе на Сион, нека да се потопи в неизследимо дълбокото дъно на смирението! Защото непременно идва миг, когато високото ще призове дълбокото! Блажени тогава всички, които са издигали Мене, а са смирявали себе си! Блажени тогава човеците, които са послужили на Отца Ми, за да Му бъдат дръвчета, които докарват желязото до покаяние!”
След думите на Исус аз забелязах как ръцете Му държаха една твърде обикновена и грубо съшита дреха. И Той отново ми каза:
“Който иска тази дреха, нека се приготви да пострада за Името Ми. Който иска тази дреха, нека се приготви да върши делата си така, че да го забелязвам само Аз, но не и човеците!
Защото смирението е двойният дял от Духа и Силата на Илия!
То е кожухът, срещу който дяволът няма измислени оръжия!
И само с тази дреха вие ще платите цената за духовното издигане, като пребъдвате с нея толкова по-долу, колкото по-горе искате да издигнете Името Ми в сърцата на човеците!
Аз го изговорих! Аз го изрекох!”

Leave a Reply