6. ГРОЗДЪТ НА ХРИСТОВАТА НЕПОДКУПНОСТ

“Нито приема подкуп против невинния…” (Псалом 15:5)

Братко мой! Верни ми приятелю!
Аз зная от моя Господ, че най-страшната битка, която и до днес водя в духовния свят, е битката с лъжепророците на дявола. Битката с онези подкупни и сребролюбиви християнски величия, които са на почит и възхищение във всичките тщеславни църкви на последното време. Книгите на тези величия ти си виждал неведнъж по сергиите, съблазнително подредени пред входовете на църквите и в залите на конференциите. Отпечатани със завидно полиграфическо качество, със заглавия и корици, грабващи окото, те неведнъж са карали човеците да бръкнат в джобовете си и да извадят хартийките, обезпечени със злато и с всички активи на банката. А след това да ги подадат на мазния търговец, за да си вземат стоката, която толкова много е събудила любопитството им.
Съдбата, която Исус заповяда в живота ми за Неговото Царство, стана коренно различна от тази на посочените по-горе величия. Един факт в нея беляза всичкото ми усърдие и всичката скръб и угнетение, в които бях потопен от пастири и църкви. Това е фактът, че Бог ме направи неподкупен за дявола. Тъй щото, за ужас на мнозина, книгите на служение “Мория” така и не се появиха по сергиите, нито беше сложена цена на гърба им.
“Какво пък?” – ще каже някой – “Този автор защо си въобразява, че е нещо повече от останалите, само защото дава даром? Чел ли е той книгите на Бени Хин, Робъртс Лиардън, Кетрин Кулман, Дерек Принс?”
Дали съм ги чел, Господ знае! Но не в това е въпросът.
Въпросът е друг, а именно:
Как тия християнски величия потвърдиха, че са пръчки от Лозата Христос и как милионите вярващи по света вкусиха зрънцата им?
От първите конференции в София преди петнадесет години помня, че и аз, за да вкуся зрънцата на тези пръчки, изваждах пари от портфейла си и ги давах на търговеца на сергията. А след това, стиснал купената книга с такава радост, все едно, че съм стиснал ръката на Исус, аз бързах да се прибера в дома си, за да я прочета…
Но, така или иначе, духът ми никога не се нахрани от купените книги и сърцето ми никога не се почувства благословено.
Всъщност – безумен в безумието си и извратен в сърцето си – аз участвах в мерзостта, която докарва запустение. Понеже плащах с пари, за да намеря Христос! Плащах с пари, за да си представя, че наистина държа ръката Му! По-късно, когато Той в Милостта и Благостта Си ме намери по религиозните бърда, като заблудена и манипулирана овца, аз плаках и искрено се покаях пред Него. Плаках така, както би плакало дете за продадения му баща. Плаках така, както би плакала майка за пометналия си плод. Плаках така, както би плакало врабче за отнетото му небе и дърво за отнетата му почва. Тогава разбрах, че целият ми живот ще премине в битка и конфронтация с най-проклетата от всичките проклети форми на лъжеблаговестие – лъжеблаговестието на вавилонски проповедници, решили да изтъргуват Исус, както се търгува с хляб, и да продадат Святия Дух, както се продава вино!
За свят, който лежи в лукавия, парите са всичко. Те са власт, авторитет, просперитет. Те са отворени врати и безгранично влияние. Те са тежест в обществото и начин да наложиш себе си. Всъщност – ако трябва да го кажа съвсем ясно – парите са кръвоносната система на света. И както в тялото има вени, артерии и капиляри, така и паричните потоци в света започват от нищожната пенсия на старицата и стигат до милиардите долари на световната икономика и политика.
Но тук идват най-съдбоносните въпроси в битието на всеки човек:
От коя кръвоносна система има нужда сърцето ми?
От кръвта на света или от Кръвта на Бога?
Кръвта на света не е спасила никого. Тя никога не е давала живот, но в повечето случаи отнема живот. Защото тази кръв на света се движи от тласъците на сърце, което човеците не познават. А това е сърцето на дявола! И тласъците на това сърце са алчността и сребролюбието! Защото в това сърце живее дух, наречен Мамон. Дух, за който Исус предупреди:
“Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона…” (Матея 6:24) 
“Кой Ти каза, че не можем да служим на двама господари?” – изсмяха се търговците на Исус:
“Я гледай, че продаваме Новия Ти Завет! И не само него, но и всичко, което говориш на когото и да било. Няма такова нещо някой да говори от Твое Име и словата му да не бъдат покрити с ценичка…”
“Кой Ти каза, че не можем да служим на двама господари?” – изсмяха се на Исус проповедниците на финансовия просперитет:
“Не само можем, но дори проповядваме вяра в парите! Сеем пари и жънем пари! И това се харесва на всички…”
“Кой Ти каза, че не можем да служим на двама господари?” – изсмяха се на Исус пастирите-наемници:
“Та нали доим и стрижем овцете Ти, за да си направим къщи като палати и да носим дрехи като царе? Нали банковите ни сметки пращят като на най-преуспели бизнесмени?”
“Напротив, Исусе! Мога да служа на двама господари и Ти дори няма да гъкнеш против мене!” – каза нагло и безцеремонно отстъпилата църква. И като се огледа в огледалото на собствената си праведност, млясна с блудните си устни и възкликна:
“О, алелуя! Седя като царица, не съм вдовица и печал никак няма да видя…”
Ето против тази ужасна и проклета гнусота, която можеш да видиш навсякъде, аз положих годините на живота си за Исус. И днес, когато моят Господ ме въздигна на Хълма Си и ми даде да вляза в Господния Шатър, аз не се срамувам пред Него от делата си. Но нека сега да ти разкрия едно от най-покъртителните видения, които Спасителят е давал на сърцето ми. Той отново ме беше въвел в Шатъра Си, като ми казваше:
“Ето, Стефане! Сега дойде мигът да видиш Грозда на Моята Неподкупност. Грозд, срещу който дяволът възправи против Мене най-силният от духовете си. И за да видиш що ще рече Силата на Моя Грозд, Аз сега ще извърша знамение пред очите ти. Понеже ще издигна Господния Шатър над самата земя и ще заповядам на Мамон да се яви с всичката си сила против Небесната Лоза…”
След последните Си думи Исус простря ръцете Си към Небето, тъй щото Шатърът Му мигновено се въздигна нагоре. Така, само след миг, аз вече виждах земята, като от самия космос. А тогава Господ посочи с десницата Си надолу като извика с твърде властен Глас:
“Мамоне, Царят на царете и Господ на господарите ти повелява да застанеш против Шатъра Му! Събери всичките си користи в кесия и вържи кесията с въже. А след това се въздигни против Небесната Лоза…”
След последните думи на Исус, там на земята, Мамон видимо се размърда. И като размаха крилата си, покри земята със златна пелена. И ето, че в пелената на Мамон започнаха да се събират всичките банки на земята, всичките трезори, всичкото злато и платина, всичкото сребро и всичките скъпоценни камъни. Така духът на светското богатство се въздигна, а пелената му мигом се преобрази на кесия, която задържаше в себе си всичкия възможен просперитет и богатства на света. А тогава от сърцето на Мамон започна да излиза въже, с което той здраво омота свръх гигантската кесия, като я въздигаше нагоре, към Шатъра Господен и към Небесната Лоза. А когато Мамон се намери в подножието на Исус, с още по-властен Глас Господ му заповяда, казвайки:
“Виж сега Гроздът на Моята Неподкупност. И като вземеш края на въжето, държащо кесията ти, вържи го около зрънцата на Плода Ми. А след това отпусни всичкото си богатство, та дано то би откъснало Грозда Ми…”
Мамон не дочака втора заповед от Исус. И като скочи ловко досами Грозда на Лозата, изкусно върза и омота въжето си около всичките зрънца на Христовата Неподкупност. А след това, като отпусна въжето, остави го на страшната тежест на всичкия светски просперитет и богатство. И въпреки, че въжето се опъна до скъсване, Гроздът на Исус не помръдна. Нито едно от зрънцата не помръдна, нито показваше, че върху него се оказва най-големия възможен натиск от създанието на света. А това накара Исус с властен и могъщ Глас да извика против Мамон:
“Кой е господар, Мамоне? Кой е силният? Кой е могъщият? Кой е Същинският Цар?”
Думите на Исус излязоха като ураганен вятър, който прекършваше крилата на сатанинския дух и разкъсваше златната му мантия. И Мамон, вдигнал прекършените си крила, за да закрие лицето си, с жален глас изхриптя пред Господа:
“Ти, Исусе! Ти Си Силният! Ти Си могъщият! Ти Си Същинският Цар!”
А Исус, с още по-гневен и властен Глас му проговори, казвайки:
“Кои са тогава земните черепки, които смятат тебе за бог и господар? Кои са измамените и извратените, които смятат, че ти си силният? Кои са безумните, които изповядат твоето учение и наричат тебе цар?”
С още по-хриптящ глас Мамон проговори, като казваше на Исус:
“Те са моите, които измамих! Но нали Ти, Небесни Царю, ми ги предаде? Нали Ти заповяда заблуда да действа между тях, за да повярват лъжа? Та кой от милионите ми демони на алчност не знае кой е Синът на Йеова? Кой от милионите ми духове на сребролюбие да не помни Кой ме порази в пустинята? И ако аз тогава не Те поклатих след Твоя пост от четиридесет дни, нима ще Те поклатя сега, когато вече Си събрал Силата Си?”
В отговор на думите на Мамон, Исус се приближи до Грозда Си. И като хвана с ръка въжето, държащо свръхгигантската кесия на Мамон, развъртя го, както човек върти синджирчето си с ключове, и го запокити към земята, като казваше на Мамон:
“Върши делото си, скверен духо! Управлявай търговците си, и обогатявай наемниците и проповедниците си! Но на благата на Моите да не посягаш, и делото им вече да не възпираш! Да не би скоро да дойда и с гняв да прекърша крилата ти довека…”
Самият ураганен вятър от устните на Исус разпиля Мамон като нечист парцал и той летеше надолу към земята, като се опитваше да държи кесията си и целият световен просперитет и богатства. А Господ, като ме погледна със строгите Си очи, отново ми проговори, като ми казваше:
“Кажи Ми, Стефане! Успя ли Мамон да изрони дори едно от зрънцата на Моя Грозд? Успя ли ковчежникът на Луцифер да победи Моята Неподкупност?”
“О, Исусе! В това Твое видение аз видях Мамон във възможно най-жалкия му вид. И той нямаше никаква сила против нито едно от зрънцата на Твоя Грозд…”
В тоя миг Исус се усмихна. И като простря ръката Си и погали главата ми, вече ми казваше:
“Нека отново върна Шатъра Си на Хълма Господен. Защото там ще ти дам да видиш откъде е всичката Сила на Моя Грозд…”
След тия думи на Господа Шатърът отново беше на Хълма, но този път Лозата не беше в него. Това ме накара да попитам Исус:
“Господи мой! Ние се върнахме. Но къде е Лозата, която Ти ми показваше с всичките й Гроздове?”
“Тя сега ще се роди пред очите ти. Но ти гледай, гледай. За да проумееш как се ражда Лозата на Хълма и как всичките й пръчки се покриват от Плод…”
Докато говореше, Спасителят се преобрази пред очите ми. Той разтвори настрани ръцете Си и прибра един върху друг нозете Си. И ето, че ръцете и нозете на Исус вече стояха прободени и от тях се стичаше Неговата Драгоценна Кръв. А самата Кръв, като напояваше почвата на Хълма, направи така, че от самия Хълм започна да расте и да се въздига Лозата. Тя тръгна и преобрази нозете на Исус. А те, като продължаваха да кървят, правеха Я още повече да расте. Така дойде миг, когато Лозата преобрази и ръцете на Исус, тъй щото те се превърнаха в могъщи клони. А Кръвта от ръцете правеше Лозата още повече да расте, тъй щото вече се появяваха първите й пръчки. А когато Лозата стигна и до Главата на Исус, преобрази я, тъй щото по цялото й протежение се появиха зелени лозови листа. И Кръвта от трънения венец на Исус вече се вливаше като сила в пръчките, тъй щото те вече раждаха Гроздовете на Лозата. И ето, че накрая Лозата ми проговори с Гласа на Исус, като ми казваше:
“Разбра ли как се раждат пръчките и Гроздовете Ми? Разбра ли как се появяват листата Ми? Разбра ли най-сетне защо твоят Господ е Лозата на Отца?”
“О, Исусе! Твоята Кръв е дала Живот на Лозата! Твоите нозе са станали стволът Й! Твоите ръце са станали клоните Й! И кървавите коси на Твоята глава са станали листата Й! И най-сетне – Твоят Свят Живот се е превърнал в Свят Дух, с Който Лозата ражда Гроздовете Си…”
“Ела с Мен в долината и бъди Моя пръчка, родила Плода на Моята Неподкупност. Тази Неподкупност, за която Давид писа в псалома си:
“Нито приема подкуп против невинния…” (Псалом 15:5) 
Защото този Мой Плод могат да родят само човеците, които са умрели за света и всичко, що е в света, за да бъдат живи за Бога и за всичко, що е в Бога. Но когато някой не е умрял за себе си, а се допитва до егоизма и плътта си, то тогава такъв непременно става прицел на Мамон. Затова слез с Мене в долината. За да видиш с очите си колко е страшен грехът на подкупността…”
След последните думи на Лозата Самият Свят Дух ни вдигна и пренесе в долината. И ето, че тогава Лозата отново ми проговори, като казваше:
“Мамон ще дойде под пръчките, за да ги изпита. И ти сега погледни и виж онези пръчки, встрани от теб, които са родили плод, но никак не искат да го опазят…”
Извърнах погледа си и видях, че наистина встрани до мен имаше няколко пръчки, които имаха завидни гроздове. Докато ги гледах, там, под Лозата, се яви Мамон. Развявайки златната си пелерина, той държеше в ръцете си примки. И като погледна нагоре към пръчките, духът на светското богатство вече им казваше:
“Имате плодове – чудни и достойни за възхищение. Но да стоят ли плодовете на пръчките или да станат достояние на всички?”
“Нека бъдат достояние на всички!” – зашушукаха пръчките.
“А да ядат ли всички от тия плодове, без да ги благословят? Да дава ли Господ толкова изобилен плод, без да благослови изобилно тия, които са го родили?”
“О, да не бъде! Да не бъде!” – зашушукаха отново пръчките.
“Дайте ми тогава плодовете си и аз ще ги разпространя по целия свят. За Божия Слава и за ваше благословение! Ще ги публикувам на всички езици! Ще ги направя достояние на всички църкви! И като ги продам, ще направя към вас да потекат благата, за които толкова много сте се потрудили. Искам ли нещо лошо за вас? Има ли нещо, което да ви смущава в моето предложение?”
“Няма такова нещо! Взимай плодовете ни и ги разпространи по целия свят!” – извикаха възторжено пръчките. И ето, че Мамон хвърли примките си върху пръчките и гроздовете. А тогава за последен път ги попита:
“Какво да ви бъде благословението от Бога? Голямо или малко? За голямото благословение слагам голяма цена върху зрънцата ви. За малкото благословение – малка цена…”
“Слагай голяма цена, понеже ние сме големи пръчки, родили големи плодове!” – извикаха повторно пръчките. А в този миг Мамон рязко дръпна примките си, тъй щото пръчките с плодовете вече падаха на земята. И духът на светското богатство, като ги взе и прибра в мантията си, със страх погледна към Лозата, като казваше на Господа:
“Само моите, Исусе! Взимам си само моите!”
Видението ме накара да се разплача и да извикам към Господа:
“О, Исусе! Тези пръчки продадоха Кръвта Ти! Продадоха Завета Ти! Продадоха Самият Теб!”
“И нямаше как да не Ме продадат, след като никога не са раждали Плода на Моята Неподкупност. Но ето затова ти днес си мразен, отричан и презиран от всички сребролюбиви проповедници и писатели на Вавилон. Понеже делото ти ги обвинява като Божии отстъпници и предатели, а те нямат в сърцата си ревност за покаяние и Мамон здраво ги държи в примката си.
Но ето, слуго Господен! Ти довека ще стоиш на Лозата! Господ в Деня на Славата Си ще ти даде всичкото Небесно благословение, като утеха и блаженство, че не Ме предаде, нито Ме продаде! Но с цената на целия си живот раждаше и утвърждаваше Плода на Моята Неподкупност! А на тия пръчки, които поискаха парите на света и благословенията на дявола, Аз казвам:
Вие продадохте Кръвта Ми за парите на Мамон! А той Кръв за пари никога не връща! Горко ви, проклети и отречени от Лозата! Понеже приехте подкуп против Невинния и примката на Мамон се затегна върху сърцата ви, както въжето на Юда върху врата му!
Аз нямам дял с вас довека!
Бъдете златни днес, но ще ръждясате утре! Бъдете богати днес, но утре сетнината ви ще е всред изострени скали и огнен ужас! Бъдете благословени днес, но утре проклетията на Гевал непременно ще ви настигне!
Аз, Лозата на Отца, пророкувах против подкупните!
Те са хула против Мене, Святия Дух и Отец Ми, Земеделеца!
Потомци на Юда Искариотски, които ще гният довека!”