ГРОЗДОВЕТЕ В ГОСПОДНИЯ ШАТЪР – II ЧАСТ – VII ГЛАВА

7. ГРОЗДЪТ НА ХРИСТОВАТА НЕПОКЛАТИМОСТ

“Който прави това няма да се поклати до века…” (Псалом 15:5)

Братко мой! Верни ми приятелю!
Ето, че стигнах до последното видение, свързано с последния от Гроздовете в Господния Шатър. Гроздът на Непоклатимостта. Но преди да ти разкрия всичко, дадено ми от Исус, аз искам да споделя с теб, че ако има съществена причина човеците да отпадат от Лозата Христос, то тази причина е непокорството.
Вече осем години Господ говори с Пророческия Си Дух от Хълма Господен и призовава всички ни на Святост и покорство. И пак осем години човеците остават непокорни. Осем години минаха, откакто Исус ми даде да напиша огнената трилогия против търговците в Храма. Но и след осем години човеците продължават да търгуват и без всякакъв страх от сетнината си вадят пари от джоба си, за да обогатяват сатанинските съблазнители.
Не ти ли е чудно това? Не ти ли е чудно, че непокорството става най-явният и най-откритият бунт против Отец, Сина и Святия Дух? И ако аз ти кажа, че от духовно общение с книгите на “Мория” отпаднаха хиляди, а никой от тях не се счете за отпаднал от Бога, то как ще реагираш? Защо такива продължиха да позлатяват гонителите си? Защо продължиха да викат “Амин” на всяка сатанинска заблуда и “Алелуя” на всяко пробождане на Исусовите ръце и нозе? Как никой от тях не помисли, че един ден ще отговаря за делата си не пред човеци, но пред Праведния Съдия? И с какво ще се оправдаят тогава? Че Господ не им е говорил ли? Че не ги е изобличавал и увещавал ли? Че не положи служението на пророка Си като жертва, докато търговците търгуваха и пастирите мърсуваха?
Истината е, че този свят се управлява от Сатана. А този Сатана, освен като противник на Бога и човеците, е наречен още “княз на въздушната власт”. И за това, че последната най-яростна съпротива спрямо Църквата принадлежи лично на него, Исус предупреди с думите:
“…и заваля дъждът, придойдоха реките и духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; и тя падна, и падането й бе голямо…” (Матея 7:27)
Сам виждаш и разбираш, че последната съпротива идва от духането на ветровете. А кой друг да управлява ветровете, ако не князът на въздушната власт? И кои други Господ да опазва от ветровете на дявола, ако не тия, които са останали като Верни пръчки на Лозата? Защото и Словото Му говори за това с думите:
“Ще изпрати Своите ангели със силен тръбен глас; и те ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия…” (Матея 24:31)
Защо ти говоря за всичко това преди последното видение от Господния Шатър? Преди всичко – защото там, където духа вятър, има клатене, прекършване и завличане. И това е единственото обяснение, което имам, за отпадането на мнозина от Исус.
Те не издържат на ветровете, понеже не са основани на Канара!
Те отпадат от стоенето си в Господа, понеже нямат последния от Гроздовете Му, който е Непоклатимостта!
А сега нека да ти разкрия и самото видение, което имах от Исус. Защото Той, като ме въведе в Шатъра Си, започна да ми говори, казвайки:
“Има сетнина за всички Верни, които родят и утвърдят Моите Плодове в сърцата си. И тая сетнина е в последния Ми дванадесети Плод, който е Моята Непоклатимост. Плод, за който Давид записа:
“Който прави това няма да се поклати до века…” (Псалом 15:5) 
Как мислиш тогава? Не ти ли показва Давид, че последният Плод на Лозата е по-скоро награда за раждането на останалите единадесет? И как ти си представяш тази награда?”
“О, Исусе! Напусто би било да раждаме Плод, ако в крайна сметка противникът ни разклати и изрони зрънцата ни! Ето защо аз копнея да родя тоя Твой Плод и ревностно бих се старал, та дано бъда одобрен от Теб!”
Исус се усмихна на думите ми, а след това продължи да ми говори, като казваше:
“Аз имам пръчки, които дяволът не може да събори, нито да поклати. Аз имам утвърдени души и сърца, които всякога ще вършат онова, което Ми е угодно. Аз имам остатък, избран по предузнанието на Отца Ми, който никога няма да преклони глава пред дявола, нито ще се поклати от ветровете му. И залогът на тия Мои думи наистина е в последния Ми Плод. Затова сега ще ти дам да вкусиш няколко от зрънцата му…”
С огромна радост погледнах как Господ протегна ръката Си и откъсна самия Грозд. А след това откъсна няколко зрънца от него и ги положи в шепата ми…
Мигът на най-голямото ми благословение от Царя беше настъпил! И аз, с всичката любов и благодарност на сърцето си, поднесох зрънцата към устните си, като ги вкусих. А тогава Святият Дух ме изпълни с водите Си, тъй щото от главата до петите се почувствах като грозд. И ето, че самите води започнаха да се втвърдяват в мене, тъй щото една невидима броня започна да нараства отвсякъде и да ме покрива. Така дойде миг, когато не знаех точно какво съм. Дали пръчка от Лозата, която ражда Плод, или камък от Канарата, който завинаги е вграден в Нея? А Исус, като видя помислите ми, поради духовното преображение, което преживях, отново ми проговори, казвайки:
“Сега си един, който не е от този свят, нито му принадлежи! Сега си Лично творение на Земеделеца! Негова пръчка, която Той ще съхрани във времето на всичката сатанинска ярост. Бъди пръчка от Лозата! Бъди един, който вече е родил Грозда на Моята Непоклатимост!”
След последните думи аз се намерих на Лозата сред много други пръчки. И Сам Господ проговори на всички нас, като казваше:
“Бъдете непоклатими сред клатещия се свят! Понеже вече сте приели в сърцата си Царството, което не се клати! Имайте Моя Мир и Моята Вяра, понеже скоро ветровете на Сатана ще излязат с всичката си сила по земята. Но Лозата ще премине през света с пръчките Си и ветровете няма да имат власт над Нея и над пръчките Й!”
В този миг Небесната Лоза се въздигна от Хълма и тръгна през самия свят. За да открие и събере останалите Си Избрани отсред четирите ветрища. И ето, че против нея дойде първият от ветровете на дявола – северният. Студен и яростен, като вятър на човешка гордост и превъзнасяне, той мина през клоните и пръчките на Лозата. Но Божието чудо действаше във всичките Му пръчки. Тъй щото нито една от пръчките не се поклати, и Плодът оставаше на нея.
Така, след северният вятър, против Лозата дойде вторият от ветровете на дявола – южният. Горещ и изсушителен, като вятър на човешката алчност и сребролюбие, той премина през клоните и пръчките на Лозата с дъх на сяра и звънтене на сребърници. Но и този път Божието чудо действаше във всичките Христови пръчки. Тъй щото нито една от пръчките не се поклати, и Плодът оставаше на нея.
Така, след южният вятър, против Лозата дойде и третият от ветровете на дявола – източният. Пълен с пясъка, панаирджийската страст и суетата на света, той премина през клоните и пръчките на Лозата, с духа на всяко безсмислие и празнота. Но и този път Божието чудо действаше във всички Христови пръчки. Тъй щото нито една от пръчките не се поклати, а Плодът оставаше на нея.
Така, след източния вятър, против Лозата дойде и четвъртият от ветровете на дявола – западният. Пълен със страха и съмненията на дребните човешки души, той премина през клоните и пръчките на Лозата, като сипеше заплахи, проклятия и фалшиви пророчества. Но и този път Божието чудо действаше във всичките Христови пръчки. Тъй щото нито една от пръчките не се поклати, а Плодът оставаше на нея.
Така, след сблъсъка с четирите ветрища на дявола, Лозата Христос премина през света и събра избраните Си. А след това застана отново на Господния Хълм и в Господния Шатър, и призова Небесния Земеделец, казвайки:
“Отче Святи! Твоята Лоза Ти носи Твоите пръчки! Те преминаха през всички изпитания и устояха с Моята Вяра в тях! Те посрещнаха непоклатими всичките ветрове на дявола и устояха с Твоята Любов в тях! Те бяха Твоето поколение всред разваления свят, което раждаше Гроздовете на Твоя Свят Дух!
Приеми ги, Отче! И нека тия последни Твои пръчки да бъдат първи в Славата Ти на небесата! Защото Ти Си Земеделецът им! Твоето Слънце, Твоят Дъжд и Твоят чернозем ги направиха да произрастат и да възвеличат Името Ти на земята!”
След думите на Лозата Отец протегна огнените Си ръце отсред Небето. И като въздигна Лозата Си с всичките й пръчки, казваше на всички ни с Огън във вътрешното на сърцата ни:
“Вие ще живеете в Моя Шатър! Вие ще обитавате на Моя Свят Хълм! Защото ходихте незлобиво и вършехте Правда! Защото говорихте Истина от сърцата си и не одумвахте с устните си! Защото не струвахте зло на човеците, нито хвърляхте укори против ближните си! Защото стояхте благочестиви сред безчестните и почитахте малките и сиромасите! Защото не се отметнахте от гоненията, нито потърсихте лихва за Благостта и Милостта Ми! Защото не приехте да купувате и продавате Драгоценната Кръв на Сина Ми и останахте непоклатими довека!
Посрещай Гроздове, Сионе! Възрадвай се, Ерусалиме! Защото ръката на Земеделеца прибра Святата Си Лоза от земята! И дойде Царството на Вечно Живия с вечно живите!
Аз, Отецът на Живота и Изворът на Светлината, прибрах Моите в Шатъра Си и въздигнах Лозата на Хълма Си!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s