ГРОЗДОВЕТЕ В ГОСПОДНИЯ ШАТЪР – II ЧАСТ – V ГЛАВА

5. ГРОЗДЪТ НА ХРИСТОВАТА ЩЕДРОСТ

“Който не дава парите си с лихва…” (Псалом 15:5)

Братко мой! Верни ми приятелю!
Има много мръсни думи в човешкото битие. Думи, родени от желанието на земния човек да стане още по-земен. Думи, родени от естествената страст и похот на къртици, които ровят в пръстта, за да заграбят колкото е възможно повече пръст. Една от тези думи е “лихвата”.
Знаеш ли какво е лихвата? Това е, когато върху твоето богатство идват още проценти от богатство, поради факта, че си дал част от богатството си в полза или услуга на някого. Така този някой след определено време трябва да ти върне не само богатството, което си му дал, но и да го обезпечи с допълнителна печалба. И ако тук сведем нещата само до тяхното парично измерение, то тогава никой не би разбрал, че лихвата е сатанински печат върху цялото човешко битие. А мнозина дори биха сметнали, че няма нищо лошо в това да държат парите си в банка, след като след време те ще се увеличат поради лихвата. Но аз нека сега да ти кажа, че ние вярваме в Бог, Който презира земните лихви. Ние вярваме в Исус, Който никъде в Евангелието не ни каза да печелим пари и да ги държим в банкови сметки. Друго каза Той:
“Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено. Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи; и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните…” (Лука 14:12-14) 
Сам виждаш, че Исус ни заповяда да презрем лихвата. Не просто лихвата от парите, които печелим или спестяваме, но лихвата от делата, които вършим. Защото ще има миг, който Словото нарича “Възкресение на праведните”. И това ще е мигът на Небесната Лихва. Миг, когато Господ ще въздаде на щедрите в Божието Царство. Понеже те всички са се покорили на Призива Му да не събират земни лихви, нито да търсят награди в тоя свят.
С тези начални думи аз искам да ти разкрия и видението, което имах в Господния Шатър. Понеже това беше видение с десетия от Гроздовете на Небесната Лоза. Гроздът на Христовата Щедрост, за който Давид записа в псалома си:
“Който не дава парите си с лихва…” (Псалом 15:5) 
Исус отново ме беше въвел в Шатъра Си и вече ми говореше, като казваше:
“Сега ще ти покажа Плода на Моята Щедрост. Плод, който всякога съм искал да раждате на земята. Как мислиш тогава? Защо Давид в псалома си казва, че това е Плодът на оня, “който не дава парите си с лихва”? Най-малкото – виждаш ли ти пари в Господния Шатър? И държи ли твоят Господ пари в мантията Си или кесия в ръката Си?”
“О, Исусе! В Твоя Шатър няма пари. Защото парите са за света и светът е за парите. Но Твоят Шатър не е от тоя свят и в него пари няма…”
“А помнят ли Моите думите, които изрекох в Евангелието на оня младеж, който имаше много имот? Помнят ли как му казах:
“Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и дай на сиромасите; и ще имаш съкровище на небесата; дойди и Ме следвай…” (Матея 19:21)
В крайна сметка, ако този младеж беше Ме послушал и беше продал имота си и раздал парите си на сиромасите, то той нямаше да дойде при Мен с пари, нали?”
“Точно така е, Исусе!”
“А с какво тоя младеж щеше да дойде при Господа? И кое е онова, което щеше да го направи да бъде съвършен?”
“О, Господи! Тоя младеж щеше да стане пръчка от Лозата! И именно Плодът на Твоята Щедрост щеше да го направи съвършен…”
Думите ми накараха Исус да се усмихне. И ето, че Той вдигна ръката Си и посочи Грозда на Щедростта, като ми казваше:
“Ако имаш вярата да приемеш, то приеми, че именно зрънцата на Този Мой Грозд са парите от Сион. А Аз вече съм говорил на сърцето ти за двете монети, които раздавам като Добър Самарянин – щедро и без лихва. Всеки път, когато някой роди в сърцето си този Мой Грозд и раздава зрънцата му на човеците, той всъщност им дава двете монети на Самарянина – Благостта и Милостта Божия, които траят довека. Сега вече проумяваш ли думите в Давидовия псалом? И проумяват ли Моите що ще рече да не дават парите Ми с лихва?”
“О, Господи! Ти искаш да показваме Твоята Благост и Милост безкористно, сиреч, без да трупаме от тях каквото и да е благодарение, възхищение или одобрение от човеците. Понеже така показваме на Теб и Отца, че не искаме да получим приживе наградата си…”
В отговор на думите ми Господ протегна ръката Си, като наведе пръчката, родила Грозда на Щедростта Му. А след това отново ми каза:
“Гледай на онова, което сега ще сторя. И нека сърцето ти познае чудото, което всички сте длъжни да вършите на земята…”
Ето, че Исус изрони всичките зрънца на Грозда в шепата Си. И като замахна с ръката Си, хвърли ги отсред Шатъра Си надолу от Хълма, в самата долина. А тогава Святият Дух, като свидетелстваше на зрънцата, скоро ги положи в сърцата на човеците, които издири и намери. И докато аз гледах на стореното от Духа, Исус ми даде знак да обърна главата си и отново да погледна към Грозда Му…
О, чудо! На самия Грозд бяха израснали още по-големи зрънца. И ето, че Господ повторно наведе Грозда и отново изрони зрънцата му, като напълни шепата Си. Така, подобно на първия път, Той пак ги хвърли от Шатъра Си в долината. А Святият Дух отново издири човеците, които да вкусят от всичката Божия Благост и Милост…
С вълнение обърнах главата си за трети път към Господния Грозд. А този път зрънцата бяха двойно по-големи от първоначалните, тъй щото Гроздът на Щедростта в този миг имаше най-големите и благословени зрънца отсред всичките останали Гроздове. Това ме накара да кажа на Исус:
“О, Господи мой! Да разбирам ли, че всеки път, когато раздадем безкористно всичката Ти Благост и Милост на човеците, зрънцата на Плода ни ще стават все по-големи?”
“Точно така Ме разбирай! И точно така нека да Ме разберат всичките Ми братя и сестри. Защото такава е Съвършената Воля на Отец Ми, Земеделеца! Да раждате Плода Ми и да го давате без лихва, тъй щото отпосле да родите още по-голям Плод!”
“А каква е тайната на по-големите зрънца, Исусе? Защо всеки път пръчката ражда все по-голям Грозд?”
В отговор Исус ми каза:
“Тайната на Щедростта е заключена на Небето! И тази тайна гласи, че колкото по-голямо става съкровището на небесата, толкова по-голяма става и щедростта на земята! А тази тайна има и продължение, което гласи, че колкото по-голяма е Небесната печалба, толкова по-голяма е и земната загуба! Разбираш ли думите Ми? И проумяваш ли този Небесен принцип на Щедростта?”
“О, Исусе! Аз наистина разбрах думите Ти. Защото всеки път, когато ние дадем всичката Ти Благост и Милост на човеците, трупаме съкровище в Небето. Тогава Земеделецът усилва още повече благословението Си върху нас, за да станем още по-плодоносни. А цената, с която плащаме усилването на Божието благословение, е в нашата земна загуба. Защото колкото повече губим, толкова повече печелим…”
“Не просто печелите, но ставате Живот от Живота Ми, Плод от Плода Ми, Дух от Духа Ми! Защото който изгуби живота си заради Мене, ще намери Моя Живот! Но ако някой изгуби Моя Живот, ще намери своята си смърт. Затова нека сега да те заведа в долината и там да се преобразя като Лоза пред очите ти. За да видиш съдбата на онези пръчки, които не искат да дават безкористно…”
След тези думи Исус излезе от Шатъра Си, а аз Го последвах. Така ние вървяхме известно време, като слизахме надолу от Хълма. Но ето, че в един момент Той се спря. И като разпери встрани ръцете Си, каза ми:
“Сега Аз съм твоята Лоза! А ти бъди една от пръчките Ми…”
Докато Господ още говореше, Той се преобрази като Лоза. А Святият Дух ме въздигна всред самите клони на Лозата, като ми казваше:
“Сърцето ти вече ражда от Щедростта на Исус! Бъди благ и милостив! Раздавай щедро Божията Благост и Милост и нека не ти се свидят монетите на Самарянина…”
В този миг аз видях как сърцето ми се изпълни с преливащата Божия Любов. И тая Любов, като раждаше зрънца отсред мене, направи ме да натежа на Лозата… Точно тогава под Нея започнаха да прииждат бедни и немотни човеци. И те, видели изобилието от Плод, протегнаха ръцете си нагоре, като викаха:
“Господи, нахрани ни! Исусе, утеши ни! Боже, помогни ни!”
Самите думи на човеците ме накараха да откъсна с вяра всичките си зрънца, които паднаха всред тях. И ето, че бедняците вече засищаха сърцата си, а в очите им имаше неизказана благодарност към Исус. Това направи Лозата да се развълнува и да разклати клоните Си. А аз усетих нов чудесен прилив към сърцето си. Прилив на Божието благословение, което отново роди зрънцата ми, които аз бързах да дам на прииждащите отвсякъде човеци. Така дойде миг, когато Лозата ми проговори с Гласа на Исус, като ми казваше:
“Гледай, Стефане! Гледай на тия пръчки, встрани от тебе, които не искат да дават Плода Ми без лихва…”
Послушал Лозата, аз погледнах встрани от мен. И тогава видях пръчки с малки гроздове. Гледайки на протягащите ръце бедняци, тия пръчки откъсваха по едно-две от зрънцата си, като казваха на човеците:
“Вземете и яжте, но никога не забравяйте, че точно ние ви дадохме зрънцата…”
Така зрънцата им падаха и човеците ги вкусваха. И понеже забравиха да им благодарят и да ги обсипят с почести, пръчките повторно им казаха:
“А бе вие нямате ли уста да благодарите? Скоро да направите делото ни известно на всичките човеци, инак няма да получите от нас и зрънце повече…”
В тоя миг забелязах, как след всяко следващо дадено от пръчките зрънце, на негово място се раждаше ново, още по-малко зрънце. И след едно известно време пръчките вече имаха гроздове, много по-малки от първоначалните. Нещо повече – отсред самата Лоза дойде гняв, който нападна на пръчките, тъй щото те започнаха да изсъхват, докато зрънцата им се спаружиха и станаха подобни на стафиди. Така пръчките паднаха на земята. Но и в падането продължаваха да крещят, казвайки на човеците:
“Ах, вие неблагодарни и нещастни човеци! Вие заслужавате Божия гняв, защото не можахте да ни се отплатите с нищо?”
А неколцина от човеците, като изваждаха със скръб празните хастари на джобовете си, казваха им:
“Простете тая наша беднотия, но с какво да ви отплатим когато сме сиромаси и немотни? Не ни съдете и укорявайте! Бог на небесата – Той ще ви въздаде за добрината, която сте ни сторили…”
Но дори и паднали, изсъхналите пръчки отново крещяха:
“Кой друг ви даде като нас, а? Кой друг ви нахрани със зрънца, без да получи подобаваща на делото му похвала? Вече не ви щем и няма да ви храним, щом сте толкова оскъдни на почит и благодарение…”
След последните думи на пръчките, Лозата с гневен Глас ме попита, казвайки:
“Какво искат тези изсъхнали пръчки от Моите братя сиромаси? Какво още не им достига, та не само да гният, но да погиват в мерзостта си?”
“О, Исусе!” – отговорих аз – “Тези пръчки си искат лихвата! Те си искат дела в този свят! Те си искат почитта и ръкопляскането, хвалбите и славата, които бедните не можеха да им дадат…”
“И ето затова са проклети пред Земеделеца!” – ми отговори Лозата и продължи:
“Каквото са искали – това са и получили! Те не обикнаха Моя Свят и не пожелаха да събират съкровища в Небесния Ерусалим. Затова Отец Ми, Земеделецът видя гнилота в плодовете им и ги отхвърли довека! И от този миг, когато отпаднаха и изсъхнаха, те ще търсят и ще намират дял от дявола. И понеже се отказаха от Лозата на Хълма Господен, ще намерят дял от Тръна на дяволския хълм. Защото станаха религиозни лихвоимци, чиито дела служат за погнуса сред човеците. Те наистина вече получиха своята награда и друга няма да им се даде довека!”
Братко мой! Разбираш ли думите на Небесната Лоза?
Аз вярвам, че си ги разбрал!
Аз вярвам, че като пръчка от Лозата, ти ще даряваш човеците с всичката Божия Благост и Милост, без да търсиш лихва от зрънцата си! И като обречеш на загуба всичко земно – да дочакаш с радост и мир оня миг, когато Исус ще ти въздаде при Възкресението на праведните! Амин и Амин!

Leave a Reply