ГРОЗДОВЕТЕ В ГОСПОДНИЯ ШАТЪР – II ЧАСТ – IV ГЛАВА

4. ГРОЗДЪТ НА ХРИСТОВАТА НЕИЗМЕННОСТ

“Който, ако и да се е клел за своя повреда, не се отмята…” (Псалом 15:4)

Братко мой! Верни ми приятелю!
В много от последните пророчески книги Господ ми дава поглед назад към годините. Поглед към собственото ми израстване и духовно утвърждаване за Него. И аз споделям този поглед не за да се хваля или превъзнасям, но да го дам като духовен опит, нужен на онези, които тепърва прохождат в израстването си за Исус.
Така и сега, преди видението с деветия от Гроздовете в Господния Шатър, аз отново погледнах назад към годините. За да видя, че най-болезненото през тези години беше допуснатото гонение от дявола. Гонение, което не се наемам да опиша, нито да разкажа напълно, понеже то завинаги ще си остане като част от отношенията между слуга, Господар и противник. Но тук и сега искам да ти кажа, че ако има нещо, което на сто процента да съкрушава сърцето на дявола, то това е да продължиш да крачиш неизменно по пътя, по който си вървял и да вършиш неизменно делата, които си вършил. В последните дванадесет години в служба към Исус, аз вършех неизменно едно и също нещо:
Явявах Гласа Му и Личната Му Воля, показани във видения, които раздавах даром на човеците, които вярват в Него!
Част от тези човеци, вкусващи пророческото слово, също останаха неизменни в благодарението и любовта си към Исус и слугата Му. Те се посветиха неизменно в щедрост и сеене за успеха на пророческото дело и не отстъпиха нито на йота от призванието си в Господа. За такива човеци мога да кажа, че сам Исус ми ги прибави като скъпоценни диаманти, които дяволът нито веднъж не успя да издраска, нито да потъмни любовта им. Но аз няма да скрия, че имаше едно твърде голямо множество от други човеци, които не останаха неизменни, но се измениха. Те се измениха категорично, при все, че не получиха нищо изменчиво от Господния Хълм. Те станаха зли, неблагодарни и в крайна степен дори хулители на делото, възложено ми от Исус. И при все, че такива притуриха жестока болка и скръб в оковите ми, говорейки зло за името ми и книгите на “Мория”, аз продължавах да изповядвам едни стихове от Словото и да утешавам сърцето си с тях:
“Но твърдата основа, положена от Бога, стои, имайки тоя печат: Господ познава Своите Си…” (2 Тимотея 2:19) 
Как мислиш братко? По какво друго Господ да познава Своите Си, ако не по твърдата основа, положена от Него? И ако това наистина е твърда основа, то може ли някой да я измени? Може ли някой да я строши, както се троши тухла или да я разцепи, както се разцепва сух дънер?
Истината е, че сега ще говоря за един твърде прекрасен Плод от Лозата Христос. Защото това е Гроздът на Христовата Неизменност! Гроздът, за който Давид написа в псалома си:
“Който, ако и да се е клел за своя повреда, не се отмята…” (Псалом 15:4)
Аз отново стоях с Господ в Шатъра Му, когато Той ми проговори, казвайки:
“Как мислиш? Защо Давид е записал този Мой Плод с думи, които касаят клетва? И защо с тая клетва е възможно да дойде и повреда?”
“О, Исусе! Убеден съм, че мигът, в който ние Те изповядаме като Господ, е равносилен на клетва. И въпреки, че Ти Си казал да не се кълнем в нищо, което е на Небето и земята, аз мисля, че в случая Давид е искал да покаже колко съдбоносна е вярата в Тебе. Защото след тази изповед на вярата не бива да има отмятане…”
“А какво е отмятането? Не е ли то силно изтърсване от Самата Лоза? Не е ли то опит да избягаш от гонението и омразата, които съпътстват всичките Божии чеда? И в крайна сметка – не е ли отмятането същинското предателство, с което някой се отрича от Името Ми, Завета Ми и обещанията Ми?”
“Точно така е, Исусе!”
“Спомни си тогава думите Ми и нека си ги спомнят всичките Божии чеда. Защото Аз ясно казах:
“И тъй, всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповядам и Аз пред Отца Си, Който е на небесата. Но всеки, който се отрече от Мене пред човеците, ще се отрека и Аз от него пред Отца Си, Който е на небесата…” (Матея 10:32-33) 
Забелязваш ли, че ако някой стане с изповед пръчка от Лозата, то Лозата изповядва тая пръчка пред Земеделеца? Но ако друг се отрече от Лозата пред човеците, то и Лозата ще се отрече от него пред Земеделеца! А какво става тогава с подобна пръчка? Остава ли тя вече на Лозата или се изтърсва от Нея?”
“О, Исусе! Пръчката се изтърсва, понеже със самото си отричане, тя вече Те е похулила и се е отказала от Живота, който Ти й даваш…”
“А защо много пръчки днес се отричат от Мене и мразят виденията Ми? Защо се отмятат и не искат вече да им говоря чрез пророка Си? Не затова ли, понеже следващите Ми думи от Евангелието гласят:
“Да не мислите, че дойдох да поставя мир на земята; не дойдох да поставя мир, а нож. Защото дойдох да настроя човек против баща му, дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й; и неприятели на човека ще бъдат домашните му…” (Матея 10:34-36) 
Какво избират тогава измятащите се пръчки? Мир с дявола или нож от Бога? Приятелство с домашни и земни роднини или Завет на Вярност към Господа?”
“О, Господи! С голяма скръб трябва да Ти отговоря, че мнозина избират да имат мир с дявола и приятелство с домашните си и роднините си. Тогава такива пръчки се изменят. Понеже началната им изповед е била:
“Господи Исусе! Вярваме в Тебе с цената на всичко!”
А последната им изповед е станала:
“Не можеш да искаш от нас подобна цена! Не искаме вярата да ни послужи за собствена повреда…”
След последните ми думи очите на Исус се напълниха със сълзи. И Той, като ме погали с ръка, отново ме попита:
“Кажи Ми искрено:
Имаше ли мигове в живота ти, когато вече съжаляваше, че написа Моите видения и пое духовната отговорност за тях?”
Наведох главата си пред Исус, защото знаех, че нито мога, нито искам да Го излъжа. Ето защо Му отговорих, казвайки:
“Господи мой! Имаше мигове, когато се огъвах, когато рикаех, когато не можех да затворя очи от болезнените стрели на всякакво чародейство и угнетение. В такива мигове наистина съжалявах, че съм написал виденията Ти, понеже те ми спечелиха дяволско враждуване и ярост до самия свършек. Но после идваше утеха от Теб и Святият Дух укрепяваше сърцето ми. И аз се моля дано тия мои помисли Ти не Си видял като отмятане от Тебе…”
“Не, момчето Ми! Не ги видях като отмятане! По-скоро ги видях като онзи Мой възглас на Кръста, когато извиках към Отца Ми:
“Елои, Елои, Лама Савахтани!”
Защото наистина има миг на върховно изпитание на вярата, когато Отец Ми допуска да пострадате по плът, за да имате така съучастие в Страданието на Сина Му. Но именно тогава върху Верните Ми пръчки се ражда Гроздът на Моята Неизменност.
Гроздът, за който Давид записа:
“Който, ако и да се е клел за своя повреда, не се отмята…” (Псалом 15:4)
И Аз ще ти дам да вкусиш от този Мой Грозд, след като първом видиш знамението, което ще извърша с него…”
След тези Свои думи Господ протегна ръката Си и откъсна самия Грозд, като го положи в шепата Си. Но преди да ми го беше подал, Исус сви пръстите на десницата Си, тъй щото Гроздът се смачка в шепата Му, а аз извиках от изненада:
“Какво стори, Господи мой? Защо така смачка Грозда Си?”
А Исус ми отговори:
“Смачках го, за да се убедиш, че Верният на Господ, ако и да се е клел за своя повреда, не се отмята. Но ти виж сега и чудото, което ще се случи пред очите ти…”
Отново гледах с внимание към шепата на Исус и смачкания Грозд между пръстите на Господ. И ето, че Спасителят разтвори пръстите на десницата Си. А тогава смачканият Грозд като по чудо възстанови всичките си зрънца и вече светеше в шепата на Исус. Сякаш, че Господ въобще не беше го смачквал, нито го беше повреждал. Но ето, че за да усили впечатлението ми от чудото, Исус отново сви пръстите Си и смачка Грозда, а след това отново ги разтвори и Плодът Му отново се възстанови. Така, накрая, Той се приближи към мен, като ме питаше:
“Какво разбра от чудото?”
“О, прекрасни мой Спасителю! Аз разбрах, че тоя Грозд, ако и да се е клел за своя повреда, пак не се отмята от Тебе! Защото всеки път той претърпява повредата с такава Любов към Тебе и Отца, щото това го прави да се възстановява и да бъде неизменен…”
“Именно неизменен, момчето Ми! Защото това е Гроздът на Моята Неизменност! Гроздът, който е сладост и благоухание за Земеделеца, у Когото няма изменение, нито сянка от промяна.
Но за да разбереш същинската сила на този Грозд, то протегни сега ръката си и вкуси няколко зрънца от него…”
Послушал Господ, аз протегнах ръката си и откъснах няколко зрънца, като ги сложих в устните си. И тогава Святият Дух се разля из цялото ми същество, а сърцето ми чу Гласа Му, който ми казваше:
“Бъди неизменен! Укрепвай сърцето си, когато Земеделецът те изпитва! И да не ти дотяга, когато Той допуска да пострадаш привременно! Защото страданието е отвън, а Славата – отвътре! И самата вяра, с която Гроздът на Неизменността всякога ще се възстановява в сърцето ти, ще откриеш в думите на праведния Йов, който остана неизменен при всичката повреда, допусната върху него от Земеделеца:
“Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; но пак ще защитя пътищата си пред Него. Даже това ще ми бъде спасение, че нечестив човек няма да дойде пред Него…” (Йов 13:15-16) 
Иди и кажи на всичките братя и сестри на Исус, че привременната повреда не преследва нечестивите, но само и единствено неизменимите! Понеже нечестивите отпадат на часа и не са способни да понесат никакво изпитание за Исус! И нека Христовите помнят всякога, че всичко съдейства за добро на онези, които любят Отца и са избрани според Неговото намерение. Защото от Собствената Си Воля Той ви е родил чрез Словото на Истината, за да бъдете Негови плодоносни създания!”
В този миг Духът спря да ми говори, а аз, като паднах на колене пред Исус, казах Му:
“Господи мой! Ако и Твоите видения и Святи думи да ми станат причина за повреда, аз няма да се отметна от Тебе довека! Ще плача и ще скърбя в сърцето си, докато Ти обърнеш плача ми на смях, а скръбта ми – на веселие! Защото ще дойде миг, когато всички Твои пръчки, у които не е имало изменение или сянка от промяна, ще се срещнат лице в лице със Земеделеца Отец, у Когото няма изменение, нито сянка от промяна!
И с Тебе, Исусе! Понеже оставаш Същият – вчера, днес и завинаги!
Амин и Амин!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s