ГРОЗДОВЕТЕ В ГОСПОДНИЯ ШАТЪР – II ЧАСТ – III ГЛАВА

3. ГРОЗДЪТ НА ХРИСТОВАТА ПОЧТИТЕЛНОСТ

“Но той почита ония, които се боят от Господа…” [ (Псалом 15:4)]

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Аз се моля на моя Господ и Бог да приемеш пророческите видения от Господния Шатър с тази вяра, с която пръчката приема живителните сокове от Лозата. Защото отделени от Него не можем да сторим нищо.
Днес ти ще забележиш едно лъжеблаговестие, с което сухи и отпаднали от Исус пръчки искат да покажат на света, че и без да са свързани с Лозата, пак са достойни за възхищение и подражание. Това лъжеблаговестие се е опитвало да поквари и моето сърце в детските години на вярата ми в Бога. Защото и до днес си спомням няколкото църковни конференции, на които бях подлъган да присъствам, за да подхранвам религиозното самочувствие на една шепа църковни първенци. Седнал някъде назад, на столовете за простосмъртни, аз трябваше да гледам едни и същи тщеславни ритуали, с които вярващите оказваха почит на тлъсти търбуси и титулувани лидери. И да видя как там, под светлината на прожекторите, се извършваше поредната съблазън, престъпление и предателство на Христовото Учение.
Неспирни аплаузи, ръкопляскане, алелуйстване, аминосване… И в крайна сметка – лъжеблаговестие и шум от подпалени сухи пръчки. Пръчки, които само по костюмите и скъпите автомобили можеш да наредиш сред хайлайфа и VIP персоните на погиващия свят. Пръчки, които само по доходите и скъпите им бижута можеш да определиш като новобогаташите на отречения и проклет от Бога Вавилон. Пръчки, за които Новият Завет е бил само трамплин за изстрелване към най-печелившия бизнес – бизнесът с човешки души. А много от тия души, измамени, че гледат същинския печат на Божие благоволение, започват да мечтаят в сърцата си за същото. Да се дипломират, да се титулуват, да угодничат на тоя или оня съюз, на тази или онази дирекция, та дано биха станали толкова сухи и толкова съблазнителни.
Да, но дяволът не дава лесно, нито лесно отваря вратите към висшите постове на религиозната си власт. Той първом иска отпадане от Лозата Христос. Второ – похулване на Божия Свят Дух. Трето – възкачване на хълма Гевал и поклон пред духа на Антихрист. Чак тогава идват користите и подаръчетата…
Но не за такива пръчки ще ти говори моят Господ в чудните Си видения от Господния Шатър. И не за такова лъжеблаговестие Той днес ме е предал на поругание, угнетение и ужасен вятър. Защото ти казвам истина и не лъжа, че за всяко откровение от Гроздовете на Лозата аз преминавам през яростта и отмъщението на самия дявол. Но другояче не би могло и да бъде. И аз търпеливо ще понеса кръста си, докато Господ извърши чудесата Си в сърцата на Своите чеда.
А сега нека отново да те пренеса във видението, което Исус разкри пред очите ми. Защото това беше видението с осмия от Гроздовете Му, който е Гроздът на Почтителността. Ето думите, които Исус ми проговори, когато ме въведе в Шатъра Си:
“Зная, че ти е тежко и че днес и сега понасяш най-голямата ярост и отмъщение на дявола. Но сега ти казвам, че делото ти ще се възнагради и трудът ти ще бъде увенчан с успех. Защото трябва да има един Господен слуга, който да легне на Лоното Ми и да познава всеки удар на Сърцето Ми. Защото трябва да има един усърден пророк, който да яви на Църквата какви са Плодовете на Духа Ми. Защото какво друго да донесете в Царството на Отца Ми и с какво друго да прославите Името Му на земята, ако не с тези Гроздове, които Лозата е родила на Господния Хълм? Как мислиш тогава? Не затова ли сърцето ти възнегодува срещу лъжеблаговестието на сухите пръчки? Не затова ли ти си спомни как сърцето ти е било манипулирано от блясъка, просперитета и измамата на една шепа сатанински съблазнители? И не затова ли сърцето ти днес копнее да вкуси от Грозда на Моята Почтителност? От този Грозд, за който слугата Ми Давид записа:
“Но той почита ония, които се боят от Господа…” (Псалом 15:4) 
Кажи Ми тогава: Боят ли се от Господ тия, които неправедно забогатяват от църковна търговия и поклони пред дявола? Боят ли се от Господ тия, които без всякакъв срам демонстрират земно превъзходство, а в Духа отдавна са изсъхнали пръчки, без капчица Милост, Благост и състрадание? Боят ли се от Господ тия, които събират църковните блага, за да ги разпределят помежду си, а не да ги дадат за облекло на сиромаха, и за огрев на вдовицата?”
Гласът на Исус беше пълен с толкова гняв и скръб едновременно, щото аз Му отговорих, казвайки:
“О, Исусе! Никой от тия поклонници на дявола не се бои от Тебе, нито от Святия Дух и Отца. Те са нагли, арогантни и безцеремонни, когато грабят и забогатяват от нечестието си…”
“А да почита ли тогава Църквата Ми такива? Да почитат ли братята и сестрите Ми онези, които в пълна степен са ги ограбили и са се обогатили от общото благословение? Да почитат ли пръчките от Лозата онези други пръчки, които вече са изсъхнали и нямат нито соковете, нито Живота, нито Духа, нито който и да е от Гроздовете Ми? И няма ли тогава пръчка от Лозата, която почита изсъхналата и отпадналата, сама да изсъхне и отпадне поради погрешната си почит?
Нека ти покажа Грозда Ми! Защото има да видиш и да познаеш много, когато вкусиш зрънцата му…”
След тези Свои думи Господ протегна ръката Си към Лозата и наведе една от пръчките, върху която беше роден Гроздът на Почтителността. Но докато аз очаквах Той да откъсне самия Грозд, Исус ми даде знак с ръка, като ми казваше:
“Преди да откъсна Плода Си, Аз искам да видиш как той въздейства на самата пръчка. Затова сега ще го отпусна, а ти гледай и виж чудото, което ще се разкрие пред очите ти…”
И действително, че Спасителят отпусна Грозда. А тогава Гроздът Му въздейства на самата пръчка и тя се раздвижи под протежението на Лозата. И като потърси сред листата й малки пръчки, все още не родили Плод, въздигна ги нагоре, като ги избутваше над останалите пръчки. Това накара Лицето на Исус да разцъфне в усмивка. И ето, че Той развълнуван ме попита:
“Видя ли какво стори пръчката, върху която беше роден Моят Грозд?”
“Да, Исусе! Тя стори нещо прекрасно, понеже премина под протежението на Лозата и въздигна нагоре онези малки пръчици, които не бяха родили плод…”
“А защо тя въздигна малките пръчици?”
“О, Господи! Твоята зряла пръчка им оказа Почит. За да може и най-малките от пръчиците Ти да бъдат огрени от Светлината на Слънцето и да бъдат оросени от Дъжда на Земеделеца…”
Господ ме погледна с оня утвърдителен поглед, с който всякога ми подсказваше, че отговарям вярно. А след това Той отново ми каза:
“Ела и докосни с ръка Сърцето Ми. И като погледнеш нагоре от Шатъра Господен, виж Сърцето на Отца Ми. Защото Аз и Отец едно сме. И каквото желае Отца, желае го и Синът. И каквото поиска Земеделецът, дава Му Го Лозата…”
С голямо вълнение пристъпих към Исус и протегнах ръка, за да докосна Сърцето Му. А когато го докоснах и повдигнах очите си нагоре, аз видях как в Господния Шатър се отвори чуден пролом, като коридор от нежна Светлина. И там, в края на Светлината, туптеше Сърцето на Отца! А това Сърце проговори в скришното на духа ми, като ми казваше:
“Когато погледна отгоре на Моята Лоза, Аз виждам най-зрелите й пръчки! Тия, които раждат много Плод! Но ето, Аз зная и познавам Верните и отначало съм наредил за плодоносните, за да прославят Името Ми! А сега Сърцето Ми иска да види малките пръчки, които още не са родили Плод.
Но кой, ако не почтителните ще ги въздигнат високо на Лозата? Кой, ако не почтителните, ще ги поставят под лъчите на Слънцето и под капките на Дъжда Ми?
Разбираш ли Сърцето Ми, сине човешки?
Проумяваш ли очакването на Земеделеца?”
Думите на Отец ме накараха да падна на коленете си пред Исус. И аз, докосвайки все така Сърцето на Сина, казах на Отца:
“Отче мой! Святи Земеделецо! Ти искаш да покажем Почит към най-малките Ти пръчки! За да ги въздигнем към Тебе! За да им покажем колко ценни са за Царството! За да усетят колко голяма, колко чиста и колко превъзходна е Твоята Любов, чиито Гроздове се раждат от пръчките на Лозата! Дай ни Сърцето на Исус, Святи Отче! Отнеми старите ни сърца и дай ни меки сърца! Толкова меки и любящи, колкото мека и любяща беше пръчката от Лозата, която въздигна малките Ти и им оказа Почит пред Теб!”
След последните ми думи самата Божия Светлина влезе като сърдечна нежност, кротост и мекота в духа ми. И сърцето ми, изпълнено както никога, поиска да е пръчка на Христовата Почит. А тогава Исус наведе Грозда на Почтителността и вече ми подаваше зрънца от него, като ми казваше:
“Вкуси зрънцата на Почтителността. И като свидетелстваш за чудната й сила, бъди пръчка всред клоните Ми…”
Братко мой! Едва бях вкусил от зрънцата на Грозда, когато Святият Дух ме въздигна на Лозата. И като ми даваше да видя много малки пръчици, попита ме:
“Какви пръчици виждаш?”
Погледнал с всичката възможна Божия Благодат към пръчиците, аз видях в тях мои братя и сестри, сиромаси във всичко светско. Много от тях нямаха дори сносни дрехи за обличане, понеже мизерията многократно ги беше смазвала и мачкала. Но тия мои братя и сестри имаха единственото, с което Земеделецът ги беше забелязал:
Те имаха сърца за Исус! Сърца за Божието Царство! Те бяха сиромаси в светски неща, но богати с вяра и наследници на Царството!
И ето, че Святият Дух отново ме попита:
“Кажи Ми, Стефане! Защо много от тези твои братя и сестри, богати с вяра, и до ден днешен не могат да родят плодовете си за Царството?”
“О, Святи Душе!” – отговорих аз – “Нужен е бил Плодът на Христовата Почтителност! Нужно е било пръчките на Лозата да познават съвършено Сърцето на Отца. Понеже така биха познали и Сърцето на Сина! И ето, че когато познаем очакването на Земеделеца, ние ще покажем Христовата Почит на тия пръчки и ще ги въздигнем, за да разберат колко ценни, скъпи и желани са те за Царството…”
Думите ми направиха Святият Дух още повече да се развълнува в сърцето ми. И тогава Той отново ми проговори, като ми казваше:
“Иди и кажи на всичките братя и сестри на Исус, че ако до днес малките пръчки не са раждали Плод, то е било поради дяволската съблазън на лицеприятието. Тази дяволска съблазън, за която Апостол Яков написа на всички ви:
“Братя мои, да не държите вярата на прославения наш Господ Исус Христос с лицеприятие. Защото, ако влезе в синагогата ви човек със златен пръстен и с хубави дрехи, а влезе и сиромах с оплескани дрехи, и погледнете с почит към оня, който е с хубавите дрехи, та речете: Ти седни тука на добро място; а на сиромаха речете: Ти стой там, или: Седни до подножието ми, не правите ли различия помежду си, и не ставате ли пристрастни съдии?” (Яков 2:1-4)
Ето, днес е времето, когато Небесният Земеделец премахва различието между пръчките! И най-верните, най-посветените, и най-утвърдените Му слуги, ще започнат да се упражняват именно в Плода на Почтителността. Защото този е начинът да ликвидирате лъжеблаговестието на сухите пръчки и силата на цялата сатанинска съблазън…”
Духът спря да ми говори. А Исус, като ме погледна с топли и дълбоки очи, докосна с ръка сърцето ми, казвайки:
“Ето затова Отец Ми те намери за Верен, и Духът Ми те потвърди като слуга Господен! Понеже не ден, не седмица и месец, но с години ти не се отказа да показваш Почит към малките Ми пръчки. Те, които бяха гонени и угнетявани от лъскавите събрания на тщеславието и нито веднъж не бяха посочени за любов и уважение от наемниците, намериха пристан, утеха и Почит в твоето даване и в твоето дело за Царя. Затова много от тях родиха Плодовете Ми и още на много ще дам да ги родят. Понеже Силата на Словото, което ти се даде от Небето, е достатъчна, за да ги въздигне и утвърди довека!
Аз, Лозата на Отца, призовавам всички вас да родите Почтителността Ми!
Аз, Лозата на Отца, заповядвам на всички ви да въздигнете малките Ми и сиромасите Ми нагоре!
Докато всичките пръчки на Лозата пораснат в Съвършено общение с Отец Ми, Земеделеца! Амин и Амин!”
Братко мой! Верни ми приятелю!
Аз зная, че нещата, за които пиша, мнозина ще счетат за фантастични. Няма такова нещо един бедняк в окъсани дрехи да бъде издигнат на почит в която и да е църква. По-скоро – има такова нещо, че презвитерите, които пазят на църковния вход, дори няма да го допуснат, за да не злепоставя блясъка на сухите сатанински пръчки. Но ето затова ти трябва да се огледаш докато е още време. И ако в една църква е дошло на мода лицеприятието, сиреч, лъжеблаговестието на изсъхналите пръчки, то да се отречеш от подобна църква в Името на Исус, понеже в нея е останало само Името на Исус, но Плодовете и Духа на Исус отдавна са били стъпкани и похулени.

Leave a Reply