ГРОЗДОВЕТЕ В ГОСПОДНИЯ ШАТЪР – II ЧАСТ – II ГЛАВА

2. ГРОЗДЪТ НА ХРИСТОВОТО БЛАГОЧЕСТИЕ

“Пред чиито очи е презрян безчестният…” (Псалом 15:4)

Братко мой! Верни ми приятелю!
Сърцето ми още стои под въздействието от видението в Божието Светилище. И за първи път в живота си не просто виждам, но наистина разбирам колко съдба е скрита в апостолското предупреждение:
“Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог…” (Евреи 10:31) 
И ако ти би попитал кои падат, аз ще ти кажа, че падат всички, които не се задържат на Лозата. Тогава съдбата на подобни човеци се задвижва от още по-сериозните думи на Исус:
“Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка, и изсъхва; и събират ги та ги хвърлят в огъня, и те изгарят…” (Йоан 15:6) 
Когато някой не пожелае да бъде благоухание в Огъня на Бога и Отца, то непременно ще попадне на огъня на дявола.
Но аз сега нека да продължа със следващото от виденията, свързани с Гроздовете в Господния Шатър. Защото Исус отново беше до мен и говореше на сърцето ми, казвайки:
“Последвай Ме на Хълма! Защото Аз трябва да дам на Моите да познават и останалите Ми Гроздове. А седмият от тях е свързан с Моето Благочестие. И за този Грозд Давид написа в псалома си:
“Пред чиито очи е презрян безчестният…” (Псалом 15:4) 
След тези думи Исус ме възкачи във видение на Хълма Гаризин. Така сърцето ми отново видя Господния Шатър, както и шатрите на Моисея и Илия. И ето, че Господ отново ме въведе пред натежалата от Плодове Лоза, като ми казваше:
“Виж сега седмият от Гроздовете Ми. И Ми кажи какво ти прави впечатление в него…”
Послушал заповедта Му, аз погледнах към Грозда, посочен ми от Исус. И тогава забелязах, че всред останалите Гроздове, седмият се намираше най-високо. Бих казал, че той беше се родил на непристъпно място. А това ме накара да кажа на Господ:
“Исусе! Гроздът на Твоето Благочестие е твърде висок. И за разлика от другите Гроздове, които могат да се стигнат с ръка, този е пораснал така, сякаш, че не му е дадено да бъде откъснат, нито да бъдат вкусени зрънцата му…”
Господ се усмихна на коментара ми, а след това започна да ми говори, като казваше:
“Помисли тогава. Няма ли причина този Грозд да се е родил толкова високо? Най-малкото – какви са зрънцата на Благочестието, та да казва Давид, че оня, който ги ражда, е презрял с очите си безчестните…”
Думите на Исус бяха твърде дълбоки, за да Му отговоря веднага. И тогава, като се замислих, проумях, че Благочестието е Плод, който касае изключително стоенето на човека пред Бога, а не пред други човеци. И тогава разбрах, че този Грозд наистина си стои на мястото и трябва да бъде непристъпен. Нещо повече – в сърцето ми дойде спомен от баснята за лисицата и гроздето. А това ме накара развълнуван да кажа на Исус:
“О, Исусе! Този Твой Грозд не касае отношенията ни с човеците, но само и единствено отношението ни към Земеделеца Бог Отец. Понеже Благочестието е извисен поглед на сърцето. Поглед, който заслужава да бъде видян от Бога, но не и от човеците. И аз, като мислех върху Грозда Ти, спомних си баснята за лисицата и гроздето. Тя гледала нагоре към лозата и искала да достигне плодовете й. Но понеже не можела да стигне до гроздето, то затова отсякла с мнение, че гроздето е кисело…”
“А на какви човеци е преобраз лисицата? Не са ли това безчестни човеци, пълни с лукавството на дявола? И да имат ли дял безчестните с Господната Лоза? И да може ли безчестният да се докосва или да вкусва Грозда на Благочестието?”
“О, Господи мой! Да не бъде! Ние трябва да раждаме тоя Твой Плод и да го пазим за личното си общение с Отец, с Теб и със Святия Дух. Тогава сърцата ни наистина ще се научат да презират безчестните и да се пазят от лукавствата им…”
Думите ми накараха Исус да поклати утвърдително главата Си. А в следващия миг Той просто се въздигна във въздуха, тъй щото десницата Му вече докосваше Гроздът на Благочестието. Така Исус откъсна Плода Си и отново се сниши до мен, като ми казваше:
“Вкуси няколко зрънца от Грозда Ми. И нека сърцето ти чуе Гласа на Святия Дух и така да познае същинската сила на Благочестието…”
С вълнение откъснах чепчица от Христовия Грозд, като поднесох няколко зрънца към устните си, за да ги вкуся. А тогава едно прекрасно и невероятно присъствие на Духа покори цялото ми същество. И в този миг с мен се случи чудо. Защото за първи път в живота си усетих как сърцето ми се въздигна над главата ми. И аз вече не гледах с очите на ума в главата си, а с очите на вярата в сърцето си. Ставаше така, че се наблюдавах отвисоко, понеже сърцето ми се въздигна нагоре. И ето, че Святият Дух започна да ми говори, като ми казваше:
“Земните човеци гледат с очите на ума и плътта, а Небесните – с очите на сърцето. Докато гледаш с очите на ума и плътта – ти си уязвим от безчестието на дявола, понеже гледаш на света и на всичкото нечестие, що е в света. Но когато погледнеш с очите на сърцето – вече си покорен от Благочестието на Бога, за да гледаш на Небето и на всичко, що е на Небето.
И самият Плод на Благочестието – ето що е – да гледаш със сърцето си на Оня, Който е горе, докато останалите край теб гледат с ума и плътта си на тоя, който е долу. Спомни си Плода на твоя Господ! Спомни си думите Му към всичките безчестни човеци:
“Вие сте от тия, които са долу; Аз съм от ония, които са горе. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят. По тая причина ви рекох, че ще умрете в греховете си; защото ако не повярвате, че съм това, което казвам, в греховете си ще умрете…” (Йоан 8:23-24) 
И ето, казвам ти: Стой горе до Исус и върви горе с Него! И Той непременно ще те научи да раждаш извисения Му Плод…”
След тези думи Духът млъкна, а аз отново погледнах към Исус. И този път чудото отново продължаваше да действа в мен. Защото сърцето ми все така стоеше високо над главата ми и аз се гледах с очите на вярата, а не с очите на ума. А тогава Исус посочи напред с ръката Си, като ми казваше:
“Върви след Мен. Защото искам всички Мои да познаят, че съм ги видял като тия, които са горе, а не като ония, които са долу. Защото Аз отново ще се преобразя като Лоза пред сърцето ти, а ти ще бъдеш една от пръчките Ми, която вече е родила Грозда на Благочестието…”
Така Господ тръгна надолу от Хълма, а аз Го последвах. Не зная колко вървяхме, но в един миг Исус се спря и простря настрани ръцете Си, като ми казваше:
“Бъди Моя пръчка, защото Аз съм твоята Лоза!”
Миг след думите Му, аз наистина се видях като Негова пръчка, израснала в най-високата част на Лозата. И ето че там, под Лозата, изневиделица дойдоха двама човеци, които имаха типично лисичи черти. Те душеха с острите си муцуни, и се опитваха да ровят около ствола на Лозата. Така, в един момент, те вдигнаха погледите си нагоре и ме съзряха. А това накара единият от човеците да реагира и да ми каже:
“Братко наш! Както виждаме, ти си част от Лозата. Ако обичаш, слез от мястото си, за да си поговорим в Името на Исус. Сигурни сме, че имаш какво да ни дадеш, а и ние имаме какво да ти дадем…”
Опитах се да погледна към очите на оня, който ми говореше, но поглед така и не се осъществи, понеже очите ми не можеха да се отместят от погледа на сърцето ми. Затова им проговорих, казвайки:
“Господа! По Милост Божия Духът ме постави да съм пръчка от Лозата Исус. И аз никак не искам да напускам мястото, на което съм бил поставен. Понеже не съм се поставил сам, нито са ме поставили човеци, но Господ с Духа Си. Примолете се на Господ и отвърнете погледа на очите си от света, за да гледате със сърцата си в Духа. И тогава непременно ще се видим очи в очи, за да се разговаряме сладко. Ето, чакам ви!”
Думите ми видимо не се харесаха на човеците. И те, като направиха няколко безуспешни опита да подскочат и да се докоснат до мястото, на което бях поставен, се разгневиха, тъй щото вторият от тях вече ми казваше:
“Какъв си ти, за да се възвишаваш над Божиите чеда? Няма ли Господ да те отхвърли поради гордостта ти? Бъди разумен и скоро слез, за да опитаме плода ти. За твое добро е…”
Думите на човеците ме накараха отново да им отговоря:
“А какви сте вие, та да съблазнявате Божиите чеда да напускат Небесната Лоза? Няма ли Господ скоро да ви отхвърли поради безчестието ви, с което само душите и обикаляте наоколо? И не е ли безчестието, което ви пречи, за да станете пръчки от Лозата?”
Но и тези мои думи никак не накараха човеците да призоват Исус, нито да се отрекат от земния поглед на земните си очи. И тогава единият от човеците каза на другия:
“Остави го тоя и да се махаме оттук. Не виждаш ли, че ни презира? Като е тъй, и ние ще го презрем и ще си намерим други лози…”
Така човеците се отдалечиха от Лозата, а аз побързах да призова Исус и да Му кажа:
“Господи мой! Защо стоенето в Тебе и извисяването в Тебе всякога се счита за презрение от земните човеци? Защо те винаги искат горните да слязат долу, а не те да се възкачат горе? И защо земята всякога иска Небето да падне долу, а не тя да се възкачи горе?”
В отговор Лозата ми проговори с Гласа на Исус, като ми казваше:
“Защото става дума именно за презрение! А презрението е постоянното разминаване между два погледа, които не могат да намерят съгласие.
Тия, които са пръчки от Лозата, гледат със сърцата си горе! Тия, които не са пръчки от Лозата, гледат с ума си и плътта си долу! Тия, които се упражняват в Плода на Благочестието, искат да угодят и да се харесат на Оня, Който е горе! Тия, които се упражняват в безчестие, искат да угодят и да се харесат на оня, който е долу! И понеже Бог и дяволът никога не се понасят, нито се гледат в очите, нито намират съгласие в каквото и да било нещо, то и затова горните се намират в душевно и плътско презрение от долните, но и долните се намират в духовно презрение от горните! Както ти казва това и стихът на Давид:
“Пред чиито очи е презрян безчестният…” (Псалом 15:4) 
И ако някой би ви попитал подобава ли на пръчки от Лозата да презират духовно, то кажете на такъв:
Духовните очи, които гледат нагоре, не могат да угодят на плътските и душевните очи, които гледат надолу! Също така очите които гледат надолу, не могат да угодят на очи, които гледат нагоре! А самото неугаждане на едните очи спрямо другите, се приема като презрение. Било от Небесните, които чувстват душевното и плътско презрение на земните. Било от земните, които чувстват духовното презрение на Небесните. Понеже ако някой от земните презира Лозата, то презира и пръчките Й! И ако друг от Небесните презира дявола, то такъв презира и тръните му, и плевелите му, и вълците му, и лисиците му!”
Братко мой! Искам съвършено ясно и точно да разбереш думите на нашия Господ. Защото този свят, в който живеем, е свят на духовен сблъсък.
Сблъсък между Отец и Сатана!
Сблъсък между Сион и Вавилон!
Сблъсък между Святия Дух и духът на Антихрист!
Сблъсък между Исусовата Вяра и човешката религия!
Сблъсък между ангелите на Светлината и демоните на тъмнината!
В такъв сблъсък никой не може да остане като безучастен зрител, защото не друго, но очите му ще пожелаят една от воюващите страни! Духовните очи ще пожелаят Христос и Силите на Светлината! Душевните и плътските очи ще пожелаят дявола, религията, и силите на тъмнината! И ако очите се съгласяват чрез зрение, когато се гледат, те воюват чрез презрение, когато не могат да се гледат. Тъй че когато видиш безчестният, лукавият, хитрият, злият, поругателят, нечестивият, скверният, подкупният и измамливият – да опазиш чистия си поглед, като го презреш в сърцето си. За да не гледаш от тоя миг нататък нито на него, нито на делата му. Защото ще дойде миг за всичките Христови чеда, когато пред сърцата им ще се сбъднат стиховете:
“И множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а едни за срам и вечно презрение…” (Даниил 12:2)
Как мислиш тогава? Кой, ако не Бог, и кои ако не Божиите Светии – ще презират вечно рода на проклетите и нечестивите? И ако това презрение ще пребъдва от век на век, то е, за да ни напомни още днес, че когато извисим погледа на сърцата си към Бога, за да родим Христовото Благочестие, ние вече сме от онези, които са горе. С поглед към горното, който земните човеци всякога ще приемат като презрение. Защото с тоя поглед в горното нашата Лоза Христос казва на онези долните:
“Ако беше Бог вашият Отец, то вие щяхте да Ме любите, защото Аз от Бога съм излязъл и дошъл; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той Ме прати. Защо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето учение. Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща. А понеже Аз говоря истината, вие не Ме вярвате…” (Йоан 8:42-45) 
И как да Го биха вярвали, когато гледаха на Него с очите на ума и плътта, а не с очите на сърцето? И как да Го биха вярвали, когато стояха безчестни в безчестието си, за да почувстват и цялото Му божествено презрение? И как да Го биха вярвали, когато Той беше Лозата на Отца, а те – тръни на дявола? И как да Го биха вярвали, когато Той беше от ония, които са горе, а те – от тия, които са долу?
Нека с тези последни въпроси сам Исус да отговори в сърцето ти. За да те утвърди в Плода на Благочестието и да извиси сърцето ти в небесните места! Амин и Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s