ГРОЗДОВЕТЕ В ГОСПОДНИЯ ШАТЪР – II ЧАСТ – I ГЛАВА

1. ВИДЕНИЕТО СЪС ЗЕМЕДЕЛЕЦА, КОЙТО ПРЪВ ВКУСВА ОТ ПЛОДОВЕТЕ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Пристъпвам към втората част на тази пророческа книга с една голяма болка и с едно дълбоко безпокойство за много от християните на този свят. Понеже през изминалите дни на размисъл и посвещение върху Гроздовете в Господния Шатър, Исус за сетен път ми даде да изпитам със сърцето си колко измамени, манипулирани и ограбени са безплодните човеци. Човеци, които имат не просто самочувствието, но наглостта да се наричат с Христовото Име.
За какво става въпрос ли? Става въпрос за това, че за много хора Господното Спасение вече е приключил факт, а не духовна отговорност. Те смятат, че ще отидат в Небето само защото са погледнали нагоре и са изповядали, че Исус е Господ…
Да! Той наистина е Господ!
Но Духът на обръщението “Господи” иде да покаже отношение като към Един, Който ни владее, ръководи, наставлява и управлява. Сиреч – като Господар, Който се разпорежда на слугите Си, а те вършат безропотно само онова, което Му е угодно. В това отношение много измамени човеци са станали сами господари на себе си. Те не приемат изобличение. Те не приемат поправление. И най-вече – те не искат да раждат Плодовете на Лозата Христос. Странни в духа на своя ум, чужди на Живота на Бога и излъгани от дявола в сърцата си, те могат с години да виреят като отдавна изсъхнали пръчки в тази или онази църква. Пълни с думите на всяко религиозно самочувствие, те могат да викат “Алелуя” и “Амин”, но нямат силата дори веднъж да се наведат към просяка на улицата или към изпадналия в мизерия и отчаяние. Някакъв железен демоничен прът се е сраснал здраво с гръбначните им стълбове, тъй щото те не признават думи като “покаяние”, “смирение” и “щедрост”.
Сам разсъди за това, което ти говоря. Понеже имах искреното желание да служа за благословение на всички, които се уповават на Исус и вярват в Него. Така направих прекрасен диск, в който събрах всички пророчески книги, давани ми от Господ и реших да го разпространявам на жадните и гладните. Но този път допуснах грешка. Понеже човеци, които Исус не ми е прибавял, протегнаха ръцете си за диска, като за най-желателна корист. С клетви, обещания и заричания, че ще родят много плод, те просто ме измамиха. И като получиха диска, скриха се така, сякаш, че никога не бяха се появявали. А в този миг сърцето много ме заболя. Не толкова от факта, че съм на загуба, (понеже такава загуба няма и аз не трупам богатства в земни места) колкото от непоносимата мисъл, че Верните на Исус иждивиха години от живота си, за да получават пророческото слово, а хора, които не са пожертвали на Божия Свят Хълм нищо, се намериха по-благословени от всички останали. Нещо повече – когато протегнах ръцете си към тия пръчки, за да вкуся плода, който мислех, че ще родят след като получиха Божието Съвършено благословение, то от самите тях изскочиха змии, които заплашително засъскаха и започнаха да плюят отровата си. И ако в първите им писма до мен аз бях Божий пророк, помазаник на Исус и проповедник на Правдата, когото любят от все сърце, то в последните им отговори моментално се преобразих в горчив извор, залитащ пияница и психично болен човек.
На какво ли не е способна човешката злоба? На какво ли не е способна неблагодарността? И на какви ли уродливи дела и помисли не е способна тая тайна сърдечна помисъл, която Словото разкрива като себеправедност?
Да, братко мой! Тия човеци бяха ужилени в сърцата си, че някой дръзва да ги нарича безплодни. Те, които седят на първите столове в църквите! Те, които алелуйстват и аминосват всяка втора дума на платения наемник! Те, които се смятат за “света вода ненапита”, се оказаха блатно тресавище, пълно с жаби, тиня и зловоние!
Кой може да помрачи самочувствието им?
Кой може да хвърли дори нищожно петънце върху висона им?
Само можеш да предполагаш на какво смъмряне ме подложи моят Господ! Защото именно Той ми посочи непрестанното иждивяване на Неговите смирени чеда! И Собствените Му думи заплющяха като бич върху съвестта ми. А аз, като заплаках, просто коленичих пред Него и Му казах:
“Моля Ти се, Господи мой! Направи ме мъдър и разумен, за да не наскърбявам Сърцето Ти! Ти сам виждаш, че слугата Ти беше излъган. За да даде всичките Ти живи и чудни видения на пръчки, останали отдавна сухи и безплодни. А когато потърсих плод от тях, змии се стрелнаха, за да ухапят ръката ми. И сега какво да сторя – сам не зная…”
В отговор на думите ми Господ ми проговори, като казваше:
“Отсега нататък ти трябва да заживееш с вярата, че не си творец, но само настойник. А настойник е оня, който пази онова, което му е поверено от Бога. И ако Отец Ми, Земеделецът, ти е поверил всичките Святи видения от Престола Си, то от теб се иска да се намериш верен да ги опазиш. Да ги опазиш така, както един слуга опазва Лозето на Господаря си.
Как мислиш тогава? Ако лозовите пръчки започнат да дават плод, то кой пръв трябва да вкуси плода им?
Слугата или Господарят?”
“О, Исусе! Далеч да бъде от слугата да вкусва плода преди Господаря си! Аз мисля, че когато пръчките започнат да раждат плод, то слугата трябва да ги предостави на Господаря. И едва тогава, когато Господарят опита плода и го намери за добър, Той Сам ще благослови пръчките, за да раждат повече плод…”
“А ти така ли постъпи, когато потърси плода от онези пръчки, които благослови с всички пророчески книги от Хълма? Предостави ли ги на Господаря, или просто потърси онова, което те биха родили?”
“Не, Исусе! Аз сбърках. Аз потърсих да ям плода преди Земеделеца…”
В отговор на последните ми думи Исус каза:
“Спомни си думите, които Апостолът Ми Павел написа на чедото си Тимотей. Какво каза Павел тогава на младежа? Не бяха ли думите му тия:
“Само трудещият се земеделец трябва пръв да вкуси от плодовете. Размишлявай върху това, което ти казвам; и Господ ще ти даде да разбереш всичко…” (II Тимотея 2:6-7) 
Даде ли ти Господ да разбереш всичко? И размишлява ли ти върху това напътствие на Апостола Ми? И кой в случая е трудещият се земеделец? Ти или Отец Ми?”
“О, Исусе! Отец е Трудещият се Земеделец. Той е, Който прави Лозата да расте. Той дава Дъжда, Той дава Слънцето, Той дава благодатния чернозем. А аз съм просто един безполезен слуга…”
Мъката в гласа ми беше твърде голяма, тъй щото Господ се смили над мен и нежно погали главата ми. А след това отново започна да ми говори, като казваше:
“Времето е твърде зло, момчето Ми. Толкова зло, щото не можеш да си позволиш да сееш на всякаква почва, нито да очакваш плод от всякакви пръчки. Но при тебе се случи това, че любовта ти на всичко хваща вяра и ревността ти не улучва точната мярка на нещата. Защото си хванал вяра на сухи пръчки. На религиозни лицемери, които напразно Ми викат “Господи, Господи!”, а сърцата им отстоят далеч от Мене. Затова ти казвам да довериш сърцето си на Павловото напътствие:
“Само трудещият се земеделец трябва пръв да вкуси от плодовете…”
И Аз сега ще те възкача в Божието Светилище. За да дам на братята и сестрите Ми да видят как Отец Ми Земеделецът пръв вкусва плодовете на лозовите пръчки. Тия, които родят сладък плод, благославят се, за да раждат повече плод! Тия, които родят плод на нечестие, проклинат се, отсичат се и в огъня се хвърлят!
А сега Ме последвай…”
След тези Свои думи Господ ме въздигна в Божието Светилище. И ето, че като отваряше вратите на Светилището, Исус протегна ръцете Си към Отца, като Му казваше:
“Отче Мой и Боже Мой! Доведох слугата Ти в Присъствието Ти. За да научиш сърцето му да бъде като сърце на настойник. И да му дадеш да види как Ти пръв вкусваш Плодовете на Лозата Си…”
Думите на Исус ме накараха да коленича пред самите врати. А тогава огнените ръце на Отца се простряха към мене. И Гласът Му дойде към сърцето ми, тъй щото Отец ми казваше:
“Сине човешки! Извиках те при Мен, за да ти дам да познаваш Волята Ми относно Плодовете на Моята Лоза!
И затова сега ти казвам:
Не търси да ядеш плод, който Аз не съм ял! Не простирай ръце да събираш грозде, което Аз не съм събрал! Не благославяй почви, лози и пръчки, които Аз не съм благословил!
Не бързай да изпреварваш Господаря си, но ходи след Него и възлагай на Него всичкото си упование. Защото сега ще ти дам да видиш каква е съдбата на плодовете, които трудещият се Земеделец пръв вкусва от Лозата!
Пристъпи в Присъствието Ми, слуго Господен, и запиши на книга онова, което ще ти бъде изявено!”
Думите на Отец бяха толкова огнени, тежки и категорични, щото сърцето ми примря и аз никак не можех да се възправя. Но ето, че Исус ми подаде ръка, като ми казваше:
“Влез с Мене в Светилището на Отца Ми. Понеже сега ще ти дам да видиш как се ражда Отеческата благословия и как се възбужда Отеческата проклетия…”
Възправен от Господа, аз Го последвах в Светилището. И ето, че Той се спря пред самия Огнен Олтар на Бога и Отца. А в следващия миг Исус простря ръцете Си към земята, като казваше със силен Глас:
“Святи Душе на Отца Ми! Въздигни в Присъствието на Земеделеца всичките Плодове на Лозата! И нека в Светилището се явят не само Плодовете Ми, но и роденото от всички останали пръчки по земята, които изповядат, твърдят и проповядват, че раждат Гроздовете Ми…”
След думите на Исус, в самите Му нозе се появи огромен кръгъл отвор, в който блеснаха лъчите на Духа. И там, пред огнения Олтар на Бога и Отца и досами Господ, започнаха да се въздигат гроздове и да се трупат в Божието Присъствие. Така Святият Дух извърши заповяданото от Сина. И ето, че едно неизброимо количество гроздове изпълни цялото пространство на Божието Светилище. А тогава Исус протегна ръцете Си и ги напълни с грозде, като казваше на Отца:
“Всемогъщи Отче! Святи Земеделецо на Небесната Лоза! Ти Си достоен пръв да вкусиш от Плодовете на Сина Си! Вземи ги, Отче!”
В отговор на Исусовите думи, Отец протегна шепата Си, пламнала от Огън, а Исус положи в нея гроздовете, които беше вдигнал. А точно в този миг Огънят на Отца започна да преминава през самите гроздове. И те, като го допускаха в себе си, изпълниха Божията шепа със сладко благоухание. Това накара Отец да свие шепата Си към Олтара Си и да каже с твърде благ и нежен Глас:
“Вкусих Плодовете на Твоите пръчки, Исусе! И сега Земеделецът благославя пръчките Ти и изрича благословение довека:
Малките Ти Гроздове нека станат големи, а големите Ти Гроздове нека довека да бъдат смирени! Суша и мана, ветрове и грабители, крадци и хищни птици нека стоят далече от Твоите пръчки! Слънце и Дъжд, Сила и Мир, Радост и Сладост нека всякога се вливат като Вечен Живот в сърцата на тия, които Ме любят и Ми дават Плодовете на Вярата! Аз, Земеделецът, пръв ги вкусих! И като ги вкусих, ги одобрих! И като ги одобрих, ги благослових!”
Думите на Отца бяха не просто благи, но съвършено прекрасни! И ето, че Огънят от Божията шепа слезе от Гроздовете и премина в лъчите на Святия Дух, които щяха да занесат Отеческото благословение на земята. А тогава Исус се обърна към мен, като ми казваше:
“Разбра ли какво стори Отец Ми, за да вкуси Плодовете Ми?”
“Да, Господи мой! Разбрах, че Отец изпитва Плодовете Ти с Огъня на Любовта. По тая причина от Гроздовете Ти се въздигна сладко благоухание, тъй щото Отец наистина благослови пръчките, родили Плодовете Ти…”
“Точно така е, момчето Ми. Ти наистина проумя, че изпитанието е от самата Божия Любов, която опита Плодовете и ги намери за сладки и добри.
Но Аз сега искам да продължиш да гледаш. Понеже твоят Господ повторно ще загребе гроздове от тази голяма купчина пред Божия Олтар. Понеже всичките гроздове тука са били изповядани на земята, като родени в Името на Исус и чрез Духа на Исус…”
След тези думи Спасителят се наведе отново над купчината с гроздове. И като ги разрови, сякаш, че търсеше избрани сред тях, скоро намери потъмнели и гнили гроздове. Гроздове, на които никак не им подобаваше да стоят в Божието Светилище, но бяха изповядани от пръчките си като Исус Христови. А аз, като гледах как ръцете на Господ се напълниха с гнили гроздове, щях да извикам от погнуса и възмущение, но Самият Дух на Отца проговори на сърцето ми, като ми казваше:
“Не бързай да отваряш устата си, понеже Исус знае какво прави. Понеже тия са плодовете, родени от пръчките, които ти реши да вкусиш преди Земеделеца. Но нали само трудещият се Земеделец трябва пръв да вкуси от плодовете?
Затова гледай, гледай, гледай!”
Със свито сърце погледнах на Исус, Който отново казваше на Отец:
“Святи Мой Отче и Боже Мой! Тия гроздове, които сега държа в ръцете Си, бяха родени от пръчки, които изповядат, че са част от Лозата Ти. Те също имаха достатъчно Слънце, Дъжд и чернозем, за да родят плодовете си. Те също имаха от Твоето благовремие, дълготърпение и Благодат! Вкуси ги, Святи Земеделецо! И протегни огнената Си шепа, за да ги положа в нея…”
След думите на Господ Отец за втори път протегна огнената Си шепа, а Исус изсипа гроздовете в нея…
Братко мой! Присъствах на едно от най-отговорните видения в живота си. Видение, което никога няма да забравя. Видение, в което всичките изгнили и потъмнели гроздове, сложени в огнената шепа на Отца, почнаха да съскат подобно на змии и отсред тях се издигна лютив и зловонен дим. Това накара Отец да свие пръстите на шепата Си и да смачка гроздовете. А след това да ги запокити през самия отвор към земята. И ето, че със строг и твърде страшен Глас Отец казваше на Сина Си:
“Не искам да вкусвам гнили гроздове, събрали в зърната си жлъчта, злобата и отровата на непокаяни човешки сърца! Не искам да вкусвам плодове, родени от дявола и измамени в лицемерието си да вярват, че са част от Лозата Ми. Не искам да вкусвам човешка себеправедност, гордост и превъзнасяне! Не искам да вкусвам чародейства и партизанства, одумвания и укорявания, сребролюбие и алчност! И понеже Огънят в шепата Ми ги накара да съскат като змии и да изпущат лют и зловонен дим, то затова Земеделецът изрича проклятие срещу пръчките, родили злите си плодове:
Измама ще бъдат зрънцата ви и тъмнина ще бъде сетнината ви! Лишени от соковете на Лозата Ми, вие ще гниете и изсъхвате по земята. И в гнилотата и сухостта ви пак измама ще ви сграбчва, та да не знаете, че сте отпаднали от Лозата! Защото до изпълнението на Гнева Ми, вие покаяние няма да преживеете, нито ще се възвърнете към Името Ми и Духа Ми!
Ето, Аз заповядвам на хищните птици да ви кълват, на лисиците да ви повреждат, и на косерите да ви отсекат! Грях и самодоволна измама сте били пред Лицето Ми и няма да ви има довека! Оскъдност и отрова сте били пред очите Ми и няма да ви погледна довека! Извратеност, търговия и пресметливост сте били пред Сърцето Ми и Аз отказвам да ви вкуся и позная, като поколение на Моята Лоза!”
След тези твърде страшни, но и твърде справедливи думи на Гнева Си, Отец отново простря огнените Си ръце към мен и ми проговори, като казваше:
“Слуго Мой! Никога повече не търси плод от пръчки, родили гнилота! И преди да поискаш да вкусиш плода от нечие сърце, предай го в молитва на Мен, за да го вкуся първо Аз. А когато Аз го вкуся и одобря, то не ти ще търсиш пръчката, за да ядеш плода й, но тя ще те търси, за да ти го даде!
Пръчки, които са били благословени с Пророческия Ми Дух, а не са те потърсили да явят плодовете си, Аз вече съм опитал преди теб и съм ги намерил за изсъхнали, скверни и извратени!
От такива да не искаш, нито да чакаш плод довека! Понеже пръчка, която Земеделецът е намерил за изсъхнала и безплодна, не може да ти даде плод, но само да те омърси, угнети и отрови!
Пръчки, които са били благословени с Моя Пророчески Дух, и са те потърсили, за да явят плодовете си, Аз вече съм опитал преди теб и съм ги намерил за верни, щедри и плодоносни! Такива сами ще те търсят, за да те благославят! Защото който благославя тебе, благославя Оня, Който Те е изпратил!”
Братко мой! Отец говореше в скришното на сърцето ми, а аз усещах как една голяма празнина завинаги си отиде от мен. Празнината – да търся плод от изсъхнали пръчки и да искам да вкуся плодове, които Земеделецът Отец не е одобрил, нито намерил за родени от Духа Му! Празнината – да насищам сърцето си с човешка неблагодарност, човешка себеправедност и човешко користолюбие! Затова в края на това видение казвам на всички:
Всеки нека вярва така, както е бил научен и да върши онова, в което е убеден! Аз вече няма да търся плод от никого, но ще възложа всичките си упования и всичката си надежда на Земеделеца! Той е, Който издирва помислите и намеренията на сърцата! Той е, Който ще ми прибави пръчки, от които да вкусвам сладки гроздови зрънца! И пак Той е, Който ще ме лиши от общение с изсъхнали, гнили и измамени сърца! Амин и Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s