8. ГРОЗДЪТ НА ХРИСТОВАТА БЕЗУКОРНОСТ

“Нито приема да хвърли укор против ближния си…” (Псалом 15:3)

Братко мой! Верни ми приятелю!
Имало е мигове в живота ми, когато ревността ми е кипвала до краен предел в сърцето ми. И тогава, хванал острия Меч на Духа, съм искал да порежа не един и двама за неразумната им обхода с Бога и за делата на ръцете им. Но в повечето от тези мигове Господ се намесваше и тихо ми казваше:
“Недей! Имай Милост и остави на Мене грижата за тия човеци!”
Много често аз не разбирах Исус. И дори смятах, че с позицията Си Той просто закоравява човешките сърца, за да не намерят покаяние. Но Истината се оказа друга. Истината беше такава, че Господ искаше да възпита и утвърди в мене Плодът на Своята Безукорност. Сиреч – на онова стоене пред Бога, когато не ставаш укор за ближните, нито пък искаш да ги укоряваш. И самите думи на пророк Исайя за Исус:
“Няма да извика, нито ще издигне високо гласа си, нито ще го направи да се чуе навън. Смазана тръстика няма да пречупи, и замъждял фитил няма да угаси; ще постави правосъдие според истината…” (Исайя 42:2-3) 
…станаха за мен едно ново и лично благовестие. Благовестие в скришното на сърцето. Благовестие на Божията Милост, която е силна да възвръща, изцелява и възстановява. Всичко това бе достатъчна причина, за да притихна в Присъствието на Господ и да не смея да отворя устата си пред Него. А Той, като ме въведе за сетен път в Шатъра Си, посочи с ръка към Лозата, като ми казваше:
“Виж Гроздът на Моята Безукорност! А сега протегни ръка и откъсни от зрънцата му, за да ги вкусиш. Защото този Плод е една от най-големите Ми победи в тебе. Победа, с която те покорих, за да слушаш Гласа Ми и да вършиш онова, което Ми е угодно…”
Повече думи от Исус не ми бяха нужни, за да протегна ръката си и да откъсна чепчица от Неговия Грозд. А когато вкусих благословените зрънца, стана така, че Святият Дух премина през цялото ми същество. И като избистри погледа на очите ми, направи зрението ми толкова проницателно, колкото никога не бях имал. А тогава Духът ми проговори, като казваше:
“Бъди безукорен! И като покориш сърцето си на Исус, научи се да издирваш Образа Му в ближните, както и Той Самият го издирва. Защото най-съвършеното свидетелство за Зрялост пред Бога и Отца е ето това – имайки Духа на Исус – да издирваш и утвърждаваш Духа на Исус! Имайки Образа Господен – да издирваш и благославяш Образа Господен! А сега върви след Исус и проумей всичко, което Той ще ти покаже…”
Думите на Святият Дух разтърсиха сърцето ми както никога. И аз, погледнал на моя Господ, Му проговорих, казвайки:
“О, Исусе! Святият Дух направи твърде проницателен погледа на сърцето ми. И Той ми потвърди, че Плодът на Твоята Безукорност е свидетелство за Съвършена Зрялост пред Земеделеца…”
“Точно така е, момчето Ми!” – ми отговори Господ и продължи:
“Но ти сега Ме последвай. Защото ще ти дам да видиш и проумееш всичко, свързано с този Мой Грозд…”
Ето, че Господ отново излезе от Шатъра Си и тръгна напред, а аз Го последвах. Така ние слязохме в долината, където Исус се спря на едно място. И като разпери ръцете Си встрани, казваше ми:
“Сега Аз отново ще се преобразя като Лоза пред очите ти. А ти гледай на Мен и на пръчките Ми с оня проницателен поглед, който ти даде Святият Дух. И като станеш сам пръчка от Лозата, утвърди сърцето си с Грозда на Моята Безукорност…”
След последните Си думи Исус се преобрази, тъй щото аз вече Го виждах като Лозата на Отца, а себе си – като пръчка от Нея. И ето, че скоро забелязах още много пръчки на Лозата. Едни от тях бяха родили гроздове с много зрънца, а други имаха гроздове със съвсем малко зрънца. Точно в тоя миг Лозата ми проговори, като ми казваше:
“Сега е мигът да гледаш проницателно, за да разбереш всичко. Гледай на пръчките с малко грозде, а след това погледни и на пръчките с много грозде…”
Послушал Лозата, аз вече гледах. И тогава забелязах самият Образ на Исус в пръчките с малко грозде. Това не беше Образът на Мъжът Исус, а по-скоро – на Младенецът Исус. Все още свит, малък и неизраснал, Тоя Образ гледаше плахо към останалите гроздове с много плод, сякаш че очакваше съчувствие и разбиране от тях, че не е могъл да порасне. Точно в този миг Святият Дух насочи погледа на сърцето ми и към пръчките, родили много плод, като ми казваше:
“Който е родил много плод, той носи в сърцето си и много голяма отговорност. Защото комуто много е дадено, много и ще се изисква. А изискването към всяка от пръчките на Лозата е да се задържат в Зрелостта на Исус и никак да не отпадат от нея. Затова сега гледай дали всички пръчки с много плод ще се покорят на изискването да се задържат в Господната Зрялост…”
Отново гледах към пръчките, когато забелязах как към тях се прокрадна тъмнина от дявола. Тази тъмнина застана върху листата им и започна да им шепне, казвайки:
“Гледайте как около вас са се разпрострели пръчки с малко плод. Как можете да търпите тия пръчки с малко плод, а? ? Как вие – най-плодоносните за Лозата – ще търпите подобен укор? Не виждате ли, че малките пръчки вече са станали укор за вярата ви? И ще продължавате ли да ги търпите край вас?”
Дочули мрачното нашепване в листата си, някои от големите пръчки се разклатиха от раздразнение, като си казваха едни на други:
“Ако ние сме зрели и пълни с толкова много плод, то как да търпим тоя укор на малките пръчки с малко плод? Нека сега публично да ги укорим и да ги изобличим като ненужни за Лозата. Защото те наистина не заслужават да растат на Лозата…”
Непоправимото вече се случваше. Защото големите пръчки, неосъзнали колко голяма е отговорността на зрелостта им пред Земеделеца, започнаха да се тресат от възмущение против малките. И с гласове на страшно укоряване, те започнаха да им крещят:
“Ах, вие, малки пръчки! Защо ставате за укор на Лозата? Защо не родихте големи плодове, както ги родихме ние? Да търпи ли Лозата присъствието ви?”
Колкото повече големите пръчки укоряваха малките, толкова повече тъмнината от листата им се прехвърляше и върху самите тях, тъй щото дойде миг, когато големите пръчки с многото плод просто се откъснаха от Лозата и паднаха на земята. А малките пръчки, свити и наскърбени от отношението им, останаха с видимо посърнали зрънца, тъй че Младенецът в тях плачеше от укора и нямаше кой да Го утеши:
“Укор съкруши сърцето ми, и съм много отпаднал; и чаках да ме пожали някой, но нямаше никой, и утешители, но не намерих…” (Псалом 69:20)
Това ме накара да извикам с цялата си сила към Исус, като Му казвах:
“Господи мой! Големите Ти пръчки не опазиха Зрелостта Ти, но презряха и така отпаднаха от Теб. А ето – малките Ти пръчици са съкрушени от укор!”
В отговор на думите ми Лозата раздвижи клоните Си. И като ме наведе над малките Си пръчици, казваше ми:
“Дай им утеха! Погали плахият Младенец и кажи на всичките Ми малки, че са твърде ценни за Лозата, за да позволя на някой да ги укорява, та да отпаднат…”
Ето, че моите листа се докосваха до листата на малките пръчки. И аз, със самите зрънца от Грозда на Христовата Безукорност, галех малките пръчици и зрънцата им, като им казвах:
“Мили Божии дечица! Лозата ви обича и вие никак няма да отпаднете! Напротив – ще растете, закриляни от Святия Дух и опазени от всичката Божия ревност и Святост…”
Точно в тоя миг Святият Дух отново ми проговори, като ми казваше:
“Погледни към онези места на Лозата, които бяха поразени от тъмнината на лукавия и виж с кои стихове Небесният Земеделец направи пръчките с много плод да паднат на земята…”
Погледът ми беше толкова проницателен, щото видях как на мястото на падналите пръчки стоеше Мечът на Земеделеца, който ги беше отрязал. И стиховете на Божието въздаяние светеха отсред Меча с думите:
“Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; защо да се погубиш?” (Еклесиаст 7:16) 
А едва прочел тия стихове, аз чух Лозата отново да ми говори с Гласа на Исус:
“Иди и кажи на всичките Божии чеда, които са Мои пръчки да пазят устните си от укоряване, и сърцата си от възгордяване. Нека всеки от вас, който има много плод, да пази Зрелостта си пред Земеделеца, като се снишава и утвърждава пръчките с малко плод. Защото само така ще зреете, без да презреете.
Но ако някой, комуто много е дадено, не даде многото, което се изисква от него, той непременно ще отпадне от Лозата и ще изпълни устните си с укор против малките! За да удря Младенеца и да наскърбява Лозата, докато бъде погубен от Божия гняв!
Аз, Лозата на Отца, все още говоря и не млъквам! И на всички, които искат да слушат Гласа Ми, скоро ще дам да видят и познаят останалите Ми Гроздове в Шатъра на Хълма Господен!
А на теб, слуго Господен, заповядвам да претърпиш всичкия вятър и гонение, с които ще платиш цената за цялото божествено откровение от Лозата!”
Господ спря да ми говори. И аз, гледайки във видението към всичките Му малки, заплаках от умиление и скръб, от нежност и смущение, от ревност и дръзновение. Затова те моля, скъпи ми братко:
Бъди безукорен на всяко време и място! Нека устните ти бъдат извор на благословение, а не свърталище на хула, укор и осъждение! Защото тая Зрялост, която Господ днес ни дава, иде да възвеличи всичката Благост, всичката Милост и всичката Любов на Земеделеца! На Него, Лозата Му и Духът Му да бъде Слава, почит и благодарение – отсега и довека! Амин и Амин!