ГРОЗДОВЕТЕ В ГОСПОДНИЯ ШАТЪР – I ЧАСТ – VII ГЛАВА

7. ГРОЗДЪТ НА ХРИСТОВОТО БЛАГОРАЗУМИЕ

“Нито струва зло на приятеля си…” (Псалом 15:3)

Братко мой! Верни ми приятелю!
За последните десет години от моето служение към Исус, аз натрупах много болезнен, но и твърде скъпоценен опит. Опит, с който разбрах, че ако човеците са верни, Господ е много по-верен. И ако човеците са любящи, Господ е много по-любящ! Понеже идва миг в живота на много Божии чеда, когато верността и любовта на хората около тях се изпаряват като лански сняг. И докато протегнеш ръката си, за да се опреш на някого, залиташ и падаш, понеже ближният ти вече не е там. Докато викаш за помощ, та дано биха те чули човеците, които са те удостоявали с тържествени клетви и са се вричали в любов до гроб, то от човеците няма и помен, а е останал само гробът… Тогава не ти остава нищо друго, освен да погледнеш нагоре и да видиш, че Господ Исус е Същият…
Същото Слънце, Което продължава да те грее и не се скрива зад облаците, за да отхвърли молитвите ти! Същият Извор, Който продължава да те напоява, и не пуска от отверстието Си друга вода, освен сладката вода от Реката на Живота! Същата Лоза, Която няма никога да те предаде, никога да те остави, никога да те обезсърчи. Напротив – във време на безплодие ще те дари с Плод! Във време на скръб – ще те дари с Мир! Във време на угнетение – ще те дари с утеха! Същият Корен, Който всякога ще те държи и ще те прави да превъзмогваш!
Защо ти говоря за всичко това в началото на това видение от Исус? Именно защото става дума за петият от Съвършените Гроздове на Лозата.
Гроздът на Благоразумието!
Гроздът, който те прави да бъдеш разсъдителен точно тогава, когато мнозина стават безумни, за да отпаднат от Лозата. Аз отново стоях в Присъствието на Исус, когато Той ме въведе в Шатъра Си. И като посочи към петия Си Грозд, започна да ми говори, като казваше:
“А сега внимавай много! Понеже ще ти дам да вкусиш един от най-скъпоценните Плодове на Лозата. И за разлика от другите видения, в които Аз откъсвах Гроздовете Си, сега ти казвам:
Протегни ръката си и сам откъсни Моя Грозд!”
Господното решение ме насърчи и изпълни с голяма радост, понеже усетих как Исус ме дарява с Доверието Си. Ето защо аз мигновено протегнах ръката си към Лозата, за да откъсна Грозда, който Господ ми посочи. Но ето, че Гроздът никак не се откъсваше. Напротив – опъна се на силата ми и не искаше да напусне пръчката си. Самата съпротива ме накара още по-ревностно да се опитам да го откъсна, но той така и не се откъсваше. Това ме накара с изумление да погледна към Исус и да Му кажа:
“Какво става, Господи мой? Защо не мога да откъсна тоя Твой Грозд? Нима не съм достоен за него?”
Въпросите ми накараха Исус да се разсмее, а след това да ми каже:
“Не, момчето Ми! Не става дума дали си достоен или не си. Но в действителност става дума за Моето Благоразумие. За онова Благоразумие, което е накарало Давид да запише в псалома си:
“Нито струва зло на приятеля си…” (Псалом 15:3)
Как мислиш тогава? Не трябва ли пръчките на Лозата да бъдат благоразумни, за да дадат отпор на Злото?
Или нека те попитам така:
Къде се събират всичките Плодове на Лозата във времето на гроздобера?”
“О, Исусе! Всичките Ти Плодове трябва да се съберат в Дома на Земеделеца! Защото те са Негови Плодове! Родени от Неговата Лоза, от Неговия Дъжд, и от почвата на Неговото Свято Слово…”
“Тук правилно си отговорил. Но помисли тогава, че има един противник на Земеделеца, който е дявол и Сатана. И тоя противник не е заинтересуван Лозата да ражда Плодове за Царството. По-скоро – той иска да прекърши пръчките и да изрони Плодовете на Лозата, тъй щото мнозина да отпаднат от Вярата.
Как мислиш тогава? Ако гонението от света те прави да пребъдваш и да се закрепяваш на Лозата, то какво би ти сторило гонението не от света, но от тая пръчка, която расте на Лозата досами теб? Би ли претърпял злото й? И биха ли останали зрънцата ти неизронени?”
Думите на моя Господ бяха твърде сериозни, но и твърде болезнени за сърцето ми. Понеже в изминалото време сърцето ми много често беше удряно и наскърбявано не от човеците на света, но именно от други пръчки на Лозата. Ето защо отговорих на Исус, като Му казвах:
“Господи мой! Най-точен отговор на въпросите Ти виждам в думите на Давидовия псалом, където Божият слуга заявява:
“Понеже не беше неприятел, който ме укори, това бих претърпял, нито беше оня, що ме мразеше, който се подигна против мене, тогава бих се скрил от него; но ти, човек равен на мене, другар мой, и мой близък приятел. Заедно се разговаряхме сладко, с множеството ходехме в Божия дом…” (Псалом 55:12-14)
След цитирането от мен на Давидовите стихове, Лицето на Исус изведнъж посърна, а очите Му се напълниха със сълзи. И тогава Той ми проговори, като казваше:
“Сърцето Ми скърби, слуго Мой! Скърби за всички, които не Ме познават като Лоза, нито се закрепяват с вяра в Мене. Защото сега ти казвам, че мнозина никак не искат да се възпротивят на Злото, но отпадат от него. Отпадат точно така, както клони се прекършват от вятъра. И тогава се случва непоправимото, което искам да видиш. Но преди това нека откъсна тоя Мой Грозд и да ти дам да вкусиш зрънцата му…”
Ето, че Исус наистина откъсна Грозда Си. И като постави в шепата ми няколко зрънца от него, ме подкани да ги вкуся. Така, поднесъл зрънцата към устните си, аз ги вкусих. А тогава Святият Дух изпълни сърцето ми с необикновена твърдост. Всъщност, бих казал, че това беше не толкова твърдост, колкото жилавост. И ето, че Духът ми проговори, като ми каза:
“Бъди благоразумен! Противи се на Злото с тая жилавост, която Исус ти дава. Защото когато станеш жилава пръчка от Лозата, то тогава никой не успява да изрони зрънцата ти, нито пък да съкруши смъртоносно сърцето ти. И сега, като последваш Исус, внимавай много на всичко, което Той ще ти покаже. Понеже жилави стават само пръчките, които имат силна вяра в Корена…”
Духът едва бе спрял да ми говори, когато Господ отново излезе от Шатъра Си, а аз Го последвах. Така ние вървяхме известно време, като слизахме от Хълма в долината. Но ето, че в един миг Господ се спря. И като разпери встрани ръцете Си, ми проговори, казвайки:
“Сега Аз ще се преобразя като Лозата на Отца, а ти ще бъдеш една от многото Ми пръчки, които раждат Плода Ми…”
В следващия миг Исус наистина се преобрази и аз вече Го виждах като Лозата на Отца. Нещо повече – виждах себе си като пръчка, която щеше да роди Грозда на Благоразумието. Не се наложи да чакам дълго за развитието на видението, понеже Лозата проговори с Гласа на Исус на мен и на останалите пръчки, като казваше:
“Идва благодатното време на Слънцето и Дъжда! Съвършено Благовремие от Отца Ми! Изкупете това Благовремие, понеже Злото е твърде голямо и се подгответе за идването на злия ден…”
Думите на Лозата ме накараха да извикам:
“Исусе! Как да изкупя Благовремието от Отца? И как да се подготвя за злия ден?”
В отговор Лозата отново проговори, като ми казваше:
“Стани жилава пръчка! Докато имаш времето на Слънцето и Дъжда, търси Корена! Уповавай на Корена! Стреми се към Корена!”
След последните думи на Лозата стана чудо. Понеже изгря Слънце, което галеше с прекрасна и живителна Светлина и топлина. И аз, като насочих всичката си вяра в Корена, извиках отново към Господа:
“Исусе! Направи ме жилав! Закрепи ме в Корена!“
След последните ми думи дойде и Дъждът на Духа. И Той, като напояваше Лозата, даде ми да усетя всичките й сладки сокове, които ме укрепваха и заздравяваха все повече и повече, тъй щото вече виждах как в сърцето ми се раждат скъпоценните зрънца от Грозда на Благоразумието. А докато аз търсех Корена и се закрепявах в Него, край мен много от пръчките не правеха така. Те просто се радваха на Слънцето и Дъжда и с възторг си казваха една на друга:
“Колко топло и нежно е Слънцето! Колко благ и изобилен е Дъждът! Колко голяма е наистина Божията Благодат! Тоя наш празник ще продължава вечно! Затова нека не се притесняваме, но да се радваме, да пеем и да се веселим, понеже Бог ни обича!”
“Ах, мои братя и сестри!” – извиках аз към пръчките – “Моля ви да родите Плода на Благоразумието и да вникнете в думите на Христовия Апостол. Защото те са точно за този ден и час, в който Бог ни дава Благовремието Си:
“И тъй, внимавайте добре как се обхождате, не като глупави, но като мъдри, като изкупвате благовремието, защото дните са лоши…” (Ефесяни 5:15-16) 
“За какви лоши дни говориш, братко? Не виждаш ли Слънцето и Дъжда?” – казваха ми през смях едни. “Не разбираме от какво се плашиш, след като си пръчка от Лозата!” – отвръщаха самоуверено други. Но ето, че накрая Слънцето беше покрито от облаци, а Дъждът на Духа престана да вали. И един вятър от Зло, силен и страшен, дойде отсред черните облаци и мигновено връхлетя Лозата, като направи така, че много от пръчките се удариха едни в други и зрънцата им започнаха да падат по земята. Така вятърът дойде и към мен и започна яростно да удря и разтърсва зрънцата ми. Но аз, като се закрепих с всичката си вяра в Корена, започнах да се моля на Исус, за да устоя. А през това време досами мен няколко пръчки вече крещяха:
“Защо ми изрони зрънцата? Ти не заслужаваш да си част от Лозата!” – казваше едната.
“Ти на най-святата ли ще се правиш? Гледай я ти нея… Дори има наглостта да се обижда…” – отговаряше й другата.
А студеният вятър, видял, че между пръчките се прокрадва Зло, отново започна да ги кърши и прекършва от Лозата, тъй че гроздовете им напълно се изрониха, а самите пръчки паднаха на земята. Тогава напълно разбрах нашепването на Святия Дух и Неговия Съвършен съвет към сърцето ми. Тези пръчки не бяха станали благоразумни. Те не обичаха Корена, нито се стремяха към Него, за да станат жилави и при гонението от дявола, отпаднаха от вярата си. Те нямаха разум да разсъдят, че Злото идваше от вятъра, а вместо това го допуснаха помежду си, като се нападаха взаимно. Но ето, че Лозата отново ми проговори със скръбния Глас на Исус, като ми казваше:
“Разбра ли сега защо трябва да бъдеш жилав? И разбраха ли Моите, че единственият начин да противостоите на злия ден и да превъзмогнете над него, е като се закрепите с Вяра в Корена? Защото Аз наистина съм Истинската Лоза и Отец Ми е Земеделецът! Но връзката между Лозата и Земеделеца е Самият Корен!
А тоя Корен е Моята Вяра в Отца и Отеческата Вяра в Мене!
Само с тази Вяра вие можете да станете жилави пръчки, които не позволяват на дявола да изрони дори и едно зрънце от Плода им! Само с тази Вяра вие ще родите Грозда на Благоразумието! За да побеждавате Злото с Добро и никога да не дадете място на дявола!
А на тия пръчки, които не искат да изкупват Благовремието, но измамно се успокояват, че ще останат на Лозата, Аз казвам:
Идват години на страшен студ и дни на ураганен вятър! През тия дни и години от Лозата ще отпаднат всички пръчки, които нямат Вярата на Човешкия Син съединена с Вярата на Отца чрез Божието Слово! През тия дни и години на Лозата ще се закрепят жилавите, които с Плода на Благоразумието са подготвили сърцата си за страшния сблъсък!
Ето затова днес Лозата говори на една от пръчките Си, която Отец е очистил и утвърдил като пророк Господен! За да ви даде тия Мои думи на Вечен Живот и да обърне сърцата ви към Шатъра на Господния Хълм!”
Братко мой!
Искрено се надявам да проумееш това видение!
Искрено се моля пред Господ да устоиш на напиращото Зло, което ще връхлита като ураган върху пръчките на Лозата през дните на допуснатата му от Бог изява. Искрено се надявам да разбереш, че никой от неразумните няма да се подготви за злия ден, но разумните непременно ще бъдат готови.
Гонени, но не и оставени!
Блъскани, но не повалени!
Огъвани, но не изронени!
Амин и Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s