ГРОЗДОВЕТЕ В ГОСПОДНИЯ ШАТЪР – I ЧАСТ – VI ГЛАВА

6. ГРОЗДЪТ НА ХРИСТОВОТО СМИРЕНОМЪДРИЕ

“Който не одумва с езика си…” (Псалом 15:3)

Братко мой! Верни ми приятелю!
Цялото ми сърце благославя Господ за тая Благост и Милост, с които Той ме въведе в Шатъра Си. Понеже едва сега разбирам, че животът ни за Бог не би бил виделина на света, нито Небесно благословение за човеците, ако не се научим – днес и сега – да раждаме Плодовете на Лозата. Понеже нашият Господ Исус е Лозата на Отца. И ако Той е Лозата, а ние сме пръчките, то една пръчка през целия си живот трябва да дава изобилен Плод.
Когато Исус отново ме въведе в Шатъра Си, за да гледам на следващия Му Плод, който е Смиреномъдрието, аз почувствах как сърцето ми преливаше от вече изживените докосвания и въздигания от Бога. Докосвания и въздигания, когато Той ми даде да видя стълповете на Мъдростта Му и да позная дрехата на Смирението Му. А както сам забелязваш, този четвърти Плод на Лозата е съвкупност от Смирение и Мъдрост. Сиреч – от Божия Сила, която колкото повече те въздига нагоре, толкова повече те снишава долу. Тъй щото ти се издигаш в снишаването си и се снишаваш в издигането си.
Ето така, развълнуван до краен предел, аз вече стоях с Исус в Шатъра Му, когато Той протегна ръката Си и посочи Плода на Смиреномъдрието, като ми казваше:
“Гледай, Стефане! Гледай внимателно на тоя Мой Плод и Ми кажи какво го различава от останалите…”
Погледнах на самия Грозд, а тогава забелязах, че зрънцата му бяха твърде тежки, тъй щото огъваха пръчката, която го беше родила. Самата тежест на Грозда правеше така, щото пръчката беше наведена много повече от останалите. Това ме накара да кажа на Исус:
“Господи мой! Твърде тежък и напращял е този Грозд. И аз виждам, че тежките му зрънца навеждат пръчката му повече от всички останали пръчки. Тъй щото, ако сега Земеделецът би застанал под пръчките на Лозата, то ръцете Му първо биха докоснали именно този Плод на Твоето Смиреномъдрие. Но как да си обясня тежестта на Грозда Ти, Господи? Как да го проумея?”
В отговор на думите ми Исус вече откъсваше самия Грозд от Лозата и ми го подаваше в шепата Си, като ми казваше:
“Спомни си думите Ми в Евангелието. Спомни си как казах на всички ви за Волята на Земеделеца:
“Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва; и всяка що дава плод, очистя я, за да дава повече плод. Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих…” (Йоан 15:2-3) 
Виждаш ли сега, че пръчка, която дава Плод, се очиства, за да дава повече Плод?
И ето, Аз ти давам да вкусиш от зрънцата на тоя Грозд. За да разбереш защо са толкова тежки и напращели. Вкуси ги, момчето Ми! И нека Святият Дух ги потвърди истинно в сърцето ти…”
С вълнение протегнах ръката си и откъснах чепчица от Грозда. А след това, поднесъл няколко зрънца към устните си, аз ги вкусих. И ето, че Присъствието на Святият Дух се разля като божествен нектар във вътрешностите ми. А Духът ми проговори, казвайки:
“Тоя Плод на Лозата е колкото сладък, толкова и тежък. А сладостта и тежестта му се дължат на очистването на пръчката, която е била в ръката на Земеделеца.
Бъди очистен! И нека сърцето ти познае, че Отец очиства с Мъдростта Си и навежда Плода чрез Смирение…”
Думите на Святия ме накараха да погледна на Исус и да Му кажа:
“О, Господи мой! Духът потвърди на сърцето ми, че тоя Твой Плод дължи очистването си на Мъдростта и тежестта си на Смирението. И за мен това е толкова пречудно, щото не зная как да го обясня…”
В отговор Исус ми проговори, като казваше:
“А не каза ли Апостолът Ми Яков за тая Божия Мъдрост думите:
“Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна…” (Яков 3:17)
Не дадох ли на сърцето ти преди години да се докосне именно до плодовете на Мъдростта? И не ги ли видя и тогава, като напращели и тежки гроздове? Но ти сега проумей именно казаното от Давид в петнадесети псалом за този Грозд. Защото оня който го има, превръща в съдба думите:
“Който не одумва с езика си…” (Псалом 15:3) 
А какво е тогава одумването?”
“О, Исусе! То е липсата на какъвто и да е страх от Бога. Понеже за одумването Апостолът Ти Яков предупреди:
“Не се одумвайте един друг, братя; който одумва брата или съди брата си, одумва закона и съди закона; а ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, но съдия. Само Един е законодател и съдия, Който може да спаси и да погуби; а ти кой си та съдиш ближния си?” (Яков 4:11-12) 
“А какво е липсата на страх от Бога? Не е ли това липсата – веднъж на Смирение, за да наведе пръчката плодовете си, – и втори път – липсата на Мъдрост, за да роди чисти плодове?
Аз непременно трябва да те заведа в долината и да ти покажа как много пръчки са отпаднали от Лозата. И не по друга причина, а защото са станали одумващи пръчки. Пръчки, готови да съдят плода на другите, но никак да не видят развалата в себе си…”
След тези Свои думи Господ ме изведе от Шатъра Си и тръгна към долината, а аз Го последвах. Не зная колко вървях след Исус, но твърде скоро очите ми започнаха да забелязват купове от лозови пръчки, които бяха оставени на изсъхване и приготвени за изгаряне. Картината не беше никак красива, но напротив – оставяше в сърцето чувство на обреченост. И докато гледах с голяма скръб към куповете от изсъхващи лозови пръчки, Господ се приближи до един от тях. И като ми даде знак да застана до Него, започна да ми говори, като казваше:
“Виждаш ли какво е станало с гроздето на тия пръчки? Забелязваш ли какви поражения има по листата на пръчките и по самите зрънца на плодовете им?”
Послушал Господ, аз погледнах на лозовите листа и тогава забелязах, че те бяха проядени от мана. А колкото до гроздовите зрънца, то повечето от тях гниеха и цветът им преливаше от мръсно кафяво до черно. Това ме направи да се разплача пред Исус и да Му кажа:
“О, Спасителю мой! Каква е тая мана по лозовите листа? Какъв е този гнил плод в гроздовете? Та аз с ужас разбирам, че Небесният Земеделец никога няма да прибере такива гроздове в Дома Си, нито ще ги познае, като родени от Неговата Съвършена Лоза. Но защо се е случило това непоправимо зло с тия пръчки, и с листата и зрънцата им?”
Отговорът на Исус беше твърд и категоричен:
“Това се е случило, понеже пръчките не са искали да бъдат очистени от Отца, за да дават повече Плод, но те са поразили сами себе си, като са докарали мана върху листата си, и гнилота в зрънцата си…”
“Но какво са маната и гнилотата, Господи?” – настоявах отново аз. А Исус, като повдигна една от пръчките и я погледна със скръбни очи, отново ми каза:
“Помниш ли сериозното предупреждение на Апостола Ми Павел? Помниш ли как той каза на Филипяните:
“Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по-горен от себе си…” (Филипяни 2:3)
Ето, момчето Ми! Маната, поразяваща листата, е партизанството, сиреч, религиозните раздори, войни и разцепления, които идват от духа на Антихриста. С тия раздори, войни и разцепления, той поразява листата на всяка пръчка. И така пръчката вече остава без Божия Светлина. А какъв беше Плодът на Светлината? И не каза ли отново Павел за него:
“Тъй като някога си бяхте тъмнина, а сега сте светлина в Господа, обхождайте се като чада на светлината; (защото плодът на светлината се състои във всичко що е благо, право и истинно). Опитвайте, що е благоугодно на Господа…” (Ефесяни 5:8-10) 
Нима е благо да пуснеш раздорите на дявола в сърцето си и да търсиш причина против ближния си? Нима е право да одумваш брата си, за когото Христос е умрял и го е поръсил с Кръвта Си? Нима е право да гледаш встрани и да вършиш разцепления, родени от завист, когато можеш да гледаш на Лозата и да пребъдваш в Божията Светлина? Но ето затова маната поразява листата и пръчката бива помрачена сама в себе си.
Но ти виж сега и другото поражение, за което говори Павел, понеже то настига зрънцата и се дължи на тщеславието.
“Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по-горен от себе си…” (Филипяни 2:3)
Какво е тщеславието, Стефане?”
“О, Исусе! Това е гнилотата, която се ражда от връзката между гордостта и превъзнасянето…”
“Помисли тогава и Ми кажи коя пръчка би се надигала нагоре, за да се гордее и превъзнася над останалите? Тази, която е отрупана с Моя Плод, или тая, която няма Плод, но само едни филизи на религиозно самочувствие?”
“О, Господи! Като в бял ден е ясно, че пръчка, отрупана с Плод, се навежда надолу, понеже Твоето Смирение и Твоята Мъдрост правят Грозда Ти да тежи, както и видях това в Шатъра Ти. Но когато пръчките имат малко плод и не тежат надолу, то тогава отсред тях израстват филизи на гордост и превъзнасяне, сиреч, на тщеславие. А самото тщеславие, като вкара гнилотата на дявола в зрънцата, прави подобна пръчка да отпадне от Лозата…”
“Иди тогава и кажи на Моите да започнат да раждат Плода на Смиреномъдрието, и да отвърнат погледа си от всичката мана и гнилота, с която дяволът всячески съблазнява. Защото, ето, Истина ви казвам от Сърцето Си:
Смиреномъдрието е лозова пръчка, наведена от Плод!
Ако някой не се навежда, той не се и смирява, а ако не се смирява, той няма как да стане мъдър, нито бива очистен от Отца Ми, за да дава повече Плод. Но ако друг, имайки Плод, се наведе и позволи да бъде очистен, то скоро той ще стане пръчка, която носи Слава на Земеделеца. Защото в това се прославя Отец Ми – да принасяте много Плод и така да бъдете просветени от Учението Ми!
Ето, предупреждавам цялата Си Църква, че от сега до свършека много пръчки ще отпаднат от Лозата поради поразяването на листата им и поради изгниването на зрънцата им. Но оня, който има страх от Бога, който не одумва брата с езика си, нито съди ближния с устата си, непременно ще се закрепи в Лозата и ще познае, че съм кротък и смирен на Сърце, за да приглеждам и спасявам кротките и смирените. А тия сухи пръчки, послужили за срам на благовестието и за съблазън на езичниците, непременно ще пламнат от Огъня на Божия гняв, който ще ги споходи във времето на наказанието им…”
Братко мой! Разбираш ли думите на Небесната Лоза? Разбираш ли колко Свято е Учението на Господа? Аз се моля от цялото си сърце за тебе:
Раждай Плод сред безплодните! Бъди наведена пръчка сред гордите религиозни филизи! И нека Смирението и Мъдростта на Исус станат вечни белези за твоята зрялост пред Земеделеца! Амин и Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s