АЛФАТА И ОМЕГАТА II – VII ГЛАВА

7. ВРЕМЕ ЗА ОБИЧАНЕ И ВРЕМЕ ЗА МРАЗЕНЕ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Много пъти, когато Господ е идвал към сърцето ми, аз съм преживявал ново проглеждане и осветяване. И вдигнал ръце на благодарност към моя Спасител, съм търсил най-святите и чисти думи в сърцето си, с които да Му кажа, че Той е всичко за мен. Но днес, когато Исус ми показа Себе Си, като Алфата и Омегата, Първият и Последният, Началото и Краят, аз разбирам, че това е върхът на моето ходене и просветяване от Него.
Аз зная, че когато човеците са започнали да четат тези последни видения за Божиите Времена, дадени от Исус, то у мнозина са останали въпросите:
“Какъв е този Господен Хълм на земята, където Исус води слугата Си? Не е ли Господният Хълм далече по-горе, сиреч, в Небето?”
Истината, братко мой, е такава, че Господният Хълм на земята не е географско понятие и няма своята физическа даденост, но отговаря на Съвършеното извисяване от Святия Дух за всички, които все още са живи в света. Техният живот за Бог все още не е приключил. Тяхното подвизаване за Христос продължава и в този миг, в който четат тази книга.
За този Хълм Господен пророкуваха древните Божии пророци. За този Хълм Господен Господ даде да пророкувам и аз. И ако бих казал, че съм познал всичко на Хълма, то скоро би трябвало да сложа ръка на устата си. Защото всички ние отчасти знаем и отчасти пророкуваме. Но когато се яви Съвършеният Ден на Господ, тогава ще стане ясно кой докъде е стигнал във вярата си.
Започвам именно с тези думи преди видението с тринадесетия духовен пролом. Защото в този духовен пролом се намират Времето за Обичане и Времето за Мразене. А тези времена наистина се явяват връх в нашето ходене пред Господа. И аз, като стоях пред Алфата и Омегата в Залата на Божиите Времена и Съдби, очаквах с трепет всичките Му думи. А Господ наистина започна да говори на сърцето ми, като ми казваше:
“Виждам мислите ти. И сега ти казвам, че Времето за Обичане и Времето за Мразене са наистина връх за тези, които вярват в Мен и Ми се покоряват. И тоя Хълм Господен, на който всички сте длъжни да стъпите с вяра, става толкова по-реален, колкото повече Времето за Обичане и Времето за Мразене станат съдба за сърцата ви.
Как мислиш тогава? Влезли ли са всичките Божии люде във Времето за Обичане и Времето за Мразене? И знаете ли кого и как да обичате или кого и как да мразите?”
“О, Исусе! Ако трябва да Ти отговоря с вярата, която Си ми дал, аз бих казал, че обичам Теб и всичките човеци, били те зли или добри. Но мразя дявола и всичките му духове на насилие и нечестие…”
“Това е добър отговор, момчето Ми. Но той трябва да бъде просветен от Мене. За да имаш пълната увереност, че наистина обичаш с Божията Любов и мразиш с Божията Омраза. Затова Аз сега ще те заведа в двете Времена на Святия Дух. За да видиш както Времето за Обичане, така и Времето за Мразене…”
След тези Свои думи Исус се изправи от мраморния Си Трон и тръгна към тринадесетия духовен пролом, а аз Го последвах. И ето, че и този път Святият Дух ни погълна в Себе Си като ни свали на Господния Хълм на земята. А тогава Спасителят вдигна ръката Си и посочи към долината под Хълма, като ми казваше:
“Запомни от Мене, че Времето за Обичане се свързва с Огъня, докато времето за Мразене се свързва с Водата. А самата връзка между Огъня и Водата е тази, която ще ви направи съвършено угодни на Моя Бог и Отец. Но ти сега виж долината под Господния Хълм. Защото ще те заведа там, за да видиш какви са пораженията при човеците, които не са влезли във Времето за Обичане…”
Погледнах към долината, когато забелязах как на много места земята беше почерняла и от нея се издигаха отровни пушеци от дим и пепел. Но ето, че Господ тръгна надолу от Хълма, а аз Го последвах. Така ние вървяхме известно време, когато очите ми забелязаха от много близо страшните поражения върху човеците, които не бяха влезли във Времето за Обичане. Тези човеци изглеждаха като дървета, които бяха горели от огън, но огънят им бе угасен. Така те бяха се превърнали на развалини от сажди и пепел. И ето, че Спасителят посочи самите тях, като ми заповяда:
“Иди и прегърни който и да е от тези човеци. За да видиш следите, които те ще оставят в сърцето ти…”
С неохота погледнах към изгорелите, но Господната заповед тежеше върху сърцето ми. Ето защо аз се завтекох към човеците и протегнах ръце да ги прегърна, като им казвах:
“Братя мои! Искам да ви прегърна с Божията Любов, която гори в сърцето ми!”
Дочул гласа ми, един от изгорелите разтвори ръце, като ми казваше:
“Прегърни ме, братко! Защото няма друго в живота ми, което искам да правя, освен да обичам…”
Ето, че ръцете ми наистина прегръщаха човека до мен. И Огънят на Духа излезе от сърцето ми, като се опита да подпали неговото. Но тогава човекът мигновено ме отблъсна от себе си, като ми казваше:
“О, това твоето не е никаква любов! Какво се опитваш да ми сториш ти? Нима искаш да ме съдиш, а?”
Думите му ме накараха тихо да му отговоря:
“Не, братко мой! Аз просто исках да ти дам от Огъня, който Господ е направил да гори в сърцето ми…”
А изгорелият пред мене изкрещя в лицето ми:
“Аз не го разбирам така тоя Огън! Или ще ме обичаш такъв, какъвто съм, или изобщо няма да ме обичаш. Това е положението!”
Отново понечих да говоря на човека, като му казвах:
“Братко мой! Не ме укорявай за тоя Огън, с който те прегърнах! Понеже това е Огънят на нашия Небесен Отец. Той наистина те люби и простира ръцете Си, за да те спаси. Но сега ти казвам, че Огънят на Отец е Свят. Той може да люби онова, което е предмет на Милостта Му, но не и това, което е предмет на Гнева Му. Ето, казвам ти, че грехът в сърцето ти отблъсна Огъня в сърцето ми, а не ти самия. Моля те, позволи на Божия Огън да влезе в тебе и да изгори онова, което е за изгаряне, за да остане това, което гори, но не изгаря…”
Въпреки всичкия Огън на думите ми, човекът не пожела отново да го прегърна. И той, като ми обръщаше гръб, отново извика, казвайки:
“Както вече ти казах, така и повтарям. Или ще ме обичаш целия, или изобщо няма да ме обичаш…”
Обърнах погледа си към Господ, за да ми каже какво да правя. А Той ми даде знак да се приближа до Него, като ми казваше:
“Виж сега какво остави тоя човек върху дрехата ти…”
Погледнах на дрехата си и се ужасих. Защото там бяха останали сажди и пепел. Ето защо се помолих на Господ, като Му казвах:
“Моля Те, Исусе! Очисти дрехата ми. Та аз дори и не предполагах, че в тоя човек има такива поражения…”
А Исус, като протегна ръка, за да ме очисти, вече ми казваше:
“Иди и кажи на Моите, че има огън, който гори в плътта. И това е огънят на плътската любов, която скоро превръща човешкото битие в пепел и сгурия. Понеже този огън не може да устои на никое изпитание и при гонение бързо угасва. Така също кажи на Моите, че има огън, който гори в душата. И това е огънят на съблазните и страстите. И този огън, като се разгори напълно, отново превръща човешкото битие в пепел и сгурия. Той също не може да устои на никое изпитание и при гонение бързо угасва. Но ти най-вече дай думите Ми на Званите, Избраните и Верните, че има Огън, който гори в духа и сърцето. И тоя Огън, като гори, изгаря всичко, което трябва да изгори. За да остане онова, което гори, но не изгаря. И това е Огънят, с който всички вие трябва да влезете във Времето за Обичане. Защото той ще съхрани и запази без недостатък духът, душата и тялото ви.
Ето, предупреждавам ви! Ако някой от вас е заложил на огъня в плътта, той плътски обича. А плътското обичане обича дотогава, докато плътта е задоволена във всичките си пожелания. Идете тогава при такава плът, когато някой е угасил огъня й, без да e била изгорена от Огъня на Отца Ми. И ще видите, че сажди и пепел ще свидетелстват на нея. Идете също при тая душа, която е горяла от огъня на съблазните и изкушенията, без да е била изгорена от Огъня на Отца Ми. И ще видите, че чернилката на всичката й сгурия ще полепне по сърцата ви. За да викате отпосле към Мене, та да ви очистя. Огънят Си дойдох да хвърля на земята, люде Мои! Не огън за греховете на плътта, нито огън за страстите на душата, но Огънят на Божията Святост и Любов, който е силен да ви очисти, съхрани и издигне на Господния Хълм. Едва когато влезете в Огъня на Отца Ми, вие наистина ще влезете във Времето за Обичане. За да обичате и злите, и добрите с Божията Любов. Защото тази Любов е силна да познае всички, които протягат ръцете си към нея, и да осъди всички, които я презират…”
След тези Свои думи Исус отново посочи с ръката Си към Хълма, като ми казваше:
“Хълмът е мястото, където се събират човеците, които влизат във Времето за Обичане. И на тоя Хълм Аз ще събера всичките Божии люде. За да им дам Божието Огнище Ариил и да ги направя поколение на Божията Съвършена Любов. Затова нека двамата с теб да се възкачим горе…”
Братко мой! Приятелю на сърцето ми!
Когато Исус възкачи отново сърцето ми на Хълма, аз наистина забелязах човеците, които бяха влезли във Времето за Обичане. И искам да знаеш, че Божият Огън в тях изригваше навън със силата на гейзер, тъй че те наистина бяха посочени от Бога и Отца да се съградят в Божието Огнище Ариил и да бъдат свидетели на Отеческата Любов. А тогава Спасителят отново проговори на сърцето ми, като ми казваше:
“Сега, когато си видял каква е Силата на Огъня, то нека да ти покажа и Силата на Водата. Защото Огънят е даден на Времето за Обичане, но Водата – на Времето за Мразене. Погледни тогава отново към долината, за да проумееш думите, които ти говоря…”
Послушал Исус, аз погледнах към долината. И ето, че сърцето ми видя земя, скована от ледове и бушуващи виелици. А тогава Исус протегна ръката Си, като докосна с показалеца Си сърцето ми. А след това ми каза:
“Виждаш ли водите на Святия Дух вътре в тебе?
Ето, казвам ти, че без тия води никой не би устоял във Времето за Мразене. Затова нека отново двамата с теб да слезем в долината. За да видиш с очите си и да изпиташ със сърцето си Моите думи…”
Така Господ отново тръгна надолу от Хълма, а аз Го последвах. И ето, че съвсем скоро аз почувствах хладина, която ставаше все по-голяма и голяма. Нещо повече – сърцето ми беше блъснато от леден вятър, който сякаш искаше да ми каже, че никак не съм желан в царството на ледовете. А тогава Исус ми проговори, казвайки:
“Иди при тия човеци, които стоят пред тебе и вече са станали като ледени статуи. Иди и ги питай искат ли да последват Господ, за да оцелеят…”
Послушал Исус, аз се приближих до ледените човеци. И като застанах пред първия вече му казвах:
“Братко мой! Господ ме изпрати при тебе в това най-студено и охладняло време. Да ти подам ръка и да те заведа при Него. За да устоиш докрай и да бъдеш спасен…”
В отговор човекът протегна ръката си към мен, за да я хвана. А когато я хванах леден мраз започна да прониква в цялото ми същество. И ето, че човекът вече ми казваше:
“Аз ще те послушам, ако и ти ме послушаш. Затова ми кажи:
Мразиш ли и ти тия човеци, както ги мразя аз? Понеже ако са сторили зло на мене, сторили са го и на всичките Божии чеда. И така, мразиш ли ги или не?”
Слушах човека и вече усещах как собствената му омраза пълзи на вълни към сърцето ми. Но ето, че водите на Святия Дух започнаха да се втвърдяват в мене, тъй, че отговорих на човека, казвайки:
“Братко, без всякакво съмнение аз и ти живеем във времето на умножено беззаконие, когато любовта на мнозинството е охладняла. Това наистина е Времето за Мразене. Но сега ти казвам, че не е важно дали мразиш, но е съдбоносно кого мразиш.
Как можеш да ми казваш да мразя човеци, които Господ обича?
Ето, казвам ти, че в Неговото Време за Мразене има един, който е достоен за всичката ни омраза и това е дяволът. Дяволът ли мразиш ти, братко, или ония, които той е закоравил със стихиите си?”
В отговор на думите ми човекът пусна ледената си ръка от моята. И като отвори устата си, с дъх на леден вятър изкрещя в лицето ми:
“Какви думи ми говориш, глупако? Как мога да мразя някой, когото не виждам, след като има доволно зли човеци, които виждам?”
Въпреки ледения вятър, изпратен към лицето ми, аз усетих как Святият Дух още повече втвърди водите Си в сърцето ми, тъй че те станаха на камък. Ето защо отговорих на безумния според безумието му, като му казах:
“Ако ти не можеш да намразиш дявола, когото не виждаш, то как можеш да обичаш Бога, след като и Него не виждаш? Не каза ли Апостол Йоан на всички ни:
“Ако рече някой: Любя Бога, а мразя брата си, той е лъжец; защото, който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял. И тая заповед имаме от Него: Който люби Бога, да люби и брата си…” (I Йоаново 4:20-21) 
Сега ще речеш ли отново да мразиш човеците, които виждаш, след като така мразиш и Самия Бог, Когото не виждаш?”
В отговор леденият човек отново изкрещя:
“Да, непременно ще ги мразя, понеже ти изобщо не знаеш на какво са способни. Те ме предадоха, те ме излъгаха, те ме опозориха, те сториха всичкото зло в живота ми…”
Отново отговорих на човека, казвайки:
“А да ставаш ли и ти досущ като тия, които ти сториха злото? Да ставаш ли ледена статуя от огромното ледено царство на дявола, готов да отговори на злото със зло, на омразата с омраза, на хулата с хула и на подлостта с подлост? Не разбираш ли, че именно така дяволът сковава всички човеци в ледовете на своето царство?
Ето, протегни ръка към Спасителя Исус! Защото Той е силен да те дари с водите на Духа Си! Води, които ще се втвърдят в сърцето ти и ще те научат да мразиш истинския престъпник, а не неговите жертви! Погледни на Кръста, братко мой! Виж Оня, който галеше с Духа Си главите на тия, които Го пробождаха! Не искаш ли и ти да бъдеш като Него?”
И този път леденият човек отхвърли думите ми, като ми казваше:
“Кой си ти, че така да ме поучаваш? Ти изобщо зло видял ли си някога? Когато преживееш толкова зло, колкото преживях аз, тогава ще се съглася да ме поучаваш. Но сега ти казвам, че омразата ми към враговете ми е пълна!”
Можех ли да сторя нещо повече, след като ледът никак не пускаше пленника си? Извърнал главата си към Исус, аз Го помолих да реагира. А Той, като погали главата ми и увеличи още повече твърдостта в сърцето ми, започна да ми говори, казвайки:
“Иди и кажи на Моите братя и сестри, че без втвърдените води на Святия Дух никой никак няма да оцелее всред хладината на умноженото беззаконие. Защото дяволът е силен да накара човеци да се мразят помежду си, но не и да намразят него. Защото няма нищо по-слабо от едно разделено царство. И ето този демоничен принцип “Разделяй и владей” е създал цялото ледено царство на дявола. Царство, в което хората едни други се пробождат, едни други се предават, едни други се кълнат и едни други се мразят.
И най-вече – едни други се разделят!
О, люде Мои!
Докога ще бъдете разделени? Докога всред вас ще има зависти и партизанства, ревнувания и ярости? Докога ще търсите съчици в очите на братята си, а няма да видите ледените греди във вашите очи? Докога още ще се съдите, одумвате, укорявате, чародействате, оплювате, омърсявате? Докога няма да излезете от това ледено царство на Сатана, като се научите да мразите него и демоните му, а не ближните ви? Докога няма да се изпълните с великата сила на Божието Опрощение, та да дойде Божият Съд над истинския беззаконник против сърцата ви? Докога няма да размислите колко зло и жестокост преживя Моят пророк във времето на всичкото му злострадание за Мене? Но отказа ли се той да говори думите Ми? Отказа ли се да дава даром Словото Ми, както на злите, така и на добрите? Отказа ли се да протяга ръцете си, ако и мнозина да плюха в тях?
Ето, Алфата и Омегата, Първият и Последният, предупреждава всички ви с думите Си:
Има две Времена на устояването за Бога. Времето за Обичане и Времето за Мразене! И ако някой от вас е влязъл във Времето за Обичане, то знае кого и как да обича. И ако някой от вас е влязъл във Времето за Мразене, той знае кого и как да мрази. А самата връзка между Огъня и Водата на Святия Дух, сиреч, между Обичането и Мразенето, непременно ще ви въздигне на Моя Свят Хълм. Ето, Аз все още ви чакам да се съберете при Мене!”

Leave a Reply