АЛФАТА И ОМЕГАТА II – VI ГЛАВА

6. ВРЕМЕ ЗА МЪЛЧАНИЕ И ВРЕМЕ ЗА ГОВОРЕНЕ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Благословен да е Господ Исус, Изворът ми!
Благословени да са устните Му, понеже се отвориха, за да напълнят сърцата на Божиите чеда. Нека ти кажа, че сърцето ми се радва премного на тая чудесна привилегия – да воювам за дома на Тавита и за мира и спокойствието на малките и невръстните.
Как мислиш, приятелю мой?
За какво е всичко в крайна сметка? За какво е тази битка между Истината и лъжата, между Святостта и мерзостта, между Божия Пророчески Дух и лъжепророка? Не е ли залогът на тази битка именно в запазването на Божието поколение? Поколение, което трябва непременно да вкуси от всичката Благост и Милост на Отца. Поколение, което трябва да радва Божието Сърце с Простотата и Чистотата, които дължи на Исус.
Нека ти кажа това, че в сърцето ми си дават среща две мои призвания. Призванието на Божий пророк и призванието на баща. Призванието да пребъдвам в молитва пред Исус и да пиша пророчески книги, които поразяват заблудата, и призванието да прегърна моите четири дечица и да им дам всичката любов, която им дължа.
Как ли бих издържал на духовното си поприще, ако нямах до себе си моята съпруга, която стоически понася всички тежести и лишения?
Но ето, по причина на това, че тя компенсира моето “отсъствие” като съпруг и баща, давайки на дечицата ми всичката възможна любов и грижа, става възможно и моето Посвещение за Исус. И аз зная, че един ден, когато Исус ме вдигне при Себе Си, венецът на съпругата ми ще е много по-достоен от моя. Защото тя е била моят тил, моята опора, моето насърчение.
Давам ти този пример от живота си, за да помислиш отново за Христовата Тавита, нежели за Божиите военни мъже и духовната битка. Защото мъжете отиват на война тогава, когато някой стане заплаха за дома им, за земята им и най-вече – за потомството и рода им. Понеже ако нямаш потомство и род, то за какво се сражаваш с противника? Но ако имаш такива, то кой се грижи за тях във времето на твоето воюване?
Ето с такива мисли Господ развълнува сърцето ми. И аз за първи път наистина осъзнах мястото си в Божия план.
А сега нека да продължа нататък. Защото духът ми, застанал пред Исус в Залата на Божиите Времена и Съдби, отново се наслаждаваше на всичката Му Красота и Съвършенство. А Той, като ме погледна с дълбоките Си зеници, вече ми говореше, казвайки:
“Виждам, че сърцето ти е пълно и желаеш да говориш на всички Моите думи. Но Аз сега ти казвам, че оня, който иска да говори Божиите думи на човеците, трябва непременно да премине през следващия духовен пролом на Святия Дух. Защото в този пролом се намират Времето за Мълчание и Времето за Говорене.
Как мислиш тогава?
Давал ли съм на сърцето ти да познава тези две Времена?”
“О, Исусе! Смея да твърдя, че Ти наистина Си ми давал да вляза в духовния пролом на Духа. За да позная, ако не Времето за Мълчание, то със сигурност Времето за Говорене. Защото Ти и до тоя миг говориш със слугата Си и не млъкваш…”
“Точно така е, момчето Ми. Аз наистина и до тоя миг говоря и не млъквам. И ти добре правиш, че внимаваш на Говоренето Ми. За да запишеш всичките думи на Вечен Живот, които излизат от устата Ми. Но сега нека ти кажа, че колкото съм бил силен в Говоренето чрез тебе, толкова съм бил силен и в Мълчанието. Можеш ли да проумееш това?”
Думите на Господ ме намериха неподготвен за дълбоката Му Мъдрост. Защото аз никак не разбирах как е възможно Той да е мълчал чрез мене, след като винаги е говорил. Ето защо казах на Исус:
“Не Те разбирам, Господи! Как така Ти Си бил силен не само да говориш чрез мен, но и да мълчиш? Та ето, книгите, които Ти ми даде от Небето, отдавна надхвърлиха сто. И в тези книги Ти Си говорил, а не Си мълчал. Къде е тогава Мълчанието Ти?”
Спасителят се усмихна на думите ми. А след като се възправи от мраморния Си Трон, вече ми казваше:
“Както веднъж ти го казах, така отново го казвам. Чрез тебе Аз не само говорих, но и мълчах. И ти непременно ще разбереш Говоренето и Мълчанието на твоя Господ, когато те заведа в духовния пролом на Святия Дух. Затова сега Ме последвай…”
Едва ли бях имал по-голямо вълнение от това, с което последвах Господ Алфа и Омега. И ето, че и този път нозете ми се потопиха от водите на Духа, а двамата с Исус се намерихме на Господния Хълм. А когато застанах до Него, Той вече ми казваше:
“Сега си в духовния пролом на Времето за Мълчание и Времето за Говорене. Но Аз първом ще те заведа във Времето за Говорене. Защото това е любимото време на твоя Господ. Време, когато думите Ми от Дух се превръщат в Живот за всичките Божии чеда…”
След тези Свои думи Господ протегна Десницата Си към самия пролом на Святия Дух. А тогава водите на Духа започнаха да пълнят Сърцето на Спасителя и моето сърце. И ето, че когато се чувствах не просто пълен, но преизпълнен, Исус посочи напред с ръката Си, като ми казваше:
“Сега сме във Времето за Говорене. Затова ти наблюдавай внимателно всичко, което ще се открие пред очите ти…”
Така Исус тръгна надолу от Господния Хълм, а аз Го последвах. Не се наложи да вървим дълго, понеже очите ми вече забелязваха множества от народ, които пресрещнаха мен и Господ. И колкото повече приближавахме към човеците, толкова повече виждах, че те наистина имаха огромна нужда от Говоренето на Господ. Понеже очите ми виждаха човеци с изпръхнали от жажда устни и с изсъхнали сърца. А това ме накара да дръпна мантията на Исус и да Му кажа:
“Господи, нека говорим на тия човеци! Нека им дадем водите на Святия Дух, за да се съживят сърцата им. Защото виждам как сушата и жаждата твърде дълго са ги мъчили…”
“Сушата и жаждата! Добре го каза, момчето Ми! Защото това наистина са белези, че някъде е нужно Времето за Говорене. Но ти сега виж сърцата на тия люде и Ми кажи как изглеждат те…”
“О, Исусе! Сърцата им са празни. Като пресъхнали чаши, които очакват спасителните капчици Живот…”
В тоя миг Господ се развълнува в Духа Си. И с Глас на голяма Благост и Милост, Той ми заповяда казвайки:
“Аз ще говоря, и ти говори с Мене. Говори, говори, говори! Напоявай с водите на Духа сърцата на тия човеци. Понеже те са празни и до тях е дошло Времето за Говорене…”
Братко мой! В един от псалмите Си Отец казва:
“…отвори широко устата си, и ще ги изпълня…” (Псалом 81:10) 
Така и аз, едва отворил уста, за да благовестя на човеците Божието Царство, усетих как водите на Святия Дух започнаха да се изливат с всичката си сила. И ако моето говорене докосваше един-двама, то устните на Небесния ми Цар се превърнаха като Извор на Освещение, който мигновено запълваше празните сърца. Така, след едно известно време сърцата на човеците бяха съживени и пълни с надежда. Устните им – без каквато и да е следа от изпръхване и жажда. Очите им – блеснали от благодарност и преклонение към Вечния Извор на Святия Дух. Това ме накара да се завтека към Господ и да падна в нозете Му, казвайки:
“Благославям устните Ти, Исусе! Те се отвориха в Говорене, за да напоят сърцата на тия мои братя и сестри. Аз наистина съм твърде много радостен и щастлив, че във Времето за Говорене Ти посети народа Си…”
В отговор на думите ми Исус погали главата ми, като ми казваше:
“Нека всичките Ми братя и сестри да приемат думите на Господ Алфа и Омега. Защото Първият и Последният, Началото и Краят, казва на Своите Си:
Видите ли сърца, изпръхнали от суша и жажда, попаднали сте във Времето за Говорене! Защото водите на Святия Дух всякога търсят празното, за да го напълнят. Ето това е Времето за Говорене – да напълните празните съдове с всичките думи на Божия Вечен Живот. И ако някой от вас е внимавал в думите на Алфата и Омегата, та да напълни само едно от тия сърца с една чаша вода в име на ученик, то такъв никак няма да изгуби наградата си…”
След тия думи Господ отново ме погледна, но този път погледът Му беше твърде особен. И Той, като се усмихна загадъчно, вече ми казваше:
“Ако твоят Господ е силен да говори, то дали е силен да мълчи? Защото, както вече ти казах, Аз не само говорих чрез тебе, но и мълчах чрез тебе…”
“О, Исусе! Ти със сигурност Си силен във всичко, що вършиш. Какво друго да сторя, освен да притихна в Силата Ти и да се възхищавам на делата Ти. Моля Те, заведи ме във Времето за Мълчание…”
В отговор на молбата ми Господ ме възправи с ръцете Си, като ми казваше:
“Сега Аз ще съединя сърцето ти с Моето. Моето сърце ще бъде като твое, и твоето сърце – като Мое. За да дойдеш в Живота на Човешкия Син и да видиш как настъпва Времето за Мълчание…”
След тия думи Господ наистина съедини Сърцето Си с моето. И ето, че двамата с Исус се намерихме в Неговото Време на земята. Така аз видях как войниците на Пилат вече стоварваха бича на прокуратора върху гърба на Спасителя, докато разкъсаха Дрехата Му с бичуване. А след това, като Му се поругаха, сложиха Му морава дреха и Му сплетоха венец от тръни, като го набучиха в слепоочията Му. Всичко това премина през душата ми като ужасна и разкъсваща болка. Но Исус мълчеше. И ето, че римският прокуратор се приближи до Господ и даде заповед на войниците си да Го възправят. А след това, като застана пред тълпите, казваше им:
“Ето, извеждам ви Го вън, за да познаете, че не намирам никаква вина в Него…” (Йоан 19:4) 
И като помълча известно време, Пилат извика:
“Ето човекът!” (Йоан 19:5) 
Но в тоя миг тълпата ревна, казвайки:
“Разпни Го! Разпни Го!” (Йоан 19:6) 
А Пилат с огромна досада в сърцето си им отговори:
“Вземете Го вие и разпнете Го; защото аз не намирам вина в Него…” (Йоан 19:6) 
Но понеже тълпата закрещя още по-силно и беше на път да докара опасна размирица, Пилат прибра Исус в преторията си, като Го питаше:
“Ти откъде Си?” (Йоан 19:9) 
На тоя въпрос на римлянина Исус отново мълчеше, а това докара Пилат до огромно раздразнение. И прокураторът, като размаха ръце пред Лицето Му, извика:
“На мене ли не говориш? Не знаеш ли че имам власт да Те пусна, и имам власт да Те разпна?” (Йоан 19:10) 
А в тоя миг, претърпявайки всичката болка от поруганието Си, Исус тихо ми каза:
“Сега проумей защо Аз не исках да говоря с Пилат, като видиш какво е сърцето му. Защото ето такова беше Времето за Мълчание на Човешкия Син…”
След думите на Господ аз погледнах през Собствените Му зеници към сърцето на Пилат. А тогава забелязах, че това сърце никак не бе празно, но напротив – твърде пълно. В него имаше води на римска гордост, римска надменност, римска презрителност, римско величие, римско самочувствие, но най-вече – римска непогрешимост. Самата чаша на Пилатовото сърце беше толкова пълна, че римлянинът смяташе себе си не просто за величие, но за непогрешим съдия. Ето защо отговорих на Господ, като Му казвах:
“Исусе, сърцето на Пилат е твърде пълно, за да може водите на Твоя Дух да го посетят. Та за Твоите води, Боже, в сърцето на тоя римлянин няма никакво място. И той никак не би разбрал думите на Твоята Благост, нито би ги приел. Понеже сърцето му е пълно с духа на Рим, с властта на Рим…”
В отговор Исус отново ми каза:
“Ето и затова Аз отговорих на Пилат, не с думите на Благостта, но с думите на Небесната Власт. Виж и това в реакцията Ми…”
И действително, че Исус отговори на Пилат, казвайки му:
“Ти не би имал никаква власт над Мене, ако не бе ти дадено от горе; затова, по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе…” (Йоан 19:11)
Но и тези думи на Спасителя не намериха място за промяна в сърцето на прокуратора. Защото самите думи на Исус, едвам докоснали като капчици чашата на Пилатовото сърце, се пързулнаха встрани от него, като намокриха ръцете му. А тогава гордостта и надменността на Пилат побързаха да намерят помирение с ръцете му. Така самият римски прокуратор изнесе леген с вода пред тълпата. И като измиваше усърдно конфликта в съвестта си, сиреч, ръцете си, извика на събраните:
“Аз съм невинен за кръвта на Тоя праведник; вие гледайте…” (Матея 27:24)
В тоя миг Господ отново проговори в сърцето ми, като ми казваше:
“Сега разбираш ли кога идва Времето за Моето Мълчание?”
“Да, Исусе! Сега разбрах, че Ти мълчиш тогава, когато човеците пред Тебе се считат за невинни и праведни, ако и Словото Ти да ги осъжда и изобличава…”
“Проумя ли най-сетне, че Аз не само говорех чрез пророческите книги, които ти дадох?
Аз, също така и мълчах чрез тях. Защото мнозина пастири и книжници, имайки духа и сърцето на Пилат, се намериха праведни в собствените си очи и невинни в собствените си сърца. И такива, ако да се докоснаха до Словото на Божия Пророчески Дух, останаха без никаква промяна.
Да говоря ли тогава на такива сърца или да мълча? Та нали ако в тоз час бих им проговорил, те повторно биха Ме бичували и разпнали, а след това отново биха измили ръцете си?
Но ето затова Господ Алфа и Омега заповядва на всички ви:
Мълчете, когато бъдете изправени пред човеци, които се имат за невинни и праведни! Мълчете, когато чашите на сърцата пред вас са пълни с всякакъв бълвоч и нечистота, но не и с жажда за Мене! Защото ако бихте понечили да ги напълните, то скоро да бихте разпилели Мене и Моето, но не да промените онзи, комуто говорите.
Мълчете, когато някой ви каже:
“Говори на мене, праведния!”
Понеже ако такъв е праведен, то значи, че е пълен и няма място за още. А Аз не съм дошъл да призовавам праведните, но грешните на покаяние. Мълчете всякога пред пълните чаши! И научете се от Моята Мъдрост, която казва на всички ви, че пълното идва, за да напълни празното, а не онова, което вече е станало пълно…”
Братко мой! Верни ми приятелю!
Едва сега, след видението във Времето за Мълчание, аз разбрах от моя Господ защо Той не е потвърждавал с Духа Си Своите видения и думи на всичките човеци. Едва сега разбрах, че Верни приятели и сподвижници на сърцето ми са останали само тия, които Исус е посетил с Времето за Говорене. Колкото до другите, при които Той се е явил с Времето за Мълчание, то Мълчанието на Спасителя ще е тяхна присъда за Вечността. Понеже са се имали за праведни сред мерзостта на запустението си, и за невинни всред пиршествата на блудствата си. Затова на такива Господ ми дава да кажа:
“Горко ви, Пилатовци, понеже накарахте Господ да мълчи! Горко ви, че си измивате ръцете по примера, който ви даде духът на Рим! Защото колкото и да се миете с водите на гордостта и надменността си, пак няма никак да отмахнете нечистотата си, докато оставате невинни и праведни в собствените си очи! Амин и Амин!”

Leave a Reply