АЛФАТА И ОМЕГАТА II – V ГЛАВА

5. ВРЕМЕ ЗА РАЗДИРАНЕ И ВРЕМЕ ЗА ШИЕНЕ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
След виденията в десетия духовен пролом, които Господ даде на сърцето ми, цялата власт на тъмнината буквално настръхна против мен. Така аз трябваше да изпитам една твърде тежка и смазваща преса, която ме притискаше цяла седмица. Това за сетен път ме убеди, че моят Господ е Алфа и Омега, Първият и Последният, Началото и Краят. Понеже думите и виденията Му ще бъдат съдбоносни за много Божии чеда.
В тази изминала седмица аз никак не престанах да размишлявам над следващия пролом от Времената на Святия Дух. Пролом, свързан с Времето за Раздиране и Времето за Шиене. Докато размишлявах над самия пролом, в сърцето ми се събраха много потвърждения за първото от тия Времена. Като се започне от това, че при издъхването на Исус на Голготския кръст Завесата на Храма се раздра през средата и се стигне до категоричните думи, които Бог изрича чрез пророка Си Йоил:
“Но, казва Господ, даже и сега се обърнете към Мене с всичкото си сърце, с пост, с плач, и с ридание; и раздерете сърцето си, а не дрехите си, та се обърнете към Господа вашия Бог; защото е милостив и щедър, дълготърпелив и многомилостив…” (Йоил 2:12-13)
Как мислиш, братко мой? Ако във Времената на Духа Си Господ е поставил и такива за Раздиране и Шиене, то това не иде ли да ни покаже, че ние наистина сме длъжни да участваме в тях?
Колко повече, когато мнозина от нас имат крещяща нужда от това да преживеят Раздирането или Шиенето. Аз все така изпълвах сърцето си с размисли по тия две Времена, когато Исус отново дойде към сърцето ми. И ето, че Той започна да ми говори, като казваше:
“Размишленията ти наистина са от Святия Ми Дух. И всичко, за което Той ти даваше да мислиш през тази седмица, Аз сега ще ти дам да го видиш. Затова нека двамата с теб да се възкачим горе…”
След тези Свои думи Господ ме прегърна със силните Си ръце, като въздигна сърцето ми в Залата на Божиите Времена и Съдби. И ето, че седнал на мраморния Си Трон, Господ отново започна да ми говори, като казваше:
“Аз зная как в сърцата на много Мои братя и сестри гори един постоянен копнеж да се облекат с Небесната Ми дреха. Дреха, която Словото Ми определя като светъл и чист висон. Дреха, за която съм ти говорил неведнъж, като съм посещавал сърцето ти с Моите видения. Но ето, че вие всички трябва наистина да влезете във Времената на Святия Дух, за да си придобиете правото да се облечете с Моята Дреха. Защото днес очите Ми виждат и такива човеци, които искат да облекат Дрехата Ми, но ако е възможно без да е платена цената за такова обличане.
Как мислиш тогава? Възможно ли е да облечеш Дрехата Ми, без да е платена цената за нейното обличане?”
“О, Господи мой! Ти Сам знаеш отговора на въпроса Си. Но аз мога да Ти потвърдя, че Твоята Дреха не е като земните дрехи и за нейното получаване цената е равносилна на живот от Посвещение, Себеотричане и Пожертвувание…”
След тези мои думи Господ протегна ръката Си, като ми казваше:
“Приближи се до Мен. Защото сега ще докосна спомените на живота ти. За да видиш какво ти е коствало обличането на Моята дреха…”
С вълнение се приближих до Господ, а Той докосна главата ми, тъй че в сърцето ми изплуваха спомените на живота ми. И ето, че аз видях себе си, като един, който стои под Господния Хълм, отворил в ръцете си Божието Слово. А ръцете ми – решили на всяка цена да вземат Дрехата на Исус, я издърпаха от Светлината на Свещеното Писание. Така в онова време аз наистина се опитах да облека Дрехата на Исус. Но докато я обличах, с ужас забелязах, че тя се разкъса по краищата си и отново се прибра в Словото. Това ме накара повторно да започна да я издърпвам и тя отново да попадне в ръцете ми, за да я облека. Но и при повторното обличане Небесната Дреха се раздра по страните си, тъй че за мое разочарование тя отново се прибра в Светлината на Писанието…
Докато наблюдавах спомените си, Господ ми проговори, казвайки:
“Какво виждаш? И как си обясняваш това, което виждаш?”
“О, Господи мой! Аз наистина преживях няколко неуспеха да облека Дрехата Ти. Тогава тя се раздираше от неумрелия ми егоизъм и аз трябваше да призная, че Ти до завист ревнуваш за Духа, Който Си ми дал, за да ми позволиш да облека с Дрехата Ти стария човек, на който робувах!”
“А после, момчето Ми? Какво се случи отпосле, та наистина да дойде Времето, когато да облечеш Дрехата Ми?”
“Скъпоценни Исусе! После дойде миг, когато Ти строго ме смъмри и ми показа, че обличането няма да стане по моя начин, но по Твоя. Нещо повече – Ти запали с ревност сърцето ми, като ми каза, че Отец е извървял Своята част от пътя до мен, но и аз трябва да извървя моята част от пътя до Него….”
“А как Отец Ми извървя Своята част от пътя до теб? Какво стори Той, за да ти даде ревността и дръзновението и ти да се приближиш до Него?”
“Господи! При Твоята смърт на Голготския кръст Отец раздра през средата Завесата на Храма Си. Именно с това евангелско знамение Той проговори на сърцето ми, казвайки:
“Чедо Мое! Аз не искам между Мен и теб да има Завеса. Затова стори като Мен и раздери собствената си завеса, която ти пречи да облечеш Дрехата на Свещенството, която ти дава Исус…”
“А ти какво стори, когато дочу Гласа на Отца Ми?”
Въпросът на Исус докосваше дълбочините на сърцето ми. Затова Му отговорих:
“Исусе! Прекрасно си спомням как тръгнах с Теб на духовно пътуване до Времето за Раздиране. Пътуване, когато Ти даде на сърцето ми две духовни книги. Книгата за “Късният дъжд и Грабването” и най-вече втората – за обличането на духовната мантия…”
След тези мои думи Господ се изправи от мраморния Си Трон, като ми казваше:
“Нека тогава да заведа със свидетелството ти всичките Си братя и сестри в духовния пролом на Святия Дух, където наистина те посетих и ти дадох да се облечеш с Дрехата Ми…”
Така Исус тръгна напред в Залата, а аз Го последвах. А когато нозете ми стъпиха в единадесетия духовен пролом, Святият Дух отново погълна мен и Исус в Себе Си, тъй че двамата се намерихме на Господния Хълм на земята. И ето, че Спасителят започна да ми говори, като казваше:
“Знай, че измежду многото Времена на Святия Дух, дадени на Моята Църква, Времето за Раздиране и Времето за Шиене са най-славните. Това са Времена, когато всеки от Моите разбира какво значи да бъде платена цената за светлия и чист висон. Затова гледай на първото видение, което ще ти дам. Понеже е видение с един от най-вдъхновяващите примери на Моето Слово…”
След тези Свои думи Господ тръгна по самия Хълм, а аз вървях след Него. Така дойде миг, когато Той вдигна ръката Си и посочи напред, като ми казваше:
“Забеляза ли онези двама Божии човеци, които ходят по протежението на Хълма?
Ето, те скоро ще се възкачат при Господа на Славата…”
Погледнах натам, накъдето сочеше Господният показалец и очите ми наистина видяха Божиите хора. По вида им аз разбрах, че Господ наистина ще даде нещо прекрасно на сърцето ми. Затова Му казах:
“Исусе! Кои са тези Божии човеци? Защото сега виждам, че върху единия блести Твоята Дреха…”
В отговор Господ ми каза:
“Ти ли не знаеш кои са Божиите човеци, след като вече съм вдъхновявал сърцето ти със стореното от тях?
Но за свидетелство на Моята Църква ти казвам, че това са пророк Илия и слугата му Елисей. Затова нека да се приближим до тях, понеже на Елисей е дадено да влезе в първото от Времената на Святия Дух, което е Времето за Раздиране…”
Колкото повече се приближавах след Исус до Божиите човеци, толкова по-голямо вълнение и трепет заливаха сърцето ми. А когато бяхме досами тях, аз видях как пророк Илия вече се беше възкачил с Елисей на Господния Хълм, а Небето над тях започна твърде много да просиява. И ето, че Божият пророк се обърна към слугата си, като му казваше:
“Искай какво да ти сторя, преди да бъда отнет от тебе…” (IV Царе 2:9)
А Елисей, като протегна ръка към кожуха на пророка и прокара пръстите си по него, с пламенен глас му отговори, казвайки:
“Моля, нека бъде в мене двоен дял от духа ти…” (IV Царе 2:9) 
Думите на слугата му накараха пророк Илия да въздъхне и да му каже:
“Мъчно нещо поиска ти; но, ако ме видиш, когато ме отнемат от тебе, ще ти бъде така; но ако не, не ще бъде…” (IV Царе 2:10) 
След тези последни думи на Илия Небето над тях просветля още повече. И ето, че изсред самите облаци се появиха огнени коне, дърпащи огнена колесница. И Божий Архангел, светещ като слънцето, простря ръката си към пророк Илия, като го издърпа в колесницата. А Елисей, отворил цялото си сърце за Светлината на Божия Свят Дух, погледна към въздигащия се Илия в небесата. И като падна на коленете си на Хълма Господен, извика силно:
“Татко мой, татко мой, колесницата Израилева и конница Негова…” (IV Царе 2:12) 
След това, гледайки все така към Небето, Елисей хвана собствената си дреха, като я раздра с ръцете си и я изхвърли от себе си. А това никак не убягна от очите на Божия Архангел. Понеже, видял стореното от Елисея, той мигновено простря ръцете си към Илия в колесницата. И като съблече от него кожуха, блестящ от Божията Светлина, докосна го с жезъла си и го направи да свети с двойно по-голяма сила, като го хвърляше на Елисей. А слугата на Божия пророк, вдигнал кожуха от земята, го облече на себе си, тъй че очите ми вече виждаха следващият велик пророк на Бога и Отца, призован в двукратно по-голяма сила от Илия. Това ме накара да обърна развълнувания си поглед към Исус и да Му кажа:
“Гледай, Господи! Чудото наистина се случи и Елисей получи кожуха на Илия…”
“А защо се случи чудото? Не затова ли, понеже Елисей влезе във Времето за Раздиране? И като раздра дрехата на стария човек, наистина се показа готов за Небесната Дреха на Господа.
Но ето, твоят Господ сега се обръща към онези, които е призовал за военни мъже в Святия Си Дух. И на всички тях казвам думите Си:
Помнете Словото на Отца Ми, Божии войни! Помнете думите на Святите Му пророци! Защото Моят Бог и Отец се обеща, че ще ви изпрати пророк Илия преди да дойде Великият и Страшен Ден Господен. И ако Небесната Дреха на Илия дойде във Великия Ден на вашия Господ, тъй че Йоан Кръстител я облече в пустинята и пророкува за Мене, то тази Дреха идва още веднъж в последните времена на земята. За да предупреди за Страшния Ден на вашия Господ!
Но колко са човеците сред вас, които ще влязат във Времето за Раздиране, та да придобият Небесната Ми Дреха? Колко са човеците сред вас, които ще се облекат с Мантиите на Божията Слава, които Святият Дух е приготвил за ревностните в това Време на Раздиране?
Ето, казвам ви, че ако вие не раздерете дрехите на стария човек, за да получите Дрехата на Царя, то скоро бихте раздрали Дрехата на Царя, за да си задържите дрехите на стария човек. И понеже мнозина биха разбрали превратно думите Ми, та да търсят дрехите на земните си гардероби, Аз отново ще призова всички ви с думите на Моя Бог и Отец:
“Но, казва Господ, даже и сега се обърнете към Мене с всичкото си сърце, с пост, с плач, и с ридание; и раздерете сърцето си, а не дрехите си, та се обърнете към Господа вашия Бог; защото е милостив и щедър, дълготърпелив и многомилостив…” (Йоил 2:12-13)
След тези Свои думи Господ се обърна към мен, като ме погледна с твърде ревнив поглед. А след това ми каза:
“Ето по тази причина, че доведох сърцето ти в това Време за Раздиране, стана възможно и обличането ти с Мантията на Божия Пророчески Дух. Понеже ти раздра твоята дреха, за да получиш Моята. Раздра твоята завеса, за да преминеш през Моята.
Как мислиш тогава? Всички ли ще раздерат дрехите си, за да бъдат Божии пророци? Всички ли ще бъдат посочени от Бога и Отца, за да вършат велики дела? Всички ли ще бъдат въздигани в Небето, за да явяват думите на Вечния Живот и да имат достъп до Божието Свято Миро?”
“О, Исусе! Слушайки въпросите Ти, бих повторил думите на Моисей:
“Дано всичките Господни люде бъдат пророци, та да тури Господ Духа Си на тях!” (Числа 11:29) 
Но аз зная, че това е невъзможно и не е включено в Божия план. Защото Бог избира малцина, за да покаже Благост и Милост към мнозина!”
“А Дрехата Ми? Как всичките Божии чеда ще облекат Дрехата Ми, след като не на всички е дадено да търсят и намерят Времето за Раздиране?”
“О, Исусе! Аз вярвам, че ако има радикални начини за събличането на стария човек, свързани с Раздиране, то поради Милостта Си Отец е заповядал и други начини, при които ревността и дързостта на Раздирането са заменени с дълготърпение и постоянство…”
“Наистина е така, момчето Ми. Защото Небето не е създадено само за пророци и Божии войни. В него има много повече място за кротките и тихите, за малките и скромните, за нищожните и нищите духом. Затова виж следващото от Времената на Духа в този пролом. Защото това е Времето за Шиене…”
След тези Свои думи Господ докосна главата ми, а очите ми съзряха скромна къща на Господния Хълм. Тя беше покрита от Божията Благост и Милост и прозорците й светеха от Небесна Светлина. А Исус, като посочи къщата, с тих Глас ми каза:
“Когато Божиите войници отидат на бойното поле, за да се сражават с дявола за Святостта и Чистотата на Знамето Господно, то за техните дечица и невръстни се грижи една Моя слугиня, в която Господ непременно ще познае Невястата Си. Затова нека да възлезем при нея…”
Така аз и Исус се приближихме до къщата и влязохме през прага на вратата й. А тогава очите ми видяха девойка, която беше олицетворение на Божията Съвършена Грижа. Застанала на колене пред Свещеното Писание, тя изваждаше от страниците му белия и чист висон. А след това, вдянала сребърна нишка от Духа в иглата си, тя започваше да съшива самия висон и да го превръща в Небесни дрехи. Така поради стореното от девойката, там до нея имаше стотици катове дрехи, приготвени за Божието домочадие. И ето, че това домочадие наистина се появи. Понеже от другите стаи при девойката дойдоха невръстни и голи дечица. А тя, като ги прегръщаше и даряваше с всичката Божия нежност и Любов, разгъваше за всяко от децата приготвен кат от дрехи. И като ги обличаше, правеше ги да заблестят в цялата невинност и чистота на Божии агънца. Стореното от девойката развълнува моя Господ, тъй, че очите Му се просълзиха. И Той, като вдигна ръката Си и посочи невръстните и младенците, попита ме:
“Как мислиш? Ако човеци с кожуха на Илия са достойни за Славата на Царя и за Съвета на Божиите Светии, то невръстните, облечени със съшитото от Тавита, достойни ли са за Мене?”
“О, Исусе! Прекрасни мой Господи! Аз гледам на стореното от тая Твоя слугиня като на един по-голям подвиг и саможертва в Духа Ти, отколкото от онова, което биха извършили всичките Ти пророци. Понеже Ти Си Пътят, Истината и Животът. Ако пророците викат, за да посочат Пътя Ти и размахват Меч, за да изявяват Истината Ти, то Тавита съшива Дрехата Ти и облича с нежност и Любов невръстните и малките, за да изяви Живота. Ето защо тя е най-достойната за Тебе…”
Господ се усмихна на думите Ми, а сълзите в очите Му заблестяха още повече. И ето, че Той погали с ръка главата на Тавита, като ми казваше:
“Тази е Невястата на Младостта Ми! Тя е Моята любезна кошута и мила сърна! И блажени са всичките военни мъже в Святия Дух, които, сражавайки се с дявола, никак не забравят, че всичкото им сражаване е именно за това:
Да побегне надалеч врагът и насилникът, за да има Светлина, Любов и топлина в Господния Дом!
Аз, Господ Алфа и Омега, днес говоря от Сърцето Си на тази Моя Невяста, която не дава сън на клепачите си, за да облича Божиите чеда в светлия висон на благовестието:
Повдигни главата си, Невясто Моя! И нека невръстните ти се възрадват в Мен! Защото битка водя за теб и ще я спечеля! Понеже колкото ревност показаха пророците Ми за Мене, толкова повече дълготърпение имаше ти към малките във вярата. Понеже колкото дързост показаха Божиите военни мъже в битката, с толкова повече постоянство ти съхрани Божия жив остатък и Божието Свято потомство. Затова ще се наречеш Избрана и Вярна, Скъпоценна и Славна, радост на Сърцето Ми и украшение на Дома Ми!
Аз, Господ Алфа и Омега, изрекох с устата Си това!”

Leave a Reply