АЛФАТА И ОМЕГАТА II – IV ГЛАВА

4. ВРЕМЕ ЗА ПАЗЕНЕ И ВРЕМЕ ЗА ХВЪРЛЯНЕ

Пазиш ли сърцето си, братко мой? Пазиш ли чистата и Свята Вяра, която Господ ни остави с Примера и Делото на Собствения Си Живот?
Нека ти кажа, че ако всички пазеха сърцата си и вярата им в Бога стоеше чиста и Свята, то тогава за Божиите пророци нямаше да остане никаква работа. Нещо повече – Господ вече щеше да е дошъл в Славата Си и Световното Му Царство щеше да е настъпило. Истината обаче е повече от трагична. Защото мнозина не искат да живеят във Времената на Бога, но предпочитат времената на дявола.
Когато Господ реши да ме посвети в десетия духовен пролом, свързан с Времето за Пазене и Времето за Хвърляне, Той постави товар от Божия Скръб върху сърцето ми. И аз трябваше да вкуся със сърцето си не една и две сълзи, които Небесният Ми Баща пролива днес за погубването на чедата Си. А тогава, поради Скръбта на Бога, сърцето ми закопня още по-силно за Залата на Божиите Времена и Съдби. И аз, като паднах на коленете си, помолих се на Исус, като Му казвах:
“Моля Ти се, Господи! Въздигни отново духа ми и сърцето ми при Себе Си. Понеже Скръбта Божия идва на вълни към мене. И в тази Скръб аз виждам мнозина погубени, понеже никак не са опазили сърцата си от лукавия. Моля Те, Исусе! Сърцето ми Те чака и устните ми викат към Теб!”
Братко мой! Нека никой да не те заблуждава, че Господ ми е дал специален асансьор до Небето, тъй че само да реша и… хоп… вече съм горе. Нищо подобно! За всяко от Небесните видения се воюва, често пъти в голяма самота и утеснение. А когато виденията се превърнат в книга, и книгата стане дар, идва времето на страшното сатанинско отмъщение. Време, което никога няма да споделя напълно с моите братя и сестри, понеже то ми е кръст и съдба от Исус. А всеки от нас е длъжен да вдигне кръста си и да приеме съдбата си от Бога.
Аз все така виках към моя Господ и товарът на Божията Скръб ми тежеше все повече и повече. Но ето, че накрая Исус отново се сниши до мен. И като ме докосна с ръката Си, вече ми казваше:
“Укрепи се! Понеже Отец Ми трябваше да подготви сърцето ти за следващите Времена на Святия Дух. А те са такива, щото във всяко от тях ще видиш Скръбта на Бащата, Който скърби за всички изгубени и заблудени. И ето, че сега Господ Алфа и Омега ще покаже на сърцето ти най-важните Времена преди грабването на Моята Невяста. Времената за Пазене и Хвърляне…”
След тези Свои думи Господ ме въздигна нагоре със силните Си ръце, а ние отново бяхме в Залата на Божиите Времена и Съдби. А тогава Исус ми проговори, като казваше:
“Знаеш ли кога радостта Ми става пълна?
Ето, казвам ти, че Сърцето Ми жадува да види мнозина, които се издигат в проломите на Времената за Пазене и Хвърляне. Но понеже тези проломи са най-безлюдните, то и затова на земята е дошло времето на умноженото беззаконие…”
Думите на Господ ме накараха да Го попитам:
“Да разбирам ли, Господи мой, че само малцина искат да опазят сърцата си и Вярата си за Тебе?”
Въпросът ми накара Господ да се просълзи. И със Скръбта на очите Си да ми каже:
“Ако има Времена за Моите, които трябва постоянно да изпълват съдбите им, това са именно Времето за Пазене и Времето за Хвърляне. Понеже живеете в свят, който лежи в лукавия. И за Своите в този свят Човешкият Син някога се молеше на Отца, казвайки Му:
“Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия…” (Йоан 17:15)
А Отец Ми, Верен на думите на Сина Си, изпрати Святия Дух с Времената и Съдбите Си.
Но колко човеци влязоха във Времето за Пазене и Времето за Хвърляне? Колко бяха като Апостола Ми Павел, та да счетат за най-важна изповедта на живота му, която гласи:
“Защото аз вече ставам принос, и времето за отиването ми настава. Аз се подвизавах в доброто воинстване, попрището свърших, Вярата опазих; отсега нататък се пази за мене Венецът (Правдата), който Господ, праведния Съдия, ще ми въздаде в оня ден; и не само на мене, но и на всички, които са обикнали Неговото явление. Постарай се да дойдеш скоро при мене…” (II Тимотей 4:6-9) 
И ето, Господ пита всички ви:
Постарахте ли се и вие като Тимотея скоро да дойдете при Павел? Проумяхте ли, че Моят Апостол говореше на Тимотея именно за онова Време на Святия Дух, което е свързано с Пазенето? И ако вие не свършите Попрището си и не опазите Вярата си, то за какъв венец сте се подвизавали тогава? Няма ли, ако не сте опазили Мене и Моето, делата ви да свидетелстват, че сте обикнали едно друго явление, и един друг Исус?
Ето, сълзите на вашия Господ са на зениците Му! Понеже ви виждам изгубени, изгубени, изгубени. Със съсипани съдби и с осакатена вяра. С човешки евангелия и с мръсни доктрини.
Именно затова устните Ми не млъкват! Именно затова пророкът Ми носи наложения товар на Божията Скръб. Товар, който може да смачка цели църкви и общества, ако нямат Огъня и Твърдостта на Отца Ми…”
След тези Свои думи Исус протегна напред десницата Си, като ми каза:
“А сега нека да отидем при десетия духовен пролом на Святия. Понеже в него са Времето за Пазене и Времето за Хвърляне…”
Така моят Господ тръгна, а аз Го последвах. И ето, че когато нозете ми стъпиха след Господните в потоците на Духа, Святият Дух отново ни погълна в Себе Си, като ни свали в земните места. А тогава очите ми отново видяха Господния Хълм, на който вече стъпвах с нозете си. И ето, че Исус повдигна ръката Си и посочи надолу от Хълма, като ми казваше:
“Виж колко много са човеците, които се нуждаят от Времето за Пазене. Аз ще те изпратя при тях, като първом те екипирам със Щита Пазител и с Меча Сразител…”
След тези думи на Господ аз погледнах надолу от Хълма и видях как долината под него беше пълна с народ. А докато аз гледах, Исус простря ръката Си към пролома на Святия Дух. И ето, че в самите води на Духа се появиха бляскав Щит и Огнен Меч. А Спасителят, като ги взе в ръката Си, приближи се до мен, като ми казваше:
“Дръж всякога Щита Пазител пред сърцето си и Меча Сразител прострян в десницата си…”
Така аз взех Щита и го поставих пред себе си, а след това хванах и Меча в ръката си. А тогава Господ ми заповяда:
“Слез сега в долината под Хълма и прогласи всичките думи на Божието Пазене, които людете Ми трябва да чуят…”
Без да се бавя аз тръгнах надолу от Хълма, като започнах да се приближавам при множествата от човеци. И ето, че очите ми видяха импровизирани трибуни, на които стояха проповедници. Облечени в овчи дрехи, те се стараеха да говорят убедително и затрогващо, а тълпите под трибуните изпадаха във възторг от всяка дума на устата им. Така хиляди гърла изкрещяваха “Амин” и “Алелуя” на проповедниците. А това накара самите говорители да прострат напред ръцете си и да извикат:
“Дайте за Божиите дела, дайте, дайте! Бъдете щедри, както и Бог е щедър към сърцата ви…”
В тоя миг усетих как Мечът пламна твърде силно в ръката ми. И аз, като минах покрай тълпите, застанах до една от самите трибуни, като казвах на самодоволната тълпа:
“Покайте се, люде! Моят Господ Исус Христос, Алфата и Омегата, Първият и Последният, днес ми заповяда да проглася на сърцата ви Спасителното Време на Святия Дух. Защото това е Времето за Пазене. Време, с което Господ ви посочва тия шарлатани на трибуните и напомня на всички ви думите в Своето Евангелие:
“Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители…” (Матея 7:15) 
Ето, който иска да послуша Гласа на Господ, нека отстъпи назад от това място на беззаконие…”
Не зная дали говорех или вече виках с всичката си сила, но думите ми буквално разяриха тълпите. И те закрещяха против мен, като ми казваха:
“Ние знаем кои са Божиите помазаници, но тебе не те знаем откъде си. Как да познаем, че Господ те е изпратил?”
В отговор на крясъците Святият Дух отново изпълни устните ми, а аз извиках към човеците:
“Нима сте познали тия проповедници като Божии помазаници? Не казва ли Господ Алфа и Омега за тях:
“От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи?” (Матея 7:16) 
Какво ви говореха тия вълци в овчи кожи?
Искаха да ви дадат или искаха да ви вземат?
Ето, протегнете ръцете си към тях и поискайте да ядете от гроздето на Любовта и от смокините на Благостта! Приближете се, не се страхувайте! Защото ако тия човеци на трибуната са Божии, то сърцата им биха били преизпълнени от Божията даваща Любов. А тогава гроздето ще ви се услади, и смокините ще ви нахранят…”
Думите ми накараха тълпата да млъкне. И аз видях как сянка на твърде голям страх се промъкваше в сърцата на човеците. Те никак не смееха да пристъпят към човеците в овчи кожи и да поискат от тях Божиите блага и дарове. Това ме накара да простра Огнения Меч към един проповедник и да му кажа:
“Хайде, Божий помазанико! Дай на тия човеци, както Исус даваше на планината!”
На тия мои думи проповедникът изкрещя:
“Друг нека да дава! Мене Господ ме е пратил да взимам…”
Протегнал още повече Меча Сразител към овчата кожа на проповедника, аз с твърде ревнив глас извиках, като му казвах:
“Защо не свалиш тази овча кожа на религиозно лицемерие, та всички да видят кого си направил господ на сърцето си…”
В тоpr миг проповедникът замахна с гняв към Меча, като казваше:
“Да се махаш от тука, смутителю на църквите!”
Ето, че със самото замахване Мечът поряза ръката на проповедника, тъй, че на трибуната паднаха тръни, които олицетворяваха ноктите на самите му пръсти. И аз, като вдигнах тръните в ръката си, отново казвах на тълпата:
“Бере ли се грозде от тръни, братя мои? И не затова ли страх ви нападна да искате Божиите дарове и блага от тия син на дявола? Та нали ако бихте протегнали ръце да получите, то скоро бихте били издраскани и прободени!
Ето, отново ви призовавам! Влезте във Времето за Пазене! И идете при моя Господ, защото Той ви чака на Хълма. За да ви даде всичката Благост и Любов, която никак не получихте от вълците в овчите кожи…”
Докоснати от думите ми, неколцина се приближиха при Щита Пазител, който ги покри с Божията Вярност и Ревност и те наистина тръгнаха към Исус. Но останалите никак не искаха да отстъпят от беззаконието. Нещо повече – отново закрещяха, като ми казваха:
“Да не си посмял да смущаваш вярата ни! Защото тя ни учи да се покоряваме на лидерите си, а не да се разцепваме!”
Чул думите им, аз обърнах главата си към Господ, а Той ми даде знак, като ми казваше:
“Продължи надолу! Слез още по-надолу в долината. За да видиш и други, които искам да посетя с Времето за Пазене…”
Послушал Господ, аз продължих надолу в долината, когато забелязах нещо, което потресе и погнуси сърцето ми. Защото видях човеци, облечени в скъпи костюми, които бяха седнали върху огромен плесенясал хляб. А край хляба и костюмираните отново имаше тълпа човеци, които протягаха ръцете си, като крещяха:
“Дайте ни от хляба! Дайте ни да вкусим спасението и вечния живот…”
Думите на тълпата накараха костюмираните с мазни гласове да им кажат:
“Непременно ще ви продадем хляба господен. Само не се блъскайте, защото хляб има за всички…”
Така човеците се наредиха на опашка, стискайки портмонетата си. А когато някой хвърлеше пари в специално приготвен съд, костюмираните човеци изваждаха ножове и режеха парченце от плесенясалия хляб, като му го подаваха с думите:
“Кажи слава на Бога!”
О, ужас! За втори път погнусата се надигна в сърцето ми. Защото взимайки парченцата, човеците никак не забелязваха червеите, които пълзяха във вътрешността на хляба. Вместо това, клатейки глупаво глави, те преглъщаха хапка след хапка, като си казваха:
“Слава на Тебе, Господи! Слава на Тебе!”
Без повече да издържам, аз се втурнах към тълпата и костюмираните. И като разбутах импровизираната опашка, обърнах се към човеците, като им казвах:
“О, безумни! Какво са сторили с вярата ви, та толкова много да сте паднали? Кой ви излъга, та да купувате тоя плесенясал хляб и да дъвчете тези червеи?
А на всичкото отгоре да отдавате Слава на Бога! Ето, моят Господ Исус Христос, Алфата и Омегата, Първият и Последният, днес ви посещава с Времето за Пазене. И на всички вас Той отново повтаря думите Си:
“Внимавайте и пазете се от кваса на фарисеите и садукеите…” (Матея 16:6) 
Ето, с цялата любов на сърцето си ви призовавам:
Отстъпете назад от това беззаконие и се покорете на Святия Дух. Понеже моят Господ ви чака горе на Хълма. За да ви даде да ядете Истински Хляб без пари и без плащане. Защо да иждивявате парите си за това, което не е Хляб, но гнусота? Възкачете се всички при Него и ще ядете благо, а душите ви ще се наслаждават с най-доброто…”
Думите ми накараха мнозина от тълпата да се задавят, а някои дори да почнат да повръщат. А костюмираните фарисеи и книжници мигновено ми изкрещяха:
“Кой си ти, та да съблазняваш общението на братята пред Господната трапеза? И нима мислиш, че Божиите души ще послушат тебе, а няма да се покорят на доктрините?”
Докато слушах сквернословието на безумните, Святият Дух запали сърцето ми с голяма ревност. И аз, като прострях Меча Сразител против тях и хляба им, извиках силно:
“А кои сте вие, змии и рожби ехиднини? И кой ви научи да смесвате думите на Библията с кваса на лъжепророка? Кой ви научи да тъпчете и тровите Святата и Чиста Вяра, дадена ни от Исус, с мерзостта и гнусотата на погиващия свят? Кой ви научи да бъдете търговци и да продавате кваса си на неутвърдени души? Кой ви научи да бъдете лицемери, които отвън са като варосани гробници, а отвътре – пълни с червеи, паяжина и мъртвешки кости? Кой ви научи да взимате сетното петаче на бедняка, та да му продавате онова, което би задавило дори кучетата и свинете? Кой ви научи да живеете с печалбите на всяка неправда, сторена на чедата на моя Бог и Цар?
Ето, Мечът Господен ще ви прободе и квасът на всичката ви измама ще се разпилее по земята…”
Докато говорех думите на Святия Дух, Мечът Сразител поряза сърцето на един от костюмираните. А от самото му нечестиво сърце излезе отрова, тъмнозелена като плесенясалия хляб, който продаваше на тълпата. Това накара онези, които бяха повърнали червеите и хляба, да отстъпят назад и да дойдат при самия Щит Пазител, като ми казваха:
“Мили братко! Господ да ни покаже Милост! Понеже сме плащали скъпо и прескъпо за отровата, с която тия са ни тровили. Покажи ни Пътя към Хълма! За да идем при Истинския Хляб на нашата Вяра. И да паднем в нозете Му, докато получим опрощение и Милост!”
Ето, че поради думите на неколцината Щитът Пазител просия, като ги покри с Божията ревност, а те тръгнаха към Исус на Хълма. Но за голямо съжаление голямата част от човеците останаха при плесенясалия хляб и костюмираните човеци. И като ме погледнаха със зли и презрителни физиономии, казваха ми:
“Да слушаме ли тебе, който си недоктринален, когато цял живот сме се възхищавали на хляба, който получаваме от нашите лидери?
Махай се, махай се оттука! Ти носиш думи на гибелна ерес, а нашите доктрини ни говорят друго…”
Отново погледнах към Господ на Хълма, а Той вече ми казваше:
“Отиди още по-надолу в долината! Там, където става видимо устието на самия ад. За да прогласиш думите Ми и на тия, които са били пленени там…”
Отново тръгнах надолу в долината, преследван от анатемосванията и крясъците на фарисеите и книжниците. И очите ми видяха тълпи с много повече хора от предишните. Те стояха до хлъзгавото устие на самия ад, където беше издигната огромна трибуна със запленяващи користи. Защото там бяха паркирани първокласни автомобили, които заобикаляха красив триетажен дом, който впечатляваше с дограмите на прозорците и вратите си, както и с чудесно наредените балкони. Пред трибуната бяха наредени столове, сякаш, че присъстващите щяха да гледат знаменит спектакъл. И отпред, на първите столове стояха важни господа, облечени във фракове и ядящи от кесии с пуканки. А там вече се появяваха онези човеци, които олицетворяваха възможно най-голямото изобилие и благоденствие на света. Така, при самото им появяване, господата от първите столове станаха и започнаха да ръкопляскат, а примерът им беше подхванат от многобройните тълпи зад тях. А тогава човеците на трибуната отвориха с ефектни жестове вратите на автомобилите си, като изкрещяха на тълпите:
“Знаете ли кой е причината да имаме всичко това? Кажете кой!”
В отговор тълпите закрещяха:
“Исус, Исус!”
А човеците на трибуната продължиха с въпросите:
“Кой ни направи сол на земята? Кой ни направи град, който не може да се укрие, но твърде много да се харесва на света?”
Тълпите отново ревнаха:
“Исус, Исус!”
А лъскавите човеци продължаваха да крещят гръмогласно:
“Готови ли сте да извикате към Исус? Готови ли сте, за да станете като нас чеда на Авраам? Кажете “Амин”! Да! Непременно кажете “Амин”!…”
Докато тълпите отваряха устата си, за да извикат “Амин” Святият Дух изпълни устните ми, а гласът ми стана многократно по-силен, отколкото можех да си представя. И Самият Дух на Господ излезе като вятър през устните ми, като казваше:
“Божии люде! Да не бъде!”
И ето, че вятърът тръгна по редиците на тълпата, като караше човеците да се обърнат и да разберат кой е извикал толкова силно. А аз, хванал здраво Меча Сразител и прострял го пред себе си, преминах сред самите тълпи. И като застанах пред самата трибуна, посочих с Меча седналите на първите редове, като казвах на останалите човеци:
“Братя мои! Господ Исус Христос, Алфата и Омегата, Първият и Последният, ме изпрати при вас с Времето за Пазене. Време, за което вие сте забравили! Време, което съвсем сте презрели в сърцата си. А това Време иде днес, само миг преди свършека. И Мечът Господен посочва тия, седнали най-отпред, като напомня на всички ви думите на Исус от Евангелието, което държите в ръцете си:
“Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и да приемат поздравите по пазарите, и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията; тия, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тия ще приемат по-голямо осъждение…” (Марк 12:38-40) 
Тях ли да имате за почит? Тях ли да имате за пример на вярата си? Та не виждате ли, че сте в дъното на долината, при самото устие на ада? Не виждате ли, че тия, които се имат за сол на земята, скоро ще ви превърнат в стълпове от сол?
Понеже сте станали Лотови жени, влюбени в благата на стария свят, станал отново Содом и Гомор, а не в блаженствата на бъдещия…”
След тези думи от сърцето ми, Духът ме изпълни с още по-голяма ревност, тъй че се обърнах с Меча Сразител към самата трибуна, като казвах отново на всичките човеци в тълпите:
“Кой от вас, като гледа на тия автомобили и на богатата къща, понечи да си спомни какво е говорил Гласът на Истинската Вяра? Кой от вас си спомня думите на моя Господ:
“Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му…” (Лука 12:15) 
Ето, Времето за Пазене слезе над сърцата ви! Отстъпете назад от най-голямата сила на ада! И нека сърцата ви отново да бъдат влюбени в онова, което е горе, а не в това, което е далече по-долу. Възкачете се при Исус, братя мои! Отстъпете от тая мерзост, която докара всичкото запустение на църкви и вярващи!”
След последните ми думи за миг настана тишина. Но само след миг се вдигна твърде тежка врява. Понеже едни казваха:
“Тоя тук ни лъже и ни съблазнява, като застава против учението за просперитета!”
А други ги оборваха:
“Как ще лъже и съблазнява, след като всичко, което ни каза, Господ веднъж вече го е казал в Евангелието?”
Ето, че тълпите бяха разделени. И само след миг посочените от Святия Дух се приближиха до Щита Пазител, който държах в ръката си, като ми казваха:
“Благословен да си, братко наш! Понеже ако и ние да бяхме неверни, пак Господ остана Верен да ни покаже Милост! Дай ни Слово от Него, за да се възкачим на Хълма, от който така категорично отстъпихме. Ето, ти ни накара да си спомним първата ни Любов. Тази Любов, от която сълзите рукваха на очите ни и грехът падаше от нас, като омърсена дрипа…”
Докато човеците ми говореха, Светлината на Щита Пазител ги обгърна и те тръгнаха нагоре. А колкото до останалите – с ярост и омраза, които поразяваха всичката ми представа и очакване, те вече ми крещяха:
“Проклет да си от нашето общество! Господ да те накаже, че хвърляш думи като тежки язви върху тялото му! Ние няма да те послушаме, понеже Господ не те е направил чедо на Авраам. Нито имаш благата, с които Той свидетелства за посочените от Него…”
Отново погледнах към моя Господ, чието Лице беше станало навъсено и страшно. И Той, като ми даде знак с ръката Си, каза ми:
“Възкачи се на Хълма при Мене. Защото колкото посетих с Времето за Пазене, посетих ги. И ако ти би помислил, че Господ Алфа и Омега ги е посетил и опазил само с тази последна книга, то ти казвам, че исках да опазя всичките Си люде с всички видения, които съм ти давал от Небето. Но ето, написаното не може да се наруши. Защото всред умноженото беззаконие само малцина ще влязат през тясната порта и стеснения Път към Господния Хълм…”
Отново стоях на Хълма пред Господа с малцината, които се радваха на Светлината Му. А Той, като ме погледна с дълбоките Си зеници, вече ми казваше:
“След като веднъж вече съм посетил людете Си с Времето за Пазене, а мнозина никак не са пожелали да бъдат опазени, то непременно след първото време на Святия Дух идва и второто. Така, след Времето за Пазене идва Времето за Хвърляне.
Затова гледай на знамението, което ще се случи в долината, понеже Милостта на Отца Ми вече се изчерпва…”
Погледнах към долината, когато забелязах как от най-долният й край, сиреч, от устието на ада, изпълзяха огромни и неизброими множества от демони. И те, като наскачаха върху сърцата на човеците, подпалваха ги със самия огън на ада. Това твърде много ме разтърси, тъй че казах на моя Господ:
“Какво ми даваш да видя, Исусе? Та ето, че демоните на Сатана изпълзяха от адските бездни, за да погубят сърцата на всичките човеци в долината, като ги подпалят с огън…”
В отговор Господ ми каза думи, които вече бях чувал:
“Огън се търси с огън! И както има време за Раждане на Емануил и Време за Умиране на Христос, така също и дяволът има тези свои времена за раждане и умиране. Защото той вече ражда образа на звяра и числото на името му в сърцата на всичките богоотстъпници…”
Думите на Исус ме накараха с голяма ревност да Му кажа:
“Господи мой! А няма ли Ти поне още веднъж да протегнеш ръка към тия множества в долината? Поне още веднъж, Господи!”
И този път върху прекрасните зеници на Спасителя се появиха сълзи. А Той, като погали главата ми, вече ми казваше:
“Има още едно Време на Божията Милост! То е последното преди великият и яростен Гняв на Моя Бог и Отец. Защото след Времето за Пазене, Той ви дава в Святия Дух Времето за Хвърляне. Та ако някой не е бил спасен във Времето за Пазене, то такъв да се спаси във Времето за Хвърляне.
Ето, Аз отново ще те изпратя в долината с Меча Сразител и с Щита Пазител. А ти сам ще разбереш кои думи на Алфата и Омегата да кажеш на Божиите отстъпници…”
Отново слизах в долината, когато очите ми забелязаха, че след Времето за Пазене пораженията върху човеците бяха станали още по-страшни. Защото демоните на лукавия, като скачаха върху тях, подпалваха ги с огъня на ада. Така аз вече се приближавах до първата тълпа човеци, която беше слушала вълците в овчи кожи. Така с ужас забелязах, че на всички тия дясното им око пламтеше от огъня на вечната измама. Това ме накара да се приближа до тях и да простра напред Меча Сразител, като им казвах:
“Люде безумни! Веднъж вече вие отхвърлихте Времето за Пазене, с което моят Господ искаше да посети сърцата ви. И като похулихте слугата Му, натрупахте Гняв за Времето на Съда. Ето, за втори и последен път Господ Алфа и Омега ме изпраща при вас с Времето за Хвърляне и така да ви напомня думите Му от Неговото Евангелие:
“Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли го; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла…” (Матея 5:29) 
Моля ви с цялото си сърце! Отстъпете назад от вълците в овчи кожи, понеже тия са лъжепророците на Сатана, които помрачиха сърцата ви и скоро съблазниха очите ви…”
В отговор на думите ми повечето човеци прихнаха да се смеят. Но ето, че двама-трима отстъпиха от трибуната на вълците, като ми казваха:
“Братко наш! Много по-рано трябваше да послушаме Гласа на Господ, а не сега, когато сме на умиране. Затова сега падаме на колене и просим Божията Милост, която не заслужаваме…”
Едва дочакал думите на моите братя, аз усетих как Мечът Сразител запламтя твърде силно в ръката ми. И аз, като го прострях напред, с учудване забелязах как той сам прониза съблазнените очи и на тримата, тъй, че очите им паднаха в шепите им. А Святият Дух отново изпълни гласа ми, за да кажа на самите човеци:
“Днес е Времето за Хвърляне! Изхвърлете тия съблазнени очи и никак повече да не си спомните за тях. Защото е по-добре да влезете в Божието Царство с едно око, вместо с двете да намерите сетнината в пъкъла…”
Покорени от Святия Дух човеците наистина хвърлиха съблазнените очи надолу в долината. А след това се приближиха до Щита Пазител, който ги обви в Божията Ревност и Светлина. И ето, че просветени, те вече ми казваха:
“Сега наистина виждаме! Не просто Божия пророк, който Господ ни изпрати, но Самият Него на Хълма…”
Чул думите на човеците, с радост в сърцето си, аз погледнах към Господ, а Той изрично ми каза да продължа да слизам надолу в долината. Така аз отново тръгнах надолу, когато очите ми видяха и втората тълпа човеци, които все така стояха на опашка около плесенясалия хляб и брояха пари на ухилените фарисеи и книжници. Положението на тия беше още по-страшно. Понеже от огъня на Сатана бяха пламнали десните им ръце. И ето, че Святият Дух отново изпълни устните ми, тъй че прострял Меча Сразител към тях, аз им казвах:
“Люде грешни и бунтовни! Господ веднъж вече ме изпрати при вас с Времето за Пазене. А тогава вие единодушно се поругахте с всичката Му Благост и Милост. И понеже не искахте да бъдете опазени, то ето, че десниците ви вече са съблазнени и подпалени с огъня на ада. Понеже с тия десници брояхте пари за плесенясал хляб, без дори да разсъдите, че Хлябът, Който слиза от Небето, за да даде Живот на света, е безценен и Свят.
Но ето, за втори и последен път Господ Алфа и Омега, Първият и Последният, ме изпраща от Хълма с Времето за Хвърляне. И Той строго ви заповядва да се покаете и да си спомните думите в Неговото Евангелие:
“И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и хвърли я: защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла…” (Матея 5:30) 
И тъй, ще послушате ли Гласа Господен или отново ще се поругаете с Господа на Вечното Спасение?”
В отговор на думите ми повечето от човеците избезумяха от злоба и гняв. И като се навеждаха и вдигаха от земята камъни в ръцете си, бързаха да ги хвърлят, без никак да виждат, че Щитът Пазител, даден ми от Исус, отблъскваше всичките свидетелства на яростта им. Но отново и тук двама-трима се отделиха от плесенясалия хляб, като ми казваха:
“Мили братко! Благословен да е Господ, че отново ни показа Милост, която едва ли заслужаваме. Ето, признаваме, че гордостта ни попречи да те послушаме първия път. И ние никак не искахме да признаем в сърцата си, че бяхме лъгани и мамени. Дадохме много пари за отровата на лукавия и така още повече се завързахме към заблудата. А сега какво друго да сторим, освен да паднем на колене пред Господ и да ридаем поради тежките престъпления на сърцата ни…”
Така човеците паднаха на колене, прострели напред пламналите си от огън десници. А тогава Мечът Сразител отново пламна твърде силно в ръката ми. И като се протегна напред, отсече съблазнените ръце. А Святият Дух за сетен път изпълни устните ми, тъй че казах на човеците:
“Братя мои! Никак да не тъжите за тия отрязани десници! Понеже те пламтят от огъня на Сатана. Но по-добре ги хвърлете в долината му и никога повече не се обръщайте назад…”
Ето, че всеки от тримата взе десницата си в другата ръка. И като замахаха силно, хвърлиха ги далече надолу. След това тримата се събраха при Щита Пазител, където Божията Светлина мигом ги озари и освети и те възрадвани тръгнаха към Господния Хълм.
Така, за трети път погледнах към Господ, а Той категорично размаха показалеца Си, като ми даде да разбера, че трябва да сляза в дъното на долината, при устието на самия ад. И аз, без всякакво бавене, слязох отново при трибуната с автомобилите и красивата къща, където тълпите все така се блъскаха да слушат думите на измамливия дяволски просперитет. А и този път, както при предишния, Святият Дух направи гласа ми твърде гръмогласен, тъй че извиках към всичките човеци:
“Люде алчни, користолюбиви и сребролюбиви! Веднъж вече вие ме проклехте отсред себе си, но аз ще забравя за проклинанието ви. Веднъж вече ме опозорихте и похулихте във вестниците и събранията си. Но аз ще забравя за хулите и позора. Защото Господ е дал Духа Си на сърцето ми. Дух, с Който Той за сетен път ви посещава. Дух, с Който Той ви призова във Времето за Пазене, но вие никак не искахте да бъдете опазени. И сега ето какво виждат очите ми. Адът вече отваря хищните си челюсти, за да ви погълне, а вашите нозе, забравили какъв е Пътят на Правдата, вече са пламнали от огъня на смъртоносната съблазън.
Но ето, моят Господ е жалостив и милостив, дълготърпелив и Верен за втори път да ви посети с Времената на Духа Си. И понеже вие отхвърлихте Времето за Пазене, Той днес ви посещава с Времето за Хвърляне, като казва на всеки от вас думите от Живото Си Евангелие:
“И ако ногата ти те съблазни, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц, отколкото да имаш двете си нозе и да бъдеш хвърлен в пъкъла, [дето “червеят им не умира и огънят не угасва”]…” (Марк 9:45-46) 
Какво ще сторите, люде? Ще влезете ли в Живота куци или ще стъпите в хлъзгавите улеи на огнения пъкъл, който вече ви дърпа?”
В отговор на призива ми самите човеци от трибуните изкрещяха в безумието си:
“Да слушаме ли проклетият, който веднъж вече сме проклели? Не! Няма да го слушаме! Нека зазвънят монетите на нашето благоденствие, та да заглушат гласа на тоя съблазнител…”
Така множествата мигновено вдигнаха кесиите си и започнаха да ги тръскат, тъй че от звънтенето на монетите гласът ми вече не се чуваше. Това ме накара да се обърна към Исус на Хълма и да Му кажа в сърцето си:
“Исусе! Как да превъзмогна над тоя шум на Вавилон? Та той е твърде страшен…”
В отговор Господ проговори с Духа Си, като ми казваше:
“Който е записан в Моята Книга за Живот, той непременно ще Ме чуе и ще се отдели от мерзостта на запустението. Останалите ти вече предупреди и то многократно. Но ето, виж, Моите наистина идват, за да ги спася…”
Погледнах пред себе си и видях как една дузина човеци с пламнали нозе се приближиха при мен. Те паднаха по лицата си и възридаха пред Щита и Меча на Господ, като казваха:
“Боже наш, Спасителю! Ние Те прободохме повторно с гвоздеите на всяка мерзост. Но ето, че и от Кръста Ти намери Сила да ни погледнеш и спасиш. Знаем, че не сме достойни да се наречем Твои. Понеже кой от нас не стана като Юда в сърцето си? Но ето, Ти отново ни показа Милостта Си. И веднъж ни посети с Времето за Пазене, когато не Те познахме, а сега отново ни посети с Времето за Хвърляне, когато чухме Гласа Ти.
Молим Те, Господи, отсечи съблазнения крак на всеки от нас. Защото предпочели бихме да стоим пред прага на Твоя Дом, отколкото да останем сред шатрите на нечестието…”
Докато човеците ридаеха във всичкото си моление към Исус Мечът Сразител пламна твърде силно в ръката ми и изскочи напред, мигновено отсичайки съблазнените нозе на човеците. А тогава над самите тях и мен слезе моят Господ, обиколен от Святите Си ангели. И Той, като погали главите на окуцелите ми братя, вече им казваше:
“Куци ще влезете в Живота Ми, но куци няма да бъдете! Защото ангелите Ми ще ви бъдат опора и вие ще свидетелствате за Моите Времена по пътя до Хълма.
Аз, Господ Алфа и Омега, все още спасявам, все още показвам Милост, и все още водя битка за човешките души…”
Така Господните ангели подкрепяха всичките човеци, които Исус беше спасил с Времето за Хвърляне, за да стигнат с Исус до Господния Хълм. А Господ, като се обърна и ме погледна с насълзени очи, тихо ми каза:
“Сега разбираш ли защо си камък на Пътя Господен?
Сега разбираш ли защо не искам да млъквам?
Ето, казвам ти, че Аз ще обиколя целия свят с Времето за Пазене и с Времето за Хвърляне. Тъй, че които люде спася с Времената Си, непременно ще се нарекат поколение от Сионови пленници, което Господ Алфа и Омега е съживил и възвърнал чрез слугите Си пророците! Да, казвам ти! Така е!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s