АЛФАТА И ОМЕГАТА II – II ГЛАВА

2. ВРЕМЕ ЗА ПРЕГРЪЩАНЕ, И ВРЕМЕ ЗА ВЪЗДЪРЖАНЕ ОТ ПРЕГРЪЩАНЕТО

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Когато застана пред Господ Исус Христос, за да прогласявам думите Му и върша Волята Му, аз зная, че в тоя миг сърцето ми свещенодейства. Защото, взел всички думи и видения на Христовото Освещение, аз бързам да ги запиша и подаря на теб, и на всички останали, които любят Името и Делото на Божия Син.
Как мислиш? Не ми ли е драго, че Господ ще освети твоето сърце и ще те направи да прогледнеш още повече? Не ми ли е драго да прегърна теб и всички, които Исус ми е дал да обичам с Неговата Любов?
Ето, казвам ти, че ако и по плът с ръцете си да не мога да стигна до тия, които Исус посещава с Божия Пророчески Дух, пак в Духа имам Силата да прегърна теб и всички мои братя и сестри.
Затова си ми скъп брат и Верен приятел!
Защото зная, че в Божия Дух стоиш до мен и аз стоя до теб. Не мога да започна с други думи или с друго послание преди видението с осмия духовен пролом. Защото това е проломът, в който се намира Времето за Прегръщане и Времето за Въздържане от Прегръщането. Стоейки пред моя Господ в Залата на Времената и Съдбите, аз с трепет очаквах Той да ми проговори. И ето, че Исус отвори устата Си, като ми казваше:
“Ето, Стефане! Сега ще заведа сърцето ти в осмия духовен пролом на Святия Дух. За да видиш сам що ще рекат тия две Времена. Времето за Прегръщане и Времето за Въздържане от Прегръщането. Но сега ти Ми кажи:
Искаш ли да прегърнеш твоят Господ?”
Думите на Спасителя ме накараха да онемея. Защото Благодатният Му Глас докосна най-дълбокото на сърцето ми. Ето защо, събрал едвам няколко думи, аз Му казах:
“Исусе! Аз искам не просто да Те прегърна! Но когато Те прегърна, никога повече да не Те пусна от прегръдката си…”
Исус се усмихна с голяма нежност на думите ми. И като се изправи от мраморния Си Трон и протегна ръцете Си, каза ми:
“Ела и Ме прегърни!”
Думите Му ме накараха да се затичам и да Го прегърна. И ето, че когато ръцете ми докоснаха мантията на Исус, а сърцето ми притихна в Неговото Лоно, стана мигновено чудо. Защото аз усетих как една Небесна Любов и Светлина започнаха да се вливат вътре в мене. И колкото повече прегръщах Исус, толкова по-пълно и преизпълнено ставаше сърцето ми. Така дойде миг, когато усетих в дълбочините на сърцето си, че трябва да пусна от прегръдката си моя Господ. Защото самият Свят Дух с нежен Глас започна да ми шепне, казвайки:
“По-блажено от това да прегръщаш Исус, е Той Самият да прегръща чрез тебе. Затова иди с Него. И като влезеш в пролома на Моите Времена, намери тия, които се нуждаят от Прегръщането на Царя…”
Думите на Святия ме накараха да пусна Господ. А Той, като ме гледаше с дълбоките Си и чисти зеници, попита ме:
“Какво почувства, момчето Ми?”
“О, Исусе! Сърцето ми се докосна до Твоето Лоно и Ти ме напълни с всичката Си Небесна Любов и Светлина. И точно тогава, когато никак не исках да Те пусна, Святият Дух проговори на сърцето ми, като ми каза, че е по-блажено Ти да прегръщаш чрез мен, отколкото аз да прегръщам Теб!”
“Разбираш ли тогава, че дълбокият Небесен смисъл на Прегръщането е именно този – да дадеш сърцето си на тоя, който има нужда от тебе. Защото Прегръщането цели да докосне и слее две сърца, за да бъдат едно в Любовта и Светлината на Отца. Ето така ти имаше нужда от Мене и аз ти дадох Сърцето Си. Но сега, когато сърцето ти е пълно с Моето, ти можеш да изпълниш копнежа на твоя Господ и Цар, а именно – да Ми позволиш чрез тебе да прегърна мнозина…”
Думите на Исус ме накараха с вълнение да Му кажа:
“Води ме, скъпоценни мой Господи! Аз искам да вляза през духовния пролом на Святия Дух и да позная Времето за Прегръщане…”
В отговор Исус хвана ръката ми и така двамата тръгнахме към осмия духовен пролом. И ето, че когато двамата с Него стъпихме в самия пролом, Духът мигновено ни погълна в Себе Си, като ни свали в земните места. Така аз отново видях Божия Хълм на земята, а Господ вече ми казваше:
“Тръгни надолу от Хълма и потърси човеци, които искат да влязат във Времето за Прегръщане. А Аз, като те гледам от Хълма, непременно ще направлявам и ръководя сърцето ти…”
Послушал Исус, аз тръгнах по една тясна пътека на Хълма, като слизах надолу. И ето, че не след дълго очите ми видяха човеци на Господния Път. А сърцето ми дочу Господ да му казва:
“Реши как да постъпиш с тези човеци. И помисли дали те се нуждаят от Времето за Прегръщане…”
Погледнах към самите човеци, но никой от тях никак не подсказваше, че има нужда от Прегръщане. Ето защо извиках към Господ, като Му казах:
“Господи мой! Гледам тия човеци и не виждам някой от тях да има нужда от Времето за Прегръщане…”
Съжалявам, че изрекох думите си. Понеже от Хълма Гласът на Исус стана твърде строг. И Той, като ме смъмри, вече ми казваше:
“Как смееш да твърдиш, че тия Мои братя и сестри нямат нужда от Времето за Прегръщане? А изяви ли им ти това Време? Даде ли им да разберат, че сърцето ти е пълно с Моята Любов и Светлина?”
Навел главата си пред Исус, аз имах силата само да Му кажа:
“Прости ми, Исусе! Аз съвсем забравих, че в Залата на Времената и Съдбите Ти пръв протегна ръцете Си към мене. Аз чаках от тия мои братя и сестри първом те да прострат ръце за Прегръщане, а аз да отговоря на призива им…”
Все така строг в Гласа Си, Господ отново ми каза:
“Запомни, че оня, който иска да свали на земята Времето за Прегръщане, сам протяга ръце към ония, които имат нужда от Бога. Защото такава е Моята Любов. Тя не идва, когато я призовават, но призовава тия, които не идват. Тя не чака изгубената овца по бърдата да извика към нея, но отива при изгубената, за да я избави…”
Можех ли да се бавя, когато Исус ме смъмряше и изобличаваше?
Разбира се, че не! Затова, като се затичах към човеците, разтворих ръцете си към тях, като им казах:
“Скъпи мои братя и сестри! Мили мои приятели! Искам да ви прегърна и да дам на сърцата ви всичко, което Господ има за вас!”
Само след миг човеците реагираха. И първият от тях, като разтвори плахо ръце, казваше ми:
“Прегърни ме, Божий човече! Понеже нужда имам от Любовта на моя Господ!”
Ето, че аз вече прегръщах човека и той също ме прегръщаше. А тогава сърцето ми се развълнува твърде силно. Понеже Огънят на Духа влизаше в сърцето на моя брат. И колкото повече го прегръщах, толкова повече Святият Дух вършеше чудесните Си дела вътре в него. Така дойде миг, когато човекът отпусна ръцете си, като ми казваше:
“Братко мой! Славя Бога за Милостта Му! Нека да идем и да прегърнем другите, които имат нужда от Него!”
Така, водени от Духа, двамата с човека отидохме при останалите по-долу човеци. И като протегнахме ръце, прегърнахме ги, а сърцата им мигновено се съживиха и осветиха от Святия Дух. А тогава Исус отново ми проговори от Хълма, като ми казваше:
“Запиши на книга думите Ми и ги предай на всичките Ми братя и сестри, като им кажеш:
Днес Аз виждам от Небето как мнозина протягат ръцете си нагоре, а са забравили да ги протегнат към ближния. Ето, Алфата и Омегата пророкува против такива ръце, като им казва съдбата им:
Вие, ръце, които се протягате нагоре към Небето, без никога да сте прегръщали ближния до вас, съвсем ще изсъхнете! Понеже забравихте, че Моят Отец е създал ръцете като оръдия на Правдата.
И Правдата от Небето е тая:
Който има Мене в сърцето си – да прегърне оня, който Ме няма! Защото ръце, които прегръщат с Моята Любов, те истински се протягат към Мене!
И това – да влезете във Времето за Прегръщане – ето що е:
Да мислите първо за сърцата, които Ме нямат, и да ги стопляте дотогава, докато отново вие самите имате нужда от Мен!
Прегръщайте, люде Мои! Търсете докрай изгубените, странните, сиромасите, болните, разпилените! И като протегнете ръце към тях, прегръщайте ги с всичката Божия Любов в сърцата си. Защото, ето, човешкото и дяволското време направиха съюз, та да умножат беззаконието и Любовта да охладнее. А които веднъж охладнеят, без отново да се стоплят, те и ще да умрат от студ. Но ако някой прегръща с Божия Огън, то такъв ще спаси едно сърце от студ, и Правдата му ще трае довека. И нека Прегръщането ви не бъде само докосване на плътските ви части, но в действителност прегръщайте с Духа. С Моите ръце! С Моето Сърце!”
След тези последни думи Господ ме призова, за да се върна при Него на Хълма. И като ме погледна с Благост, каза ми:
“Да не отпада сърцето ти от Моето смъмряне. Понеже Аз съм те научил да прегръщаш с Моята Любов и Благодат. Но допуснах да не внимаваш във видението заради тия, които наистина имат нужда от назидание, изобличение и поправление. А сега нека да ти покажа едно друго Време, което набира сила и вече идва на земята. Защото това е Времето за Въздържане от Прегръщането…”
Чуло думите на Исус, сърцето ми трепна, понеже съвсем бях забравил за второто от Времената на Святия Дух. Затова, като погледнах на Исус, казах Му:
“Не е ли страшно, Господи мой? Та аз не искам да си представя, че има такова Време за Въздържане от Прегръщането…”
В отговор Исус ми каза:
“Било, че искаш или не искаш да си представиш, Времето за Въздържане от Прегръщането идва с голяма сила в самия край преди Моето Второ Пришествие. И ти няма да разбереш колко важно е това Време, ако първом не ти покажа колко жестоко може да бъде едно прегръщане. Затова сега Сърцето Ми ще се съедини с твоето сърце. За да видиш и изпиташ сам онова, което се случи в Живота на твоя Господ…”
След тези думи Господ докосна с ръка сърцето ми, а само след миг целият ми дух се вля в Духа на Исус, и сърцето ми в Неговото Сърце. Очите ми вече гледаха към нощния сумрак, който падаше над маслинени дръвчета в малка горичка. А моят Господ, с окървавено от непосилно страдание чело, вървеше напред, като се приближи до Своите ученици, легнали в нощната прохлада под една маслина. И Той, като се наведе и разбута гърбовете им, тихо им каза:
“Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници. Станете да вървим; ето, приближи се тоя, който Ме предава…” (Матея 26:45-46) 
В този миг учениците Му скочиха на крака, а Исус тръгна напред и те след Него. И ето, че през зениците на моя Господ сърцето ми видя голяма и шумна тълпа, въоръжена със сопи и ножове. А в центъра на самата тълпа – Юда. Стиснал здраво ръката на слугата на първосвещеника, вървящ до него, той вече говореше на ухото му, но аз дочух думите на Юдовия глас:
“Когото целуна, Той е; хванете Го…” (Матея 26:48) 
И ето, че Юда вече се приближаваше към Исус. С лъстив поглед на очите си и с мазна пъхтяща уста, той все повече се приближаваше към моя Господ. А аз, забравил за миг, че евангелското видение не може да се промени, изкрещях против Юда, като му казвах:
“Назад, предателю! Да не си посмял да се докоснеш до моя Господ!”
Но Юда никак не ме чу и нямаше как да ме чуе. Напротив – сърцето ми с ужас забеляза, че в самия дух на Юда се беше вселил страшен демон, държащ нож в ръцете си. И ето, че накрая Юда застана пред Исус. И като протегна ръцете си в едно с ръцете на демона, прегърна Го. А след това Го целуна с мазната си уста, като Му казваше:
“Здравей, Учителю!” (Матея 26:49) 
Но моят Господ, видял страшния демон и острието в хищните му ръце, с тих Глас каза на Юда:
“Приятелю, за каквото си дошъл, стори го…” (Матея 26:50) 
В тоя миг разбрах, че Юда беше дошъл не само да предаде Исус, но и да Го прободе. Защото в гърба на моя Господ се заби острието на демона. Острие на страшен ужас и непоносима болка, която разплака сърцето ми, а аз, ридаейки, казах на Исус:
“Ах, мили мой Господи! Обсебеният Юда заби нож в гърба Ти, докато Те прегръщаше с мръсните си ръце. Как досега не съм видял тоя духовен нож на Юда, ножът на страшното предателство, чието острие се заби в гърба Ти?”
В отговор Исус ми посочи един от учениците Си, като ми казваше:
“Ако би видял стореното от тоя Мой твърде ревностен ученик, то скоро би разбрал, че и той е наблюдавал как Юда забива нож в гърба Ми. Защото виж какво ще стори ученикът Ми…”
В едно с думите Му ученикът скочи срещу слугата на първосвещеника, препречвайки му пътя към Господ. И като извади нож, замахна срещу лицето му, като му отряза ухото. А Спасителят, претърпявайки ножа на страшното предателство в гърба Си, мигновено простря ръка, като изцели ухото на слугата и каза на ученика Си:
“Повърни ножа си на мястото му, защото всички, които се залавят за нож, от нож ще загинат…” (Матея 26:52) 
След тия думи Господ отново говореше на сърцето ми, като ми каза:
“Разбра ли последните Ми думи към ученика Ми? И разбраха ли Моите, че когато говоря за тия, които се залавят за нож, Аз нямах на предвид ревностния Си ученик, но именно стореното от Юда Искариотски?
Защото той е, който улови ножа на предателството, за да погине отпосле, предаден именно от тия, които го измамиха и употребиха. А така се изпълниха думите Ми, че които се залавят за нож, от нож загиват.
Но ето, днес Господ Алфа и Омега говори на сърцата на Своите братя и сестри, като им казва:
Люде Мои! Живеете в най-измамливото време на дявола!
Времето на предателите и коварните!
Времето на тия, които се залавят за нож, та от нож и да умрат. Защото такива, като се приближат към всяко искрено и доверчиво сърце, протягат ръцете си, та да го прегърнат. Те не го прегръщат, за да го възлюбят, но го прегръщат, за да забият ножа на предателството в гърба на доверчивия и лековерния. И ако Господ вашият Бог преживя някога острия нож от Юдовото предателство, то не го направи, за да търпите и вие отпосле предателствата, но за да състрадавам на всяка душа, която е била прегръщана от ръцете на дяволското коварство и измама. И понеже никой от вас няма очи на гърба си, та да се предпази от подобно коварство и измама, то и затова Господ Алфа и Омега е заповядал както да има Време за Прегръщане, така и да има Време за Въздържане от Прегръщането.
Ето, не просто повелявам, но заповядвам на всички ви:
Въздържайте се от Прегръщане, когато сърцата ви дочуят от някого да дрънкат сребърниците на Юда! Въздържайте се от Прегръщане, когато видите у някого образа на кесаря, а не Образа на Бога! Въздържайте се от Прегръщане, когато очите ви видят, че някой има повече от благата на света, а не от благата на Святия Дух! Въздържайте се от Прегръщане, когато оня, който би искал да ви прегърне, не може да изтърпи Огъня на Любовта и Светлината в сърцата ви!
Защото от днес и до свършека прегръдките и целувките на неприятелите ще стават все по-изобилни. Дяволът – все по-лукав и чедата му – все по-коварни. Но ако вие имате Любовта, която е изобилно просветена и всячески проницателна, то скоро бихте разделили житото от плявата…”
Братко мой! Господ говореше живите Си думи на сърцето ми, а аз все така ридаех от болката на ножа, забит в гърба Му. Защото този нож многократно се заби и в моя гръб. Не от десетки, не от стотици, но от хиляди хора, решили да послушат религиозните си устави и доктрини, но не и думите на Вечен Живот, изговорени от Единият Пастир. Защото и аз, без да съм познавал Времето за Въздържане от Прегръщането, бях готов да отворя сърцето си за всякакво прегръщане, за което и заплатих с твърде висока цена. Ето, сега те моля със сълзи на очи, като ти казвам:
Бъди готов да прегърнеш всички с Божията Огнена Любов, понеже Бог обича и злите, и добрите! Но едновременно с това имай Божията Мъдрост и Разум, когато не ти протягаш ръце, за да прегръщаш, но други протягат ръце, за да те прегърнат. Защото ако те не са дошли с Любовта и Светлината на Исус, то непременно са дошли с ножа на Юда!
А тия, които за нож се залавят, от нож ще и да умрат! Понеже са послужили на предателя, за да приемат отпосле сетнината на коварството му. Амин и Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s