АЛФАТА И ОМЕГАТА II – I ГЛАВА

1. ВИДЕНИЕТО С БОЖИЯТА КНИГА И ДИАМАНТЕНИЯ ПИСЕЦ

Братко мой! Приятелю на сърцето ми!
Аз съм сигурен, че ако Господ е дал определена духовна опитност на слугата Си, то по един или друг начин прицел на тази опитност са ставали мнозина други човеци. Ето защо зная, че е твърде възможно и ти да си преживял докосването от Алфата и Омегата, ако и до днес да си нямал Божието обяснение за него.
Лично за мен, миговете на подобни докосвания са стотици в живота ми. Имало е случаи да отида в нов град за първи път, а сърцето ми да се чувства така, сякаш, че е било там и преди. Имало е случаи да видя хора за пръв път в живота си, а Господ да ми ги покаже като дългогодишни приятели. Това наистина е чудо и ще остане чудо от Бога за всеки от нас. Защото кой от нас би имал Разум да схване тая велика и необяснима Сила на Алфата и Омегата, която държи в себе си съдбите от Началото до Края на човешкото битие? Кой от нас би имал Мъдростта да проумее що ще рекат стиховете на псалома, които казват именно за Алфата и Омегата:
“Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; и в Твоята книга бяха записани всичките ми определени дни, докато още не съществуваше ни един от тях. И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!” (Псалом 139:16-17)
Виждаш ли, братко мой?
Ето за тия скъпоценни помисли Исус днес докосва сърцето ми. Защото едва ли би имало по-голяма радост и тържество за човешкото сърце от това да знае, че Господ е записал в Книгата на Живота всичките му определени дни на земята. И ако за езичниците цялото духовно обяснение на докосването от Алфата и Омегата е в едничкият израз “dеjа vu” (дежа ву), тоест, “вече видяно”, то за духовно просветените Божии чеда трябва да станат ясни всичките проломи на Времената и Съдбите на Святия Дух. Защото именно през тези проломи ние напускаме човешкото и дяволското време, за да влезем във Времето на Бога.
А сега нека да продължа с първото от виденията в Залата на Божиите Времена и Съдби. Защото моят Господ отново въздигна духа ми със Себе Си и ме направи да пребъдвам пред мраморния Му Трон. А когато очите ми се срещнаха с Неговите, Исус извади от мантията Си златна Книга и диамантен писец. И Той, като разтвори Книгата, вече ми казваше:
“Пристъпи до Мен. Защото искам да покажа на сърцето ти защо едни са велики в Божието Царство, а други – най-малки…”
С вълнение пристъпих към моя Господ, а Той протегна Златната Книга, за да гледам в нея. И ето, че очите ми видяха как страниците на самата Книга не бяха от хартия или пергамент, но от тънки каменни плочи. Върху самите плочи личаха божествени писания, които не разбирах. А Исус, като ми посочи страниците на Книгата, вече ми казваше:
“Както сам забеляза, страниците на Божията Книга са плочи от Камък. И именно на тия плочи Аз записвам съдбите на всичките Божии човеци, които се явяват в духовните Проломи на Святия Дух. Виж тогава как изглеждат съдбите на великите хора в Божието Царство!”
Отново погледнах към страниците на Книгата, когато забелязах как божествените писания бяха твърде дълбоко издълбани в каменните плочи. А това ме учуди, тъй че попитах Господ:
“Защо, Исусе, тия съдби са толкова дълбоко издълбани в Твоята Книга?”
В отговор Господ вдигна в ръката Си диамантения писец, като ми казваше:
“Виждаш ли този писец? Той е зареден със Силата на Божието Слово. Затова колкото по-силно е Божието Слово в човешкото сърце, толкова по-силен ще е натискът на диамантения писец върху плочата на сърцето и върху страниците на Моята Книга. Но нека сега двамата с теб да пристъпим отново до първия духовен пролом, който е Времето за Раждане и Времето за Умиране. За да видиш всичко с очите си…”
Така Господ стана от мраморния Си Трон и тръгна към пролома, а аз Го последвах. И там, в Светлината на пролома, се появи образ на Божий праведник. А аз, като видях сърцето му, разбрах, че Емануил е започнал да живее в него. Това накара моят Господ да се приближи до праведника и да докосне сърцето му с диамантения Си писец. Така писецът написа в самото сърце:
“Емануил”
Гледайки на стореното от Господ, аз притаих дъх, а Той вече ме питаше:
“Забеляза ли какво сторих?”
“Да, Исусе! Силата на Божието Слово в Твоя диамантен писец се съедини със Силата на Божието Слово в сърцето на тоя мой брат. И Ти написа в сърцето му “Емануил”…”
“А дълбок ли е надписът, момчето Ми?”
“Не, Господи! Той просто е надпис, с който Ти свидетелстваш на това сърце и то свидетелства за Тебе…”
В следващия миг Господ отвори Книгата Си на точно определено място. И ето, че и там Той написа с диамантения Си писец “Емануил”. А надписът в Книгата и в сърцето бяха абсолютно еднакви по дълбочината си. Но ето, че Исус се обърна към Божия праведник, като му казваше:
“Господ вече е с тебе! Покорявай се на Духа Ми, сине човешки! Възрастявай във вярата и се изпълвай с Любовта Ми!”
След тези думи на Исус образът на Божия праведник се скри в самия пролом. А моят Господ, като посочи пролома, отново ми каза:
“Сега ние ще изчакаме едва една секунда, но на земята тоя праведник вече ще е станал принос за Бога и той отново ще се яви пред Мене…”
Докато Алфата и Омегата изговаряше думите Си, Божият праведник отново се яви в пролома. Но тоя път той изглеждаше различно. Защото главата му беше като Исусовата глава на Кръста, покрита с венец от тръни, а ръцете му и нозете му кървяха прободени. И самият праведник, пламнал в Огъня на Божията Любов, казваше на Исус:
“Боже, Ти видя как се поругаха с мене тия, които ме мразят. Моля Те, никак да не зачиташ греха им, понеже те не знаят що вършат и не познават нито Тебе, нито Отца…”
Слушайки думите на Божия праведник, Исус се просълзи и развълнува в Сърцето Си. И Той, като простря диамантения писец в ръката Си, написа върху плочата на сърцето му:
“Христос, Божият Агнец!”
Но ето, че писецът в ръката Господна пламна от Огъня на Божия праведник. И самите думи, написани от Исус, бяха дълбоко вдълбани в камъка, като родени от Огъня и диаманта едновременно. А Господ, като отдръпна пламналия диамантен писец, записа и в Книгата Си думите:
“Христос, Божият Агнец!”
Но и там думите се вдълбаваха в камъка. Тъй че те наистина щяха да бъдат вечни. А тогава Исус ми каза:
“Дадох на сърцето ти да види кои са великите в Божието Царство. И сега казвам на всичките Си братя и сестри, че колкото по-силно е Божието Слово в сърцата ви, толкова по-велика ще е съдбата ви във Времената и Съдбите на Моят Свят Дух.
Хора, станали съвършено угодни на Божието Сърце и вдигнали в Божиите проломи мнозина чрез примера си, непременно ще имат Името на Бога, издълбано на плочите на сърцата им и в Божията Книга.
Хора, останали непостоянни и колебливи в пътищата си, ще имат надпис, който е близо до избледняване. Защото такива, като влязат в Божиите Времена и Съдби, бързат да бягат, та дано биха се върнали в човешкото или дяволското време. И само по едната Божия Милост са били опазени, та да не отпаднат.
Ето, говоря на всички Мои и ви казвам, че на мнозина от вас надписите им от Мене никак не са за завиждане и възхищение. Понеже Аз избледнявам в живота им, а един друг става силен да изтрива написаното от ръката Ми, понеже вече са го пуснали вътре. И това е така, защото Словото от устата Ми не е станало Сила, която да ги утвърди и направи непоколебими и Верни до смърт.
О, люде Мои! Докога да ви говоря? Докога да ви призовавам? Докога да ви назидавам и изобличавам? Нима сте забравили, че някога Моисей слезе от Синайската планина, пълен с Гнева на Бога и Отца?
И ако тогава Божият пророк счупи каменните скрижали, написани със същия тоя диамантен писец в ръката Ми и със същия Огън на Моя Бог и Отец, то казвам ви, че днес Божият Пророчески Дух отново слиза от Хълма на Отца. За да види и изобличи всичкото нечестие на хора и демони. И Той непременно ще съхрани сърцата, станали каменни скрижали, но ще унищожи тия, върху които Божието Име, Слово и Пример избледняха, за да се отвори път на съблазнителя и изкусителя.
Ето, Аз Господ Алфа и Омега, Първият и Последният, стоя и ви чакам да влезете във Времената и Съдбите на Духа Ми! За да се издигнете при Мене и да запиша съдбите ви в Книгата на Живота!
Послушайте Ме за да живеете! Послушайте Ме, за да бъдете записани като последното поколение на Сион, познало Времената и Съдбите на Алфата и Омегата!”
Господ все така говореше на сърцето ми, а аз – влюбен в Гласа Му, продължавах да гледам каменните страници на Божията Книга.
Искаш ли да намериш себе си в тази Книга, братко мой?
Искаш ли в цялата Вечност сърцето ти да се възхищава от изгледа на най-прекрасния в Небето? Искаш ли един ден да се намериш с онези, чийто пример в Библията е сладост за вярата ти и Огън за любовта ти?
Тогава непременно побързай да влезеш във Времената и Съдбите на Святия Дух. И когато посветиш целия си живот на Бога, то непременно ще усетиш как върху плочата на сърцето ти Бог е врязал и издълбал Самия Себе Си! Амин и Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s