6. ВРЕМЕ ЗА ПЛАЧЕНЕ И ВРЕМЕ ЗА СМЕЕНЕ

Братко мой! Верни ми приятелю!
В последните десет години на моето служение за Исус и посвещение в Божия Пророчески Дух, аз трябваше многократно да опитвам солено-горчивия вкус на сълзите. Имаше дни, в които никак не можех да сдържам плача си, поради голямата болка на сърцето ми. Погледнат отстрани сигурно изглеждах като пленник на малодушие, който скоро би получил потупване по рамото от някой твърд и непоклатим титан на вярата.
“Я се засрами! Какви са тези сълзи в очите ти? Помисли какъв пример даваш на братята и сестрите си!”
Да, братко мой! Наистина има човеци, чиито очи биха останали сухи при всякакво стечение на обстоятелствата и развитие на съдбите им. Защото за тях сълзите са свидетелство за незрялост, проява на малодушие, и дори позор за оня, който ги пролива. Но ето, че за всички тия години Господ нито веднъж не укори сърцето ми, когато плачех пред Него. Напротив – като протягаше ръка, изтриваше сълзите ми и ми даваше утеха и мир. Дори имаше мигове в Святи видения, когато сърцето ми виждаше сълзи в очите на моя Бог и Цар. Ето защо при самата мисъл, че щях да пристъпя с Господ във Времената за Плачене и Смеене, аз предадох сърцето си на размишление за тези Времена. И когато духът ми отново се намери в Залата пред Господ Алфа и Омега, аз дръзнах да Му проговоря, казвайки:
“Исусе! При самата мисъл, че Ти ще посветиш сърцето ми върху тези две Времена в Твоята Зала, в мен нахлуха много спомени и впечатления.
И сега Те моля да ми кажеш защо видях в живота си много повече от Времето за Плачене, а не от Времето за Смеене? Защо Ти видя много повече сълзи върху лицето на слугата Си, а не смях на устните му?”
Слушайки думите ми, Господ остана с твърде сериозен и внимателен поглед. А след това Той започна да ми говори, казвайки:
“Ако Отец Ми се обеща, че ще избърше всяка сълза от очите ви, то е истина, че в живота на Божиите чеда първом наистина ще дойде Времето за Плачене, и едва след него – Времето за Смеене. А ти вече беше посветен и призован да видиш как сълзите на Божиите Звани, Избрани и Верни се събират в златните делви пред Божия Престол. Но сега ти казвам, че Времето за Плачене е скрило в себе си една Небесна тайна. Тайната на самите сълзи, които се раждат в сърцето и рукват през очите. Затова тръгни след Мене, за да видиш тая тайна и да я изявиш на всичките Ми братя и сестри…”
След тези Свои думи Исус се изправи от мраморния Си Трон и тръгна пред мен, като хвана ръката ми. Така двамата с Него тръгнахме към духовния пролом на Божиите Времена за Плачене и Смеене. А тогава аз забелязах, че Потокът на Святия Дух, който се изливаше в самия пролом, беше по-пълноводен от останалите. И аз, като го посочих на Господ, казах Му:
“Господи, виж! Този Поток на Духа е много по-голям от останалите…”
“Зная, Стефане! Но сега настъпва мигът и ти да узнаеш за всичко това. Затова върви след Мене…”
Стиснал още по-здраво ръката на Исус, аз продължих да Го следвам. И ето, че накрая нозете ми стъпиха в самия духовен пролом, когато Святият Дух ни погълна в Себе Си, а ние се намерихме в земните места…
Едва стъпил на земята, аз забелязах пред себе си къща, която беше изградена на самия Господен Хълм. Това ме учуди, понеже никога не бях виждал подобна къща на Хълма. Затова попитах Исус:
“Каква е тази къща, Господи? И защо тя е построена на Твоя Хълм на земята?”
В отговор Исус ми каза:
“Именно в тази къща ще се реализира Времето за Плачене. Затова нека всеки от Моите да гледа на самата къща, като на собственото си сърце. Защото сърцето на всеки Божий човек е като къща, построена на Господния Хълм. Разбираш ли това?”
“О, Исусе! Иска ми се да го разбера и зная, че с Твоето водителство ще проумея всичко…”
“Влез тогава с Мене в къщата. За да видиш нещата, които не си виждал, нито си разбирал…”
След тези Свои думи Господ отвори вратата на къщата и влезе в нея, а аз пристъпих след Него. И ето, че погледът ми мигновено забеляза как самата къща беше изпълнена от Божието Свято Присъствие. Стените й светеха с Божията Светлина, а стаите й бяха препълнени от атмосфера на Съвършена чистота и мир. Така аз разбрах, че Исус наистина е Стопанин на тоя дом. Затова с трепет продължих да Го следвам. А Господ, като влезе в най-вътрешната от стаите на къщата, посочи напред с ръката Си, като ми казваше:
“Виж сега Святата постеля на Божия Дух и забележи Кой лежи в нея…”
Погледнах в самата стая и сърцето ми беше залято от невероятно благоговение и умиление. Защото на Святата постеля в самата стая лежеше Божият Младенец Емануил. Протягайки малките Си бели ръчички, Той имаше такава невинност и чистота в погледа Си, щото за оня, който би имал това Небесно чудо в дома си, би било безкрайна привилегия да Го обича и да се грижи за Него. Но аз все още не разбирах защо Исус ми показа тази най-вътрешна стаичка в къщата на Хълма. Затова с вълнение Го попитах:
“Но какво общо има Емануил с Времената за Плачене и Смеене, Господи?”
Исус се усмихна, а след това продължи да ми говори, като казваше:
“Съвсем скоро ще разбереш отговора на въпросите си. Но сега забележи една подробност в тази вътрешна стаичка. Защото тя е най-важната. И като начало погледни лицето на Младенеца…”
Отново погледнах към Емануил, когато забелязах как по лицето Му пробягваха светлите лъчи на Божието Слънце от небесата. Да, братко мой! През прозорците на самата стая влизаха прекрасни лъчи от Светлина. Те не просто галеха Емануил, но Го укрепваха, възрастяваха и изпълваха. Това ме накара да кажа с възторг на Исус:
“Господи мой! Малкият Младенец диша Светлината, приема Светлината и възрастява чрез Светлината. И като гледам лъчите на това благодатно Слънце на небесата, аз разбирам, че за Светилото в сърцето се грижи Светилото от Небето. А това Светило на Небето и в сърцето Си все Ти, Господи Исусе!”
В отговор на думите ми Исус с нежен Глас ми отговори, казвайки:
“След като си разбрал тайнството на вярата, която ражда и възрастява Емануил, то няма да ти е трудно да видиш и първото от Времената в тоя духовен пролом. Защото това е Времето за Плачене. Затова гледай на знамението, което ще се случи пред очите ти…”
След последните думи на Господ наистина настъпи и самото знамение. А то беше такова, щото вихър от яростен вятър нападна самата къща на Хълма. И тоя вятър, като носеше в яростта си пепел, прах и кал, запокити ги върху прозорците на Господния дом, тъй че те мигом потъмняха. И ето, че лъчите от Небето вече никак не можеха да осветяват личицето на Емануил. Тогава Младенецът замаха с ръчички, като заплака. А със самия Му плач заплака и собственото ми сърце. И аз, като вдигнах очите си към Исус, попитах Го:
“Какво да сторя, Господи? Младенецът плаче на постелката Си, а така и сърцето ми плаче…”
А Исус ми каза:
“Ако Младенецът е заплакал, то Той Самият извиква Времето за Плачене. Затова побързай да Му възвърнеш слънчевите лъчи и Светлината през прозорците. И като излезеш отсред къщата, виж какво ще ти рекат самите води на Божия Свят Дух…”
Послушал Господ, аз се затичах и излязох от къщата на самия Господен Хълм. А тогава очите ми забелязаха как от Небето се изливаха водите на Святия Дух, свързани с Времето за Плачене. И когато тия води докоснаха сърцето ми, Самият Свят Дух вече ми казваше:
“Вземи водите Ми и измий прозорците на къщата. За да могат лъчите на Благодатта отново да осветяват Младенеца…”
Загребал с шепи вода от самия Поток, аз застанах пред прозорците и започнах да ги обливам, като плачех от непосилна болка. Така всичката кал, пепел и прах започнаха да падат от прозорците. А аз взимах в шепите си вода отново и отново. И като обливах прозорците, скоро забелязах, че Божията Светлина отново светеше през тях с пълната си сила. А тогава сърцето ми чу Гласът на Исус, Който ми заповяда, казвайки:
“Ела отново в стаята!”
Така аз се върнах в стаята при моя Господ. А Той, като се усмихна, протегна ръце и докосна очите ми, като ми казваше:
“Виж колко много са сълзите ти! Сега имай вяра да проумееш, че това, което ти стори на прозорците на тоя дом с водите на Святия Дух, то същото сториха сълзите от сърцето ти върху твоите очи.
Ето, Алфата и Омегата говори на всичкото Божие Домочадие и на всички вас казвам думите Си:
Очите за сърцата са така, както са прозорците за къщата. И тъй, ако очите ви са здрави, то цялото ви сърце ще бъде осветено. Но ако очите са болнави, то цялото сърце ще бъде помрачено. Прочее, ако прозорците на къщата са омърсени, то стаите й ще потънат в мрак и тъмнина. Но ако сълзите измиват очите, то водите на Святия Дух измиват прозорците. И ето затова са сълзите във Времето за Плачене! Защото с тях вие отново и отново възвръщате Божията Светлина в сърцата си. За да съхраните Емануил във Времето за Плачене, докато дочакате Времето за Смеене…”
Исус говореше благодатните Си думи на сърцето ми, а аз, взрян в Младенеца Емануил, разбрах, че сърцата на Божиите чеда ще Го износят и утвърдят с толкова повече сълзи, колкото повече ветрове на ярост и омраза връхлитат живота им.
Разбираш ли това, братко мой? Разбираш ли какво тайнство става в сърцето ти, когато сълзи рукнат на очите ти? Не идва ли отпосле Светлина и Утеха? Не идва ли отпосле Мир във време на скръб?
Ето, с цялата ревност на сърцето си моля моя Господ да напомни на всичките Божии чеда думите Си:
“Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете…” (Лука 6:21)
С цялата ревност моля моя Господ всяко сърце да проумее Святите думи на Апостол Яков:
“Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и Той до вас. Измивайте си ръцете, вие грешни, очиствайте сърцата си, вие колебливи. Тъжете, ридайте и плачете; смехът ви нека се обърне на плач, и радостта ви в тъга…” (Яков 4:8-9) 
Защото моят Господ, стоящ все така до сърцето ми, отново посочи към Младенеца на постелката, като ми казваше:
“Както е вярно, че Младенецът става Дете, а Детето става Мъж, така също е вярно, че след Времето за Плачене непременно идва Времето за Смеене. Защото Господ вашият Бог е Алфа и Омега. И ако Алфата на Неговото Свято Присъствие е в Младенеца Емануил, то Омегата е далече по-горе. И ако Алфата е във Времето за Плачене, то Омегата е във Времето за Смеене. Затова ти продължи да гледаш на видението в тази къща. Понеже сега ще заповядам да се яви Времето за Смеене…”
След тези Свои думи Господ протегна ръката Си към прозорците в стаичката, а от пръстите Му излезе сноп от Светлина, който се съедини със Светлината на Светилото в Небето. Така Младенецът Емануил мигновено започна да расте пред очите ми. Той се преобразяваше с всяка изминала секунда. Понеже Детето ставаше Младеж, а Младежът вече се превръщаше в Мъж. А когато Този Мъж влезе в Зрелостта на Силата Си, от самите Отечески небеса прокънтя Гласът на Бога и Отца против всичките ветрове на дяволското нечестие, които се опитваха да помрачат прозорците на Божия дом:
“Защо се разоряват народите, и племената намислят суета? Опълчват се земните царе, и управниците се наговарят заедно, против Господа и против Неговия Помазаник, като казват: Нека разкъсаме връзките им, и нека отхвърлим от себе си въжетата им. Тоя, Който седи на небесата, ще се смее; Господ ще им се поругае. Тогава ще им продума в гнева Си, и в тежкото Си негодувание ще ги смути, казвайки: Но Аз поставих Царя Си на Сион, Святия Мой Хълм…” (Псалом 2:1-6) 
В едно с думите на Отца, Царят протегна ръката Си към мен, като ми казваше:
“Ето, дойде времето Аз и Моите да се смеем. И сега ти казвам, че Смехът ни ще бъде гръмогласен. Силен и Свят, като тържество на всичката Божия Правда над всичкото сатанинско нечестие…”
Така, хванал ръката на Царя, аз излязох с Него на Божия Хълм. И Той, като ме въздигна нагоре, даде на сърцето ми да пие от вълните на Божия Смях. Защото този Смях разтърсваше планините и хълмовете и с него в Божията радост се въздигнаха всички, които някога бяха плакали за Него.
Тоя Смях изтриваше всяка сълза от очите, понеже в Божията Вечна Правда прозорците стояха разтворени и мрак нямаше вече, та да ги потъмни. Тоя Смях тържествуваше в ония, които бяха сели семето си с плач. За да съберат с радост сноповете си. Тоя Смях блестеше в очите на всички, които имаха вярата на Авраам. За да получат наследството си Исаак. И в самите Божии висини Царят на Сион отново проговори на сърцето ми, като ми казваше:
“Иди и кажи на Моите братя и сестри, че сега те плачат, а гонителите им се смеят, но Моите скоро ще се засмеят, а гонителите им ще плачат. Защото за Моите идва Времето на Смеха. Идва Времето, когато Царят на Сион ще въздигне всяко плачещо сърце. За да му подари Себе Си. Като Смях и вечно тържество, което никога няма да има край!
Аз, Алфата и Омегата, ида скоро! Блажени очите, които опазиха Емануил с всичките сълзи на Смирението и Скръбта!”