АЛФАТА И ОМЕГАТА I – V ГЛАВА

5. ВРЕМЕ ЗА СЪБАРЯНЕ И ВРЕМЕ ЗА ГРАДЕНЕ

Братко мой! Верни ми приятелю!
За написването на видението, свързано с тези две Времена на Духа, Господ даде на сърцето ми Дух на дълго размишление и наблюдение. Така аз трябваше да погледна на света от твърде извисеното място на Святия Дух, сиреч, от Залата на Божиите Времена и Съдби. А тогава забелязах една жестока закономерност, която преследва битието на всичките земни човеци. Закономерност, която всякога ги тласка първо да градят, а след това да преживеят събарянето на онова, което са градили. Така разбрах, че тази закономерност е всъщност най-страшният конфликт между Божиите Времена и времената на човеците. Защото във Времената на Бога първо е Събарянето, а след това Граденето. Докато в човешките времена първо е граденето, а след това – събарянето. Именно този конфликт ме накара да наведа главата си пред моя Господ и да Му кажа:
“Исусе! Твоят Свят Дух ми даде да прозра една твърде нещастна обреченост в битието на човеците. Обречеността да градят онова, което е посочено за Събаряне. Но как да си обясня този конфликт между Твоите Времена и времената на човеците?”
В отговор на въпроса ми Господ каза:
“Помниш ли онази случка от Моето Евангелие, когато един от учениците Ми посочи Ерусалимския храм, като Ми каза:
“Учителю, виж, какви камъни и какви здания!”
Какво му отговорих тогава?”
“О, Господи! Ти му каза:
“Виждаш ли тия големи здания! Няма да остане тук камък на камък, който да не се срине…” (Марк 13:2) 
“А разбра ли Моят ученик, че в тоя миг му говореше Оня, Който е Алфата и Омегата? И разбрахте ли вие отпосле думите Ми?”
“О, Исусе! Едва ли всички сме разбрали думите Ти. Защото ако бихме ги разбрали, то скоро бихме престанали да се възхищаваме на творенията на човешките ръце, за да се покорим на сътвореното от Божиите ръце…”
“Знай, че именно тук, в правилното отношение към сътвореното от човеците и Бога, бихте познали Времето за Събаряне и Времето за Градене. Защото Времето за Събаряне идва тогава, когато човеци поискат Господ да гради вместо тях! А времето за Божието Градене настъпва едва тогава, когато бъде съборено всичко човешко! Но ти Ми кажи:
Искат ли човеците Господ да гради вместо тях?”
“О, Исусе! Та нали Ти ми даде да видя от това високо място в Духа, че човеците залагат на преходното, а не на Вечното? Ето затова те са решили, че в тяхното битие има само време за градене, но не и време за събаряне. Тъй че в желанието да градят своето, те презират Твоето…”
След последните ми думи Исус ми даде знак с ръката Си, за да се приближа до Него. А когато аз пристъпих, Той се изправи от мраморния Си Трон, като ми казваше:
“Докосни Ме с ръцете си! Защото сега Алфата и Омегата ще даде на сърцето ти да познае Времето за Събаряне и Времето за Градене!”
Послушал Исус аз протегнах ръка, за да докосна Тялото Му. И ето, че облян от Божия Светлина, духът ми се намери пред един прекрасен и неръкотворен Храм, изграден от гладки и скъпоценни камъни. А Самият Храм отново ми проговори с Гласа на Исус, като ми казваше:
“Какво съм Аз за вярата на сърцето ти? Какво съм Аз за докосването на ръцете ти? Какво съм Аз за погледа на очите ти? Какво съм Аз за надеждата на душата ти?”
“О, Спасителю мой! Ти Си Храмът на Отца, неръкотворен и Свят! Ти Си Оня, в Който се вграждаме с Вяра, Надежда и Любов!”
“А не каза ли някога Този Храм на полуделите от ярост религиозни властници:
“Разрушете Тоя Храм и за три дни ще го издигна…” (Йоан 2:19) 
Какво Ми отговориха тогава Моите неприятели?”
“О, Исусе! С подигравки и хулене Те Ти се присмяха, като казаха:
“За четиридесет и шест години е бил граден тоя храм, та Ти за три дни ли ще го издигнеш?” (Йоан 2:20) 
В отговор на цитираните от мен стихове Храмът на Отца просветля във всичката Си Слава и отново ми казваше:
“Ако някой Ме познава като Алфата и Омегата, то такъв непременно ще разбере, че може да стане част от Мене, когато Ми позволи да вляза в живота му с Времената на Духа Си. С Времето за Събаряне и с Времето за Градене. Затова и ти, като се съединиш с Мене, последвай Ме, за да видиш и самите Времена в духовния пролом на Святия Дух…”
След последните думи на Божия Храм аз отпуснах ръцете си от скъпоценните Му камъни, когато сърцето ми отново зърна Исус, изправен до мраморния Си Трон. И Той, като посочи самия пролом на Божиите Времена, тръгна към него, а аз Го последвах. Така ние отново се вляхме в Святия Дух, тъй че се намерихме в земните места. И ето, че Исус вече ми посочваше множества човеци, като ми казваше:
“Виждаш ли тия човеци така, както ги виждам Аз?
Защото, без всякакво съмнение, ти ги виждаш като множество, но Аз ги виждам като здание. Понеже на всяко място, където се съберат човеци, съгласни в един дух и в едно намерение, те стават част от строеж. Иди тогава при тези тухли и им заповядай думите Ми, като им кажеш, че Господ вече идва с Времето за Събаряне, което предшества Времето за Градене…”
Думите на Исус подействаха така на сърцето ми, щото от Светлината на Духа аз също започнах да виждам множеството от човеците като здание от тухли. Затова без всякакво бавене се приближих до тях, като им казах:
“В Името на Господ Исус, Който е Алфата и Омегата, аз ви предавам думите Му, с които Той заповядва да се покорите на Времето Му за Събаряне, та да участвате във Времето за Градене. Затова сега се отречете от калта, с която сте съединени, и от смолата, с която сте измамени. Защото докато Господ не събори, не може да бъде построено нищо…”
В отговор на думите ми отсред самото здание се разнесоха гласове на подигравки и присмехулство. И с тия гласове тухлите вече казваха на сърцето ми:
“Ха, ха, ха! Да слушаме ли безумните ти възлияния, когато Господ ни е направил здание за слава и великолепие? И как ти дръзваш дори да си помислиш, че някой може да ни събори? Не виждаш ли, че целият свят ни се възхищава, понеже сме Божията слава на земята?”
Думите на тухлите ме накараха да им отговоря:
“Ако светът ви мразеше, Господ преди вас е намразил. Но понеже светът ви се възхищава, то затова светът е станал достоен за вас и вие сте станали достойни за света. Но аз отново ви напомням, че Храмът Господен не е от тоя свят и Основата Му не лежи в лукавия.
Откъде тогава у вас това задоволство и тая непогрешимост? Кога Господ събори вашето, за да изгради Неговото? Не се ли въздигнахте върху основата на всичката човешка пръст и глина, та да бъдете тухли пред Лицето на моя Бог?”
От последните ми думи зданието се разклати страшно. Но само след миг най-потъмнелите му тухли събраха всичката си кал и смола, за да заздравят още повече връзките си. И от самите тухли върху главата ми заваля всякаква нечистота и мръсотия, придружени от крясъци и хули, с които те вече ми казваха:
“Махай се, махай се! Ти си един от тия, които подкопават основите на църквите. Заклеваме те в Бога да признаеш, че си именно такъв…”
Въпреки омърсяването на главата ми, в сърцето ми пламна огнена ревност, тъй че отново извиках към тухленото здание:
“Както ме заклевате в Бога, така и изповядам пред Небето и земята:
Аз наистина съм един от тия, които подкопават основите на църквите! И аз ще върша всякога това подкопаване, понеже Господ Алфа и Омега посети сърцето ми с Времето за Събаряне. В това Време ще рухнат основите на всички църкви. За да заблести Основата на Божията Църква, която съгражда Божиите чеда в Сион, а не в блатата и тресавищата на човешката религия. Основа, която е Любов, а не лицемерие! Благодат, а не търговия! Дух на Мъдрост и откровение, а не мухлясала теология.
Ето, заклехте ме и ви отговорих според заклеването!”
Въпреки огнените думи на устните ми, тухлите никак не искаха да слушат. Напротив – с още по-голяма истерия и фанатична преданост към смолите и калта си, наваляха върху лицето ми всичкото възможно омърсяване и опозоряване. Но ето, че Господ ми даде знак да се върна при Него. И Той, като ме докосна с ръка, отне позора и омърсяването ми, като ми казваше:
“Ако някой не иска да приеме, че Времето за Събаряне е Божията Милост днес, то такъв ще бъде постигнат от Събарянето на Божия Гняв утре. Но сега ти казвам за свидетелство на всичките Си братя и сестри, че ако тухлите не те послушаха и не се покориха на Гласа Ми, то е, понеже са били изпечени от огъня на умноженото беззаконие. А след такова изпичане никоя тухла не може отново да стане глина. Затова се закрепи в Мене. Понеже ще ти посоча други, които непременно ще се покорят на Гласа Ми…”
След тези Свои думи Господ наистина посочи на сърцето ми човеци, които бяха като камъни, пръснати по цялата долина под Господния Хълм. И като изпълни сърцето ми със Собствената Си Благост и Милост, каза ми:
“Иди при тези Мои братя и сестри. За да прогласиш на сърцата им, че е дошло Времето на Божието Градене…”
Така аз тръгнах с нозете си към долината. И като се приближих до разпръснатите камъни, попитах ги:
“Какво става с вас, братя мои? Защото сте така отпаднали и разпръснати?”
В отговор един от камъните заговори с всичката болка на сърцето си, като ми казваше:
“Бог ни е отредил такова време, щото да бъдем съборени и никак да не участваме във всичките строежи по земята. И ние, колкото и да ревнувахме, та да се съградим в многото строежи, все отпадахме от тях, понеже вярата ни не намираше Основата, Скъпоценният и Отбран Камък от Сион. Но при все, че бяхме съборени, пак Той е, Който ни крепи и ще ни покаже Милост…”
Думите на камъка ме накараха да коленича при него и да го прегърна, казвайки:
“Братко мой! Блажен си ти и всичките камъни наоколо с тебе! И понеже сте чакали Оня, Който ви събори, то казвам ви, че Той ще ви съгради в Себе Си. Защото има време у Него за всяко нещо. Понеже Той събаря, за да изгради! Докато слугите на лукавия изграждат, за да съборят! Ето, Господ ме изпрати към сърцата ви. За да ви кажа, че колкото голяма е била болката ви поради събарянето, толкова по-голяма ще е радостта ви от съграждането ви в Него. Затова сега се молете усърдно, за да извикате Времето за Градене, което Той вече заповядва…”
След тези мои думи камъните в долината започнаха да се събират и намират един с друг. А Исус от самия Хълм издигна ръцете Си в духовния пролом на Божиите Времена, като извика със силен Глас:
“Святи Душе! Съгради със Силата Господна тия, които Аз съборих и отделих от мерзостта на Вавилон! Понеже вече са готови за Мен. Със смирени сърца и души! Със скръб по Моя Бог и Отец! С твърдост, която стана толкова по-голяма в тях, колкото повече беше гонението над сърцата им…”
След тия думи на Исус стана знамение. Защото от самия Господен Хълм се яви Времето за Градене. Това бяха чистите и кристални води на Духа, които докосваха камъните в долината и ги събираха един до друг. А след това, заблестели в Святостта Господна, камъните бяха извисени на самия Господен Хълм, като се съединяваха в Преславното Тяло на Исус, станало техен Храм за Вечността. Но ето, че за втори път Господ извика от Хълма. И като вдигна ръка и посочи облаците на Вавилон, помрачаващи цялата земя, извика със силен и гневен Глас:
“Омразен душе на Антихрист, враже на Сърцето Ми и людете Ми! Издири със силата си всички човеци, които градяха, без да са били съборени и събаряха, без да са били изградени. Прибери тухлите си, душе на всяка мерзост и нечистота! Прибери сърцата, възлюбили калта на всичката ти религия, и смолите на всичката ти измама. Понеже с теб всичкото им градене е заслужена сетнина на всичкото им събаряне…”
Миг след гневните думи на Исус, тъмните облаци на Вавилон се спуснаха по цялата земя, като събираха накуп всички тухлени здания, малки и големи, за да ги съединят и направят единомислени във всичкия им бунт и нечестие против Отца, Сина и Святия Дух. Така, след изявата на Времената за Събаряне и Градене, пред очите ми се изявиха ясно и самите знамения на Божиите съдби. Защото Господ Исус събори чрез Пророческия Си Дух всички, които бяха прицел на Божията Благост и Милост. За да бъдат съградени в Него. Защото дяволът изгради чрез духа на Антихриста всички, които бяха прицел на Божия Гняв. За да бъдат съборени чрез него. А в края на самото видение Исус отново ми каза:
“Иди и предупреди всичките Божии чеда с думите на Господ, Който е Алфа и Омега. Защото Аз днес им казвам:
Не се страхувайте да бъдете съборени от Мене! Защото когато събореният от Мене рухне, то тогава рухват крепостите му, рухват заблудите му, рухват предразсъдъците му. И едва след това идва Времето за Градене. Понеже Аз градя върху основата на Покаянието и истинската скръб по Бога! И в Моите съдби Времето за Събаряне всякога стои преди Времето за Градене.
Иди също така и предупреди всичките противници на Името Ми и Духа Ми. Защото днес Аз им казвам:
Горко на вас, които сте изграждали, без да сте били събаряни. Защото вашето изграждане е било в измамата да строите небесно царство без Небе и без Цар. И като сте се измамили в собствените си крепости, скоро сте забравили, че сте чеда на Ерихон, а не чеда на Небесния Ерусалим.
Ето, времето на вашето погубление няма да се забави. И то ще бъде толкова по-страшно, колкото повече сте мислели, че сте съградени, без никога да сте били събаряни!
Аз, Алфата и Омегата, предрекох тия съдби с устата Си!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s