4. ВРЕМЕ ЗА УБИВАНЕ И ВРЕМЕ ЗА ИЗЦЕЛЯВАНЕ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Знаеш ли колко голяма е трагедията на оня човек, който не може да забележи нищо друго в живота си, освен себе си?
Защото такъв, като роб на егоизма си, смята, че всичко се върти около него. Животът, светът и… времето. Казвам ти Истината и не лъжа, че от мига, в който Исус постави сърцето ми в Неговото Време, аз имах съдбата от Него да стана малък, защото преди това бях доста голям в собствените си очи. За поет, написал близо петстотин стихотворения и имащ няколко непубликувани стихосбирки, аз наистина имах самочувствие. Ако не на духовен човек, то поне на интелектуалец.
Кой можеше в онова време да се мери с егоизма ми? Кой можеше да ми каже, че съм нищо, след като в сърцето ми имаше пиедестал, на който седеше собственият ми “аз”. Та щеше ли тоя царуващ егоизъм да приеме, че има много по-достойни за господари в сърцето ми, освен него самия?
Но ето, че в един прекрасен ден Исус дойде в живота ми. Той не дойде в моето време, та да се съобразява с мен. Не! Той дойде със Своето Си Време. И като влезе в сърцето ми, избута със Сила егоизма ми, като каза с властен Глас:
“От днес нататък Аз царувам в това сърце, а за теб там няма място!”
Егоизмът ми не побърза да се предаде, но се вкопчи в цялото ми същество, като удавник за сламка. А мислите ми усетиха риданието му, с което ми казваше:
“Спомни си колко хубаво ни беше! Ти пишеше стихове, а аз те величаех. Не съжаляваш ли за това?”
В онези дни се опитах да прибера егоизма си в някое малко килерче на сърцето си. И, подмамен от него, казах на Исус:
“Господи мой! Аз вече реших как ще Ти служа! Ще пиша стихове за Тебе. В това съм най-силен…”
А тогава за първи път Исус дълбоко поряза егоизма ми, като ми каза:
“Не ти ще решаваш как да Ми служиш, но Аз ще реша това. Защото няма да те употребявам в това, в което си най-силен, но ще те направя силен там, където си най-слаб…”
Кървящият ми егоизъм така и не се предаваше. Затова той отново превзе ума ми, тъй, че в онова време попитах Исус:
“Господи мой, а какво ще стане с поезията ми? Тя е моят талант, защото аз съм поет…”
А Исус с невъзмутим Глас тогава ми отговори:
“Поезията ти ще умре, преди след време Аз отново да я възкреся. Защото тя е твоят талант. А вместо нея Аз ще ти дам Моите таланти. Твоят талант те е направил поет, но Моите таланти ще те утвърдят като пророк, за какъвто си посочен от Отца Ми…”
Защо ли си спомних всичко това? И можех ли да не си го спомня, когато сърцето ми отново се възхищаваше на моя Господ, Алфа и Омега, седнал на мраморния Си Трон?
Истината е, че и този път погледът на Исусовите очи докосваше дълбочините на сърцето ми. Не да възкресява стария човек, но да ми напомни колко Верен и постоянен е останал към сърцето ми във всичката Си Благост и Милост. Това ме накара да наведа главата си пред Господ и да Му кажа:
“Исусе! Защо така докосна сърцето ми? Ти Сам знаеш, че вече няма да ме заболи. Понеже имам чудесното богатство да слушам Гласа Ти и да пиша Твоите книги, пълни с Твоите видения и откровения…”
Исус се усмихна сърдечно на въпроса ми, а след това ми отговори, като казваше:
“Ако трябваше Аз и ти да си говорим като приятели, то бихме продължили цяла вечност разговора си. Понеже утвърдих сърцето ти. Но сега ти казвам, че Аз имам твърде много да работя в сърцата на много Божии чеда. Затова и тази книга ти се дава не заради теб самия, но заради тия, които се нуждаят от нея.
Как мислиш тогава? Какъв ще да е третият духовен пролом, за да казва Алфата и Омегата за него:
Време за Убиване, и Време за Изцеляване…”
“О, Исусе! Без всякакво съмнение в този пролом ще се отвори най-много работа за Твоя Свят Дух…”
В отговор Исус се изправи от мраморния Трон, като ми казваше:
“Нека тогава двамата с теб да слезем в третия духовен пролом. За да видиш и самите Времена на Алфата и Омегата…”
След тези Свои думи Господ хвана ръката ми и двамата с Него слязохме през третия духовен пролом. И този път Святият Дух ни погълна в Себе Си, а само след миг ние вече бяхме на земята. А тогава Спасителят посочи напред с ръката Си, като ми казваше:
“Виж човеците, които са коленичили пред Мене и сега се молят да ги даря с Духа Си…”
Погледнах пред Исус, когато видях двама човеци, които, паднали на коленете си призоваваха Господното Име. И Господ, Верен да бъде при всеки, който Го призовава, се приближи до тях. А след това, като извади Меча на Духа от Мантията Си, простря го нежно към сърцата на двамата човеци, понеже вратите на тия сърца наистина Го канеха да влезе. Така, поради докосването от Меча, сърцата мигновено просияха и аз видях, че в тях се появи божественият зачатък на Исусовото Небесно естество. Това ме накара да се усмихна и премного да се зарадвам. А след това дори да вдигна ръка и да кажа на Спасителя:
“Исусе! Не е ли прекрасно, че Ти направи тия мои братя нови създания, родени по Божия Образ? Та ето, те се радват и радостта им е пълна…”
В отговор на реакцията ми Господ посочи човеците, като ми казваше:
“Къде виждаш новия човек? Не е ли той все още твърде малък, в самия си зародиш?”
“Така е, Господи!”
“А отвън на тоя зародиш какво забелязват очите ти? Ако отвътре е последният Адам, то отвън не е ли първият Адам?”
“Да, Исусе! Трябва да призная, че отвън е все още старият човек. Но аз зная, че с Божията Благодат тия мои братя ще устоят и Твоят Образ изцяло ще ги завладее и покори…”
Господ се усмихна на думите ми, а след това вдигна ръката Си и посочи към Небето, като ми казваше:
“Виж сега как през духовния пролом на Святия Дух ще дойде Времето за Убиване, а след него и Времето за Изцеляване. Защото Времето за Убиване идва винаги, когато някъде човеци преживеят новорождение…”
И действително, че след думите на Исус аз видях как през духовния пролом се яви Времето за Убиване. То беше олицетворено от два огнени меча, които пламтяха и се въртяха, докато слизаха към земята. А когато бяха на земята, мечовете мигновено се приближиха до новородените човеци, като докоснаха и обвиха с Божията Светлина зачатията на божественото естество в сърцата им. Това ме накара изненадан да попитам Господ:
“Исусе! Но къде тук е Времето за Убиване? Аз по-скоро видях мечове-защитници, които Святият Дух изпрати, за да пазят божествените зачатия!”
Гледайки ме с голямо внимание, Господ ми отговори:
“Искам да гледаш! И като гледаш, да мислиш. И като мислиш, да разсъдиш. Защото, ето, последният Адам стои заченат в тия сърца, но първият Адам едва ли ще се съгласи да търпи последния. Спомни си тогава какво стори Отец Ми, когато изгони първите човеци от Едемската градина…”
“Господи мой! Отец не просто ги изгони, но постави на изток Пламенния Меч, който се въртеше, за да пази Пътя към Дървото на Живота…”
“Разбираш ли тогава, че по подобие на Пламенния въртящ се Меч, поставен да пази пътя към Дървото на Живота, и при тия новородени човеци се явиха пламенни мечове? Защото и те няма да допуснат първия Адам да има дял и наследство с последния…”
“А да разбирам ли, Исусе, че именно на тия мечове принадлежи Времето за Убиване?”
“Не просто го разбирай, но гледай. Защото Убиването вече започна!”
Отново гледах към двамата човеци, когато забелязах как мечовете започнаха да бодат и пронизват плътското им естество. Така всяко действие на мечовете предизвикваше твърде голяма болка, придружена с плач и сълзи от самите човеци. Понеже старият Адам в тях не искаше да се предаде, но протягаше ръце, та да може някак да изхвърли божественото зачатие на последния Адам. А мечовете отново и отново порязваха и убиваха плътския човек, тъй че Образът на Исус в сърцата започна да расте. А тогава моят Господ отново ми проговори, като казваше:
“Нека всичките Ми братя и сестри да видят и познаят в това видение думите на Апостола Ми който ви писа:
“И тъй, братя, ние имаме длъжност, обаче, не към плътта, та да живеем плътски. Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвите телесните действия, ще живеете. Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове…” (Римляни 8:12-14)
И ето това е Времето за Убиване, което идва миг след като Ме приемете за Господ и Спасител…”
След тези Свои думи Господ отново посочи човеците във видението, като ми казваше:
“А сега, момчето Ми, забележи, че пораженията от Меча остават не само върху плътта, но и над душите на тия човеци.
Как мислиш? Ще се съвземат ли лесно душите им след смъртта на плътския човек? Няма ли отново и отново мечовете да убиват, а душите да ридаят? И изобщо – ще се закрепят ли тия Мои братя в Божието Спасение, след като са преживели толкова болезнени удари от мечовете на Духа?”
“О, Исусе! Аз зная, че Святият Дух е Утешителят, а какво друго да е утехата, ако не галещите пръсти на Божията Благост и Милост?
Защото Словото сега напомня на сърцето ми твърде верните стихове за моя Небесен Баща:
“Ето, блажен оня човек, когото Бог изобличава; затова не презирай наказанието на Всемогъщия; защото Той наранява, Той и превързва; поразява, и Неговите ръце изцеляват…” (Йов 5:17-18) 
И ето, пламенните мечове на Божия Дух нараниха не само плътските помисли на тия мои братя, но и душите им. Но Бог е Верен да изцели тия души и да им даде утеха…”
Господ се усмихна нежно на думите ми. А след това, като вдигна отново ръката Си към духовния пролом, вече ми казваше:
“Виж тогава как след Времето за Убиване, на земята ще се яви и Времето за Изцеляване…”
След думите на Исус аз погледнах и видях, че през духовния пролом потекоха водите на Святия Дух. Като Поток, който слизаше на земята. И ето, че водите на Потока тръгнаха към двамата човеци във видението, макар те никак да не ги усетиха. Въпреки, че нозете им вече се миеха от самите води, те отново и отново не можеха да усетят, че Бог иска да изцели душите им. Това ме накара да кажа:
“Какво става, Господи мой? Ето, водите на Святия Дух текат и потапят нозете на моите братя, а те никак не усещат!”
“А как да усетят, когато са все още младенци? И не казах ли Аз, че който напои тия Мои скромни братя само с една чаша вода в име на ученик, то никак няма да изгуби наградата си? Какво още чакаш? Иди и се наведи над потока на Духа! И като загребеш и напълниш чашата на сърцето си, дай им да пият…”
Без всякакво бавене, аз се затичах и приближих при човеците. А след това, хванал чашата на собственото си сърце, се наведох и загребах от водите на Божия Поток…
О, изненада! Водите на Духа бяха толкова горчиви, щото из цялото ми естество се разнесе вкус на твърде силен хинин. Това ме накара да вдигна очи към Исус и да Го попитам:
“Тези ли води ще утешат братята ми, Господи?”
“Не, момчето Ми! Тези води ще изцелят душите им. Защото Изцелението е толкова по-важно от Утехата, колкото горчивото е по-полезно от сладкото…”
“Но защо, Исусе?”
В отговор Господ ми каза:
“Защото Божията Мъдрост така говори на сърцето ти. А не казва ли тя, че:
“По-полезна е печалта от смеха; защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява…” (Еклесиаст 7:3) 
А когато се развесели сърцето, то няма ли да се развесели и душата?
Ето, казвам на всички, че Времето на Изцеляване винаги идва на земята с горчивите води на Мера. Затова никак недей да спираш Изцелението на Духа, но дай на братята си от водите на чашата си…”
Стоящ все така във видението, аз застанах пред двамата човеци, като им казах:
“Братя мои! Господ вижда наскърбените ви души и сега Той ме изпрати да ви напоя с водите на Духа Му. Ето, пийте от чашата ми и благославяйте Небето и Небесния Цар…”
Човеците ме погледнаха с надежда. А после отпиха от водите в чашата. И при все, че първоначалните им гримаси ме смутиха, пак изцеляващата Сила на Духа влезе в душите им. И те, почувствали Божието Изцеление, ме прегърнаха, като ми казаха:
“Братко наш! Никой не ни е напоявал така! Никой не ни е давал да проумеем, че Бог има една по-голяма Скръб от нашата, тъй че думите Му да ни доведат до ревност, себеочистване и трепет. И сега ти казваме, че ето това – да радваме Божието Сърце с помислите и делата си – ще рече да радваме и собствените си души. Тия води наистина ни изцелиха и ни дадоха толкова повече радост, колкото повече горчилка изпихме…”
Думите на двамата човеци бяха тържество за цялото ми сърце. И аз, като се обърнах към Господ, коленичих пред Него, като му казвах:
“Какво е това чудо на Изцелението, Исусе? Защото излиза, че скръбта на човешката душа се лекува с една по-голяма Скръб…”
В отговор Господ погали главата ми, като каза:
“Скръбта на човешката душа е поради убиването на плътския човек, а Божията Скръб е поради раждането на духовния човек. Утроба, която ражда Младенеца, е в Божията Скръб. А кога роди Детето, не помни тъгата си поради радостта, че се е родил Емануил.
Ето, говоря на Моята Невяста от дълбочините на Сърцето Си:
Околоплодните води на утробата, която ражда Емануил, всякога са горчиви! Понеже Младенецът се ражда през много скърби.
Но кой от вас би сменил скръбта по Бога за радостта по дявола? Кой от вас би отказал да изцели душата си с горчивото, та да погуби душата си със сладкото?
Не каза ли Апостолът Ми на всички ви:
“Сега се радвам не за наскърбяването ви, но защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, та да се не повредите от нас в нищо. Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт. Защото, ето, това гдето се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какво ожидане, каква ревност, какво мъздовъздаване! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо…” (II Коринтяни 7:9-11) 
И ако някои от вас до днес са оставали с неизцелени души, които ридаят за стария човек, убит във Времето за Убиване, то нека на такива Божието горчиво да им стане сладко. Защото сетнината на всяка сладост е горчивина, а сетнината на горчивината – сладко Изцеление за душите ви…”
Братко мой! Верни ми приятелю!
Аз зная, че думите на моя Господ са непоклатими като скалите в планината и правдиви като светлите звезди на нощното небе. Моля те, погледни към сърцето си и виж, че днес там расте Образът на Божия Син. Образ, който Пламенният Меч на Духа ревниво пази от всички атаки на егоизма и плътта. Образ, заради който душата ти ще пострада, докато бъде износен и роден. Но ти, като протегнеш ръце и пиеш от горчивите води на Духа, непременно ще изцелиш душата си. За да се възрадваш в Бога на Вечното Спасение и намериш сетнина от Мир и Благодат! Амин и Амин!