АЛФАТА И ОМЕГАТА I – III ГЛАВА

3. ВРЕМЕ ЗА НАСАЖДАНЕ И ВРЕМЕ ЗА ИЗКОРЕНЯВАНЕ НАСАДЕНОТО

Времето, братко мой! Тази продължителност на съществуването, която мнозина днес губят така лекомислено. Те си мислят, че съдбата и битието са им длъжни. Или още по-лошото – че няма сетнина за делата им и думите им. Истината е, че сетнина има. И ако за едни тя ще е Вечният Живот, то за мнозина други ще е вечната погибел.
Помисли само върху факта колко сме кратковременни. Заран цъфтим и вечер се окосяваме. Така говори Вечната и Свята Библия за човешкия живот. Докато е времето на цъфтежа хората искат да му се насладят. Оглеждат се в огледалото и виждат, че са млади и хубави. Правят усилие с ръцете си и се радват, че тялото им ги слуша. После решават в сърцата си, че този миг на зрелост ще бъде достатъчно дълъг, за да го украсят с всичката суета, която намерят по пътя си. Но както цветовете на глухарчето се оронват и падат, а вятърът подхваща летящите му мъхчета, така и човешките времена слагат своя безпощаден отпечатък в човешките съдби. И онези потомци на първия Адам, искат или не, се сблъскват с неумолимостта на Божието предупреждение:
“Понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш…” (Битие 3:19)
Започвам именно с такива думи преди това видение с втория от четиринадесетте пролома, понеже Господ докосна сърцето ми с мислите, описани по-горе. И аз, като стоях все така пред Него в Залата на Времената и Съдбите, побързах да Го попитам, казвайки:
“Исусе! Защо ми даде да мисля за кратковременността на човешкия живот? Защо, най-вече, в сърцето ми звучат думите на Отец към Адам, че човекът е пръст и ще се върне в пръстта?”
В отговор на въпроса ми Господ каза:
“Няма нищо по-страшно и нищо по-тъжно от това – да си пръст и да се върнеш в пръстта. Но сега ти казвам, че колкото по-обречено е човешкото време, толкова по-перспективно и прекрасно е Божието Време. Защото човешкото време е пръст, която отива при пръстта, докато Божието Време е Дух, Който въздига при Отца. Но нека сега двамата с теб да слезем във втория от духовните проломи. Защото този е проломът, който Алфата и Омегата посочи с думите:
Време за Насаждане, и Време за Изкореняване на насаденото!”
След тези Свои думи Исус отново стана от мраморния Си Трон, тъй че двамата с Него тръгнахме към самия пролом. Тогава, по подобие на първия път, Святият Дух ни погълна в Себе Си, а ние отново бяхме в земните места. Този път обаче бяхме в пустееща нива. А Исус седна в самата нива, като ми казваше:
“Хайде, момчето Ми! Сега си под духовния пролом на Времето за Насаждане. Иди да насадиш тая нива, като извикаш Времето за Насаждане…”
Погледнах на самата нива, а тя никак не ми харесваше. Ето защо казах на Господ:
“Исусе! Никак не искам да насадя тази нива. Понеже сега очите ми виждат, че тя няма стопанин, но е пустееща…”
В отговор Господ каза думи, които ме учудиха с голямата им Мъдрост:
“Когато ти още не беше повярвал в Мене, то не пустееше ли сърцето ти без Моето Слово? И когато за първи път отвори библията си, то до тоя момент тя не беше ли пуста без тебе, както и ти пуст без нея?”
“Да, Исусе! Нито аз познавах Писанието, нито Писанието познаваше мен!”
“Виж тогава, че сега Господ те е поставил в един по-предишен период на живота ти. Период, когато ти не си познавал нивата, но и тя не те е познавала. Какво ще сториш?”
“О, скъпоценни Спасителю! Ще възлюбя тая нива и ще посветя живота си на нея…”
В отговор Исус се усмихна. И като извади от Мантията Си Меча на Духа и ми го подаде, каза ми:
“Ами възлюби я тогава!”
Взел Меча от Господната ръка, аз го забих в самата земя. И ето, че той се преобрази като плуг. А аз, натиснал плуга, започнах да разоравам почвата на цялата нива. Така чудото наистина се случи. Защото под обърнатите пластове се откри тлъст плодороден чернозем, който възрадва очите ми. Това ме одързости с още по-голямо усърдие да разоравам почвата, докато обходих цялата нива. А тогава Господ извика към мен, като ми казваше:
“Виж сега семената, които слизат в пролома на Святия Дух. Какво ще сториш с тях?”
Погледнах към пролома на Божието Време и забелязах как от Небето слизаха прекрасни семенца, блестящи от Светлина. Това ме накара да извикам с възторг към Господа:
“Исусе! Ще взема тия семена и ще ги засея в тази плодородна нива. А после, като падна на колене като Илия, ще викам към Отца, за да даде и ранния, и късният дъжд, та да произрастат всичките растения на Божията Правда…”
Господ кимна одобрително с Главата Си, а аз – застанал под пролома, събрах всичките семенца, като побързах да ги засея в тлъстия чернозем. И когато сторих всичко това, Той ме привика при Себе Си, като ми казваше:
“Виждаш ли как в едно видение се откриха всичките години на живота ти за Мене?
Понеже Аз ти дадох да познаваш Словото Ми и Словото Ми да те познава. А когато силата ти порасна и ти се укрепи в Мене, дадох ти сърца, които да насадиш в Нивата Ми и да ги напояваш с всичката Божия Благост и Милост, които ти бяха дадени от Небето. Така в твоя живот за Мен наистина се яви Времето за Насаждане, а Отец Ми ти даде не само сърце на пророк, но и сърце на земеделец. Затова сега казвам на всичките Си слуги думите, които трябва да превърнат в Дух и Живот, за да Ме познаят като Алфа и Омега:
Не дръжте повече библиите си по рафтовете на библиотеките си. Понеже там те биха хванали паяжина, без да станат плодородни ниви. Вместо това положете всяко старание и усърдие, за да орете в дълбоките пластове на Словото Ми. Защото колкото по-дълбоко посеете семената, толкова по-здрави и силни ще станат Божиите чеда. Но ако някой от вас сее на повърхността, а не в дълбокото, то такъв никога не Ме е познавал, но е имал повърхностно разбиране на Словото. Знайте, че с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери. Ако някой държи нивата си пустееща, то пустеещ ще бъде и животът му. А ако такъв я остави пустееща докрай и не се покае за небрежността и безгрижието, то такъв ще се свърже завинаги със запустителя.
Орете дълбоко, дълбоко, дълбоко! Предайте сърцата си на пост и молитва, а душите си на смирение! Предайте очите си на неспане, а умовете си на размишление. Защото Времето за Насаждане иде само при тия земеделци, които са приготвили тлъст чернозем за семената на Божията Вяра…”
След тези Свои думи, с твърде ревнив поглед, Господ вдигна ръката Си, като ми казваше:
“След като видя Времето за Насаждане, то нека сега да ти покажа и Времето за Изкореняване на насаденото. Ела след Мене, за да го видиш…”
Така Господ тръгна, а аз Го последвах. Не зная колко вървях след Исус, но ние твърде много се отдалечихме от нивата с тлъстия чернозем. И ето, че очите ми видяха буренясала нива, в която запустението беше повече от страшно. Тръни, коприви и високи плевели оставяха тягостното чувство, че всеки миг нозете ми ще стъпят на място на проклетия. Затова, като докоснах гърба на Исус пред мен, попитах Го:
“Къде ме доведе, Господи?”
А Исус ми отговори:
“Както ти казах в самото начало на тази книга, ти все още си под мощното Помазание на Отеческата Мъдрост.
А къде да би завела Мъдростта слугата си, та да му изяви сетнината на пълното запустение? Не е ли говорила Отеческата Мъдрост и по-отпреди на сърцето ти за това място?”
Самият въпрос на Исус така докосна сърцето ми, щото Му казах:
“Да, Господи! Божията Мъдрост наистина ми е говорила за това място с онези стихове, които гласят:
“Минах край нивата на ленивия и край лозето на нехайния човек, и всичко беше обрасло с тръни, коприва беше покрила повърхността му, и каменната му ограда беше съборена. Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, видях и взех поука. Още малко спане, малко дрямка, малко сгъване на ръце за сън, – и сиромашията ще дойде върху тебе като крадец, и немотията – като въоръжен мъж…” (Притчи 24:30-34)
Едва бях свършил цитирането, когато Господ отново ми каза:
“Вземи Меча Ми и иди, та дано би възстановил състоянието на тая нива…”
Взех Меча от Господната ръка и влязох всред плевелите, копривите и тръните, като се опитах да забия Меча в пръстта. А тогава, като по даден сигнал, тръните се впиха в нозете ми, а копривите ожулиха ръцете ми. И до самото ми сърце достигнаха яростни гласове, които ми казваха:
“Да не си посмял да тровиш духовното общение на братята и сестрите! Махай се от нашата нива!”
Натиснал още повече Меча в пръста, аз извиках към самите гласове, като им казвах:
“Покайте се пред Бога, че стоите в това пълно запустение!
Не виждате ли плевелите всред вас? Не виждате ли, че вместо към растенията на Божията Правда, сте отдали почит на тръни и коприви?
Ето, Господ Исус ме изпрати да ви кажа, че стоите там, където ще ви настигне Времето за Изкореняване на насаденото…”
В отговор на думите ми и поради забития Меч в пръстта, тръните се впиха в нозете ми, като ги издраскаха до кръв. А копривите, като пускаха болезнената си жлъч в ръцете ми, отново ме накараха да слушам яростни и заплашителни гласове:
“Кой си ти бе, та да хвърляш укор срещу Божия просперитет? Защо да слушаме тебе, който не знаем откъде си, когато си имаме дипломирани помазаници и утвърдени проповедници?
Ти си проклет от нашето общество! Мразим те и никак няма да приемем да ни бодеш с това острие в ръката си…”
След самите заплахи цялата нива сякаш настръхна от думите ми. И ето, че отвсякъде запълзяха змии, които започнаха да хапят нозете ми и да съскат заплашително. Това ме накара да се обърна към Господ и да Му кажа:
“Исусе! Ако искаш още да стоя всред тая нива, ще стоя. Но змиите вече хапят нозете ми, а тръните ме изподраха до кръв…”
А Исус с нарастващ Гняв в погледа Си, рязко отсече:
“Излез оттам! Понеже те пратих за свидетелство против тях. За да стане явно всичкото нечестие на хора и демони…”
А след това със страшен Гняв в Гласа Си Той вече ми казваше:
“Ето, казвам на всички ви:
Всяко растение, което Моят Небесен Отец не е насадил, ще се изкорени! И ако Църквата Ми добре е внимавала на Моите думи, то днес е денят и сега е часът да разбере, че с тия Свои думи Алфата и Омегата заповяда да се яви Времето за Изкореняване на насаденото. Понеже тази нива не е Моето Евангелие, напоявано с водите на Духа и със сълзите и потта на слугите Ми!
Тази е нивата Акелдама!
Тази е нивата на ленивите и нехайните, които посяха семената на всяка заблуда и измама, за да се родят плевелите, тръните и копривите на всичкото дяволско поколение! Никой от тия скъпо платени проповедници и дипломирани безумци не помисли, че има Време и Съдба за всяко непокорство. Време, което ще дойде като сиромашия, и Съдба, която ще дойде като въоръжен мъж…”
След тия Свои думи Господ протегна ръка и взе Меча Си от ръката ми. А след това го вдигна към Небето, като извика:
“Аз, Алфата и Омегата, Първият и Последният, заповядвам на Времето за Изкореняване да се яви и погълне тая нива. Понеже дойде времето на Божия Гняв, с който Отец Ми ще въздаде на нечестивите за нечестието им и на безумните за безумието им…”
След тия думи на Исус се яви и самият духовен пролом на Времето за Изкореняване на насаденото. Той беше като чудовищен смерч, който слизаше от навъсените облаци на Небето. И като премина край нас със страшно свистене, той се вряза в самата нива, като я проби и слезе до дълбините на самия ад. И ето, че изсред самата вихрушка зазвънтяха лъскавите остриета на хиляди мечове, които нападнаха плевелите, тръните и копривите, като ги отрязваха от корен. А след това ги запокитваха в смерча, който ги отнасяше в пламъците на вечното проклятие и погибел…
Рядко сърцето ми беше ставало свидетел на подобна страшна картина. И едва сега разбирах колко дълбока ще да е била Божията Мъдрост, за да казва:
“…и сиромашията ще дойде върху тебе като крадец, и немотията – като въоръжен мъж…” (Еклесиаст 24:34)
Защото в тия плевели нямаше нищо ценно и скъпоценно, с което Бог да би ги съхранил и запазил за Небето. Те бяха злощастните сиромаси, които въпреки многото си пари и блага не можеха никак да изкупят душите си. Те бяха немотни откъм блаженствата и богатствата на Духа, понеже нямаха нищо в Небето. Затова Времето на Изкореняването дойде внезапно, като крадец всред тях. И острите му мечове – като въоръжени мъже, които да отсекат нечестивите от корен.
В следващия миг Господ отново ми говореше, като казваше:
“Иди и предупреди всичките Ми братя и сестри да бягат далеч от всяка нива, предадена на запустение. Защото ще познаете подобна нива по избуялите плевели на сребролюбието, по жлъчните коприви на чародейството, по острите тръни на тщеславието. А ако след прочитането на това най-свято видение някой остане в такава нива, то за такъв би било по-добре в тоз час да потъне в морските дълбини, нежели да похули Святия Дух, та да бъде проклет от Бога довека…”
След тези последни думи Господ докосна с ръка главата ми. И като въздигна Меча Си и посочи към Небето, въздигна ме отново в Залата на Времената и Съдбите на Святия Дух.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s