АЛФАТА И ОМЕГАТА I – II ГЛАВА

2. ВРЕМЕ ЗА РАЖДАНЕ И ВРЕМЕ ЗА УМИРАНЕ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Преди да те въведа в това първо видение от Божиите Времена и Съдби, аз искам да се замислиш върху времето, което Бог е отредил на всеки от нас. Време, което различните човеци употребяват по различен начин. В най-общи линии всеки от нас измерва времето през призмата на собствения си живот. Тъй, че времето се явява като линия от нашето раждане до нашата смърт. Ние се явяваме по уникален начин на земята и имаме прекрасната възможност и шанс да осмислим защо живеем. Така, преди две хиляди години на земята се роди и Спасителят Христос. Той също извървя Своята линия от Раждането до Смъртта.
Но там, след Смъртта, Исус възкръсна…
Само този библейски факт е достатъчен, за да разберем, че трябва да обърнем гръб на всичките човешки времена и съдби. За да видим Времето и Съдбата, с които Небесният Бог се намеси в човешкото битие.
Време и Съдба – неизмеримо по-стойностни и скъпоценни от всичко друго, което бихме познали в живота си. Време и Съдба, които преминаха през всичките векове като Блага Вест. Като Евангелие, с което Бог спасява човешките души и сърца.
Казвам ти Истината и не лъжа, че от мига, в който Господ ме постави в Неговите Времена и Съдби, аз разбрах, че всяко друго време и всяка друга съдба ще бъдат за сърцето ми пътища от мрак и лъжа, безсмислие и суета. Затова и в този миг, когато пиша тези редове, сърцето ми трепти и се разтапя в блаженството да бъде съединено с Бога и с Неговия Дух. Защото духът ми, останал все така в Залата на Божиите Времена и Съдби, гледаше на моя Господ, като на Алфа и Омега, Начало и Край. И ето, че Той ме призова с ръка, за да се приближа до мраморния Му Трон, а след това започна да говори, като ми казваше:
“Има време за всяко нещо, и срок за всяка работа под Небето. И първите две Времена на Святия Дух, които Аз искам да покажа на Моите братя и сестри, са Времето за Раждане и Времето за Умиране!”
След тези Свои думи Исус стана от Трона Си и посочи с ръка към първия от четиринадесетте духовни пролома. А след това отново ми каза:
“Нека двамата с теб да слезем през самия духовен пролом на Святия Дух. За да видиш със сърцето си какви са белезите на Времето за Раждане и на Времето за Умиране…”
Така Господ хвана ръката ми и тръгна към самия пролом. А когато двамата с Него стъпихме в пролома, стана така, че Святият Дух мигновено ни погълна в Себе Си, като ни свали в земните места. И едва стъпили на издигнат Хълм, Исус ме погледна с дълбок поглед, като ми казваше:
“Хайде, момчето Ми! Сега трябва да извикаш Времето за Раждане, понеже Аз те поставих в Духа на това Време и в самия пролом, който свидетелства за Раждането…”
Погледнах на Исус с недоумяващ поглед, понеже все още не разбирах към какво ме призовава. А Той, като седна на самия Хълм, отново ме подкани, като каза:
“Не се бави, но извикай Времето за Раждане!”
Думите на Господ ме накараха да вдигна ръцете си в самия пролом и да извикам с всичката си ревност:
“Време за Раждане! Ела в сърцето ми!”
Сигурно изглеждах глупаво в този миг, понеже Исус сърдечно се разсмя. А след това, като се смили над немощния ми ум, с благ Глас ми каза:
“Колкото и да викаш към Времето за Раждане, то няма да дойде просто ей така. Защото има една Истина, която Божиите чеда трябва да проумеят. И тя гласи:
Времето за Раждане няма да дойде при никой, ако на такъв не му е дошло време за раждане!”
В следващия миг Господ бръкна в мантията Си, като извади блестящ от Светлина свитък. И като ми го подаде, каза ми:
“Вземи Словото-Дух от ръката Ми. И като отвориш сърцето си, приеми всичката Му Светлина…”
Така аз взех от ръката на Исус светлия свитък. И като седнах до Господ, разтворих го, за да го чета. А тогава сърцето ми започна да се пълни с всичките сладки и мъдри Божии думи на цялото Свещено Писание. Тъй, че колкото повече четях, толкова повече исках да го чета. Това продължи известно време, докато накрая започнах да усещам едно прекрасно състояние на вътрешен зов към Бога. Пълно с Божиите думи, сърцето ми се разтвори за цялото Небе. И аз, като не можех да откъсна очите си от звездите по Небесния свод, започнах да се моля в Святия Дух с всичката любов на сърцето си. А една от звездите на Небето мигновено просия, като стана много по-светла от останалите. И тя, като слизаше към мене, озари лицето ми, а в Небесното й сияние аз видях Образът на моя Господ. И тоя Образ, като се сниши още повече до мен, вече ми казваше:
“Словото Ми вече се потвърждава в сърцето ти. И ти добре правиш, че внимаваш на него, като на светило, което свети в тъмно място, догдето се зазори и Зорницата изгрее в сърцето ти. Защото, ето, Зорницата е белегът на Времето за Раждане. Някога тя беше Витлеемската звезда, която озари Раждането на Младенеца. А днес е белег за тия, които слушат Божиите думи и ги пазят в сърцата си, докато Той дойде, за да се роди в тях…”
Колкото повече Образът от светлата звезда говореше на сърцето ми, толкова по-светло ставаше вътре в мен. Докато накрая този Образ слезе досами мен и до сърцето ми. И като влезе и ме просвети, отново ми каза:
“Сега ти вече знаеш кога идва Времето за Раждане. Сега Моите вече знаят, че Словото подготвя сърцата им за Мене. Защото Аз съм Зорницата, Която идва всред тъмнината на света, за да донесе развиделяване на тия, които искат да Ме родят в сърцата си…”
Отново държах светлия свитък, даден ми от Господа, когато видението със Зорницата се прекрати. А Исус, Който все така седеше на Хълма, ме попита:
“Сега разбра ли какво е Времето за Раждането?”
“Да, скъпоценни мой Господи! Сега сърцето ми преживя докосването на Зорницата и изпълването от Светлината й. И аз вече зная, че Ти посещаваш с Времето за Раждане онези сърца, които са влюбени във всичкото Божие Слово…”
Господ ме погледна с голяма нежност в погледа Си и продължи да ми говори, като казваше:
“Винаги е чудесно, когато Зорницата слезе от Небето, за да се роди Емануил в сърцата. Но ти сега погледни нагоре и Ми кажи:
Ако Времето за Раждане е толкова Свято и чисто, то какво ли ще е Времето за Умиране, след като и двете Времена са в пролома на Святия Дух?”
“О, Исусе! Ако с Времето за Раждане Ти слизаш от Небето на земята, то с Времето за Умиране Ти трябва да се качиш от земята до Небето…”
“Отговори правилно, момчето Ми. Но ти сега виж колко по-високо е Небето от земята. Не е ли тогава дълъг пътят от тоя свят до света на Моя Бог и Отец? И иска ли Тоя Благ и Милостив Отец да умира Оня, Който вече се е родил в човешките сърца? Не е ли по-добре само да живее и никога да не срещне Времето за Умиране?”
“Господи мой! В думите Ти има голяма Мъдрост, която искам да позная и разбера. Но аз сега си мисля, че Времето за Раждане идва, за да се яви съдба за Емануил. Докато Времето за Умиране би дошло, за да се яви съдба за възмъжалия Исус от Назарет. Емануил е Младенец, на Който са нужни ласки, милувки, и постоянни грижи, за да расте. Но за възмъжалия Исус, Който излезе от пустинята пълен със Святия Дух, има друга съдба от Небесния Отец. И явно, че тая съдба ще дойде с Времето за Умиране…”
В следващия миг Исус се развълнува в Духа Си. И като докосна с ръка главата ми, вече ми казваше:
“Сега Аз ще се съединя с твоето сърце, но и ти ще се съединиш с Моето. За да разбереш напълно кога в Живота на Човешкия Син се яви Времето за Умиране…”
След самото ми докосване от Господ, аз усетих духа си в Неговия, а Неговия Дух – в моя. Пред очите ми се появи тясната калдъръмена уличка на Виа Долороса. А ушите ми бяха като зашеметени от гласове и крясъци. Хули, проклятия и подигравки се сипеха като дъжд върху моя Господ, когато усетих как дрехата на гърба Му полепва болезнено от засъхнала кръв. Кръв от бичуване и поругаване. В следващия миг сякаш върху собствената ми глава започнаха да парят стотици игли, тъй че, вдигнал поглед, видях венец от тръни, набучен така, че да се впие в челото и слепоочията на Исус. Но с това страданието никак не приключваше. Понеже през очите на моя Господ аз вече виждах Времето за Умиране. То беше духовен пролом, в чийто край на небесата очите ми съзряха кристално ясните зеници на Небесния Отец. Тия зеници плачеха поради поругаването на Исус. Те се взираха в очите на Спасителя с непоклатима и побеждаваща надежда. Надеждата, че Той ще претърпи и победи. Тоя поглед на Отец така разтърси сърцето ми, че плачейки извиках към Исус:
“Господи мой! Какво говори Отец на Сърцето ти? Как да разбирам тия зеници, които и в тоя миг гледат към Тебе?”
В отговор Исус ми отговори, казвайки:
“Няма друг обратен път към Небето на Моя Отец, освен през пролома, от който иде Времето за Умиране…”
“Но как да изтърпим ние това Време, Господи?” – отново попитах аз. А Спасителят отново ми отговори:
“Огън се търси с Огън! Изпълвай се с Огъня на Отца и мисли за Огъня, а не за Умирането. Защото ако някой мисли за Умирането, губи Огъня. Но ако някой мисли за Огъня, то такъв, ако и да умре, ще живее…”
Отново гледах през очите на Исус, когато римските войници блъснаха с ярост тялото Му, тъй че Той залитна и падна пред самия Хълм на Голгота. След това, като Го положиха на дървения Кръст, взеха в ръцете си черни гвоздеи, за да прободат нозете и ръцете Му. Точно тогава Сърцето на Исус запламтя твърде силно от Огъня на Отца. И тоя Огън, като изпълни очите Му и устните Му, направи Го преизпълнен от изгаряща Любов.
О, чудо! Времето за Умиране все повече и повече поглъщаше Тялото на Исус, но Огънят в очите Му и устните Му ставаше все по-голям. Тия, които Го разпъваха, бяха прицел на всичката Му Любов. И ако и телесните ръце и нозе на Исус да бяха разпнати, пак Духът Му стоеше свободен. И Той, като погали главите на палачите Си, вдигна очите Си към очите на Отца, като Му казваше:
“Прости им, Отче! Те не знаят какво вършат!”
А в следващия миг Гласът на Спасителя докосна и собственото ми сърце, като ми казваше:
“Огън се търси с Огън! Мисли за Огъня! Мисли за всичката Огнена и изгаряща Любов, с която можеш да дариш враговете си. Понеже само с този Огън можеш да преминеш през пролома на Времето за Умиране…”
Думите на Господ ме накараха да съзра и собствените си рани. Рани, сторени от човеци, които не знаят що вършат. И аз, като прегърнах с всичката си сила огненото Сърце на Исус, възридах, като Му казвах:
“Прости ми, Господи, че не съм знаел как да умра за Тебе! Прости ми, че съм виждал в Раните Ти само страданието, но не и Огъня на Отца! Прости ми, че съм искал смърт за тия, които отчаяно се нуждаят от Живот. И като ме съхраниш в Себе Си, дай ми Огъня, за да претърпя смъртта на всичкото Умиране…”
Докато говорех на Исус, Времето за Умиране погълна мен и Господ. Святият Дух ни въздигна през самия пролом, а ние отново се озовахме в Залата на Времената и Съдбите. А когато излязохме от пролома, Господ отново седна на мраморния Си Трон, като ми казваше:
“Ти преживя в сърцето си най-великите Времена на твоя Господ. Времето за Раждане и Времето за Умиране! Но сега казвам на всички Мои думите на Отеческата Мъдрост, които гласят:
“Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането…” (Еклесиаст 7:1)
Понеже и до днес мнозина протягат ръце към Небето, искайки да родят Божия Младенец в сърцата си. Но отпосле, когато тоя Младенец трябва да порасне и да приеме жребия на възмъжалия, повечето от вас бягат. Бягат, като не искат да се съразпнат с Мене. Бягат, като не искат да понесат кръстните Ми Рани. Бягат, като не искат трънен венец на главите си. Бягат, като не искат опозоряване и бичуване.
Каква сетнина искате, люде Мои? Нима мислите, че Вечният и Свят Йеова ще наруши Времената и Съдбите Си? Нима мислите, че ще се отметне от думите на Мъдростта Си? Нима не знаете, че Той, Който предаде Сина Си на смърт и умиране, ще предаде на същото и тия, които имат Образа Му и Името Му? Как ще Ме познаете като Алфа и Омега, след като искате само Началото, сиреч Раждането, но не и Краят, сиреч, Умирането? Как ще искате да намерите Живот от Мене, след като не сте изгубили живота си за Мене?
Ето, Аз още говоря и не млъквам. И на тия, които искат да живеят думите Ми, казвам:
Няма нито един, посочен от Отца Ми и записан в Книгата на Живота, който да е приел Зорницата, а да е отхвърлил Кръста! Понеже Младенецът расте със съдба, заповядана от Всемогъщия. И самата Му Съдба е да прослави Божието Име от мига на Раждането до мига на Умирането! Който не иска да умре с Мене, той никога не е живял с Мене! Който не иска да познае Кръста, той никога не е познал Истинската Божия Любов. Понеже:
“Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си…” (Йоан 15:13) 
Амин и Амин!”

Leave a Reply