ЛЕГИОН – II ГЛАВА

2. “ДА МИНЕМ НА ОТВЪДНАТА СТРАНА…”

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Ако някога Господ беше ми казал, че един ден ще стоя с Него пред Божия Свят Олтар, за да виждам Вечното Му Слово, като Книга с разтворени огнени страници, то сърцето ми съвсем би премаляло от радост и възторг. Защото това е Книгата на Съвършената Истина, която събира в себе си миналото, настоящето и вечността. Това е Словото Божие, изначално изговорено и записано, за да бъде вечната съдба на всичко сътворено и съществуващо. “В началото бе Словото…” – ето така започва Евангелието на Апостол Йоан, където Господният слуга продължава с думите:
“…и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало. В Него бе животът и животът бе светлина на човеците…” [ (Йоан 1:1-4)]
Какви прекрасни думи! Каква съвършена надежда! Да знаеш, че в началото е било Словото, и да имаш вярата да приемеш, че Библията, която държиш най-близо до сърцето си, е била изначално продиктувана и написана на Небето – ред по ред, стих по стих, глава по глава, пророк след пророк, евангелист след евангелист и апостол след апостол – с Дъха и Духа на Всевишния Бог. Ще те изненадат ли тогава всички тайни и вечни неща, които Отец би ти открил в Словото Си? Не каза ли Всемогъщият на Еремия да извика към Него, за да му покаже велики и тайни неща, които не знае? Но ето тук, братко мой, спри и сериозно се замисли. Защото не всички имат Вярата, с която да отдават на Словото дължимите трепет и благоговение. Не всички имат Вярата на Еремия, за да извикат към Отца, а Той да ги води в дълбочините на Своята тайнствена премъдрост. Понеже има един дух на съпротива и закоравяване към Словото, който лъже човеците да го превърнат в история, в археология, в минало свършено, и изобщо във всякаква светска теология. И тогава Словото, за което Апостолът ти казва, че е било от самото “начало”, губи своята велика и могъща Сила в сърцата на човеците. А това “тройно Присъствие” на Исус, за което Той ме посвети с видението от предишната глава, бива орязано на “единично”. И за едни помрачени и плътски буквоядци Господ никога не се превръща в “днес” и “до века”, но Си остава “вчера”. Понеже теологията борави изключително и само с Божието “вчера”. Тя тотално размива това “вчера” с дати и събития, епохи и царства, история и политика, археология и география, сравнения и анализи. И точно тук е трагедията й, понеже докато късогледите книжници се взират в буквата от “вчера”, пропускат да се изпълнят с Духа “днес”. А именно те са, които един ден с върховна изненада ще попитат Господ при изпълнението на Гнева Му:
“Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не Ти послужихме?” (Матея 25:44) 
О, религиозни и нагли безумци! А как да Го бихте видели, когато лукавият беше хипнотизирал гримираните ви очи, за да гледате само до Неговото “вчера”? И как да бихте узнали, че за първите християни от Ранната Църква Господ Исус Христос отново беше “днес”, понеже “вчера” оставаха старозаветните писания, пророкуващи за Него? Фарисеите и книжниците в древен Израил, заложили на тогавашното “вчера” познаха ли Божият Син или Го осъдиха и разпънаха? Не се ли съблазняваха, че Той дръзваше да събере писаното за Него “вчера” в божествената Си мисия “днес”? А помислихте ли вие за Божието “днес” или бяхте прекалено заети с дипломни дисертации и преследване на религиозни титли? Помислихте ли за просяка на улицата пред собствената ви църковна сграда, за да познаете, че в Господното “днес” именно той е бедният и гладен Лазар, на когото не желаете да дарите дори остатъците от пиршествата си? Помислихте ли за онзи бирник Закхей, който изплати дължимите кодранти на Съдията, като се посвети на покаяние, себеочистване, себеотричане и пожертвувание? Понеже той се удостои да познава Господното “днес”, което и Исус засвидетелства с думите Си:
“Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син…” (Лука 19:9)
Понеже именно в “днес” е Спасението!
Онова “днес”, за което в “Посланието към Евреите” е записано:
“…затова Той пак определя един ден, “днес”, като казва толкоз време по-после чрез Давида, както вече рекохме: “Днес, ако чуете Неговия глас, не закоравявайте сърцата си”…” (Евреи 4:7) 
Помислихте ли защо е толкова голямо закоравяването ви спрямо един Господен слуга, който посвети живота си на своя Небесен Цар и прие да пострада в тъмницата, която вашата собствена религиозна злоба и отрицание му беше отредила? Как тогава да бяхте послужили на Онзи Исус от “днес”, Който ясно ви осъжда с думите Си, че и в тъмница беше, но не Го споходихте? Как да бихте познали и разбрали послание от Вечността, сиреч от Христовото “до века”, когато не сте се удостоили да откриете дори Неговото “днес”? Може ли някой да прескочи цяло едно Присъствие на Исус, за да се намери в последното? Ще намерите ли трамплин, с който да отскочите от вчерашната си теология във Вечната Слава на Царството? Ще приеме ли Отец на Сватбата на Сина Си човеци, които не са уподобени в Образа на Христос, за да бъде Той първороден между много братя?
Братко мой! Верни приятелю на сърцето ми! Божието Свято Миро изгаря дълбочините на духа ми, и аз не мога да мълча, нито да спестя думите, които напират в сърцето ми. Защото тази Свята тайна за “тройното Присъствие” на Исус в Словото на Бога и Отца е твърде велика и всеобхватна, за да я затворя само в едно видение и една книга. Понеже ти казвам Истината, каквато Духът я диктува на разума ми, че никой, който е останал в Христовото “вчера” няма да се яви на Сватбата, нито ще се удостои да участва в твърде великите дела на Милениума и Вечността на Отеческото Обновление. “Вчерашните” ще се превърнат в минало, което никой и никога няма да помни, понеже в Царството на Сион няма “вчера”, но една линия на Времето, която е “днес” и “до века”. Тя невъзвратимо се приближава към Престола на Вечния и скоро ще събере реките на Времето при Стената на Страшния Съд. Ето затова Господ ми дава да напиша тази книга – за да бъдат съхранени Божиите чеда, които са се подвизавали да живеят в Христовото “днес”. Защото наистина е време “днес” да се докосне с “до века”, каквито и усилия да ни коства това. И Сам Исус ме предупреди, че тази пророческа книга няма да бъде преглътната от “вчерашните”, понеже те нямат духовните основания, нито Силата на Святия Дух, за да потеглят към Присъствието “до века”. А аз нека да ти кажа, че против потеглянето към Присъствието “до века” са струпани най-страшните пълчища на дявола. Това са тези, които образуват четирите му ветрища, с които той безславно воюва против Портите на Небесния Ерусалим.
Как мислиш тогава? Безоблачно ли ще е нашето потегляне с Исус в ладията на Святия Дух към Вечността? И за много ли ладии четеш в Евангелието, в които Исус и Неговите са преминавали на “отвъдната страна”? “А какво е тук “отвъдната страна”, братко?” – ще ме попиташ ти. А аз ще ти отговоря с долните думи, които те съветвам завинаги да запомниш, и дори да запишеш:
Потеглянето с Исус към “отвъдната страна” е преминаването от Присъствието Му “днес” в Присъствието Му “до века”!
Самите думи “отвъдна страна” идат да ни напомнят за нещо отвъд този свят, нещо от Вечността. И ако се доверим на евангелския разказ за преминаването на Христос и учениците Му с ладията до “отвъдната страна”, то ще ни направи впечатление, че при прехода се случи нещо, за което евангелист Марк е записал:
“И дига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода. А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю! нима не Те е грижа че загиваме? И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина. И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра? И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?” (Марк 4:37-41)
А сега, мили мой братко, кажи ми:
Ще оставим ли Исус да спи, когато преминаваме от Присъствието Му “днес” в Присъствието “до века”?
Или нека така да ти задам въпроса:
Кои биха оставили Исус да заспи в ладията на Духа – тези, които са в Присъствието “днес” или другите, които са в Присъствието “вчера”?
От вчера до днес не спиш ли? (говоря по човешки) Но ето така и онези, които са останали с познаването на Исус от “вчера”, а не са платили цената да Го познават “днес” ще Го оставят да заспи. И като видят страшната вятърна буря, която пълни ладията на Духа с морска вода, (разбирай това като поява на умножено беззаконие в църквите!) съвсем ще отпаднат в сърцата си. И само една част от съвършено отдадени и посветени на Христос боголюбци ще превъзмогнат с Него, за да стигнат до “отвъдната страна”, сиреч, да Го познават като Вечен Съдия. И след всичко казано до тук, какво друго да сторя, освен да ти запиша правдивите и Святи думи, с които Господ отново започна да говори на духа ми, като ми казваше:
“Слуго Мой! Плът и кръв не са ти открили това, което записа като откровение за Моята ладия, с която Моите преминават с Мен на отвъдната страна. Защото за всички, които са в Господното “днес” Аз ще остана буден и ще смъмря дяволските ветрища против живота им, тъй щото да настъпи голяма тишина. Но сега ти казвам, и нека всеки буден чуе и запомни завинаги думите Ми:
Горко, горко, горко на всички онези, за които Господ остана “вчера”, а не Го откриха в Присъствието Му “днес”! Защото те по никакъв начин няма да Ме събудят нито с теологията си, нито с дипломите си, нито със семинарите си, нито със суетните си конференции. На тях ще се сбъдне това, че Духът ще се вдигне от ладията, и Сам Отец Ми от Небето ще заповяда да бъдат потопени от морската вода, която в Духа на това пророчество е умноженото беззаконие на света, заляло отстъпилите църкви.
Какво ще правите тогава, поклонници на кариеризма и сребролюбието? Ще смъмрите ли дяволските ветрища да не ви потопят в разорение и погибел, след като самите вие мразите Моя призив за покаяние, и тъпчете с краката Си Моя Пример, Моето Дело и Моето Слово? Ще удържи ли броненият ви нагръдник острите челюсти на Левиатана, след като отсред гърдите ви е изчезнала Божията Правда? Ще се смиля ли за вас, когато изпищите:
“Господи, спаси, загиваме!”
Не, роде на дяволско нечестие! Няма да се смиля! Понеже ако на първите в Моята ладия казах, че са страхливи маловерци, вие сте отявлени безверници! А от маловерец до безверник има твърде голяма разлика! Толкова голяма, колкото е разликата от “вчера” до “днес”! Понеже маловерецът с малкото си вяра ще призове Господа на душата си, за да го опази от рова на погибелта и бездната на умноженото беззаконие. Но какво ще направи безверникът? Какво ще стори този, за който Аз останах буква и история вчера, когато трябваше да бъда Пример и Свят Дух днес? Какво ще стори безбожният, който се погубва със собствените си уста, когато казва “Амин” на Езавел, и “Алелуя” на Мамон? Казвам ти, слуго Мой:
Целият църковен Вавилон ще бъде запокитен като воденичен камък в морските дълбочини, и Милост от Престола за великата блудница няма да се намери! Понеже е разтваряла бедрата си за всеки богоненавистен дух, и е пълнила чашата си с всичките гнусотии и перверзии на блудството си.
А ти сега Ме последвай в третото Ми Присъствие “до века”. И нека с пророка на Сион да Ме последват всички, които са Звани, Избрани и Верни. Защото ще ви заведа на отвъдната страна, в онази Гадаринска земя на запустението, която в Святия Дух на това пророчество отговаря на мястото на вечната проклетия от Моя Бог и Отец…”
След последните Си думи Господ докосна главата ми, тъй щото пред сърцето ми се яви видение. Аз стоях с Исус в ладията на Духа Му, която вече преминаваше от “днес” в “до века”. А тогава очите ми съзряха онази страшна ветрена буря от четирите дяволски ветрища, за които преди време Спасителят ми даде виденията от книгата “Тайните на Царството”. Тя се приближаваше с огромна скорост към ладията на Духа, а всред окото на бурята стоеше самия дявол и Сатана, който избезумял сочеше ладията и крещеше на демоничните си пълчища да я възпрат с всичката възможна съпротива. И когато демоничните пълчища бяха само на метри от ладията, а вълните се бяха надигнали, за да се стоварят над нея, Исус поклати Главата Си с божествено презрение и вдигна Десницата Си, като я простря против бурята и вълните. А от дланта на Ръката Му излезе такъв могъщ божествен вихър, щото ясно видях как той разкъсваше крилата на милионите демони и прерязваше вълните като с бръснач, тъй щото след прерязването водите бяха гладки като изящно огледало, без по тях да премине дори белег от каквото и да било вълнение. И тогава ладията на Духа видимо усили скоростта си, а всред водите настъпи преображение, понеже в тях се отразиха звездите на Божията Вселена, които се разбягваха все по-силно и силно, докато очите ми съзряха огненото езеро, някъде отдолу под нас. И докато аз гледах с неописуемо вълнение, Господ отново започна да ми говори, като казваше:
“Сега ладията на Духа ще се спусне над самото огнено езеро, а ти гледай и не изпускай нищо от онова, което ще видиш, за да го запишеш на книга. Защото искам да ти покажа един точно определен нечестивец с точно определената група около него. Понеже това е видение от Вечността, което ще се сбъдне точно така, както го виждаш…”
След тайнствените думи на Исус, ладията на Духа се спусна още повече над огненото езеро, тъй щото започнах да отличавам подробности и да виждам неизброимите множества от нечестиви, които пушеха от изгарянето на вълните, и от непрестанния жупел валящ над телата им. А ладията все така се придвижваше над езерото, когато забелязах, че вълните ставаха още по-големи, а до слуха ми достигаха зверски писъци и върховен вой от ужасни болки и страдания. Така накрая ладията се спря отвесно над едно строго определено място, а Исус го посочи с Десницата Си като ме попита:
“Какво виждаш, слуго Господен?”
“О, Исусе!” – отговорих с вълнение аз – “Очите ми съзират страшното осъждение върху една голяма група от нечестиви, събрани в огромен кръг. Огнените вълни тръгват от периферията на кръга, заливайки нечестивите, и се сгъстяват, като се плисват с всичката си сила върху един, който седи в центъра на кръга. А при всяко плисване, воят на този в центъра надвишава многократно писъците на тези около него…”
Господ поклати одобрително Главата Си в отговор на думите ми. А след това, като посочи надолу, казваше ми:
“Последвай Ме, Стефане! И никак да не се ужасяваш, понеже ще те загърна в Присъствието Си, за да те изпълва прохладата на Сион, и никак да не усещаш отровния мирис на сяра, нито огнената пещ на това място. Защото сега двамата с теб ще слезем при онзи в центъра на кръга от поклонници. За да видиш какви думи ще Ми каже той, и как Аз ще му отговоря…”
С вълнение и трепет, които не мога да опиша, аз хванах ръката на моя Господ, а Той ме загърна в Светлина, тъй щото се усетих така, сякаш духът ми се беше гмурнал в Реката на Живота, но очите ми продължаваха да виждат огненото езеро. Така аз и Исус се приближихме към вълните на езерото, и към центъра на кръга от поклонници, където виеше въпросният нечестивец. А Господ бръкна в мантията Си и извади Съдийския Си Жезъл като го простря пред Себе Си. И ето, че дойде миг да видя отблизо виещия, чието лице беше твърде отвратително и зловещо, поради язвите и раните от огнените вълни. А когато той забеляза мълнията на Жезъла, ужаси се премного, като изкрещя на моя Господ:
“Какво имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи…” (Марк 5:7) 
А Исус с властен Глас го попита, казвайки:
“Как ти е името?” (Марк 5:9) 
А нечестивецът, като посочи кръга от поклонниците си, отново изкрещя:
“Легион ми е името; защото сме мнозина…” (Марк 5:9) 
В този миг очите на Исус станаха страшни. И Той, пълен с Гняв, отново попита:
“Кои са тези, мнозината, които споделят участта ти в това огнено езеро?”
А нечестивецът с глас на страшно отчаяние Му проговори, казвайки:
“Това са свинете на Вавилон, които Ти, Исусе, ми посочи, за да влязат в тях бесовете ми, и да ги обладаят според силата си, тъй щото чрез тия свине аз измамих цялата земя на времето, в което Ти заповяда да завлека рода на нечестивите. Това са търговците на великата блудница, които направих големци на земята – всеки с влиянието му, всеки с търговията му, всеки с измамата и съблазънта му…”
Бях прогледнал! Бях разбрал кой е същинският Легион на последното време! Бях познал името на лъжепророка и Силата на Божието Слово, което е “до века”! А това ме накара още там, във видението, да простра ръцете си и да прегърна моя Господ, казвайки Му:
“Ах, Святи мой Господи! Сърцето ми Те величае, и душата ми пее химни на Святата Ти Сила и безпределно могъщество!
Защо мен избра, Исусе, за да ме доведеш на отвъдната страна, до края на времето, за да видя тази най-покъртителна и страшна тайна? И заслужавам ли изобщо, скъпоценни мой Царю, благоволението Ти относно това, което ми разкриваш?”
В отговор на думите ми, Господ докосна с Левицата Си сърцето ми, като ми казваше:
“Малко ли змийска отрова превъзмогна във времето на всичкото си злострадание заради Мене? Ето, гледай! Поради този изрод в езерото, и поради всичките му две хиляди изрода около него ти претърпя най-страшното поругание и отрицание от църквите на великата блудница! Поради този изрод против твоето тяло летяха стрели, против душата ти – чародейства, против главата ти – тръни, против ръцете и нозете ти – гвоздеи…
А да не дам ли на слугата Си съкрушителен триумф над духа на лъжепророка? Да не му ли посоча отнапред записаната от Съдията сетнина за Легион и свинете му? Да не смутя ли великата блудница, че Жезълът вече изпепелява с огън чашата й?
Но сега Господ твоят Бог говори като Вечен Съдия! И нека Ме чуят царе и високопоставени, слуги и господари, малки и големи, свободни и роби!
Духът на лъжепророка е Легион на последното време, който със свинете си непременно ще измами цялата християнска религия, и ще събере в огненото езеро всичките пространни пътища и широки порти! Първата случка с онзи Легион в Евангелието е само образ и сянка на бъдните събития, понеже в Духа на това пророчество страдалецът в Гадаринската земя е самият свят. И двата хиляди бяса на лъжепророка намират последното си прибежище не в големците на света, били те царе, президенти, управници, политици и бизнесмени, но в търговците на Вавилон, които са последните големци на земята.
Аз непременно ще заповядам на всичките Си Звани, Избрани и Верни да Ме последват в останалите видения на тази книга. За да видят отблизо как духът на лъжепророка се подвизаваше на земята, и кои бяха прицел на елитните му демони!
А ти, слуго Мой, се възрадвай в Духа Ми! Защото те направих Господен чук, който строшава основите на заблудата, и Брадва Господна, с която вече отсякох корените на религиозното нечестие! Аз, Вечният Съдия, държа прострян Жезъла Си, и събирам Моите в Третото Ми Присъствие “до века”! Блажени всички, които са будни в ладията на Духа Ми! Да, блажени са!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s