ПОВЕЛИТЕЛЯТ НА МУХИТЕ – НАЧАЛО

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Огънят на моя Господ отново изгаря сърцето ми и всичките ми помисли се въздигат нагоре към Него. Понеже, впил корените на всичката си вяра в Неговото Свято Лозе, аз трябва да раждам плодовете на Христовата Истина и Любов – днес и сега. Днес и сега – когато мнозина погиват от нямане разум и нямане знание. Днес и сега, когато е миг преди края, миг преди свършека. Днес и сега, когато времето е усилно и Господарят на жетвата очаква работници за Святото Си Дело.
Съдейки по яростния вятър над сърцето ми, който бе предизвикан от книгата за проклятието над земното лозе, вече зная, че дяволът е повече от съкрушен. Но именно тогава – когато противникът е съкрушен – Божиите люде не трябва да спират да го поразяват. Защото тази старовременна змия всякога е намирала един или друг балсам от умножено беззаконие, та да го слага на дълбоките си рани, причинени от Меча Господен. Тази беше причината Господ Исус отново да дойде с Духа Си към сърцето ми. За да ми каже, че в разгара на битката Мечът Господен не знае почивка. И този същият Меч трябва да се върти още по-усърдно. С онази ревност и любов към Господ, за която говорят думите на пророка:
“Ти, прочее, сине човешки, пророкувай и изплескай с ръце; и нека мечът удвои, нека мечът утрои числото на ранените; той е мечът на ранените големци, който ще ви обсади отвред. Нанесох ужаса на меча против всичките им порти, за да се стопи всяко сърце, и за да се спъват по-често. Уви! Приготви се за да блещи, наточи се за да коли. Стегни се мечо, нападни надясно; насочи се, нападни наляво; където и да се обърне лицето ти. И Аз ще плесна с ръце и ще удовлетворя яростта Си. Аз Господ изговорих това…” (Езекиил 21:14-17)
Ето така и днес, в тези последни години, в последните месеци на последната година Господният Меч се върти в пророческите книги на “Мория”. За да съсипе и съкруши началства и власти. За да издигне смирените и да сниши надменните. За да яви присъдата на Божиите уста и така Господ да яви съдбите си против блудницата Вавилон.
Да, но същата тази блудница не иска и да чуе, че Господ я изобличава. Същата тази духовна проститутка, заета да блудства с дявола, никак не иска да прекъсне сладострастието си, та да чуе гласът на тръбата и риданието на ходатаите. И аз, гледайки бляскавото острие на Меча в много видения, все повече недоумявам.
Какво е това безумие у блудницата, та да е толкова спокойна за сетнината си? Какво е това безумие у сребролюбците, които вече са станали едри плевели в нивата Акелдама? Какво е това гибелно спокойствие в потомците на Езавел и Ахаав, когато, изхвърляйки Наследника от Лозето Му, викат “Алелуя“ като най-достойни сред достойните и най-праведни сред праведните? Какво е, най-сетне, това нечестиво упорство и закоравяване на пастири и църкви, при все, че Царят на Сион е заявил против блудницата Собствените Си думи в 96 пророчески книги?
Моля те да ме разбереш, братко мой! Моля те да усетиш Огъня, който изгаря сърцето ми! Защото ако трябваше да избирам съдбата си на Божий пророк, то без всякакво съмнение бих посочил Йон и бих казал на Отца:
“Моля Те, Татко! Дай ми съдбата на този Твой слуга Йон! Защото той, ако и да побягна от Лицето Ти и да беше погълнат от чудовището, пак за три дни пророкуване доведе цяла Ниневия до покаяние!”
Но тогава Отец би отговорил (както многократно го е правил в сърцето ми) с думите:
“Аз всякога съм готов да пожаля Ниневийските мъже. Защото такива ще се явят в Съда на последното време, за да осъдят нечестивите. Но Аз никога няма да пожаля Вавилон поради голямата му гордост, нечестивата му дързост и неспирната му сласт и похот. Ето затова не търси Йон в съдбата си, но намери Еремия…”
Дали намерих Еремия? Дали намерих неговата окаяност в оня миг, когато се поругаха със сърцето му? Защото, колкото светла беше душата на Божия пророк, в толкова по-мръсно и отвратително място го хвърлиха нечестивите, според както е писано:
“Тогава взеха Еремия та го хвърлиха в ямата на царския син Мелхия, която бе в двора на стражата; и спуснаха Еремия с въжета. И в ямата нямаше вода, но тиня; и Еремия затъна в тинята…” (Еремия 38:6)
Днес, когато гледам всичкото опозоряване на името ми с хули, лъжи, подигравки и присмехулства, аз наистина усещам тази тиня и зловонната й смрад. Защото Сам Господ ми даде да видя съдбата си в битието на старозаветния пророк, сякаш да ме подготви за всичките дълбоки видения в тази последна пророческа книга. Затова нека те въведа в самото начало на Господното посвещение към сърцето ми…
В миг, когато с цялото си същество усещах, че съм хвърлен в яма за поругаване и опозоряване, аз заплаках поради голямата мъка в сърцето си. И ето, че моят Господ се сниши от Небесните височини, като ме озари със Светлината Си. Тогава още по-ясно видях, че наистина съм затънал в място на тиня и смрад. А това ми напомни как преди няколко години имах същото състояние, когато Исус ми даде да напиша книгата “М’не, М’не, Т’кел, Упарсин”. Така, видял Господ, аз протегнах ръце към Него, като извиках:
“Исусе! Скъпоценни мой Спасителю! Хвани ръката ми и ме измъкни от това ужасно място! Защото Ти едва ли се радваш да видиш слугата Си в тинята…”
В отговор Исус каза думи, които ме учудиха. И Той, снишавайки се още повече върху мен, вече ми говореше, казвайки:
“Напротив! Радвам се, че си на това място. Защото колкото повече ти потъна в тинята, толкова повече други се извисиха в познаването на Сърцето Ми и Името Ми. Някой трябваше да потъне, за да се издигнат други. Някой трябваше да умре, та другите да живеят. Някой трябваше да облече позора, за да може другите да облекат Святостта. Не е ли така?”
Думите на моя Господ сякаш, че допълнително ме натиснаха в ямата, тъй че Му казах:
“Така е, Исусе! Но не ставам ли аз съблазън за онези, които не Те познават? Какво биха казали човеците, слушайки всичките отвратителни думи за книгите ми и изобщо цялата Вавилонска помия, която се изля върху името ми?”
В отговор Исус отново ми каза:
“А не станах ли и Аз съблазън за Моите Апостоли, та дори и за целия Израил? Не порази ли Отец Пастиря Си, та овцете да се разпръснат? Но ето, казвам ти:
Блажени човеците, които не се съблазняват в Мене и в онези, които Синът е изпратил на света. Защото, при все, че Еремия затъна в ямата, делото му се издигна далече по-горе. Защото пророкът на Отца беше мъдър да проумее, че Силата и Славата следва изподир потъващите и умиращите, а не след издигнатите и живеещите. И ако ти мислиш, че твоето потъване е напразно, то значи че никак не си видял що значи Острието на Меча…”
Последните думи на Исус ми се сториха странни и необясними. Ето защо отново Го попитах:
“А що значи Острието на Меча, Исусе?”
В отговор Исус простря ръката Си нагоре. А тогава на Небето настъпи знамение. Защото аз видях Меча на Божия Пророчески Дух, блестящ със Силата на Слънцето. И ето, че Острието на Меча тръгна надолу. И като преминаваше през облаците стигна до мен и Исус. След това по Волята на Отца, Мечът ме притегли и постави на самия си връх, а аз извиках към Господ, казвайки:
“Какво стана, Исусе? Та Мечът Господен ме постави на собствения си връх! Сега какво ще стане с мен?”
Слушайки думите ми, Исус се засмя. А след това добави:
“С теб ще стане това, че ще потънеш още повече. Защото Острието на Меча е Истината. А тя всякога е насочена против дявола. И този дявол не е горе, нито е долу. Той е далече по-долу, в дълбочините на ада и неизмеримия мрак на бездната. Ако Острието на Меча преследва дявола, за да го поразява и съкрушава, то където е Острието, там ще си и ти.
Но ето, знай, че ще дойде миг, когато Всемогъщият ще прибере Меча в ножницата Си. А тогава онези, които са били на върха на Меча, ще стоят в самата Святост и пред самото Лице на Бога и Отца, ако и сега да са лишени от радостите и щастието на земното битие.
Разбираш ли сега защо трябва да си на върха на Острието? Разбираш ли най-после, че тази тиня и всичкото зловоние наоколо са самите изтекли вътрешности на Злото, което Господ ти е дал да поразяваш? И понеже Злото на последното време е твърде голямо, то затова е твърде голямо и изпитанието ти…”
Докато Исус ми говореше всичките Си светли и мъдри думи, аз оглеждах състоянието си, понеже Светлината на Острието бе твърде голяма. А тогава не издържах и казах на Господ:
“Исусе! Ти Си ми заповядал твърде тежка задача. Защото вътрешностите на това Зло са като Авгиевите обори в древногръцката легенда. И ако Злото се умножи в последните отстъпили църкви на земята, то как ще бъдат очистени сърцата на човеците? Защото аз вече вярвам, че не е страшно някой да потъне в тинята, но истински страшно е тя да потъне вътре в него…”
В отговор Исус ме погледна с дълбоките Си и светли зеници, като ми казваше:
“Сега разбра ли, че твоят проблем бледнее пред проблемите на онези, които те хулят и мразят? Защото, ако ти си станал прицел на Злото, те са станали негови слуги. И ако ти тънеш в тази тиня и позор, то те я пият и я бълват.
Как мислиш тогава? Няма ли твоят Господ да реагира? И няма ли да осветя онези демони на дявола, които до днес са оставали в тайно? Ето, казвам ти, че наистина ще го сторя. Затова гледай как ще продължи видението, в което си поставен…”
Отново гледах на самата тиня, в която бях затънал и на снишилия се до мене Господ. Той хвана Меча в ръката Си и като го завъртя – простря го напред, тъй че само след миг пред очите ми се осветиха хиляди демони, каквито не бях виждал. Те бръмчаха и жужаха, а крилата им се движеха твърде бързо. Не като на птици, но по-скоро като на насекоми. Да, това бяха демони-насекоми. Начинът, по който летяха и кацаха, ми беше твърде познат, за да не реагирам. Затова казах на моя Господ:
“Исусе! Господи мой! Та това са мухи! Както и да ги погледна, те твърде много наподобяват на онези земни и досадни твари, които се навъждат в летните горещини…”
В отговор на думите ми Исус каза:
“Ако умноженото беззаконие днес е направило много места като Авгиеви обори, то има ли защо още да се чудиш, че тези демони изглеждат като мухи? Те наистина са мухи и дяволът е техният повелител. Защото им е заповядал да летят и да пребъдват над всяко място на човешка нечистота и мерзост. Ето тези са демоните, с които Сатана изля цялата си ярост и гняв против тебе, понеже си Божий пророк. Защото, като изпрати мръсните си мухи при мръсните човеци, заповяда всичката им мръсотия да се стовари над името ти. Но ти сега помисли и Ми кажи:
Беше ли Мой ученик през всичките години, в които те водех и издигах сърцето ти при Мене?”
“О, Исусе! Та аз продължавам да бъда Твой ученик. Защото от устните Ти получавам всякога знание, мъдрост и Светлина…”
Исус се усмихна на думите ми и продължи да ме пита, казвайки:
“Беше ли Мой слуга, когото направих да пострада за Името Ми и да говори всичката Истина против нечестието на хора и демони?”
Думите на Господ разпалиха твърде много Огъня в сърцето ми, тъй че ревниво извиках:
“Исусе! Ти Си Господарят ми! И аз искам всякога да върша онова, което Ти е угодно…”
В този миг Исус протегна ръката Си към мен, като ми каза тихо:
“Доста е на ученика да бъде като Учителя си и доста е на слугата да бъде като Господаря си. И ако ти все още мислиш, че позорът ти е голям и неправдата към тебе – ужасна, то виж тогава позора на Учителя си и неправдата, сторена на Господаря ти…”
След тези думи Исус ме хвана с ръката Си и ме извади от тинята, като разкри пред сърцето ми видение от Живото Евангелие. Аз вече виждах как Господ вдигна ръката Си и посочи Ерусалимския Храм, като ми казваше:
“Ето Домът на Отца Ми, на който Той ме направи Стопанин. Виж тогава как Аз ще вляза в Дома Си, за да сторя делата на Божията Благост и Милост…”
След тези думи Исус тръгна пред мене, а аз Го последвах. Така Господ се приближи до Храма Си, а край Него се събраха мнозина недъгави и болни. И Той, като простираше благодатните Си ръце, мигом ги изцеляваше, като смъмряше бесовете, които им бяха причинили злото. А онези бесове, излизащи с крясък от страдалците, бързаха да се отдалечат от Спасителя на едно твърде почетно разстояние. Но видението никак не свършваше. Защото сърцето ми видя как в далечината се появи дяволът. С поглед, в който можеше да се събере всичката ярост и злоба на света, той размаха крила, като издаде заповед с гласа си. А тогава на мястото край него се събраха хиляди демони, прилични на мухи. И Сатана, по-бесен от всякога, изкрещя с гласа си:
“Тук става чисто! Твърде чисто, за да го понесат очите ми! И това е поради Чистият на Йеова! Идете и омърсете! Цвъкайте, снасяйте, храчете, бръмчете!”
Послушали заповедта на тъмния принц, демоните мигом се стрелнаха напред. И като влизаха със сила в сърцата на фарисеи и книжници, накараха ги да се приближат до моя Господ. А очите ми видяха гнусна картина, която никак не исках да приема. Защото бузите на онези човеци мигновено се издуха. И те, отворили устата си, започнаха да бълват изпражнения против Спасителя, казвайки на висок глас за Него:
“Чрез началника на бесовете, Веелзевул, изгонва бесовете…” (Лука 11:15)
А други край тях, окуражени от мерзостта им, допълваха:
“Тоя не изгонва бесовете, освен чрез началника на бесовете, Веелзевула…” (Матея 12:24) 
И ето, че самите демони-мухи, хващайки изпражненията на човеците, вече се опитваха да ги хвърлят върху Святостта и Чистотата на Исус. Но при все, че против Господ заваля градушка от изпражнения, пак нищо не се докосна до Святостта Му, макар край Него да се издигнаха огромни купчини от изпражнения. И Той, обръщайки се към мен, ме призова с ръката Си, като ми казваше:
“Аз и Отец едно сме. А тези тук Ни нарекоха “Веелзевул”. И ако Стопанинът на Дома нарекоха “Веелзевул”, то има ли защо да се чудиш на нечистотата и позора, с които беше омърсено твоето име и дело?
Но сега разбери и проумей, че дяволът има едно най-проклето и страшно име. Име, като сила и изява на всичката нечистота и гнусота, която може да се роди в помрачените човешки сърца. Това е името му Веелзевул. Защото Веелзевул ще рече “повелител на мухите”, “бог на мухите”, “господар на мухите”. Тези демони, които видя да хвърлят изпражнения против Господната Святост и Чистота, днес са най-силните в покваряването и убиването на човешките сърца. Ето затова казвам на всичките Си братя и сестри:
Последвайте Ме във виденията, които ще дам на пророка Си. Защото в тях Острието на Господния Меч ще прониже и унищожи онзи образ на дявола, който малцина са дръзвали да пронижат и унищожат. Защото колкото по-чисти ставате вие чрез Моето Учение, с толкова повече човешка мръсотия и гнусота ще поискат да ви покрият слугите на Веелзевул. Но Аз ви казвам:
Не бойте се от тях! Защото те имат сила да опозоряват и омърсяват външното, докато вътрешното свети – чисто, нетленно и прекрасно. И ако вашата вяра се облече докрай в смирението, кротостта и незлобието на Човешкия Син, то тогава дори външното у вас ще остане недосегнато. Защото ще блестите – превъзходни над нечестивите, брилянти и бисери сред шлаката и тинята на погиващия свят…”
След тези последни думи Господ прекрати видението Си от Живото Евангелие. И като докосна с десницата Си сърцето ми, отново каза:
“Ако в гръцката легенда Херкулес почистил Авгиевите обори, като пуснал през тях да тече реката Алфей, то в Истинното и Свято Слово на Моя Бог и Отец има една Река на Живота, чиито води очистват сърцата.
Където мине тази Река, всичко ще живее! Защото днес е ден на очистване, ден на избавление, ден, когато Мечът на Всемогъщия се забива в сърцето на гнусния и нечестивия!
И на него Аз казвам:
Горко ти, Веелзевуле! Защото няма вече да има покой за мухите ти и тържество за гнусотиите ти!
Аз, Господ, ще те посека!
Аз, Господ, ще те осветя!
Аз, Господ, ще съсипя делата ти!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s