5. НЕИЗРАЗИМАТА ДУМА “ДОВЕРИЕ”

(Видение за Любовта, която на всичко хваща вяра)

Братко мой! Верни ми приятелю!
Сърцето ми все така стоеше под неземната и прекрасна Радост на моя Небесен Господар. И аз, взрян в чудесната сетнина на всичките Звани, Избрани и Верни, хвалех Исус за всичко в моя живот. А Той, като се сниши отново до мен, започна да ми говори, като казваше:
“Искам да разбереш и единадесетата от неизразимите думи на Моята Любов. Защото това е думата Доверие. Дума, която Апостолът Ми Павел записа в посланието си, като каза:
“Любовта, която на всичко хваща вяра…”
Кажи Ми тогава:
Как ти разбираш Любовта, която на всичко хваща вяра?”
“О, Исусе! Когато си спомня думите Ти, че искаш да намираме изгубените Ти овце, то си мисля, че никой не би могъл да изпълни Волята Ти, ако няма именно тази Любов – която на всичко да хваща вяра…”
“Точно така е, момчето Ми. Това наистина правилно го изрече. Но Аз сега искам да ти покажа в Дух и Истина що ще рече в сърцата ви да пламти Огънят на тази неизразима и спасителна дума. Думата Доверие. Дума, която е нужна на всичките Ми служители. Затова сега тръгни след Мене. Понеже ще те заведа на място, където е нужно именно Доверието…”
След последните Си думи Господ вдигна ръката Си и отвори видение пред сърцето ми. Така Той тръгна по билото на една висока планина, а аз Го последвах. Не зная колко вървях след Спасителя, но ето че накрая Той се спря и посочи пред Себе Си, като ми казваше:
“Виж сега пропастта, която се открива под върха на тази планина. Виж колко е дълбока и страшна. Защото ти казвам, че това е пропастта на греха, която отделя живота на човеците от Живота на Бога. Ако ти сега си откъм страната на Божия Живот, то непременно трябва да намериш начин да отидеш до страната на тия, които са отделени от Мене…”
Чул думите на Исус, аз се приближих до Него и погледнах надолу. А тогава сърцето ми изтръпна. Понеже видях твърде дълбока пропаст, подобна на бездна, от която надничаха остри и страшни зъбери, а краят й се губеше в мрак и тъмнина. И докато не можех да събера мислите си от страшната гледка, Исус ме докосна като ми казваше:
“Престани да гледаш на пропастта. Но по-скоро погледни на другия край след нея. Защото там сега блее жално едно от Моите изгубени агънца…”
И действително, че на отсрещния край след пропастта очите ми видяха малко агънце, което беше оплело вълната си в гъсти драки и всеки миг можеше да се отскубне от тях и да полети в пропастта. Това ме накара да извикам към Господ, казвайки:
“О, Исусе! Това Твое заблудено агънце има нужда от Спасение. Някой трябва да му подаде Тоягата на Пастиря, за да го измъкне…”
Отговорът на Исус ме учуди с категоричността си. Защото Той ми каза:
“Не просто да го измъкне! Но да го доведе откъм страната на Божия Живот, сиреч, тук при Мен…”
Както можеше и да се предполага, следващият въпрос вече беше на устните ми, тъй, че попитах Исус:
“Но как ще стане това, Господи? Та нали между нас и агънцето стои пропастта на греха?”
Дали защото зададох глупав въпрос на Исус, или по друга причина, аз не зная, но погледът на моя Господ стана твърде строг. И Той, като ме погледна с острите Си и ревниви зеници, вече ми казваше:
“Гледай сега каква ще е сетнината на служители, които имат твоя въпрос, но не намират Моя отговор…”
Докато Исус ми отговаряше, видях как на високата планина се приближиха двама служители. И Господ, като застана до тях, властно им заповяда:
“Спасете агънцето Ми! Понеже се е оплело в тръните и вече виси над пропастта…”
Чули Господната заповед, служителите се приближиха до самата пропаст, като слушаха жалното блеене на агънцето. И ето, че единият каза на другия:
“Братко, трябва да спасим това агънце. Аз чух призива на Господ в сърцето си…”
“И аз също чух призива!” – отговори другият и с неприязън продължи:
“Но като гледам тази дълбока пропаст на греха, си мисля, че няма никакъв начин да стигнем до агънцето. Та я виж колко е дълбока пропастта и колко страшни са зъберите й и тъмнината на дъното й!”
Думите на втория накараха първият да извика към Господ, казвайки:
“Какво да сторим, Исусе? Как да преминем над пропастта?”
В отговор Господ протегна ръка и докосваше сърцата и на двамата с Огън, като им казваше:
“Вземете Огъня на Доверието и направете мост до агънцето Ми. Така ще го спасите и ще извършите Волята Ми…”
Усетили Огъня на Исус, двамата се спогледаха, а първият отново каза на втория:
“Усещам, че трябва да покажем Доверие на това агънце. Не си ли съгласен?”
“Ами хайде да му покажем Доверие!” – отговори вторият. Така двамата направиха плахи стъпки към самата пропаст. И ето, че направили крачки над пропастта, те възбудиха Огъня на Исус, който застана под собствените им нозе, като създаде част от огнен мост, който се простираше дотам, докъдето бяха стъпили. Това ги окуражи и те направиха втора, трета и четвърта стъпка. А Огънят на Доверието отново и отново създаваше мост под нозете им. Точно тогава от самите дълбочини на пропастта на греха се въздигна дяволът. И като видя блеещото агънце и служителите, тръгнали да го спасяват, той размаха крилата си против двамата служители, като им изкрещя:
“Къде отивате, безумци? Нима имате вяра, че ще спасите онова грешно агне? Не се ли замисляте за последствията? Не се ли замисляте за греха, който ще полепне по дрехите на вашата праведност? Скоро да се върнете назад и искрено да се покаете, че напуснахте Живота на Бога, за да отивате в живота на греха…”
Думите на дявола объркаха служителите. И единият, като пипаше дрехата си, каза на другия:
“Не сбъркахме ли ние с тебе, та да се отклоняваме от Живота на Бога? И не е ли Господ, Който е предал това заблудено агне на последствията от беззаконията му?”
“Май наистина сбъркахме!” – отговори другият и продължи:
“Така е, като не изпитваме духовете!”
“Дай тогава да се върнем на сигурното място!” – настояваше първият – “Понеже нашето място наистина е в Живота на Бога и ние не трябва да показваме Доверие на грешните и заблудените…”
Думите на служителите накараха Исус да им извика с гневен Глас:
“Да не сте посмели да се върнете, докато не спасите агънцето Ми. Понеже Човешкият Син дойде да даде Живота Си за грешните и да ги доведе до покаяние!”
Но служителите изобщо не чуха Гласа на Господ. Напротив, извърнали телата си, те вече правеха стъпки над пропастта, за да се върнат при Божия Живот. Това накара Сатана да размаха още по-силно крилата си и да им извика, казвайки:
“Точно така, чеда мои! Скоро се повърнете, за да стоите в живота ми!”
Думите на дявола накараха първият служител да каже на втория:
“Чу ли гласа на Господ, как ни вика да се върнем?”
“Да, чух го!” – отговори вторият и продължи:
“Сега искрено съжалявам, че тръгнах да правя компромис и да спасявам тази грешна душа, която си заслужава мястото…”
Ето, че двамата вече тръгваха към страната на Божия Живот, когато Господ с гневен поглед ме погледна и попита:
“Да позволя ли на тия зли и лениви слуги да се върнат в Живота Ми, когато те отхвърлят Огъня на Моята Вяра? Да позволя ли на човеци, които не различават Божия Глас от сатанинския да бъдат свидетели на Любовта Ми?”
“О, Исусе! Да не бъде!” – извиках аз.
“И няма да бъде!” – отговори ми Исус, като простря ръката Си и издърпа Огъня Си. А тогава онези двама служители полетяха в пропастта, а Сатана побърза да ги улови с крилата си, като им казваше:
“Стойте в живота ми, чеда мои и оставете тия грешните да погинат в греховете си…”
В следващия миг Господ отново ме погледна с острия Си поглед, като ми казваше:
“Сега разбра ли какво трябва да сториш?”
“Да, Исусе! Аз ще възлюбя Огъня на Твоята Вяра, за да направя мост на Доверие до Твоето агънце. Никак няма да се откажа, нито ще се спра, докато не го доведа в подножието Ти…”
Господ се усмихна и за първи път в самото видение очите Му заблестяха радостно. А след това, сочейки ми пропастта, Той ме докосна с ръката Си и ми придаде Огъня Си и Тоягата Си, като ми казваше:
“Изпълни се с Огъня на Моята неизразима дума Доверие. Изпълни се с Любовта, която на всичко хваща вяра. И като мислиш и знаеш, че Животът на агънцето Ми е по-ценен от твоя, протегни Тоягата Ми, за да го спасиш…”
Никога не бях получавал толкова силно окриляване и изпълване с Божията Любов, както в този миг на видението. Това ме накара да направя крачки над пропастта и да тръгна към блеещото агънце. Тогава Огънят на Исус създаваше мост под нозете ми, тъй, че продължавах да вървя с увереност. Но когато стигнах до средата на пропастта, дяволът отново разпери крилата си, готов да засенява със заблудителните си внушения. Така той ми изкрещя:
“Какво вършиш, безумецо? Защо напускаш Живота на Бога, за да отиваш в живота на греха?”
Крясъкът на Сатана ме накара да му отговоря:
“Глупав дявол! Смахнат дявол! Колкото е дълбока пропастта ти, толкова са плитки лъжите ти! Ето, Животът на Господ е Огненият мост на Доверието, който пламти в нозете ми. Премахни го, ако можеш! Докосни го, ако можеш! Противи се, ако можеш!
Но сега ти казвам, че над тази пропаст и до живота на греха ме води Любовта Божия, която на всичко хваща вяра…”
Не зная с каква ревност или дързост изговорих думите си, но от устните ми излезе Огънят на Исус. И като нападна крилата на дявола, мигом ги опърли, а той болезнено изрева и се сниши в тъмнината на пропастта, от която беше долетял. Така, направил и последните крачки до агънцето, аз протегнах Тоягата на Пастиря и го освободих от тръните. След това, като го прегърнах, се върнах по огнения мост до моя Господ. И ето, че очите на Небесния Пастир заблестяха радостно. И Той, като прегръщаше агънцето Си, вече ми казваше:
“Иди и дай това Мое огнено видение на всички, които искат да любят с Моята Любов и да вярват с Моята Вяра. Защото на всички тях казвам, че докато имат Огън от Огъня Ми, Любов от Любовта Ми и Вяра от Вярата Ми, те ще преминават над пропастта и ще отиват в живота на греха. За да спасяват заблудените и да ги довеждат в Живота на Вечно Живия. Който има тази Моя неизразима дума, той няма да отпадне от Мене довека!”