“Огън дойдох да хвърля на земята; и какво повече да искам, ако се е вече запалил…” (Лука 12:49)

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Още с първите думи от продължението на тази пророческа книга аз искам да отдам всичкото си благодарение на Господ Исус Христос. За Неговата изобилна Милост и дълготърпение, с които Той окръжи сърцето ми. За всичката Му Вярност и Любов, с които Той ме посещаваше и изпълваше през дните на моето злострадание за Него.
Истината е такава, че съпротивата на дявола против тази последна книга беше заредена с много повече ярост и гонение отколкото бих могъл да си помисля или представя. Защото като по даден сигнал към сърцето ми и тялото ми полетяха хиляди стрели. И ако стрелите към сърцето ми се опитваха да ме убият с отровата на всякакво чародейство, отчаяние и скръб, то стрелите към тялото ми буквално ме разболяха, тъй че в продължение на много дни не можех да се изправя, нито да мисля, поради кашлица, гръдни болки и висока температура. Но дори и в това ужасно състояние аз продължавах да усещам Присъствието на Исус. Така разбирах, че всичкото зло е било допуснато от Него. За да проумея, че за Небесния Език на Любовта непременно ще бъде платена една по-висока цена.
Но ето, че пред очите ми отново просветна. Защото моят Господ утеши сърцето ми с чистата и безусловна Любов на мои братя и сестри, готови да състрадават и съучастват в Делото, което върша за Небето. И аз, като застанах пред Него, паднах на коленете си, като Му казвах:
“Моля Ти се, Господи мой! Говори на сърцето ми, защото то иска да Те слуша. Говори ми, Исусе, понеже не искам и не мога да забравя оня прекрасен и Свят Огън, с който Ти изпълни духа ми. И при все, че се наситих на злострадание, пак Ти казвам, че заради Тебе и Твоето ще понеса всичко. И заради онези огнени думи на Божията Любов ще стоя и ще викам към Тебе. За да ги дадеш на всичките ми братя и сестри. За да не бъдем вече странни и чужденци, но съвършено съединени с Тебе в Твоя Огън…”
В отговор на молитвата ми Исус се сниши до мен. И за първи път след всичките дни на злострадание Той ми проговори, като казваше:
“Ето, момчето Ми! Сега отново дойдох при теб. Не че бях далеч от сърцето ти или не исках да ти проговоря, но те поставих като възбудител на всичкия дяволски страх и ужас. Тъй че, видял огнените думи на Моята Любов в сърцето ти, Сатана не просто се уплаши, но напълно се съкруши. И, както подобава на една старовременна змия, станала змей в последните времена на земята, дяволът отвори устата си и избълва огън срещу тебе. За да се опита да погълне и унищожи онова, което не може да бъде погълнато и унищожено. Да, казвам ти! Змеят избълва огън срещу Огъня Ми и ярост срещу Светлината Ми. Но от това Огънят Ми не само, че не угасна, но се разгоря още повече. Светлината Ми не просто, че не се помрачи, но стана като короната на Слънце, което свети в Силата Си. А дяволът успя единствено да възбуди още повече Божията Ревност. Затова виж сега оня, който стоя пред сърцето ти в дните на твоето злострадание. Защото не друг, но Аз ще го съкруша с виденията, които ти давам…”
След последните Си думи Господ протегна ръката Си и докосна главата ми, а пред очите ми се разкри видение. В този миг наистина зърнах самия дявол. Вдигнал с остри нокти черната си пелерина, той беше отворил грозната си челюст, а от тъмното му гърло излизаха пламъци, като от разпалена горелка. Самите езици на пламъците търсеха всячески начин да ме изгорят и унищожат. Но дяволът така и не успяваше да ме докосне смъртоносно с огъня си. А причината за неговия неуспех бяха огнените ръце на моя Господ, поставени върху рамената ми. Защото при всяка атака на дяволските пламъци от тия ръце излизаше Свещеният Огън на Божия Свят Дух, който не просто ги възпираше, но отхвърляше назад. И ето, че когато видях дявола и всичката му яростна амбиция против мене, Господ Исус отново ми проговори, като казваше:
“Как мислиш? Коя е причината дяволът да е толкова избезумял и побъркан от ярост? Защото той се опитва да те унищожи с огън…”
“О, Исусе! Аз зная, че причина има. И тя е скрита в Делото, което Ти ми даваш да върша. Защото сега сърцето ми е изпълнено с всичките огнени думи на Твоята Любов. Думи, с които Ти, Господи, искаш да научиш всички ни да говорим на Твоя Небесен Език…”
Исус се усмихна на отговора ми, а след това продължи да ми говори, като казваше:
“Нещо повече, момчето Ми. Сега ти казвам, че с тази последна пророческа книга Аз ще унищожа най-голямото от древните дела на Сатана. Защото това е делото му против Небесния Език на Любовта. Дело, при което човеците изгубиха Езика на Бога, а придобиха земните езици на греха. Затова продължи да гледаш този огнедишащ змей, понеже сега ще покажа на сърцето ти най-голямото от древните дела на Сатана…”
Отново гледах към дявола, когато Исус простря ръката Си против него. И ето, че само след миг аз видях змея, разгърнал крилата си и отворил устата си против едно огромно човешко множество, събрано на широко и пространно поле. И докато отварях устата си, за да проговоря на Исус, Той ме изпревари, като каза:
“Виж това поле, момчето Ми. Защото ти казвам, че сега виждаш самата Сенаарска земя и човеците, които все още имат един език и един говор. А какъв е този език и този говор? Или откъде е дошъл езикът, и откъде – говорът?”
“О, Господи! Самият език и говор на тия човеци иде още от първите човеци, сиреч, от Адам и Ева. Понеже нашите прародители са научили чедата си на Езика, даден им от Бога, а чедата им – техните чеда. А до този миг във видението Езикът все още е стоял съхранен, според както е бил даден от Бога…”
“Точно така е! Но ти сега виж кой е застанал не просто против човеците, но против Езика, даден им от Единия Бог…”
“О, Исусе! Самият Сатана е застанал против човеците. Готов да ги засенява, заслепява и изгаря с огъня от челюстите си…”
В следващия миг Гласът на моя Господ стана твърде сериозен. И Той, като посочи с ръка към огнедишащия змей, ми каза:
“Заслушай се в пращенето на този огън и така проумей духовните послания, които дяволът ще изстреля против всичките човеци в Сенаарската земя!”
Погледнах с вълнение към дявола, а сърцето ми вече долавяше всичките му огнени послания към сърцата на човеците. И ето, че змеят казваше на човеците:
“Бъдете горди, за да се издигнете! Бъдете алчни, за да забогатеете! Бъдете немилостиви, за да владеете! Бъдете яростни и коварни, за да оцелеете! Изхвърлете старите думи от сърцата си, на които ви учиха бащите ви! Вземете моите думи, защото живеете на моята земя и трябва да спечелите моето благоволение…”
Усетили дяволските пламъци, дошли като огнени струи към сърцата им, човеците във видението масово започнаха да се отричат от Езика, даден им от Бог. Вместо “Смирение” – прегръщаха в сърцата си огъня на Гордостта. Вместо “Щедрост” – прегръщаха в сърцата си огъня на Алчността. И вместо “Благост и Милост” – прегръщаха в сърцата си огъня на Злобата, Коварството и Яростта. Така дяволският огън се разгоря още повече. Тъй, че мнозина вече разцепваха въздуха с възгласите си, като крещяха:
“Елате да направим тухли и да ги изпечем в огъня…” (Битие 11:3) 
Никога не бях виждал на какво е способен дяволският огън. Но в този миг сърцето ми виждаше как всичките човеци масово се отричаха от Езика, даден на първия Адам, а устните им вече пламтяха от нови и непознати думи, дадени им коварно от самия дявол. И ето, че Исус повторно посочи към дявола и пламналите човеци, като ме питаше:
“Пламтят ли думите на Сатана в сърцата на човеците? Не търсят ли вече тия човеци тухли, за да ги изпичат в огъня?”
“Точно така е, Господи мой! И аз сега виждам, че Езикът на Бога вече е презрян и отхвърлен от тези човеци, понеже никой от тях не иска да говори Божиите думи, но всеки пълни сърцето и устата си със сатанинските…”
“Виж тогава каква е Моята древна реакция на това най-страшно беззаконие. Защото сега непременно ще сляза и ще видя злото, което сътворяват пред очите Ми…”
След тези Свои думи Господ се отдели от мене и стана част от видението. Така аз Го видях над самото множество човеци, които вече градяха кулата си. И ето, че Исус проговори на двама от архангелите Си, които стояха отляво и отдясно на Присъствието Му, като им посочваше множеството и кулата, казвайки:
“Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това е което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят. Елате да слезем, и там да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си…” (Битие 11:6-7) 
А след тези думи към архангелите Си, Исус погледна от видението към мен, като ме попита:
“Какъв е езикът на тези люде? Какво те са започнали да правят?”
“О, Господи мой!” – отговорих аз:
“Езикът на тия човеци вече не е Божий, но сатанински. И делото, което са почнали да правят, не е Божие, но е сатанинско…”
“А има ли някой от тези човеци, който да иска да си спомни или да говори на Езика на Любовта? Има ли някой в това множество, който да не участва в строежа на кулата и да не гори от огъня на Сатана?”
Отново гледах във видението, когато забелязах, че абсолютно всички човеци горяха от огъня на змея и говореха неговите думи на смърт и беззаконие. Ето защо със свито сърце отговорих на Исус, казвайки:
“Господи мой! Няма ни един всред тия развалени поколения, който да иска да говори на Божия Език, но всички усърдно се упражняват в езика на дявола…”
“Чуй тогава реченото от Мене на слугите Ми. И виж какво ще сторим. Защото сега ще слезем и ще разбъркаме езика им, та едни други да не се разбират. Понеже, докато говореха Езика на Бог и се разбираха, те не вършеха зло, но откакто приеха огъня на дявола в сърцата си и заговориха думите му, те вече вършат непрестанно зло…”
След последните Си думи Господ даде знак на двамата Си архангели. И ето, че Той слезе с тях всред човеците и кулата. Тогава Исус извади Огнен Меч в ръката Си, а същите мечове извадиха и слугите Му. И когато трите меча се развъртяха всред човеците, стана така, щото при докосването на остриетата със сърцата на човеците, Господ отнемаше от тях всичките Си думи на Любов и Живот, а след това изменяше дяволските думи в сърцата на човеците, като говор и съдържание, но не и като смисъл. Тъй, че онези човеци се опитваха да говорят едни с други, но думите им вече никак не си пасваха. Това знамение на Господ накара дявола да изреве от ярост и болка, а след това да Му изкрещи, казвайки:
“Тия са мои, мои, мои… Защо разбъркваш езика ми? Те харесаха моите думи, а не Твоите. Те заложиха на моята смърт, а не на Твоя Живот. Не ми ги отнемай точно сега, когато са готови да завършат кулата ми…”
В отговор на дявола Исус го изгледа с божествено презрение. И без да му отговори дума, се въздигна с архангелите Си нагоре. А след това, като напусна видението и застана до мен, Той отново ме попита, казвайки:
“Разбра ли най-сетне защо толкова много се е ужасил дяволът от Делото, за което те помазах и което ти дадох да вършиш?”
“Да, Исусе! Дяволът е уплашен, че човеците могат да презрат неговите думи на смърт, а да обикнат Твоите думи на Любов и Живот. А тогава Ти наистина ще Си съкрушил най-ужасното от древните му дела. Защото на земята ще има поколение, което говори с Езика на Божия Огън против езика на дяволския огън…”
Чул думите ми, Исус простря ръката Си, като погали главата ми. А след това с голяма нежност и топлина в Гласа Си отново ми каза:
“Да, така е! Ти наистина проумя видението и разбра посланието. Но сега ти казвам, че всеки, който се е докоснал до Славата Ми и е преживял Личното Ми докосване и утвърждаване, непременно ще се удостои в привилегията да стане служител на Пламенния Огън. Огнен служител, пълен със Силата на онези двама пророци, за които е писано:
“И ако някой поиска да ги повреди, огън излиза от устата им, та изяжда неприятелите им; и ако поиска някой да ги повреди, така трябва той да бъде убит…” (Откровение 11:5) 
А какво ще рече Огън да излиза от устните ви? Не това ли – да заговорите на Небесния Език на Любовта? Не това ли – да станете огнедишащи против дявола? А казвам ви, че в този миг той ще бяга далеч дори когато усети Дъха преди думите Ми. Защото Огънят, с който са заредени думите на Небесния език, е същият, който обърна Сатана на пепел по земята!
Огън дойдох да хвърля на земята, Църкво Моя! И наистина има какво повече да искам, ако се е вече запалил! А ето какво повече съм искал и ще искам с всеки удар на Сърцето Си:
Да изпълните сърцата си с всичките неизразими думи на Моята Любов! Думи, които сега пламтят в сърцето на пророка Ми и Аз ще ги изявя във виденията, които му давам. Защото днес светът отново е Сенаарска земя, а Вавилон е кула, въздигната от последните поклонници на дявола!
Кой друг да смути човеците със сатанински огън, ако не Моите, които имат Моя Огън? Кой друг да смути езика на сатанинската поквара и превъзнасяне, ако не човеците, които говорят Небесния Език на Любовта?
И най-сетне – с кои други да развъртя Меча Си в това последно време, за да разпръсна поклонниците на дявола и да строша кулата им, ако не с тия, които говорят Езика на херувимите, серафимите, архангелите и ангелите?
Ето, Аз още говоря и не млъквам!
Блажени човеците, които се изпълнят с Огъня на Моите думи! Защото те ще се нарекат победители над звяра и над царството му!”
След тези Свои думи Господ започна да докосва всяка от неизразимите Си думи, от които пламтеше сърцето ми. А искрите на Неговото докосване се превърнаха във видения, които днес ти подарявам с всичката любов, с която Исус ми е дал да те обичам. Бъди благословен и нека Небесният Език на Любовта се възцари в сърцето ти! Амин и Амин!