НЕБЕСНИЯТ ЕЗИК НА ЛЮБОВТА III – II ГЛАВА

2. НЕИЗРАЗИМАТА ДУМА “НЕЗЛОБИЕ”

(Видение за Любовта, която не държи сметка за зло)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
За проумяването и изпълването с Огъня на тази дума аз трябваше да преживея необикновено тежък натиск върху сърцето си. Той беше буря, която ме връхлиташе с ужасни мисли и внушения. Буря, с която дяволът искаше да попречи на личното ми водителство от Исус и да ме постави в пълна изолация от Неговия Огън. За човек, който през последните седем години написа сто пророчески книги и ги даде даром на Църквата, аз имам прекалено горчиви и тъжни спомени. Спомени, свързани с предателства, отстъпления, оплювания, коварства, чародейства и всякакво зло. Сам си представи какво би трябвало да прави човек с такъв “багаж” от злини против сърцето си. Истината е, че този “багаж” трябва час по-скоро да бъде забравен, потиснат и обезсилен. В противен случай той твърде много би попречил на Огъня на Господ и на изпълването с Неговата Любов.
Но ето, че дяволът наистина намери неумрели спомени в сърцето ми. И като започна да ги събира, превърна ги в буря против Огъня на Господ. А тогава аз трябваше да падна на молитва и да се моля на Исус, като Му казвах:
“Имай Милост към мене, Господи! Понеже дойде буря към сърцето ми. Буря, с която дяволът иска да събуди злобата си в мене. Буря, с която той иска да ми напомня всичкото поругание, което преживях заради думите Ти и водителството Ти…”
В отговор на молитвата ми Исус се сниши към мене. И като постави ръцете Си върху рамената ми, започна да ми говори, като казваше:
“Дяволът е смъртно уплашен. И неговият ужас се дължи на това, че осмата от неизразимите думи на Моята Любов е силна да унищожи най-голямата му сила върху човешките сърца. Силата на злобата. Силата на злото, което търси начин да бъде възмездено със зло. Но Аз сега ще те въздигна до Светилището на Отец Ми. За да ти покажа Огъня в Сърцето на Моя Небесен Баща…”
След тези Свои думи Господ наистина въздигна сърцето ми нагоре. И само след миг пред очите ми се явиха вратите на Божието Светилище. А тогава Исус отвори вратите, като ми казваше:
“Гледай Огъня на Отца и го пожелай с цялата си сила. Защото оня, който се е посветил на Божията Любов и е предал сърцето си на Огъня, не може да има други мисли и копнежи, освен Мисълта и Копнежа на Отца…”
Исус вече отваряше вратите на Светилището, когато сърцето ми зърна Огъня на Бог Отец. Той беше едно гигантско пламнало Слънце, Чиито лъчи напускаха пределите на Небето и изсипваха Огън на земята. А на всяко място, където огнените лъчи докосваха земята, пламваше едно и също послание, един и същ Дух, едно и също благовестие. И аз, като гледах на посланието от Огъня, протегнах ръцете си, та дано бих го уловил. А Исус, застанал пред самите лъчи на Огъня, притегли с ръката Си едно от посланията, като ми казваше:
“Искаш ли да живееш всякога с посланието на Отеческия Огън? Искаш ли да откриеш Любовта на Отца Ми, както я откри Апостолът Ми Йоан? Отвори тогава сърцето си, за да положа посланието в светилника ти!”
Не зная как отворих сърцето си пред Господ, но Огънят на Отеческото послание възпламени всичките ми вътрешности и ме направи да горя като лумнало огнище. А думите на Отец – светли, изгарящи и вечно живи – пулсираха в мен и ми казваха:
“Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот: Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него…” (Йоан 3:16-17) 
В следващия миг Исус отново говореше на сърцето ми, като ми казваше:
“Държи ли сметка за зло Огънят на Отца Ми? И Огънят да съди ли идва на земята или да люби?”
“О, Исусе! Огънят на Отец не идва на земята, за да съди и държи сметка за зло! Напротив – Огънят на Отец люби с огромна и неизразима Сила!”
“Изпълни се тогава със Силата на Отца. И нека сърцето ти познае осмата от неизразимите думи на Моята Любов. Защото това е думата Незлобие. Дума, която Апостолът Ми Павел потвърди в посланието си, като каза:
“Любовта не държи сметка за зло…”
Братко мой! Господ говореше на сърцето ми, а аз вече бях разбрал, че докато Неговата дума пламти и ме изгаря, то никога повече никой от злите ми спомени няма да ми стане съветник, нито ще има власт над ума ми и душата ми. Това ме накара да се усмихна и почувствам твърде щастлив. А видял усмивката ми, Исус посочи с ръка надолу, като ми казваше:
“Ти се усмихваш и си блажен, понеже имаш Огъня. Но Аз ти казвам, че трябва да плачеш за тия долу, които изгубиха Огъня. Затова сега ще те заведа на онези места, където Огънят на Отец Ми е горял, но е престанал да гори. За да видиш колко страшни стават пораженията върху онези сърца, които са изгубили Огъня…”
Така Исус ме прегърна и двамата с Него отново слязохме в земните места. И ето, че Той ми посочваше човеци, в чиито сърца беше горял Огънят, но те вече бяха го изгубили. Тогава Господ ми заповяда, казвайки:
“Иди и докосни с ръка което и да е от сърцата, които виждаш…”
Послушал Исус, аз се приближих до един от човеците и протегнах ръка, за да докосна сърцето му. А тогава върху дланта ми полепнаха сажди и пепел, които ме омърсиха. Това ме накара да дръпна ужасен ръката си и да извикам към Господа:
“О, Исусе! Ръката ми се омърси и по нея полепнаха сажди и пепел…”
“А какво друго да остава на място, където е горял Огънят, но си е отишъл? Не разбираш ли, че това са саждите и пепелта на неумрялото старо естество? Не проумяваш ли, че именно това е злобата на стария човек, който е готов да отмъсти за злото със зло? И ето това е трагедията на всички, които отново се връщат в света, който лежи в лукавия. Защото Бог възлюби света и даде Огъня Си, за да последват всички Сина. Но мнозина отказаха да последват докрай Сина и да горят докрай с Огъня на Отца. И понеже Огънят на Отца ги направи да горят, но те не горяха докрай, то и затова саждите и пепелта ще им бъдат свидетели до самия свършек. Сега разбра ли още по-добре какво е Незлобието?”
“Да, Исусе! Сега разбирам, че Незлобието е Огънят, Който продължава да гори и не угасва. Защото докато на земята има зло и злоба, то трябва да има и Незлобие…”
“Иди тогава и кажи на всичките Ми братя и сестри, че ако някой гори от Огъня на Отца, то такъв се е посветил да гори всякога от него. Лишите ли сърцата си от Огъня, ще попаднете на саждите и пепелта. А саждите и пепелта са способни да ви омърсят много повече, отколкото ако никога не бяхте горели!”
Братко мой!
Замисли се върху думите на Исус! И проумей, че поколението на угасналите е много по-зло от поколението на никога негорелите. Защото от едно угаснало дърво ще се омърсиш много повече, отколкото от дърво, което никога не е горяло. Защото да познаеш Божият Огън и да пламнеш от него е толкова по-прекрасно, колкото по-страшно е да изгубиш Огъня и да се върнеш в живота на стария човек. Понеже този стар човек ще има едни по-страшни белези на разрушение, отколкото ако никога не беше познавал Огъня на Господа. Да не бъде, братко мой! Да не бъде!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s