НЕБЕСНИЯТ ЕЗИК НА ЛЮБОВТА III – I ГЛАВА

1. НЕИЗРАЗИМАТА ДУМА “БЛАГОЧЕСТИЕ”

(Видение за Любовта, която не се раздразнява)

Братко мой! Верни ми приятелю!
Едва ли има смисъл да те питам дали си чувал думите на пастора-наемник от предходното видение. Истината е, че думите на света и дявола буквално са потопили много църкви, тъй че в тях отдавна не царува Духът на Бога, но проповядва духът на дявола. Но ти помисли върху това, че ако Господ Исус Христос е Същият – вчера, днес и довека – то и думите Му ще са същите. Те няма да се променят, нито пък Господ ще вдъхнови Сърцето Си със шлаките и гнусотиите на погиващия свят. И ако е вярно, че всяка дума идва с духа си, то бъди твърде внимателен, за да уловиш в сърцето си Духа на Божиите думи. Защото с Този Дух в сърцето ти ще влезе и Огънят. За да стоиш със запален светилник във времето на най-голямата измама и тъмнина. А сега нека да продължа с непосредственото видение, което Исус разкри пред очите ми. Той отново беше до мен и вече ми говореше, като казваше:
“Сега е времето да усетиш Огъня на седмата от неизразимите Ми думи. Защото това е думата Благочестие. Дума, която Апостолът Ми Павел потвърди в посланието си, като записа:
“Любовта, която не се раздразнява…”
След тези Свои думи Господ докосна с ръка сърцето ми. А тогава аз наистина усетих Огъня на Благочестието. Той премина през цялото ми същество и само след миг аз видях как пламъците му се събраха в един единствен пламък, който съвършено се успокои и въздигна върха си нагоре към Небето. Това искрено ме смая, а аз побързах да попитам моя Господ:
“Какво стана, Исусе? Защо Огънят на Благочестието събра всичките си пламъци в един единствен пламък? И защо този единствен пламък не трепти и играе, но пламти съвършено изправен…”
В отговор Господ ми отговори, като казваше:
“Пламъците на Огъня винаги се издигат нагоре и търсят Небето. А когато всичките пламъци се съберат в един, то тогава в живота на човека е дошло Благочестието, сиреч, Любовта Ми, която не се раздразнява…”
“Но защо, Господи, всичките пламъци се събраха в един?” – настоявах отново аз. Това накара Исус да се усмихне и да ми каже:
“Пламъкът има прицелна точка! И ако наистина се премахнат факторите, които го карат да трепти и играе, то тогава върхът на Огъня наистина ще сочи прицелната точка. И Аз сега ще ти покажа каква е прицелната точка на Благочестието…”
В следващия миг Господ хвана с ръце главата ми, като обърна погледа на очите ми нагоре. И понеже Пламъкът в сърцето ми стоеше съвършено неподвижен, то аз видях как върхът му сочеше към самото Небе. А там, на Небето, се появи Врата, която се отвори, а зад нея заблестя Образът на Исус във всичката си красота и привлекателност. Ставаше така, че върхът на Пламъка сочеше абсолютно точно Образа на моя Господ. Това ме накара да извикам:
“Господи мой! Пламъкът сочи Твоя Образ!”
“Разбира се, че го сочи, момчето Ми!” – отговори Исус и продължи:
“И ето това е великата тайна на Благочестието – върхът на Любовта да сочи Любовта на Върха!”
След тези мъдри и съкровени думи Господ отпусна с ръцете Си главата ми, а след това отново започна да ми говори, като казваше:
“Как мислиш? Имат ли всички Огъня на Благочестието? И ако го имат – желаят ли да го опазят и възвеличат?”
“О, Исусе! Толкова много вятър духа по земята, щото си мисля, че пламъците на нашата Любов много често треперят и играят встрани. И само малцина успяват да превърнат Огъня Ти в един единствен неподвижен Пламък, който да съзерцава Тебе…”
“Сега разбираш ли защо Павел потвърди Благочестието като Любов, която не се раздразнява? Не е ли раздразняването именно треперенето на Огъня и напускането на прицелната точка? И не затова ли дяволът преследва и гони всичките благочестиви на земята – за да отклони Любовта им встрани от Мене?”
“Точно така е, Господи мой! Но аз сега се питам – кой може да устои, та да не разклати Пламъка и да не изгуби Благочестието?”
“Само след миг ще разбереш това!” – ми отговори Господ, като докосна главата ми, а пред очите ми се разкри видение. Аз отново стоях на Господния Път и цялото ми същество се стремеше да пази и съхранява Пламъка на Благочестието. Въпреки, че ходех по Пътя, Пламъкът никак не изгубваше прицелната точка от Образа на моя Господ. Тогава там, встрани от Пътя, се появи дяволът. И той, като гледаше към Пламъка, болезнено изкрещя:
“Докога потомци на Йосиф ще смущават погледа ми?”
А след това, вдигнал с костеливи ръце пелерината си, той заповяда властно на демоните си:
“Идете против този и разлюлейте Пламъка му докато го угасите!”
Чули заповедта на Сатана, стотици демони изскочиха от тъмнината на земната пръст. И като намериха доволно човеци встрани от Пътя, започнаха да ги надъхват и да изпращат към устните им вятър от крилата си. А човеците, като кукли на конци, застанаха срещу мен, като извикаха:
“Какъв си ти бе? Не си ли ненормален? Бог е написал една Библия, а ти си изговорил глупости в сто книги? Кажи ни сега какъв си, за стане явно безумието ти?”
Вятърът от думите на хулителите беше твърде силен. Той блъсна сърцето ми, а тогава една мисъл се прокрадна в мене, та да тръгна да защитавам делото си. Така, без дори да мисля за последствията, аз отворих устата си, за да им отговоря…
О, ужас! Със самото отваряне на устата ми, се отвори и вратата на сърцето ми. И преди да бях казал науменото си, че Бог праща Своите слуги, за да поясняват духовните неща на духовните човеци, вятърът блъсна Пламъка на Благочестието, тъй че той се разлюля твърде силно, а Образът на Исус изчезна от Вратата на Небето. Опитвайки се да задържа Пламъка, аз му се помолих, като казвах:
“Успокой се, Пламъко на моя Господ! Моля те отново да ми покажеш Образа на Исус…”
В отговор самият Пламък проговори на сърцето ми, като казваше:
“А отричай се от глупавите и просташките разисквания, като знаеш, че пораждат крамоли…” (II Тимотей 2:23) 
Бидейки охулван, хула не отвръщай, но предавай делото си на Бога и Христа…”
След самите думи на Пламъка, аз отново му проговорих, като казвах:
“А как да устоя срещу думите на този вятър, които продължават да блъскат сърцето ми?”
Тук Пламъкът отново ми проговори чрез Вечната и Свята Библия, като ми казваше:
“Ако си бил възкресен заедно с Христос, търси онова, което е горе, където седи Христос отдясно на Бога. Мисли за горното, а не за земното. Защото умря и животът ти е скрит с Христос в Бога…”
“Скрит”! Това беше твърде скъпоценна дума, върху която не бях мислил. Но колкото повече мислех върху нея, толкова повече човеците от видението избледняваха. Аз не просто, че не чувах думите им, но дори не забелязвах образите им. Тогава вътре в мен отново стана тихо. А Пламъкът, като престана да се люлее, отново се извиси нагоре, тъй че Образът на Исус се появи върху Вратата на Небето.
Бях не просто блажен! Бях твърде щастлив и преизпълнен!
Тогава разбрах, че Бог наистина е Верен да ни скрие, стига ние да поискаме и да останем скрити в Него. А Господ Исус отново докосна с ръце всичкото блаженство на помислите ми, като ме питаше:
“Сега разбра ли какъв е Огънят на Благочестието?”
“Да, Господи мой!” – отговорих аз:
“Сега разбрах, че той наистина е върхът на Любовта, който докосва Любовта на Върха. Защото няма по-голям връх на Любовта ни към Тебе от това – да стоим скрити в Тебе и всякога да издигаме пламъците на Любовта си към Твоя Образ…”
“Иди тогава и кажи на Моите да стоят скрити в Мене и да отхвърлят от сърцата си всички просташки препирни и разисквания. Защото нечестивите, изпращани от дявола, не желаят Спасение, та да се спасят, нито Светлина, та да се осветят. Не, момчето Ми! За нечистия всичко е нечисто, понеже очите му са помрачени от греха. Но ако някой е чист, той ще познае, че сте Огън от Огъня Ми, Пламък от Пламъците Ми, и Светлина от Светлината Ми…”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s