НЕБЕСНИЯТ ЕЗИК НА ЛЮБОВТА III – НАЧАЛО

“Огън дойдох да хвърля на земята; и какво повече да искам, ако се е вече запалил…” (Лука 12:49)

ДА ЗАПАЛИМ СВЕТИЛНИЦИТЕ СИ

“И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са в къщи. Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата…” (Матея 5:15-16)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
С огромно благоговение, трепет и любов към моя Господ и Святата Му Църква аз пристъпвам към третата и последна част от виденията за неизразимите думи на Божията Любов. Вярвам, че за личното ми устояване и твърдост е имало молитви към Бога от всичките ми сподвижници и приятели. Понеже през последните дни трябваше да превъзмогна над възможно най-голямата дяволска ярост и съпротива. Ярост и съпротива, при които сърцето ми усещаше както Огъня на Исус, така и стрелите на нечестивия. Започвам именно с такива думи това духовно послание, понеже съм повече от убеден, че Небесният Език на Любовта е най-голямата заплаха срещу силите на Злото и мрака и същевременно е самата огнева Мощ на Святия Дух. И както подобава на огнено послание, Господ изпълни духа ми с видения, в които Неговият Огън стана съвършен чудотворец за сърцето ми.
Да, братко мой! Именно чудотворец!
Защото след първите шест огнени думи аз се чувствах докоснат и преобразен както никога. Обърнал всичките си помисли и цялото си съзерцание към Божията Любов, аз я видях като Огън в светилника на сърцето си. Този Огън пламтеше с Божиите думи, а около мен беше твърде светло. И аз разбрах, че не трябва да стоя и да гледам, но да викам към моя Господ. За да разбера какво е Неговото очакване и каква е Личната Му заповед. Ето защо, държейки пламналия светилник в Святия Дух, аз коленичих и Му се помолих, като казвах:
“Благодатни мой Исусе!
Ти, Който Си Огън на сърцето ми и Светлина на нозете ми! Говори на сърцето ми и ми дай да разбера защо е това чудно преображение, което ми даваш да преживея? Не е ли то поради неизразимите Ти думи, Боже? Не е ли то поради останалите думи от пергаментите на Апостола Ти Павел, които искаш да ми разкриеш в Дух и Истина?”
В отговор на молитвата ми, Исус се сниши до мен. И като докосна рамената ми с ръцете Си започна да ми говори, като казваше:
“Ти пишеш най-огнената книга в живота си. И не просто, че ти я пишеш, но самият Огън на Отца Ми пише в сърцето ти. Защото за всеки от слугите на Царя идва миг, когато да познае предела на всяко съвършенство. И този предел означава, че Царят те е въвел в най-вътрешната Си стая. За да ти разкрие Собственото Си Сърце и да увековечи водителството Си. Тъй че свидетелството ти да стане дар за Божиите люде. Дар, който те всякога да помнят и всякога да благодарят на Бога, че го имат.
И ето, че сега сърцето ти наистина е светилник. Такъв светилник, какъвто съм искал да имат всичките Ми братя и сестри. Такъв Огън от думи и Дух, с които да издигнеш светилника си и той да свети на всички, които влизат в Божието Присъствие. Но ти сега виж, че причината Огънят да свети толкова силно в сърцето ти е именно поради неизразимите думи на Любовта. Тези, които вече яви на Моите братя и сестри, и другите, които предстои да явиш.
Как мислиш тогава? Не е ли запалването на светилника най-отговорното и свещено дело, което Моите трябва да направят в това последно време? Не идва ли скоро Младоженецът? И не стават ли девиците да запалят светилниците си, за да Го посрещнат?”
Думите на моя Господ бяха толкова нежни и Святи, щото с вълнение и възторг Му отговорих, казвайки:
“О, Исусе! Дано всички девици биха станали и запалили светилниците си, за да Те посрещнат. С озарени от Огъня Ти лица и със стоплени от Любовта Ти сърца. Защото Ти наистина идваш скоро и непременно ще искаш да видиш онзи Огън, който някога хвърли по земята. Защото този е Огънят, с който всичките девици трябва да запалят светилниците си…”
“Нещо повече, момчето Ми. Сега ти казвам, че Моят Огън може да гори само в Моите думи. И Моите думи могат да горят само в Моя Огън. Но дали всички девици ще са разумни, за да проумеят това? Дали светилниците им наистина ще лумнат с Моите думи или ще останат тъмни поради многото измамливи думи на лукавия?
Ето, Аз никак повече няма да се бавя, но сега ти заповядвам да тръгнеш във видението, в което поставям сърцето ти…”
След последните Си думи Исус наистина постави видение пред очите ми. Аз се намирах на Господния Път в самата среда на нощта. Мракът встрани от Пътя беше толкова гъст, щото не бих сбъркал ако кажа, че приличаше на черна смола. В този миг Господ докосна сърцето ми с пламенната Си ръка, а светилникът Му просия и започна да разпръсква мека и чудна Светлина по самия Път. И с думите Си Спасителят вече ми заповядваше, казвайки:
“Тръгни по Пътя и върви в попрището си. И на всеки, който би поискал от Огъня Ми, дай му, за да се възпламени и просвети…”
Послушал думите на Исус, аз тръгнах по Господния Път, като вървях известно време по него. И точно когато мислех, че няма да видя и намеря никого, от самата черна смола встрани от Пътя изскочи добре облечен господин, който ми казваше:
“Спри се, човече! Ела насам, ела!”
Послушал господина, аз се спрях. А той, като ме изгледа с учудване, отново проговори, като ми казваше:
“Хубав светилник имаш! Я как добре свети! Ще дадеш ли и на мен от този Огън, понеже виждам, че си Божий посланик?”
Думите му ме накараха да му отговоря:
“Каквото имам, от Исус го имам! И каквото е мое – то е за обща полза! Тъй че с голяма радост ще послужа в нуждата ти. Дай си светилника тук на Пътя, за да го запали Господ с Любовта Си…”
Тук господинът отново проговори, като ми казваше:
“Ти ела след мен, защото аз водя паство. Ние отдавна се молим и чакаме за съживление…”
Така той понечи отново да влезе в мрака, гъст като черна смола. И докато аз мислех, че никак не трябва да го последвам, самият Огън на Господ проговори в сърцето ми, като казваше:
“Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две. Дай на оногова, който проси от тебе…” (Матея 5:41-42) 
Тези думи на Божията Любов ме одързостиха да тръгна след господина, който като видя, че го последвах, с възторг извика:
“О, алелуя!”
Ето, че нозете ми вървяха след господина, когато аз наистина попаднах всред събранието на неговото паство. И той, като застана пред амвона си, наведе се и вдигна угаснал светилник, като ми казваше:
“Хайде, Божий човече! Дай Огъня на Господ, за да запалим това събрание! Пали светилника и нека съживлението започне! О, алелуя, алелуя, алелуя!”
Думите му ме накараха да му отговоря, казвайки:
“О, господине! Този Огън, който Господ ми даде в Милостта Си, гори само в Господните думи на Вечен Живот! Помоли се Богу – ти и паството ти! И нека Святият Дух потвърди в сърцата ви кои са Божиите думи, родени от Огъня, които пламтят и дават Светлина. Когато Господ види думите Си в угасналия ви светилник, то тогава Огънят в моето сърце ще стане Огън и на вашите сърца. Ето, Господ чака да положите думите Му в светилника…”
Изреченото от мен никак не смути господина. И той, като вдигна угасналия светилник пред цялото си паство, извика с въодушевление:
“Божии души! Иде голямо съживление! Изявете сега на Господа думите, с които трябва да запалим нашия светилник!”
В отговор на пастора си, цялото паство задюдюка:
“Боже, запали нашия църковен бизнес и нашия църковен просперитет!”
Ето, че двете думи, натяквани от стотици гърла, се явиха като дух в ръцете на господина и той с тържествена усмивка ги сложи в светилника. След това, протегнал ръце към мен, извика:
“Хайде, какво чакаш? Запали думите, които положих в светилника!”
С неохота се приближих към угасналия светилник и думите, положени в него. А след това надвесих Огъня над него, та дано пламъците му биха ги запалили. Но ето, че Огънят отказваше да запали думите, изречени от паството и тържествено положени от пастора. И колкото и да държах светилника си над техния, Огънят никак не го подпалваше. Това ме накара да кажа на господина и паството му:
“Огънят на моя Господ отказва да запали вашите думи “бизнес” и “просперитет”, понеже не са родени в Сърцето на Бога и Отца. Потърсете други думи в сърцата си. Думи от Вечната и Свята Библия, които наистина са родени от Огъня на Бога. Понеже какво друго мога да сторя, когато Огънят отказва да познае думите си?”
Отговорът ми докара господинът и паството му до смут и втрещяване. Но ето, че пасторът вдигна ръка и успокои човеците, като им казваше:
“Не се бойте! Ние непременно ще запалим светилника си с Огъня на Бога! Но сега помислете малко и потърсете други думи. Колкото повече, толкова по-добре!”
След тези думи на господина паството му отново задюдюка. И ето, че всред редовете вече долитаха възгласи:
“Църковно величие и авторитет! Теология и семинари!
Доктрини и дипломи! Вярване и езици!
Омилетика и евхаристия! Херменевтика и есхатология!”
Чул изобилието от думи, шумно изговаряни от паството му, господинът възторжено се усмихна. А след това, взимайки думите, идещи като дух в ръцете му, ги пъхаше в угасналия светилник. Така накрая той отново се обърна към мен, като ми казваше:
“Хайде, запали светилника ни! Вече няма как да не се запали, след като положихме в него думите на всичкия ни духовен живот за Небето!”
С още по-голяма неохота от първия път аз се приближих до угасналия светилник и до думите-дух, с които той беше напълнен. И като надвесих пламъците на Огъня, държах ги достатъчно дълго пред погледа на господина и паството му. А накрая, като отдръпнах светилника си, им казах:
“Много съжалявам, но Огънят на моя Господ и този път отказа да запали вашия светилник. Явно, че вие четете Божието Слово с очи, различни от очите на моя Господ и с дух, различен от Духа Му. Понеже нито една от думите ви не излиза от Божието Сърце, нито е родена от Огъня Му…”
Тук вече господинът не издържа. И като ме погледна с омраза, изкрещя ми:
“Кой си ти, съблазнителю на вярващите? Кой си ти, за да хвърляш укор срещу всичките думи на Вечен Живот, които проповядвам от години на моята църква? Ти ли си, който ще отхвърляш теологията? Ти ли си, който ще хвърляш смут върху нашето вярване и говорене на езици?”
Думите на господина никак не смутиха сърцето ми. Напротив – самият Огън на Отца изпълни устните ми, тъй че отговорих както на него, така и на паството му:
“Аз наистина хвърлям смут върху вашето вярване, понеже Огънят на моя Господ говори за любене! Защото ако вие говорите човешки и ангелски езици, а Любов нямате, то сте станали мед що звънти и кимвал що дрънка. Как тогава искате Огънят на Отца да пламне в медния ви светилник, пълен с думите на света, а не с думите на Христа?
Но ето, докато обичате света и всичко, що е в света, светилникът ви няма да е златен, но ще остане меден. И като няма Огъня, ще потъмнее, докато се пропука и превърне на прах…”
Огънят от устните ми все така говореше, когато господинът и паството му никак не издържаха. И като скочиха да насилстват над мен, закрещяха в един глас:
“Вън, вън, вън! Махни се от нас, проклет от Бога и Христа! Ти носиш думи на смърт…”
В този миг самият Огън на Бога ме извиси и възвърна на Господния Път. Тогава отново усетих зад рамената си ръцете на моя Господ, Който ме питаше:
“Как се почувства? И разбра ли сега, че ти наистина си обречен да носиш думи на смърт?”
“Но как така, Исусе?” – попитах аз. А Господ ми отговори:
“Всичките думи на Моята Огнена Любов са смърт за стария човек, който тлее по измамителните страсти и върви в пътищата на дявола. Докато Моите не вкусят Смърт от Мене, те никак няма да получат и Живот от Мене.
Затова с божествена строгост заповядвам на всички ви:
Последвайте Ме в останалите видения, които ще дам на слугата Си. Видения, в които ще ви покажа как горят Истинските и Святи думи на Божията Любов. Блажени отсега и до века човеците, които напълнят светилниците си с Моите огнени думи, за да станат и да Ме посрещнат с озарени лица и любящи сърца!
Проклети отсега и до века човеците, които обичат думите на дявола, родени в кулата на Сенаарската земя. Те ще останат чужди на Живота на Бога, понеже и Божият Живот е чужд на сърцата им!”

Leave a Reply