НЕБЕСНИЯТ ЕЗИК НА ЛЮБОВТА II – VII ГЛАВА

7. НЕИЗРАЗИМАТА ДУМА “ЩЕДРОСТ”

(Видение за Любовта, която не търси своето)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Огънят на моя Господ все така гореше в сърцето ми, когато Исус отново ми проговори, като казваше:
“Сега е време да разбереш каква е шестата от Моите неизразими думи. Защото това е думата Щедрост. Дума, която Апостолът Ми Павел потвърди в посланието си, като записа:
“Любовта не търси своето си…”
Почувствай тази Моя дума, Стефане! И виж как Огънят Ми ще свидетелства за нея…”
Докато Господ ми говореше, аз усетих как от устните Му излезе Дъх, който още повече ме разпали. Това ме накара с възторг да Му кажа:
“О, Исусе! В един миг усетих, че Дъх от Дъха Ти усили Огъня в сърцето ми. Какво ми стори, Боже мой? И защо именно Дъхът Ти ме разпали така?”
Спасителят се усмихна нежно на думите ми. А след това отново ми проговори, като казваше:
“Не ти ли се е случвало да разпалваш огън в огнището? И не си ли използвал дъха си, за да накараш Огъня да лумне още по-силно в дървата и съчките?”
“Да, Господи! Това е един добър начин да разпалиш още повече Огъня!”
“А мислил ли си за Мен, като за Дъхът на Отец, Който реши да даде Топлина и Светлина на света? И ако Аз съм Дъхът на Отца, то няма ли всички Мои да станат Дъх от Дъха Ми и Огън от Огъня Ми?”
“Но какво значи, че Ти Си Дъх, Господи? Как да разбирам Дъха и най-вече – тази огнена дума Щедрост, която свидетелства за Него?”
Следващите думи на Исус бяха твърде дълбоки и проникновени. И с тях Той ми казваше:
“Разбирай Дъха като Дар! Разбирай Дъха като Любов, която дава! Разбирай Дъха като най-големия разпалвач на Моя Огън, който прави човеците даващи и даряващи. Защото ето това – някой да бъде щедър – ще рече, че е решил да превърне Любовта Ми в Дар…”
Изреченото от Господ ме накара да видя в искрите на Огъня самата Щедрост като дума в нейния изначален вид. Така забелязах, че Щедростта идва от оня, който е “щедър”. А “щедър” ще рече такъв, който “(ще дар) ява”. Това прекрасно потвърждение и откровение ме направи да коленича пред Исус и да Му кажа:
“Господи мой! Направи ме щедър! Защото аз искам и ще дарявам винаги и навсякъде Твоята Любов…”
В отговор Исус ме погали с ръка, като ми казваше:
“Всеки, който има Моята Любов и се откаже да търси своето си, става щедър, понеже го разпалва Божият Дъх. За да стане сам той Дъх от Дъха Ми и Дар от даровете Ми. Но ти сега се приготви да видиш Огънят на Щедростта във видението, което ще покажа на сърцето ти. Защото от всичките огнени и неизразими думи, най-силна е Щедростта…”
В следващия миг аз отново се намерих във видение на Господния Път. Там, на Пътя, се бяха събрали човеци, вдигнали ръце към Небето и призоваващи Исус с думите:
“Господи, Господи! Дай ни Огъня на Твоята Любов! Научи ни да обичаме като Тебе! Утвърди ни да живеем като Тебе!”
Верен на всички, които призовават Името Му, Исус се сниши от Небето до човеците. И като докосваше с ръка сърцата им, разпалваше в тях Огъня на Своята Любов. Така Той дойде и до мен, като ми казваше:
“Помни всичко, което ти казах за Дъха Ми. И като превъзмогнеш над изпитанието, което ще се яви на Пътя, помогни на човеците, в които разпалих Огъня Си…”
След тези думи Господ се въздигна нагоре, като се скри от погледа ми. А тогава аз отново съзрях дявола, който беснееше встрани от Пътя. Видял Огъня в сърцата на човеците, той отвори устата си и задуха против тях с леден вятър. Ясно беше, че иска да угаси Огъня. А това ме накара да се приближа при докоснатите от Исус и да им кажа:
“Братя мои! Идва изпитание за Любовта, с която Исус ви дари от Небето. Моля ви, не позволявайте на студения вятър да угаси Огъня в сърцата ви!”
В отговор на думите ми човеците отговориха с прекалена увереност, като ми казваха:
“Никой не може да угаси Огъня в сърцата ни. Никой не може да ни отлъчи от Божията Любов, която е в Христа Исуса!”
Самата им изповед допълнително амбицира дявола и той още повече усили студения си вятър. Но само след миг щях да разбера, че изпитанието не беше във вятъра. Защото там, на Пътя, се появиха мръзнещи човеци. И като гледаха на Огъня в сърцата на докоснатите от Исус, те простряха ръце към тях, като им казваха:
“Божии хора! Стоплете ни, понеже мръзнем в този студ!”
Но човеците, като гледаха, че Огънят им намалява, отпъдиха ги, казвайки:
“Ако тръгнем да греем и вас, то съвсем ще изстинем. Нямаме повече Огън, за да ви сгреем. Та той едвам едвам стига за нас…”
С болка в сърцето си аз се приближих при докоснатите, като им казвах:
“Защо пъдите мръзнещите? Дайте им от Огъня и ги стоплете! Та нали Огънят ви е Дар от Исус? Бъдете щедри към тия хора, както и Бог беше щедър към вас!”
В отговор на думите ми, с вече почти угаснали пламъци в сърцата си, докоснатите възроптаха, като ми казваха:
“Топли ги ти мръзнещите, ако ти стиска! Но ние ти казваме, че времето е твърде студено, за да раздаваме Огъня си ей така…”
Без всякакво бавене аз прегърнах мръзнещите хора, а тогава и сам усетих, че студът започна да навлиза към сърцето ми. Това ме накара с всичката си сила да извикам към Исус, казвайки:
“Милост, Господи! Ела и ме разгори с Дъха Си! Не позволявай да изстина, докато раздавам топлината на Огъня Ти…”
В отговор на молитвата ми Господ се сниши от Небето. И като застана до сърцето ми започна да духа в него, като че разпалваше огнище. Тогава Огънят Му се усили и разгоря много по-силно, отколкото беше в началото на видението. И самият Дъх на Господ говореше в сърцето ми, казвайки:
“Давай, давай, давай! Бъди щедър повече от силата си! Бъди даващ повече от вярата си! Бъди Дъх от Дъха на Господ и стани Дар от даровете Му…”
Братко мой! Чудото се случваше непрестанно и постоянно. Защото колкото повече давах, толкова повече ми даваше Дъхът на Исус. И колкото повече топлех измръзналите, толкова повече Огън се изсипваше в сърцето ми. Колкото до човеците, пазили Огъня за себе си, то едвам мъждукащите му пламъчета ми подсказваха, че те съвсем скоро ще го изгубят. А това ме накара да погледна на Исус и да Го попитам:
“Исусе! Какво се случи с тия човеци, които Ти запали с Огъня Си? Защо те угаснаха, ако и да се кълняха, че няма да изгубят Любовта Ти!”
В отговор Господ ми проговори, казвайки:
“Когато някой откаже да бъде щедър, сиреч, да даде Дарът, Който е получил свише, то такъв започва да изгубва Дарът и Огънят му намалява, докато напълно изчезне. А всичко това се случва като съдба на човеците, които са решили в сърцата си, че Любовта търси своето си.
Но Аз казвам на всички Мои да запомнят завинаги това видение, което ти дадох. И да знаят, че никой друг не разпалва Огъня, освен Дъха на Господ. И ако Дъхът Божий е Дар, то истински разпалените и огнените от сега и довека ще бъдат щедрите, сиреч, тия които даром дават Огъня, както и даром са го получили.
Ето, Аз стоя всред вас и ви чакам да Ме призовете! За да ви направя огнени с Дъха Си! За да топлите с Небесната Щедрост и да бъдете Небесни дарове за всичките човеци! Който послуша думите Ми, той няма да охладнее до века! Понеже ще бъде Дъх от Дъха Ми, Дар от даровете Ми и Огън от Огъня Ми!
Аз го изговорих! Аз го изрекох!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s