НЕБЕСНИЯТ ЕЗИК НА ЛЮБОВТА II – V ГЛАВА

5. НЕИЗРАЗИМАТА ДУМА “СМИРЕНИЕ”

(Видение за Любовта, която не се гордее и превъзнася)

Братко мой! Верни ми приятелю!
Започваш ли да разбираш какви са неизразимите думи на Божията Любов? Започваш ли да проумяваш, че тези думи са самият Живот на Божия Огън? Казвам ти Истината в Исус, че за последните десет години на моето служение за Небето аз много пъти виждах Огъня на Господ и всички чудеса, вършени от Него. Но едва сега за първи път Господ ми даде да гледам на Огъня Му като на живи и неизразими думи, зад които се открива цялата Му Любов. Именно затова сърцето ми се изпълни с огромно вълнение, понеже знаех, че Господ ще ми даде да почувствам Огъня на една от най-скъпоценните и живи думи на Неговата Любов – думата Смирение. Аз все така стоях до моя Господ, когато Той отново простря ръцете Си към сърцето ми и вече ми казваше:
“Блажен си! Защото плът и кръв няма да ти открият онова, което сега ще преживееш в Дух и Истина. Ето, Аз докосвам четвъртата неизразима дума на Моята Любов. И нека Огънят я потвърди в сърцето ти. Защото това е думата Смирение. Дума, която Апостолът Ми Павел потвърди в посланието си, като каза:
“Любовта не се гордее, не се превъзнася…”
След последните думи на моя Господ аз усетих как Огънят Му започна да ме преобразява. Тогава цялото ми същество се смали и сниши досами нозете на Исус. Това искрено ме учуди, понеже никак не бях подготвен за това знамение. Ето защо повдигнах главата си към Господ, като Го попитах:
“О, Исусе! Какво ми стори Огънят на Смирението? Защо изведнъж се сниших и сега стоя ниско в нозете Ти?”
В отговор на думите ми Исус протегна ръцете Си и ме вдигна, като ми казваше:
“Нали те предупредих, че плът и кръв няма да ти открият това, което ще преживееш в Духа Ми? А сега ти казвам, че Огънят на Смирението е силен да превръща всеки от Моите свидетели в живи въглени. Въглени, които всякога горят и никога не угасват…”
Думите на Исус бяха твърде дълбоки, за да не продължа да Го питам. Затова аз отново Му проговорих, казвайки:
“И все пак, Господи мой! Защо именно във въглени се превръщат свидетелите на Смирението? Каква е тайната на въглените?”
Господ се усмихна на настоятелността ми, а след това ми отговори, казвайки:
“Ти вече видя първата тайна, а именно, че въглените пребъдват в ниското, а не във високото. Не си ли виждал огнище и въглени в него?”
“Разбира се, че съм виждал огнище, Исусе! Но аз още не разбирам напълно това преображение от Твоя Огън…”
След последните ми думи Исус разтвори ръцете Си и ме постави в Огъня Си. А след това ми каза:
“Ако Смирението е разпалило Огъня в сърцето ти и ти си станал въглен, то непременно ще проумееш и видението, в което сега ще те поставя. Затова ти казвам:
Бъди жив въглен от Моето Огнище и остани такъв, за да изявяваш Любовта, която не се гордее, нито се превъзнася…”
Ето, че пред очите ми наистина се разкри видение. Аз бях жив въглен на Исус и по Собствената Си Воля Той ме беше поставил до други Свои въглени в разпалено Огнище на самия Господен Път. Тогава очите ми отново забелязаха дявола, който стоеше встрани от Пътя. Видял разпаленото Божие Огнище и живите въглени в него, той полудя от ярост. И като скубеше косите си, изкрещя с всичката си сила:
“Мразя този Ариил! Мразя пламъците му, въглените му, светлината му! Кой сега ще иска да ме следва? Кой сега ще иска да ми се покланя? Къде сте вие, усърдни Божии противници? Явете се и мислете как да победим Огнището на Пътя…”
В отговор на сатанинския крясък край дявола се събраха всичките му началства и власти. И ето, че най-лукавите изсред неговите началници му проговориха, казвайки:
“Направи друго огнище, княже! И като го поставиш като съблазън вън от Пътя, скоро ще събереш мнозина!”
Предложението се хареса на дявола, но недостатъчно. И той отново изкрещя:
“Дори да направя друго огнище, то Огънят на Ариил ще го превъзхожда. Вижте само колко пламенни са въглените му…”
В този миг към дявола пристъпи духът на Езавел, като му казваше:
“Княже мой! Ние ще направим перфектната съблазън. Понеже нашето огнище няма да заложи на въглените, а на дима. Помисли тогава – малко ли са човеците, които искат да се издигнат нагоре? И ако Божието Огнище е силно с въглените долу, то ние няма ли да сме по-силни с дима отгоре? И този облак Вавилон няма ли скоро да събере всичкия дим от огнището ни и да съблазнява нови и нови човеци да влизат в огъня ни?”
Думите на духа на Езавел се харесаха твърде много на Сатана. И той с ехиден смях проговори на началствата си, казвайки:
“Ха, ха, ха! Имат ли край лукавствата на слугите ми? Разбира се, че нямат! Палете огъня и направете огнището! И да видим тогава – въглени долу ли искат да бъдат земните човеци или дим горе…”
Само след миг очите ми вече виждаха дяволското огнище, около което мигновено се събраха тълпи. И ето, че най-съблазнените вече влизаха в дяволския огън, който ги изгаряше и превръщаше в дим. Но дори като дим, те запазваха образите си. Така, издигайки се към облаците, човеците-дим викаха към останалите:
“Влезте в огъня, за да имате кариера за Исус! Вижте само колко високо ни издигна Господ! Оооо, алелуя!”
Но други край тях, като посочиха към Божието Огнище на Пътя, ги попитаха, казвайки:
“Не трябва ли да отидем при другото Огнище? Не е ли по-силен Огънят там?”
При този въпрос човеците-дим се насочиха към питащите хора. И като подлютиха очите им с религиозна ярост, закрещяха твърде силно:
“Да не сте посмели да ходите при другото Огнище! Там няма нищо, освен едни въглени, които ще ви накарат да потънете в жарта при тях. А ние искаме небето, небето, небето! Издигнати високо, а не паднали ниско!”
“А какво да сторим с другото Огнище?” – настояваха отново питащите човеци.
“Скоро да го угасите! И като го заклеймите, че е съблазън, върнете се тука и влезте в огъня, за да се издигнете горе…”
Димът на злите човеци бе толкова силен, щото направи питащите човеци да се клатушкат като замаяни и отровени. И те, като се приближиха до Божието Огнище, извикаха против мен и другите въглени, като казваха:
“Защо съблазнявате Божиите хора? Защо Огънят ви стои ниско долу, в самата жар, а не издига високо горе?”
В този миг Господ ми даде да им отговоря, тъй че аз им казах:
“О, братя мои! Никак да не се съблазнявате от оня огън, който издига нагоре. Понеже онези, които той издига, са дим в ноздрите на Господа. Но по-добре елате в живата жар на Христовата Любов, за да родите Неговия Огън в сърцата си…”
“А защо да дойдем в тази жар, след като този Огън не издига нагоре?” – настояваха отново човеците. И този път Исус ми даде да им отговоря, а аз им казах:
“Само в тази жар и всред тия въглени вие ще се уподобите в Образа на Исус. Понеже Той прие образ на слуга, за да слугува на всички. А тия, които слугуват, не са високо горе. Те са най-ниско и най-долу – като живи въглени, които дават Живот и Светлина.
Елате, братя мои! Станете слуги, а не господари!
Бъдете смирени, а не горди и превъзнесени!
Понеже, ето, димът на дявола съблазнява с превъзнасяне и не стига по-високо от черния облак над цялата земя…”
След тези мои думи човеците се спогледаха. А след това обърнаха главите си към огнището на дявола, където постоянно се възнасяха димящи човеци. И като не можеха да устоят на сатанинската съблазън, отвориха устните си с думи на кълнене, като ми казваха:
“Ти и останалите въглени до един сте проклети! Господ да потуши примера ви и да угаси огъня ви. Понеже пречите на църквите да се издигат и живеят в небесните места…”
Така кълнящите човеци започнаха да хвърлят пръст върху Божието Огнище, та дано биха го угасили. А аз, като сниших сърцето си още по-дълбоко в Огъня, извиках към моя Господ, като Му казвах:
“Благословен да Си, Господи мой, че ми даде Огъня, който пребъдва във въглените и не се издига нагоре, за да не се превърне в дим! Благодаря Ти, Исусе, че ми даде да позная Смирението, като неизразима дума на Твоята Огнена Любов!”
В отговор на думите ми Господ се сниши от Небето, като застана до мен и останалите въглени. А след това, с Глас на преливаща нежност и Благост Той вече говореше на мен и братята ми по съдба:
“Ето, Стефане! Сега сърцето ти позна що ще рече да си въглен от Божието Огнище. И Аз ти казвам, че ако не бяха въглените в Моята Църква, то скоро всички сърца да бяха отпаднали и отишли подир измамителния дим на Сатана. Но докато има човеци, които да заробят себе си за мнозината и да приемат образ на слуги, Моето дело ще живее и ще превъзмогва над лукавия.
Колкото до човеците, които пожелаха гордостта и превъзнасянето на дима, а не Смирението и пребъдването на въглените, то сетнината на такива ще е дим от дима им. За да се изпълни над тях писаното слово:
“И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и ония, които се покланят на звяра и образа му, не ще имат отдих ни денем, нито нощем, нито кой да е, който приема белега на името му…” (Откровение 14:11) 
Дим ли искаш да бъдеш, Църкво Моя или живи въглени в Огнището Ариил? Бърза кариера за дявола ли искате, люде Мои, или Смирение, което ще ви възвиси своевременно?
Ето, гордите и превъзнесените са дим в ноздрите на Отца Ми! Остър и лют дим, от който очите ослепяват и дробовете се отравят!
Но ако вие истински възлюбите Смирението на Моята Любов, то тогава ще бъдете Огън от Огъня Ми и въглени от Огнището Ми!”
Братко мой! Моля те от цялото си сърце! Виж димящите човеци и ги заклейми като най-страшни съблазнители на дявола! Виж човеците, които като Диотреф искат да първенствуват и управляват, а не да слугуват и топлят. И като ги видиш, оплачи ги като изгубени за Божието Царство. Защото от века и до века не се е намерил стопанин, който да люби дима, а да мрази въглените! Колко повече, когато Стопанинът на нашия Небесен Дом е Господ Исус Христос! Амин и Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s