НЕБЕСНИЯТ ЕЗИК НА ЛЮБОВТА II – IV ГЛАВА

4. НЕИЗРАЗИМАТА ДУМА “ВЕЛИКОДУШИЕ”

(Видение за Любовта, която не завижда)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Аз няма никога да престана да се възхищавам от моя Господ Исус. Защото всеки път, когато сърцето ми усети Неговото Присъствие, аз зная, че ще ме залеят вълни от Любов и потоци от Благодат. Така и сега, когато с трепет очаквах водителството Му за следващите думи на Любовта, Той беше до мен. И този път Той отново протегна ръцете Си към сърцето ми, като ми казваше:
“Сега е времето да усетиш Огъня на третата от Моите неизразими думи. Защото това е думата Великодушие. Дума, която Апостолът Ми Павел потвърди в посланието си, като записа:
“Любовта не завижда…”
Почувствай Огъня на тази трета дума! И виж как Огънят Ми ще свидетелства за нея…”
Докато Господ докосваше сърцето ми и ми говореше, аз усетих как Огънят от третата Му дума се раздвижи с изгарящи вълни по цялото ми същество. Нещо повече – самият Огън се въздигна към очите ми, а аз не можех да откъсна погледа си от Исус. Това беше едно ново и прекрасно усещане за мен. Усещане, че искам цяла Вечност да съзерцавам Небесния Образ на Спасителя и никога да не сваля погледа си от Него. Ето защо, гледайки Господ, понечих да Го попитам:
“Какво ми стори Огънят Ти, Господи? И как да разбирам тази чудесна дума Великодушие, която ме кара да Те съзерцавам и да не мога да сваля погледа си от Тебе?”
В отговор на въпроса ми Исус проговори, като ми казваше:
“Сега наистина си изпълнен от Огъня на Великодушието. И Аз ти казвам за свидетелство, че Великодушието е Любов, която издига душата във Величието на Бога. Как мислиш тогава? Защо Апостолът Ми Павел разкри Великодушието като Любов, която не завижда?”
“О, Исусе! Та има ли нещо по-прекрасно от Твоя Образ, което да ме накара да го пожелая? Ето, аз наистина почувствах Величието Ти и душата ми не иска нищо друго, освен Тебе…”
Исус се усмихна нежно на думите ми, а след това продължи да говори, като ми казваше:
“Щом си почувствал Величието Ми и Огънят Ми пламти в душата ти, то се приготви да бъдеш великодушен на всяко време и място. Защото най-големият враг на Великодушието е завистта, сиреч, пожелаването на онези неща, които са далече по-долу от Моето Величие. А ти искаш ли сега да изпитам Огъня на тази Моя дума в сърцето ти? Искаш ли да покажеш в дело и действителност, че наистина имаш Любовта, която не завижда?”
“Да, Господи мой! Искам това!” – отговорих аз. А тогава Исус докосна с ръка главата ми, тъй че пред мен се разкри видение. Аз отново бях на Господния Път, а Огънят на Великодушието пламтеше в цялото ми същество и най-вече – в погледа на очите ми. Но ето, че Господ ме остави сам на Пътя, като се издигна нагоре. И аз – като тръгнах по Пътя, не знаех какво или кого ще срещна. Не се наложи да вървя дълго по Пътя и да чакам изпитанието от Господа. Защото там, на Пътя, се появиха Божии служители, върху които светеше Божията Слава. Те държаха Божии мечове в ръцете си и ги простираха напред пред нозете си, а Светлината на Духа блестеше твърде силно пред тях. Зад тях вървяха множества от човеци, които силно се възхищаваха от Божията Слава, съпътстваща служителите. Така дойде миг, когато служителите минаха покрай мен, а пред Силата и Славата на тяхното служение аз изглеждах твърде дребен и незначителен. Понеже нито дрехите ми бяха светли като техните, нито Мечът в ръката ми – излъскан като техния. Нещо повече – Божиите служители дори не ме забелязаха, а продължиха напред по Господния Път. А двама-трима от множествата, вървящи след тях, се спряха за миг до мен, като ми казваха:
“Какво е това твое невзрачно служение за Исус? Сляп ли си, та да не виждаш колко голямо е Божието благоволение върху нашите лидери?”
“Не, братя мои! Не съм сляп!” – отговорих аз и продължих:
“Напротив – виждам Божията Слава и Светлината на Духа, които сега съпътстват вашите лидери. Това пълни сърцето ми с радост, понеже Господ е силен да спасява!”
Думите ми никак не удовлетвориха човеците от множествата. И те, като ме изгледаха с дълбоко съжаление, отново ме попитаха:
“Ако ние следваме Божиите помазаници и светила, то къде са човеците, които да следват подир твоето служение? И изобщо – имаш ли ти служение за Бога? Не си ли толкова жалък, щото да си стигнал дотам – да водиш само себе си? Не е ли точно сега мига да признаеш, че и ти имаш нужда да бъдеш воден от нашите лидери?”
Тия последни думи на човеците бяха като силен вятър, който се опита да угаси Огъня на Великодушието, който имах от Господ. И аз, като събрах всичката си възможна любов към Исус, им отговорих, казвайки:
“Братя мои! Вие следвайте Божиите водачи, според както сте били научени и убедени в сърцата си. А аз ще върша онова, което Господ е заповядал на мен. И не е ли светът твърде голям, за да има в него място за всичките Божии служители? Ако Господ е докоснал вас със служението на тия Негови служители, то Той не е ли силен да докосне други с това, което е дал да върша на мене? И аз сега ви казвам, че и на мен Господ е прибавил от овцете Си, ако и вие да не ги виждате, понеже са скрити в Духа…“
Но ето, че след последните ми думи нов силен вятър се опитваше да угаси Огъня на Великодушието в сърцето ми. Понеже човеците отново меи заговориха, като казваха:
“Където е Пастирят, там е Стадото Му. А ние не виждаме никакво стадо да стои зад тебе. А от това излиза, че Бог има твърде малко благоволение в твоите дела за Небето. Затова ще те оставим, понеже не си достоен нито за пример, нито за подражание…”
Последните думи на човеците бяха твърде жестоки. Тяхната привидна убедителност беше силен вятър, който започна да изгася пламъците на Христовата дума в сърцето ми. И аз, като паднах на колене и извърнах погледа си към Небето, прегърнах последното останало пламъче и казах през плач на моя Господ:
“О, Исусе! Кой съм аз, та да се съблазнявам, че Ти имаш по-голямо благоволение към други Свои служители, отколкото към мен? Та не каза ли Ти на Апостола Си Петър, когато тръгна да завижда на Йоан:
“Ако искам да остане той докато дойда, тебе що ти е? Ти върви след Мене…” (Йоан 21:22) 
Ето, Господи мой! Мене нищо не ми е! Аз искам да вървя след Тебе! Малък или голям, с малка или огромна сила, аз ще вървя след Тебе! И дори самотата и неприемането да ми станат печат за целия живот и служение, аз ще се радвам и ще гледам на Тебе. Защото не са важни издигнатите, но истински важен е Оня, Който ги издига!”
В отговор на плача ми Господ се сниши от Небето, като застана до мен. А тогава – с дълбоко удовлетворение в Гласа Си Той ми проговори, казвайки:
“Пребъдвай всякога в Любовта, която не завижда!
Остани завинаги в Огъня на Великодушието! Защото тази е Моята неизразима дума, която е твърде скъпоценна за всичките Ми свидетели!
Няма значение дали сте малки или големи! Няма значение дали ви следват двама или трима или огромни множества! Значение има само Огънят, който никога не престава да гледа към Огнения и да пребъдва във Величието на Господа! Защото оня, който има Мене, има всичко и не завижда на нищо! Но ако някой няма Мене, той няма нищо и завижда на всичко!”
Имаш ли Него, братко мой? Имаш ли онова Величие в душата си, с което да се усмихнеш на ония, които са издигнати повече от теб? Без всякакво съмнение – ти си спечелил една от най-прекрасните и чудни думи на Божията Любов. Думата Великодушие! Любовта, която не завижда на нищо, понеже има всичко! Амин и Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s