3. НЕИЗРАЗИМАТА ДУМА “МИЛОСТ”

(Видение за Любовта, която е милостива)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Вълнението ми от първата огнена дума на Любовта още не беше приключило, когато Исус отново застана до мен. И като протегна ръката Си и докосна сърцето ми, Той вече ми казваше:
“Сега е време да усетиш Огъня на втората от Моите неизразими думи. Защото това е думата Милост. Дума, която Апостолът Ми Павел потвърди в посланието си с думите:
“Любовта е милостива…”
Почувствай Огъня на тази втора дума, момчето Ми! И нека точно сега този Огън да обгърне цялото ти сърце…”
Господ едва беше изговорил думите Си, а аз вече усещах огнените пламъци на втората Му дума. Те бяха толкова силни, щото сърцето ми се разтапяше в тях. А самият Огън се разгаряше от невидим дъх, който можех да определя само по един начин – като непреодолимо копнение. Това ме накара да кажа на моя Господ:
“Какво ми стори, Исусе? Какъв е Огънят на тази втора дума на Любовта? Какъв е Огънят на Милостта, че да е толкова силно копнението му вътре в мене?”
В отговор Исус ми проговори, като казваше:
“Истинският Огън обича да гори! А самото горене на Огъня е неговият копнеж да грее там, където има нужда от топлина и светлина. И Аз сега отново ще те поставя във видение, което всичките Ми братя и сестри трябва да разберат…”
В следващия миг Исус отново ме постави на Господния Път, като ми казваше:
“Не давай покой на очите си и отмора на нозете си докато не намериш човеците, които Огънят Ми иска да сгрее…”
Послушал Исус аз тръгнах по Господния Път, като се надявах да намеря нужните човеци. Но колкото и да вървях, то никак не намирах такива, които да имат нужда от Огън. Така, ходейки от единия до другия край на Пътя, аз все не намирах човеци, на които Бог да покаже Огъня на Милостта Си. А Огънят в сърцето ми ставаше все по-силен, тъй че мислено се учудвах защо е това разпалване вътре в мен, когато не намирам кого да сгрея с него. Така дойде миг да извикам към Господ с всичката си ревност:
“Боже, прости ми! Но понеже не намирам човеци на Пътя Ти, то ще изляза да ги потърся вън от Пътя Ти. Не, за да ставам грешен като грешните и зъл като злите. Не за да се осквернявам като скверните, нито да върша блудства като блудните. Но в действителност ще изляза вън от Пътя Ти, за да намеря онези, които са били заблудени и най-много се нуждаят от Милост…”
В отговор на думите ми самият Огън от сърцето ми се разгоря в пламъците си, като ми казваше:
“Иди вън от Пътя! И не бой се, понеже Сам Господ те пази! Защото копнея да сгрея измръзналите и да дам топлина и светлина на чуждите…”
Едва стъпил вън от Пътя аз отново усетих как дяволът ме наблюдава. И ето, че той застана против мен, като ми изкрещя:
“Не идваш ли на моя територия? Не си ли паднал в ръцете ми?”
“Не, дяволе!” – отговорих аз и продължих:
“Аз идвам на твоята територия, за да извърша Волята на Бога, Който развързва вързаните и дава виделина на помрачените. Защото Той е, Който е силен да съсипе делата ти…”
Думите ми накараха Сатана да се озъби, а след това с ярост да ми каже:
“Ами щом си на моя територия, то се приготви да се изцапаш. Така да се изцапаш, че и Господ да не те познае, когато се явиш пред Него…”
След последните си думи Сатана замахна с костеливата си ръка, а цялото пространство пред нозете ми се превърна във вонящо блато. След това, сочейки напред, с ехиден глас ми каза:
“Ето ги там вързаните и помрачените, мръзнещите и грешните! Иди при тях и ги погали и стопли ако ти стиска! А пък аз ще ти поставя зрители за кураж!”
След думите на дявола видях, че за да стигна до човеците, нуждаещи се от Божията Милост, трябва да прекося цялото блато. На всичкото отгоре дяволът издигна пред очите ми импровизирани и сухи островчета, където забелязах човеци с бели дрехи, по които нямаше и петънце. А те, видели ме в блатото, вкупом закрещяха против мене, казвайки:
“Къде отиваш, най-грешен сред грешните? Не виждаш ли в каква смрад и кал са затънали нозете ти? Не си ли укор ти на Божията Святост и чистота?”
“О, братя мои!” – извиках аз:
“Не ме съдете, понеже слушам порива на Огъня в сърцето си. А то е пълно с Милост за погиващите и грешните, които дяволът е пленил всред блатото си…”
“А ти ли, нечестивецо, ще показваш Милост на човеците? Ти ли, който сам си гнусота пред Господа, ще протягаш ръка, за да спасяваш? Ние непременно ще разнесем позора ти всред църквите, та всички да видят в каква мръсотия си затънал…”
Не искайки да слушам нито за миг злобните подмятания и хули, аз продължих да пристъпвам в блатото, когато забелязах, че затънах още повече, а калта вече беше до кръста ми. Въпреки това, пламнал още по-силно, аз продължих да вървя, като се приближавах до затъналите в блатото човеци. И ето, че накрая бях до тях. А Огънят на Милостта започна да ги докосва, развързва и осветява. И те, съживени и загърнати от Божията Милост тръгнаха след мен. Това ми докара още по-яростни и язвителни подигравки от човеците по островчетата. Те гледаха на мен и братята ми, като викаха:
“Ха, ха, ха! Гледайте, гледайте! Грешният води грешните, и мръсният води мръсните! Дано Бог прегради пътя му с мръсотията, в която е затънал, та никак да не излезе. Нито той, нито тия, на които е говорил…”
Думите на човеците от островчетата явно дадоха допълнителна сила на дявола. Тогава лукавият започна да вдига в шепите си кал, като замеряше мен и братята ми. Това накара някои от тях да ме погледнат жално и през плач да ми кажат:
“Грешни сме, братко! Не заслужаваме Божията Милост! Молим ти се, побързай да излезеш от калта, за да не си навлечеш укор… Понеже си инструмент на Бога и много хора знаят за делото ти. А нас ни остави, понеже сме много мръсни…”
“Не, братя мои!” – извиках аз:
“Няма никак да ви оставя, даже и да потъна с вас в тази кал и тиня. И до сетното пламъче от Огъня на Милостта ще държа ръцете ви, докато Господ ви изтръгне от тресавището на лукавия!”
Чул думите ми, дяволът буквално избезумя. И като се възправи пред самия мен, изкрещя в лицето ми:
“Не те ли предупредих, че ще се изцапаш? Но сега наистина си в ръцете ми и аз така ще те омърся, че никак да не се познаеш…”
Така Сатана започна да хвърля кал по лицето ми и тиня в сърцето ми, като се опитваше да угаси Огъня на Милостта, тъй че накрая остана едно едничко пламъче. И аз, възридал от страшно угнетение, извърнах главата си към Исус, като Му казвах:
“Какво да сторя, Боже мой? Какво да сторя, скъпи мой Исусе? Та ето, че дяволът наистина се оказа силен да омърсява и осквернява. А така и Огънят на Милостта Ти намалява…”
В отговор Господ застана някак си отгоре над мен, като ми казваше:
“Когато целият Ми Огън изчезне, тогава можеш да смяташ, че думата Ми е била победена. А не виждаш ли, че има едно малко пламъче, което Сатана във всичката си ярост не може да угаси? Заслушай се в посланието на това пламъче и виж какво ще ти каже то…”
Погледнал пламъчето, аз насочих към него всичките си помисли. И ето, че то ми проговори, като казваше:
“Братя мои, ако някой от вас се отклони от истината, и един го обърне, нека знае, че който е обърнал грешния от заблудения му път ще спаси душа от смърт и ще покрие много грехове…” (Яков 5:19-20)
Едва бях чул думите на пламъчето, когато Исус отново ми проговори, като казваше:
“Ако ти си бил воден от Мене да покажеш Милост, то нима на показалия Милост няма да му покажа Милост? И ако последните Ми Верни свидетели са сладка и благоуханна Тръстика, то къде другаде да се подвизава Моята Тръстика, ако не в блатата и тресавищата на дявола? Върви, момчето Ми, и изведи човеците от това блато! И нека сърцето ти никак не отпада, защото има голяма награда за всеки, който съхранява Огъня на Милостта…”
Думите на моя Господ не просто ме укрепиха, но отново разгоряха всичкия Огън на Милостта в сърцето ми. Така дойде миг, когато човеците стъпиха на Господния Път. Тогава Исус се приближи до мен, като казваше:
“Без всякакво съмнение ти извърши Делото Ми пред мнозина свидетели. Едни от тях, сиреч, земните, бяха пълни със злорадство, че си се омърсил докато си спасявал. Но свидетелите на Небето бяха пълни с радост и благодарение към Бога, понеже още се намират на земята служители, които да бъдат Тръстики. Затова сега ще те въведа във видение пред Моето Съдилище. За да видиш как тайните на сърцата стават явни. И сърцето ти да се възрадва от наградата на Милостта…”
След тези Свои думи Господ докосна с ръка главата ми, тъй че се намерих пред висока и златна Врата, зад която се откриваше Христовото Съдилище. А Исус, като отваряше Вратата, се усмихна и ми каза:
“Стой тук и чакай, докато бъдеш извикан, за да влезеш. И никак не се учудвай, че тук пред Вратата ще се напълни с народ…”
И действително, че след думите на Исус пред Вратата започнаха да се явяват много служители. Някои от тях, като ме видяха, разпознаха ме, както и аз ги разпознах. Понеже те бяха човеците от островчетата, които се бяха погнусили от влизането ми в дяволското блато. И ето, че най-праведният изсред тях ме изгледа високомерно, като ми казваше:
“Най-сетне дойде времето ти. За да си плащаш за мръсотията, с която омърси нозете си. Тя все още полепва по тебе и ти си твърде грешен, а не праведен като мене…”
Дочул злобните думи на човека, аз посочих Вратата на Христовото Съдилище, като му казвах:
“Благословен да е Отец, Всемогъщият, Който е поставил Господ Исус Христос като Съдия и Мъздовъздател! Благословено да е Името Исус Христово за всичко, което Той ще отсъди както на мене, така и на тебе…”
Докато изговарях последните си думи, Вратата се отвори, а Христовият ангел извика както мене, така и праведния, с когото говорех…
За втори път в живота си попадах във видение, свързано с Христовото Съдилище. И сърцето ми, гледащо на моя Господ, очакваше с вълнение и трепет всичките Му правдиви думи. А Той наистина проговори, като запита праведния до мене:
“Как живя на земята? И какво стори, за да прославиш Името Ми и да изпълниш Завета Ми?”
В отговор праведният надигна възторжения си глас, като казваше на Исус:
“Аз бях праведен повече от мнозина други. До грях не се докосвах и с нечисто не съм се осквернявал. Аз съм една твърде добра причина за радостта на Господаря си. О, алелуя!”
В отговор Господ го посочи с пръст, като му казваше:
“Хайде, праведни слуго! Отвори сега сърцето си и нека всички да видят колко много твоята праведност е умножила талантите на Господаря ти. Понеже на праведен с такова самочувствие като твоето подобава да е умножил талантите стократно за твърде голямата радост на Господаря си…”
В отговор на Исус праведният се смути. А след това като докосваше с ръка сърцето си започна да мънка, като казваше:
“О, Господарю Исусе! Аз никак не смеех да покажа таланта Ти на когото и да било на земята. Защото във всички човеци виждах по-грешни от мене. И затова като пазих праведността си, пропуснах да умножа таланта Ти. Но затова пък Ти имаш мене – свят и праведен. И аз не съм като този до мене – който потъна до кръста в мръсотия и кал, за да се докосва до грешни и нечестиви…”
В този миг Лицето на Господ се измени и стана страшно. И Той, като погледна с остър и гневен поглед към праведния, отново му казваше:
“Този до тебе ще отговаря за своите си дела пред Съдията, но сега Аз ти заповядвам да отвориш сърцето си и да извадиш на показ всичко, що има в него. Нека всички видят в какво сърце си държал таланта, който трябваше да послужи на Господаря ти…”
Със свито от ужас и паника лице праведният отвори сърцето си, като хвана таланта в ръката си и го протегна към Исус. Но ето, че от сърцето му пропълзя червей, който побърза да се шмугне в копринената му дреха. А Исус, от Чийто поглед червеят никак не успя да избяга, извика със страшен Глас против праведния, казвайки му:
“Зли и лениви слуго, погубван от червея на гордостта и на превъзнасянето! Тази измамна копринена дреха не е Моята и този червей в сърцето ти не съм го сложил Аз. Твоето погубление е в твоята собствена измама! Измамата, с която нарече себе си Божий, ако и делата ти да бяха дяволски! Затова талантът ти ще се отнеме от тебе и ще се даде като дял на други. А ти ще страдаш до века във външната тъмнина, където е плач и скърцане със зъби. Но за свидетелство на Моите ще те оставя да догледаш изпита на Моя свидетел. Понеже твърде много се гнусеше от мръсните му нозе и от калта по дрехата му…”
След тези думи към безполезния слуга Исус се обърна към мен като ме питаше:
“Как живя на земята? И какво стори, за да прославиш Името Ми и да изпълниш Завета Ми?”
Докато слушах думите на моя Господ очите ми се просълзиха от вълнение. И аз започнах да Му отговарям, като казвах:
“Исусе! Носех Огъня на Твоите думи в сърцето си! А една от думите Ти ме запали така, щото излязох да намеря и докосна човеците, които бяха вън от Пътя Ти. Това бяха грешните, на които Ти искаше да покажеш Милост. Това бяха блудните, които Ти искаше да отвърнеш от лошите им пътища, за да вървят по Твоя Път. А в това дело, Господарю мой, аз многократно изцапах нозете и ръцете си и омърсявах дрехата си, понеже Сатана всячески воюваше против душата ми. Но аз никак не мислех за моята душа, а по-скоро – за душите на тия, които Ти, Господи, спасяваше от тресавищата на греха. Ето, сега отварям сърцето си пред Тебе и изповядам, че на Тебе принадлежат Милостта и Гнева, Спасението и осъждението…”
Докато отговарях на Исус оня Огън на Милостта лумна твърде силно в мене, а пламналите таланти на Господаря се изсипаха от сърцето ми в нозете ми. Тогава самият Огън от талантите тръгна по нозете и цялото ми тяло, а след това премина и по дрехата ми, тъй че пламъците на Милостта ме очистваха от всяко място на поражение и от всяко петно на нечистота. А Исус, като се усмихна, ми проговори, казвайки:
“Добри Ми и Верни слуго! Влез в Радостта на Господаря Си! Понеже си умножил талантите Ми с една от най-огнените и могъщи думи на Моята Любов – думата Милост.
Ето, наградата пламти в нозете ти! И на всички Мои казвам:
Наградата за милостивите е в Милостта, която тържествува над Съда!
А на този немилостив и нечестив служител, който хвърляше хули против слугата Ми и не докосна с Милост дори един грешник, сега казвам:
Горко ти, понеже не беше милостив, за да получиш Милост, но твърде горд и безумен, за да намериш сетнината на баща си! Иди си от Мене във външната тъмнина, защото няма повече да Ме видиш довека…”
Братко мой! Нека това удивително видение да те накара да възлюбиш тази прекрасна и чудна дума на Божията Любов. Неизразимата дума Милост. Тая дума, която е силна да те направи благоуханна Тръстика в местата на мерзост и запустение, докато измъкнеш отсред тях всички, които протягат ръце към Господа! Амин и Амин!