2. НЕИЗРАЗИМАТА ДУМА “ДЪЛГОТЪРПЕНИЕ”

(Видение за Любовта, която дълго търпи)

Братко мой! Верни ми приятелю!
Ето, че пристъпвам към първото от прекрасните и чудни видения, свързани с неизразимите думи на Божията Любов. Аз все така стоях в Присъствието на моя Господ, когато Той протегна ръката Си към сърцето ми и ме докосна, казвайки:
“Сега е времето да усетиш Огъня на първата от Моите неизразими думи. Защото това е думата Дълготърпение. Дума, която Апостолът Ми Павел потвърди в посланието си, като написа:
“Любовта дълго търпи…”
Почувствай Огъня на тази Моя дума, момчето Ми! И нека точно сега този Огън да обгърне цялото ти сърце…”
След последните думи на Исус аз усетих как сърцето ми пламна твърде силно. И ето, че Божиите пламъци обгърнаха цялото ми същество, а аз усетих себе си променен както никога. Една дума изпълваше всичките ми помисли и тя беше Дълготърпение. И аз, като започнах да мисля върху тази дума, попитах моя Господ, казвайки:
“С какъв Огън ме обгърна, Господи мой?”
А Исус се усмихна и ми отговори, казвайки:
“Аз те обгърнах с Огъня, който не спира да гори, въпреки опитите да бъде угасен. Затова сега ще те поставя във видение, където ти сам ще изпиташ Силата на тази първа и неизразима дума. И ако някой би казал, че Дълготърпението е дума, която може да бъде изразена и дори изговорена, пак на такъв ще отговоря, че Любовта Ми търпи дълго не на думи, но в дело и действителност.
А сега виж и самото видение, в което те поставям…”
След последните думи на Исус пред очите ми се разкри видение. Аз стоях на Господния Път, а сърцето ми все така гореше от Огъня на Дълготърпението. И ето, че там, встрани от Пътя, се появи дяволът. И той, като изрева страшно към мене, започна да призовава човеци, с които да ми се противи. А дяволският призив наистина намери човеците си. Понеже дяволът скочи и закрещя в ушите на своите си, като им казваше:
“Премахнете този, понеже съблазнява и стои на противен път. Угасете го с хули, кал, мръсотия, позор. Употребете всичко, но по всякакъв начин го отвърнете от пътя, на който стои…”
Чули дяволските крясъци в ушите си, човеците мигновено измениха лицата си против мене. И като се приближиха замахаха заплашително с ръце, като ми казваха:
“Скоро да се махнеш от този Път, понеже ставаш препънка и съблазън на човеците…”
Слушах противните думи на гонителите си, но те никак не можеха да докоснат сърцето ми. Затова тихо им проговорих, казвайки:
“Не ме гонете, хора! Аз върша това, в което съм бил научен и утвърден от моя Господ. Вместо да ме гоните, проявете усърдие и Господ непременно ще ви възнагради. Защото Той иска всички Божии чеда да обърнат гръб на пътищата на света и да застанат на Неговия Път. За да говорят Неговата Истина и да заживеят Неговия Живот…”
В отговор на думите ми човеците закрещяха, като казваха:
“Ако скоро не се отмахнеш от Пътя ние ще те направим да съжаляваш, че не си ни послушал. Затова – махни се с добро!”
И този път проговорих на крясъците им, като казах:
“Как искате от мен да се махна от Пътя на Господ с добро? Та нали ако отстъпя от този Път скоро бих извършил зло пред Господа. Аз зло не съм ви сторил и ви моля: Послушайте онова, което Господ е говорил на слугата Си, та да застанете до мен на Пътя, а не да се ожесточавате против мене. Защото с този дух вие се ожесточавате против Исус…”
Но било, че говорех на човеците с всичката си любов, пак думите ми имаха обратен ефект. Защото в следващия миг устните на човеците се превърнаха в кипнали вулкани, които изригват кал, пепел и прах. Тогава всичката им кал, пепел и прах се насочиха против сърцето ми, опитвайки се да угасят Огъня на Дълготърпението, даден ми от Исус. Така забелязах, че много от пламъците на Огъня угаснаха, а самата кал прошепваше на сърцето ми:
“Прокълни тия зли човеци в Господното Име! С каквато мярка мерят, с такава нека им се отмери…”
Докато калта ми нашепваше, се намеси и пепелта, която ми казваше:
“Какво чакаш още? Имаш толкова остър меч в ръцете си, щото ако го развъртиш, скоро би посякъл всичките си гонители…”
Накрая, като капак на внушенията, се намеси и прахът, който казваше:
“Отърси праха от нозете си и задръж греховете на тия, като възбудител на Божия Гняв. Никак да не им простиш, нито злото им да забравиш…”
Внушенията бяха толкова силни, щото с усилие извърнах главата си към Господ, като Му казвах:
“Исусе! Виж какво ми сториха! Почти всички пламъци на огнената Ти дума угаснаха, а наместо нея се настаниха кал, пепел и прах, които ми шепнат с друг дух…”
В отговор моят Господ посочи с ръка едно останало пламъче в сърцето ми, като ми казваше:
“Когато целият Огън изчезне, тогава можеш да смяташ, че думата Ми е била победена. Но защо се огъваш от калта на проклинанието, от пепелта на възмездието и от прахът на осъждението? Не виждаш ли, че дори едно от пламъчетата на Моята дума е по-силно от стихиите на дявола?
Закрепи се в него! И нека сърцето ти чуе какво говори Моята Любов от последното останало пламъче…”
Погледнал пламъчето, аз насочих всичките си помисли към него. А тогава сърцето ми ясно чу как то казваше:
“Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние…” (II Петрово 3:9)
Думите на пламъчето бяха толкова силни, щото вътрешно ме разтърсиха. И от самото разтърсване калта, пепелта и прахът отпаднаха от мен. Тогава, хванал с ръцете си пламъчето, аз извиках към моя Господ:
“Боже мой! Ти ми даде Дълготърпението, като първата от думите на Твоята Любов! Аз ще търпя, Господи! Ще търпя колкото е нужно и до когато е нужно! Защото не искам тези човеци да погинат в хулите си, но да дойдат на покаяние. Аз няма да отговоря на калта им с кал, нито ще отговоря на пепелта им с пепел и на прахта им с прах! Аз ще помня Твоята Свята заповед и ще търпя, за да възвелича Името Ти и да не стана укор на Любовта Ти! Помогни ми, Боже мой! Нека Огънят на Дълготърпението отново да лумне с всичката си сила в мене. А малкото пламъче да стане пожар от Любов…”
В отговор на думите, лумнали в сърцето ми, Исус се приближи до мен. И като ме погледна с твърде развълнуван поглед, вече ми казваше:
“Ето такава е първата от неизразимите думи на Моята Любов. Ето такова е Дълготърпението! То е Огън, който не може да бъде угасен! И когато вие дълго търпите хулите, яростите и злините, извършвани против вас, то тогава не злите човеци натрупват зло върху вас, но вие трупате Огън върху главите им.
Защото непременно идва миг много от злите да се покаят, понеже не могат да издържат на ужилените си съвести.
Затова казвам на всички Мои:
Търпете дълго и не бързайте да осъждате никого!
Търпете дълго и не задържайте грях против никого!
Търпете дълго и не бързайте да въздавате на никого!
Защото с Огъня на тази първа дума на Любовта вие непременно ще намерите съдбите си в оня стих, който сега ще изявя по Дух на пророка Си…”
В следващия миг Господ докосна с ръка сърцето ми, а Огънят на Дълготърпението премина в дланта Му. И ето, че Той ме възвиси до самото Божие Светилище, като ми казваше:
“Знай от твоя Господ, че Огънят на Дълготърпението служи за създаване на една от най-прекрасните награди в Небето. Наградата на златния венец. А сега виж това…”
Ето, че Исус се наведе над огнище, върху което беше поставен леярски съд, пълен със злато. И ръката Му, като докосна огнището, запали го с Огъня на Дълготърпението. А тогава самото злато в съда се разтопи и Господ започна да го излива върху изящна преса, където то придобиваше форма на венец. Накрая, вдигнал златния венец в ръката Си Исус отново проговори, като казваше:
“Иди и кажи на Моите, че сега ти изявявам по Дух онзи стих на Откровението, с който казвам на всеки от търпеливите:
“Понеже си опазил Моята заповед да търпиш, то Аз ще опазя тебе от времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена да изпита ония, които живеят по земята. [Ето] ида скоро; дръж здраво това, което имаш, за да ти не отнеме никой венеца…” (Откровение 3:10-11)
Колкото повече вие претърпявате и възвеличавате Огъня на Дълготърпението, толкова по-силно гори този Огън в огнището на Небесния Леяр. А непременно идва миг, когато Той ще целуне челата на Своите свидетели и ще покрие главите им със златни венци…”
Искаш ли този златен венец, братко мой? Искаш ли устните на Царя да целунат челото ти, а ръцете Му да докоснат с награда главата ти? Тогава непременно разпалвай в сърцето си първата от неизразимите думи на Божията Любов – Дълготърпението. Защото Любовта Божия дълго търпи!
Амин и Амин!