1. ВИДЕНИЕТО С РАЖДАНЕТО НА БУКВИТЕ И ДУМИТЕ НА БОЖИЯТА ЛЮБОВ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Аз зная, че всеки от нас някога е бил в първото си съприкосновение с някакво слово. Най-често това е бил ученическият буквар, където са събрани всичките уроци, нужни за умението ни да четем и пишем. А самото четене и писане не е друго, но използването на графични символи, които носят определена информация. Така, когато изговорим буквата “а”, ние ще съумеем да я запишем под съответния й графичен символ. Когато изговорим и всички други букви, ние ще ги запишем под техните графични символи. А когато пораснем мъничко в разбирането, то тогава ръцете ни ще започнат да изписват, а очите ни да четат не просто букви, но думи с определен смисъл и съдържание. Така, познали буквите, ние ще ги свържем в думи. А познали думите – ще ги свържем в изречения.
Какво следва оттам нататък?
Следва това, че всеки от нас тръгва по стръмния път на едно познание и ограмотяване. А сега, скъпи мой братко, помисли, че ако има букви и думи за плътта, то има букви и думи и за духа. И ако плътта се упражнява в изговарянето на земните букви и думи, то духът трябва да се упражнява в изговарянето на Небесните букви и думи.
Самото Евангелие, като Блага Вест, дадена ни от Милостивия Отец, е не нещо друго, но първото ни съприкосновение с едни други думи, които не са земни, но Небесни. И точно тук, в Духа на това откровение, на нас са ни нужни Небесните думи, за да четем Небесното Слово, дадено от Отца. Именно тези Небесни думи Павел определи като “неизразими” и “които на човек не е дадено да изговори”.
Защо обаче човек не може да изговори тези Небесни думи?
Именно поради факта, че благовестието не е човешко, но Небесно. Както и казва това Апостолът в посланието си:
“Защото ви известявам, братя, че проповядваното от мене благовестие не е човешко; понеже аз нито от човек съм го приел, нито съм го научил от човек, но чрез откровение от Исуса Христа…” (Галатяни 1:11)
Така непременно разбираш, че Божието Слово не е слово за плътския и земен човек, но за вътрешния човек, сиреч, за духа, който Господ е положил вътре в нас.
Ето към този дух е посланието на тази книга! И аз бях длъжен пред Исус да започна с тези начални разяснения, за да стане ясно и самото пророческо послание на тази книга. А то е, че има един Небесен Език на Любовта, създаден от Бога за всяко Негово създание, което Го люби, което Му се прекланя и което Го познава. А сега нека отново да те върна към непосредственото видение, което Господ разкри на сърцето ми. То беше такова, щото аз се намерих с Исус пред самото Божие Светилище. И Господ като отваряше вратите на Светилището, се обърна към мен, като ми казваше:
“Мисли за Мен и Отец Ми като за Огън! Вечен Огън, в Който се раждат всичките Вечни букви и думи на Любовта. А сега влез след Мене, защото ще ти дам да видиш самото раждане на буквите и думите…”
След тези твърде съкровени думи Исус отвори вратите на Светилището. Ето, че очите ми виждаха Огън, какъвто аз никога не бях виждал. Той преливаше от слънчев блясък до жълточервено зарево. Самите му пламъци, като взривове от милиони искри, влизаха едни в други, като раждаха пламък от пламъците, и искри от искрите. И ето, че Исус протегна самата Книга в ръцете Си, като казваше на Отца:
“Всемогъщи Мой Отче! По Твоята Воля слугата Ти сега стои в Присъствието Ти и Те слуша! Говори на слугата Си, Всевишни! Дай му да види как се раждат всички огнени букви и думи на Царството!”
В отговор на изреченото от Господ, пламъците пред очите ми се развълнуваха. А изсред тях към сърцето ми се простряха огнени ръце, които прегърнаха сърцето ми до пълно стопяване и поглъщане. И Сам Отец Ми проговори из Огъня, като ми казваше:
“Сине човешки! Аз те призовах пред Престола Си! Аз те посочих и избрах, за да прогласиш всичките неизразими думи на Моята Любов! Защото днес искам да дам на чедата Си не просто да Ме чуват в сърцата си, но да Ме призовават и Аз да им отговарям. Да Ме призовават не с техните думи, но с Моите! И да чуват в сърцата си не техните думи, но Моите!
Ето, сине човешки! Сега си в Огъня на Моето Светилище! И в този Огън Аз ще пресътворя пред сърцето ти всичкото раждане на Моите букви и Моите думи! Букви и думи, с които съм научил всяко Небесно създание да говори на Сърцето Ми и да Ме чува в сърцето си. Букви и думи, които се създават с всеки удар на Сърцето Ми и служат за ясното разбиране и вършене на Волята Ми!
Слушай Сина Ми, сине човешки! И като внимаваш на всичко, което ще ти бъде открито, запиши го на книга за свидетелство на всичките Ми чеда! Защото тебе избрах и посочих за достоен, за да прогласиш Небесния Език, който само малцина познават и говорят на земята…”
След последните думи на Отца огнените Му ръце отпуснаха сърцето ми, а миг след това аз видях Исус да влиза в самите пламъци, протегнал напред Книгата на Божиите букви и думи. А тогава пред очите ми се разкри разтърсващо и пленяващо видение. Защото Огънят от Светилището пое Книгата. И с Глас на прелели води Бог Отец започна да говори напълно неразбираемо за мене. Всяка дума и всеки звук, които Отеческият Глас произнасяше, преминаваха през Огнените пламъци. А от самите пламъци излизаха светкавични лъчи, които пишеха в Книгата. Така Бог Отец продължаваше да говори и говори. А Книгата се пълнеше с думите и буквите на Неговото говорене, изписвани от самите светкавични лъчи. Страниците се пълнеха и обръщаха с нови, а пък новите, изписани от божествените лъчи, отстъпваха място на следващите. Така накрая цялата Книга беше изписана и напълнена с Дух от Духа и Огън от Огъня на Отца. Тогава ръцете на Всемогъщия хванаха Книгата и я поднесоха към Исус, а Той я взе. И като се приближи до мен, вече ми казваше:
“Възправи се, Стефане! Защото сега сърцето ти стана свидетел на раждането на Небесния Език. Език, който Отец Ми сътвори, когато въведе Първородния Си във Вселената, и заповяда на създанията, казвайки:
“Поклонете се Нему, всички Божии ангели!”
Така Езикът на Отца Ми стана Език на всяко от Небесните Му създания. За да Му говорят и да Го хвалят! За да Му отдават Славата и Величието, които Той заслужава! За да Му пеят и да Го превъзнасят до вечни векове!
Аз съм Този, Който ще ти дам пълно посвещение и Дух на Небесно откровение върху Небесния Език на Любовта! А ти сега Ме последвай! Защото ще те заведа в една от най-богатите Небесни стаи, за да видиш свидетелството на един Божий слуга, който пръв се опита да изрази неизразимите думи на Небесния Език!”