НЕБЕСНИЯТ ЕЗИК НА ЛЮБОВТА I – НАЧАЛО

“Дечица, да не любим с думи, нито с език, но с дело и в действителност…” (I Йоаново 3:18)

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
В тези последни дни цялото ми същество е пламнало от дълбок и неугасим Огън. Огън на Любов към моя Господ. Огън на преклонение и благодарение към Него. Огън, който не мога да обясня, нито да изкажа с думи. И нито болезнените стрели на дявола, нито вятъра и угнетението, нито скръбта и утесненията могат да угасят този Огън, който разпалва пламъците си вътре в мене.
Аз не зная какво толкова съм сторил, за да разгори Господ тази топлина и Светлина в сърцето ми. Но днес повече от всякога съм убеден, че Той върши същото с чедата Си по целия свят. Защото ги подготвя за един свят на Вечна Любов и Правда. За едно Царство, което няма да премине в друго. За едно царуване, каквото око не е виждало, ухо не е чувало и на ум не е дохождало. И както във всяко прекрасно снишаване до сърцето ми, така и този път Господ беше уникален в белезите, които предшестваха Неговата изява. Тези белези бяха пламъци от Огън! Пламъци в мислите ми, в думите ми, в погледа ми, в ръцете ми, в цялото ми същество! И аз, като паднах на коленете си, протегнах ръцете си към Исус, като Му казвах:
“Господи мой! Любов моя и копнеж мой! Цялото ми сърце усеща, че Си близо до мен! Всичките ми помисли са пламнали от Твоя Огън, който никак не мога да обясня, нито да изкажа! Говори на слугата Си, Исусе! Дай ми да разбера защо отново Си намерил път към сърцето ми и благоволение към делата ми!”
В отговор на думите ми Господ се изяви пред сърцето ми. Тогава видях, че Той Самият бе Огнен Пламък, сякаш току-що излязъл от някоя гореща пещ. А Исус, като протегна пламналата Си ръка и ме докосна с искрящите Си пръсти, вече ми казваше:
“Аз излязох от Светилището на Отца Си, за да ти говоря с Духа на Съвършената Божия Любов! И така да дам свидетелството на всичките Ми братя и сестри за белезите на Божия Огън. Тези белези, които Небето познава като Езикът на Любовта! Тези белези, които слизат на земята като неизразими думи, които на човек не е позволено да изговори, но само и единствено да ги открие и да ги преживее. Да, момчето Ми! Дойде мигът в твоето служение за Мене, когато искам да те посветя в разбирането на една нова азбука, от която са родени нови думи. Защото тези нови думи са думите, които се говорят в Царството. И тази нова азбука, родена в Огън, ще стане вашият вечен Небесен Език!
Как мислиш тогава? Не трябва ли Божиите чеда да научат Езика на Любовта? Не трябва ли да научат новите думи на Небето, които са думи за духа и сърцето?”
Слушах огненото послание на Исус и в този миг се почувствах като първокласник, сложил на гръб ученическата чанта и седнал за първия си учебен час в първия учебен ден. А тогава сърцето ми погледна на ръцете на Исус. И ето, че видях как те държаха огнена Книга, отворена на първата й страница. Това ме накара тихо да отговоря на моя Господ, казвайки:
“Господи мой! Ти Си Алфата и Омегата, Първият и Последният, Началото и Краят! И сега аз Те моля да ме направиш способен да проумея Езика на Любовта. Защото зная, че това мое тяло ще изтлее, а духът ми един ден ще се върне при Тебе! Дали с чудото на грабването или през вратата на физическата смърт, аз не зная. Но повече от всякога искам когато застана пред Тебе, да мога да говоря на Небесния Език, на който говорят всичките Божии чеда. Защото има букви, които не познавам, и думи, които не съм изговарял…”
Исус се усмихна на отговора ми, а след това отново ми проговори, като казваше:
“При все, че Царят на Сион ти даде толкова много Небесни послания и разкри на сърцето ти стотици видения, пак ти казвам, че в този миг ти наистина си първокласник, седнал на чина в първия учебен час на първия учебен ден. И нека това никак да не те наскърбява, нито да те кара да се чувстваш малоценен. Защото ти казвам, че са малцина слугите, на които Отец е дал да познават Небесната азбука и думи приживе. Един от тия слуги някога записа в посланието си на цялата Ми Църква:
“Принуден съм да се хваля, при все че не е за полза; но сега ще дойда до видения и откровения от Господа. Познавам един човек в Христа, който, преди четиридесет години, (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная, Бог знае), бе занесен до третото небе. И такъв човек, познавам, (в тялото ли, без тялото ли, не зная; Бог знае), който бе занесен в рая, и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори. С такъв човек ще се похваля; а със себе си няма да се похваля; освен с немощите си. (Защото, даже ако поискам да се похваля за други неща, не ще бъда безумен, понеже ще говоря истината; но въздържам се, да не би някой да помисли за мене повече от каквото вижда, че съм или каквото чува от мене)…” (II Коринтяни 12:1-6) 
Виждаш ли, момчето Ми, че Павел познаваше човек, който някога бе занесен до Рая, тъй че чу неизразими думи? Знаеш ли кой е този човек, за когото Павел говори?”
“Господи мой! От всичките послания на Павел лъха такова смирение и чистота, щото със сигурност зная, че Павел говореше за себе си от трето лице, за да не би свидетелството му да го доведе до превъзнасяне…”
“Точно така е! Този човек, занесен в Рая, беше наистина Павел! Но ти сега виж думите му и Ми кажи:
Проумяваш ли защо на човек не е позволено да изговори тези думи?”
“О, Исусе! Ти в Словото Си ни казваш, че Бог е Дух и ония, които трябва да Му се покланят, с Дух и Истина трябва да се покланят. И ако в Духа има неизразими думи, то е, понеже това са думи, дадени не на плътта, но на духа. Тъй, че човек наистина да не може да изговори тези думи, но само и единствено – да ги преживее…”
В отговор Господ протегна огнената Си Книга към сърцето ми, а след това продължи да ми говори, като казваше:
“Виждаш ли тази книга? Казвам ти, че това е Божият буквар, в който се намират живите букви и думи на Вечната Божия Любов. Един ден всички ще държите по един такъв буквар в ръцете си и ще научите целия Небесен Език. А тогава ще познаете и Моето Небесно Име, с което Царят ще се открие на всеки от вас.
Но сега, когато отново съм дошъл при тебе, Аз повелявам на всичките Си братя и сестри, като им казвам:
Последвайте Ме във виденията, които ще дам на пророка Си. Защото ще го извися далече по-горе – до огненото Светилище на Моя Бог и Отец. И като му дам да види как се раждат огнените букви на Небесния Език и Слово, скоро ще му дам да изяви неизразимите думи на Божията Любов.
Блажени и Святи човеците, които научат Небесния Език на Любовта приживе! Блажени и Святи човеците, които пожелаят в сърцата си всичките неизразими думи, родени в Огъня на Отца Ми! Такива наистина ще се нарекат поколение на виделината, просветени от Алфата и Омегата, които блестят като Светлина на света и явяват на човеците живите и неизразими думи на Божията Любов…”
След тези Свои думи Господ прегърна сърцето ми и го запали още повече. А след това ме въздигна нагоре. За да ме направи свидетел на най-чудното от Божията Пречудност, на най-неизразимото от Божията Неизразимост, и на най-святото от Божията Святост.
Нему да бъде Слава, почит и благодарение за всяка огнена страница от тази пророческа книга! Амин и Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s